Не мога да повярвам! То е ясно, че човек се учи докато е жив (а и след това), но се оказва, че бебетата се успокояват и заспиват от т.нар. „бял шум”. Не съм проучвала какво означава точно името му, нито откъде произлиза и защо именно са го нарекли така, но този бял шум бил шума от прахосмукачки, сешоари, абсорбатори и не на последно място – шумът от „междупрограмието” по радиото и телевизията – този, който се чува, когато търсиш да намериш някой канал... Всеизвестно е, че последните два вида шум са звуков израