След такава философско-екзорцистка нощ се очаква и тежичък махмурлук, но аз явно бях попаднала на „дозис оптималис” на спиритус етиликус и бях във върхова психосоматична форма... Спиритуса, или, да го наречем, Духа, не обича да се прекалява в отношенията с него и границата между прекаляване-фамилиарничене и учтиви разговори е твърде ефирна.
И както се наслаждавах на тази си форма (твърде безформена, междувпрочем), получих нетърпящ възражение повик – замалко да кажа „позив” – да грабвам планинарско-алпинистките си такъми и да хуквам към дясностоящата ми планина...
...Малко ще се отклоня, за да спомена, че аз обичам тази планина и тя ми е до болка известна, тъй като съм я обикаляла многократно, не само защото живея близо до нея, а и защото усещам някаква магия в това природно творение – магия, която не мога да обясня с някакъв конкретен, логично-рационален довод...
За първи път ми се случваше да получавам такъв, да го наречем – ирационален импулс (дали импулсите могат да бъдат рационални?)... Реших да му се подчиня. Зарязах „горе-долу-и-в-средата”, взех си набързо екипировката, палнах кауцата и право в подстъпите на Планината...
Първаначално тръгнах по маркировката, но бях с някакво смътно усещане, че някой ме води. Не си падам много по това да ме водят, но случаят беше необичаен – никога не бях усещала такова нещо – затова реших да се оставя на водача, който или каквото и да беше той...
Малко след като навлязох навътре, „водачът” ме отклони по една пътечка, навлизаща директно в гората, по която не бях ходила никога досега... Дори ми се стори, моментно замисляйки се, че никога преди не бях забелязвала тази пътечка – а знаех всички пътечки, които местните са поправили, за да ходят за гъби и други горски дарове...
Докато вървях по пътечката, изцяло против волята ми, започнаха да ми се прокрадват мисли за екзорциста и наченах с предъвкване на някои части от разговора. Опитах са да „преживям”, но започна да изплува основният проблем, който всячески исках да избегна – попът ме беше привлякъл неимоверно! Скука, досада и баналност! Мислех си... Жена в почти средна възраст, улегнала, утвърдена, с прекрасно семейство, съпруг и така нататък се привлича от първия долетял у тях поп-екзорцист... Нормално! Повечето жени се привличат от различни униформи...
А ако свещеническото расо е гарнирано с мъжкарско излъчване, интелект, добър изглед и целибат – падането ти в капана е гарантирано! Нормално! Много по-нормално от това, да бъдеш привлечена от петнайсет години по-младия съсед... А свещеникът беше с около двайсет години по-възрастен от мен... Ненормална работа!... Пък и това привличане!...Е, за първи път усещах такова нещо. То нямаше нищо общо с редките случаи на неудържимо (но все пак удържащо се) физическо привличане, което можеш да усетиш към някой, с когото току-що си се запознал. Беше доста особено усещане.
Стреснах се, да не би това да е любов от пръв поглед, такава, за каквато бях чела в ученическите си години в „Кръстника” – там го бяха нарекли май „да те удари гръм”... Да, аз бях преживяла такъв гръм, когато срещнах съпруга си, но това беше преди почти двайсет години... Може би, дори е сигурно, че в настоящата ми възраст такъв удар се усеща по-различно. УжасТ!!! Защо човек не може да си сложи и на себе си гръмоотвод и при такива случки мълнията да си отива по каналния ред в земята? Канализиране на мълния? Ах, ако има горе Гръмовержец, дали е доволен, когато мълниите, които хвърля, биват канализирани? ...
...С такива разбъркани мисли продължавах по пътечката и не забелязвах накъде ме води. То какво ли да забелязваш – гора, еднакви дървета навсякъде...
...Вървях може би повече от час, теренът беше леко изкачващ се, и все такива мисли ми се въртяха в главата. Когато изведнъж се сетих нещо, което, кой знае защо, ме смути. Свещеникът си тръгна някак твърде бързо – и то когато чу първото кукуригане на твърде прегракналия съседски петел... Не ми се вярваше да се е смутил из дъното на душата си от почти пиянската прегракналост на въпросния петел... Имаше нещо друго... Злите сили не си ли отиваха по първи петли? Ами ако този екзорцист всъщност е някакво демонично същество? И само аз и подобни глупачки като мене го приемаме за изключително атрактивно съчетание на мъжкарство и духовност?...
...Вървейки и мислейки осъзнах, че срещу мен по пътечката се приближаваше костюмиран, елегантен човек, с къса прошарена коса, на видима възраст около средата на петдесетте. Разминавайки се, както е обичайно в планината, се поздравихме с „добър ден!”. Не се заглеждам много по облеклото на хората около мен, даже хич не го забелязвам. (в скоби – това не значи, че виждам всички около себе си голи). Но когато срещнеш в пущинака костюмиран, елегантен мъж, е много трудно да не се загледаш. Защото той там, съотнесено към времевите отрязъци, е нещо като анахронизъм... Та костюмът му, по моя преценка, беше от тия, при които метърът плат струва няколко хиляди евро... Часовникът му – с подобна цена, но на квадратен милиметър... Как успях да забележа всичко това ли? След като се поздравихме, аз го спрях да го попитам близо ли е хижата. Той отговори, че е на около час път, все по тая пътечка. И продължи надолу. Защо попитах това и за каква хижа ставаше въпрос – не знаех. Учудих се на себе си откъде ми дойде това на устата. След това започнах пък да се чудя каква хижа има там – наоколо, на много часове път, знаех, че няма абсолютно никакви хижи...
Така в мисли и чудене мина този един час, за който беше споменал Костюмирания. Хижа – никаква... Буковата гора – ах, тези букове, всички твърдят, че притежават твърде фалическа символика... Буковете се смениха с борове, ели и други иглолистни. Кой знае защо се сетих за въглищаря Петер Мунк и Стъкленото човече от приказката на Вилхелм Хауф. Човечето, което било щедро към родените в неделя. Понеже и аз съм в неделя, реших да си изрецитирам тихо стихчето, с което Въглищарят вика Човечето, а и ме беше връхлетял някакъв ирационален страх – често става така, когато си сам в гората и изведнъж осъзнаеш, че е така...
...Съкровищнико в Еловия лес,
От векове живееш и до днес
Богат си ти в леса си безпределен
И щедър към родените в неделя...
Таман спрях да шушукам и очаквах да видя всеки момент Стъкленото човече, покачено на някой висок бор, когато чух викове за помощ... Силен мъжки глас крещеше от мое ляво и някъде напред – „Помооощ, помооощ!”.
Втурнах се към виковете...
Колко съм ходила така – не знам, но в един момент осъзнах, че колкото и да търча към тези викове, ги чувам все на едно и също разстояние – т.е. те сякаш бягаха от мен със същата като моята скорост. „Господи, помислих, сега само халюцинации ми липсваха! Много бързо се получи при мене тази изолационна депривация – само от един час не съм виждала жив човек!” Но Костюмирания – човек ли беше наистина? Какво търсеше така костюмиран в този пущинак?
Тогава изведнъж осъзнах, че чувам виковете на няколко метра от мен. Приближих, макар да умирах от страх, и що да видя! Между дърветата имаше полянка, а сред нея - изровена яма – като тия, които сме гледали по филмите, за да падне в тях някое животно... Погледнах – вътре беше паднал някакъв много красив младеж... Нищо му нямаше, но не можеше да се изкатери. И ямата беше доста дълбока, и явно си беше счупил крака... Беше червенокос, облечен с дънки и фанелка, с маратонки – нетипично облекло за турист, нямаше нито раница, нито дори малка чантичка – нищо! - но тогава не се замислих по въпроса за облеклото и багажа – някак момента не беше сгоден за мисли за мода...
Реших първо да извадя младежа и после да звъня на спасителната служба... Добре че си носех нещата – имах и въже, и макара и всички необходими неща за вадене на младеж от яма... Преди да почна ваденето, разбира се, си поговорихме, попитах го как е, как се е озовал там и така нататък. Той ми каза, че се разхождал вчера насам и неочаквано взел, че паднал. Стоял цяла нощ в ямата и никой не минал, докато не съм се появила аз. Преди да започна ваденето му пуснах по въжето манерка с вода – каза ми, че е много жаден...
Бързо се справих с ваденето. Да, червенокосият беше със счупен крак. Помогнах му да легне на земята и започнах да търся телефона на спасителите в мобилния ми... Оказа се, че на мястото, на което бях, няма покритие. Казах на момчето да ме изчака и тръгнах да търся покрито място. Бързо намерих, но за моя неприятна изненада и потрес видях, че в телефона ми няма нито един телефон... Всичко беше изчезнало!!! Знам наизуст телефоните на мъжа ми и децата... Веднага звъннах на мъжа ми. Той вдигна на десетия сигнал...
- Ти ли ми звъниш? Ха хах, голям майтап, от тоалетната ли се обаждаш по това време?
- Кое време!? Нищо не разбирам? – не можах да почна по същество, чувайки странните му, неуместни думи.
- Ооох, как кое време?! – чак сега чух, че гласът му беше сънен... – Ами три и половина през нощта е, не знаеш ли?
Мислех да кажа – „при мен е ден”, но така се шашнах и уплаших, че успях да смотолевя само „Ооо, така ли?! Айде чао!”... И затворих... Мъжът ми обаче веднага звънна в отговор.
- Да?! (аз винаги започвам така разговор, дори и в такива моменти)
- Ти как ми се обаждаш?! Откъде? – гласът му вече не беше сънен. – Нищо не разбирам?! Какво имаше в алкохола?! Ти спиш до мен!!!
- Наистина ли?! – отвърнах, вече в полутранс. – Нищо не разбирам. Чакай, ще ти звънна след малко!
Втурнах се към мястото на ямата, където бях оставила младежа... Помнех го много добре това място – заради полянката, на която беше изровена дупката. А в самата полянка, в средата й, имаше огромен, вековен дъб – на него вързах въжето, с което извадих момчето...
Е, стигайки до мястото видях, че на него няма никаква яма... Нямаше го и Червенокосият...
Веднага проверих телфона си – имаше покритие! Отново звъннах на мъжа ми... Наоколо нямаше никаква пътечка. Осъзнах, че съм се изгубила и на свой ред трябва да търся Спасителите...
- Ама ти продължаваш да звъниш и едновременно спиш до мене! Как става така?! Много е забавно, но моля те, остави ме да спя, знаеш в колко си легнахме!
- Охх, и аз те моля! Не е майтап! – изведнъж ми хрумна нещо... – Последно – моля те, събуди ме!
- Без майтап?!
- Действай!
....
Месец след тези събития се случи да гостуваме на познати свещеници в един манастир. Какво беше учудването ми, когато разбрах, че гост на манастира е и нашият скорошен познайник, отеца-екзорцист... При срещата ни някак, ирационално, усетих, че той знае за моето нестандартно преживяване...
А аз (заедно с мъжа ми и самостоятелно) доста умувах по случая в Планината. Направих си много изводи – като почнем от дяволи, демони, анимуси и подобни неща, и свършим с особено състояние на духа, предизвикано от обстановката и установката. Но засега не съм стигнала до някакво твърдо заключение. Подозирам, че отецът може да ме светне... Засега само подозирам...
13.07.2011 13:42
Страхотен разказ, интригуващ, любопитно-еротичен и малко страшничък, понеже както вече казах, много съм далече от тая загадъчна тематика "дяволи, демони, анимуси и подобни неща", а когато човек не разбира нещо, просто го хваща шубето!
Много ми хареса! Поздрави!:))
13.07.2011 16:20
За процентовото съдържание на "спиритуса" - ще проверя (как ли ще стане?), макар че в тази история, в която има много малък процент "реалност", използвах Спиритуса като вид художествено обяснение или извинение, не толкова като катализатор...:))) - какъвто е бил например при почитателите на Бакхус/Дионис.... Поздрави!:)
Много се радвам, че забеляза символиката! То всеки един текст може да се разглежда символично и по различни начини, но в този случай, без да влагам умисъл пишейки, като го изчетох след като го написах, ми се стори, че цялата историйка може да се възприеме като символизираща нещо като "пътуване навътре"... Поне аз така я "самовъзприех"...:))) Поздрави!
А иначе - д-р Юнг, който дреме у мен казва, че това са двете ипостаси на анимуса ти. Излъскания господин, когото слушаш въпреки волята си, защото го възприемаш като авторитет извън себе си. И нещастния червенокоско, викащ за помощ като Йосиф от кладенеца. И като го измъкват от там става почти фараон, хахах:)
Много се фукаме със себе си жените, нали? ;-))) Ако се поразходиш само из блога ще видиш всички класически типажи и смесиците им. Никоя не пада по гръб, а средствата са от хленч, през разни възторзи до мъжкарански изблици и грубости.
А гората, пътечката, инцестния бащин образ в лицето на екзорциста, липсата на "къщата"... Все познати символи. Носи си се несъзнаваното и със спирит и без спирит:)
Хубава история, Маджик! Цун на бебочка:)))
13.07.2011 20:06
Хубава вечер!
:)
А иначе - д-р Юнг, който дреме у мен казва, че това са двете ипостаси на анимуса ти. Излъскания господин, когото слушаш въпреки волята си, защото го възприемаш като авторитет извън себе си. И нещастния червенокоско, викащ за помощ като Йосиф от кладенеца. И като го измъкват от там става почти фараон, хахах:)
Много се фукаме със себе си жените, нали? ;-))) Ако се поразходиш само из блога ще видиш всички класически типажи и смесиците им. Никоя не пада по гръб, а средствата са от хленч, през разни възторзи до мъжкарански изблици и грубости.
А гората, пътечката, инцестния бащин образ в лицето на екзорциста, липсата на "къщата"... Все познати символи. Носи си се несъзнаваното и със спирит и без спирит:)
Хубава история, Маджик! Цун на бебочка:)))
Сигурна съм, че и професионалист, който рутинно се занимава с това, не би разтълкувал по-добре това преживяване, или по Юнговски - сънуване наяве...:))) Костюмираният съм го срещала наистина - правихме един преход, само двамата с мъжа ми, всъщност първия от един маршрут в Родопите - от с. Храбрино до х. Върховръх и някъде по средата срещнахме такъв костюмиран господин - носеше пликче с набрани лешници. Бях изморена, питах го колко остава до хижата и той каза - един половин-час - а всъщност оставаха три... Но независимо, че той е "реален" образ, чудесно се връзва с тълкуването ти... Хм, ще обърна повече внимание на този "елемент":)))
За жените тук - наистина всички са много колоритни!:)))
Приятна вечер, Тили, благодаря ти - от мое име и от името на бебочката!:)))
14.07.2011 00:07
Не съм писала специален постинг за бебето - момиченце е, Калина, роди се на 8 юни, 4450 кг, 51 см. Кака й беше също толкова, но малко по-дълга - 55 см.:))) Доста дълги години я чакахме и правихме мома Калина. Аз даже спрях цигарите и куп други неща...Божа работа, както се казва! Мислех вече, че няма да стане, но на 37 години станах мама за втори път:))) Наистина е невероятно усещането! А за езотериката - тепърва ще видим как ще е...:)
14.07.2011 00:08
Хубава вечер!
:)
Радвам се да те видя!:)
Наистина, в наше време доста хора могат да те помислят за смахната, но има и много, които няма да реагират така - светът е пъстър!:))) Иначе това е разказ, някои неща са измислени, но да, интересно е да контактуваш с подобен човек... Би ми било приятно да споделя повече неща, но по определени причини предпочитам да не се разпростирам...:) Щом се интересуваш от темата, със сигурност ще настъпи момент, когато ще се срещнеш лично с някой, свързан с екзорцизма... Поздрави!:)
А наздраве, по този случай!:)))
Поздрави на малката щерка.
Но когато става въпрос за "планина" и за "неведомите", аз ги наричам пътиша Господни, имам една съвсем истинска история, в която няма ни дяволи, ни екзорсисти :)
През далечната 197и... бяхме тръгнали цялото семейство да празнуваме Нова година в планината. Бяхме татко, мама, брат ми и аз, както и едно момче, на видима възраст 17-18 години (в тогавашните ми представи на петокласничка :) Нещата вече окончателно се бяха объркали в нашите семейни отношения, но това не е темата :) И досега не мога да си обясня как се оказахме в планината по здрач, за да търсим хижата на Витоша, ходейки по заледени пътеки, малка групичка от 5 човека и това на 30 или на 31 декември :) Както и да е. Здрачът в планината не е като в града. Губиш ориентация, а нетренираният - губи всичко :) Както се и оказа. Не знам защо майка ми беше решила да повери чантата си на брат ми - дете в първи или втори клас тогава, което в един момент реши, че е уморено и ... просто я пусна на заледената пътека, само за малко:) Както може да се очаква... тя изчезна, пързаляйки се... в неизвестното :) Ние всички изпаднахме в "тупик", защото не знам дали "паника" е подходящата дума :) Парите, предплатените карти или каквото и да е било там, документите, всичко беше в тази бежава чанта с твърди страници, която и досега ми е пред очите :) Щурахме се като обезумели във все по-сгъстяващия се мрак. С ръце преравяхме снега наоколо и нищо! Докато в един момент... нашият спътник или водач, онова младо момче на неизвестна възраст, не я намери... беше в някакъв страничен улей-поток и над нея имаше дебел слой (плоча) лед :))) Бяхме спасени? Дали?
Три години след това нашите се разведоха...
14.07.2011 11:53
"...Защо човек не може да си сложи и на себе си гръмоотвод и при такива случки мълнията да си отива по каналния ред в земята? Канализиране на мълния? Ах, ако има горе Гръмовержец, дали е доволен, когато мълниите, които хвърля, биват канализирани? ..."
Така си го спретнала, че и ние простолюдните да се усетим ;)
Да ти е жив и здрав гръмоотвода :)))
То сънища и фантазиите и както се наричат по научному - не можеш ги кастрира ...
Поздрави на малката щерка.
Струва ми се, че всички тези странности и привидно недостоверни случки, които стават в планините и на други, да кажем - нецивилизовани - места, са отглас от "другите светове", с които нашия съжителства, но по една или друга причина все повече сме се откъснали от него... Неслучайно навремето, когато хората, дори и цивилизовани, са били по-близо до т.нар. Природа, е имало много повече случаи на срещи с джуджета, таласъми, самодиви и т.н. митологични персонажи... Оттам са твъргнали приказките, преданията и т.н. И дори сега, когато живеещият в града отиде сред природата, особено ако има по-чувствителна нагласа и рецептори, се среща с някакви такива "същества", но ги причислява към своя познат антураж... И горският дух става костюмиран господин и т.н.:))) Звучи налудничаво, и дори не съм съвсем убедена в това, но така го усещам...:)
14.07.2011 12:32
П.П. Страх ме хваща, като си помисля, че, ако се вглеждаме в света около нас, дори и да не сме в Планината, той постоянно ни дава знаци - които не винаги бихме искали да видим - и затова успешно ги игнорираме... А и границата на вманиачаването по тези "знаци" и практическото им приложение в ежедневния живот е невъобразимо тънка...:)))
"...Защо човек не може да си сложи и на себе си гръмоотвод и при такива случки мълнията да си отива по каналния ред в земята? Канализиране на мълния? Ах, ако има горе Гръмовержец, дали е доволен, когато мълниите, които хвърля, биват канализирани? ..."
Така си го спретнала, че и ние простолюдните да се усетим ;)
Да ти е жив и здрав гръмоотвода :)))
То сънища и фантазиите и както се наричат по научному - не можеш ги кастрира ...
Доста ме озадачи с този гръмоотвод! Имам предвид - от гледна точка на символика и скрит или явен смисъл Благодаря ти от "негово" име все пак!:))) А за кастрирането - не се бях замисляла, но май в т.нар. "реален" живот всекидневно извършваме многобройни кастрирания на различни свои аспекти, ако мога така да се изразя... Благодаря ти за този многопластов коментар!
Интересен пътепис от друг живот, а колко ли са?!:))
Наричаш това "нещо" друг живот - май го обозначаваш по-описателно от мене - аз използвам "друга реалност"... Но това няма значение... Предполагам, броят им е не безкраен, но огромен. Както се казва - дори в "ежедневния" живот попадаме в различни реалности (животи) - достатъчно било да се отдалечим на двеста-триста километра от дома си...:))) Летни поздрави!
14.07.2011 19:58
Мисля, че има техники за преминаване от нивото, в което се намираме, в друго, където желаем да бъдем.
И така се разбива на пух и прах хипотезата за наличие на предопределеност или съдба.
Поздрави!
щеше да стане като в българския филм "От нищо нещо" :))))
Мисля, че има техники за преминаване от нивото, в което се намираме, в друго, където желаем да бъдем.
И така се разбива на пух и прах хипотезата за наличие на предопределеност или съдба.
Аз избягвам да съм убедена в каквото и да е в този многоизмерен свят, иначе съм съгласна, че стопроцентова предопледеленост може би няма... Често обаче се изкушавам да мисля, че има някакъв процент вероятност нещо да се случи в дадено измерение/вселена. Например - една и съща личност в една вселена е мултимилиардер, в друга - клошар, който е зарязал милиардите си, понеже му пречат, в трета - държавен служител, в четвърта - загиващ в концлагер политически затворник, в пета - щастлив учител и т.н. :))) Като това е твърде общо и схематично описание на тази личност...
Тогава би имал друга линия на живот, различна от настоящата, разбира се, ако той не я харесва и иска нещо да се промени.
Не е задължително да има различни професии, защото интересите му са го насочили към една - да допуснем любимата. Реализацията на тази професия може да протече по различен начин в различния свят.
Основното остава - да знаеш какво искаш.
:)))
17.07.2011 00:44
А за искането - в някои от световете искането може да е непознато ;)))...
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"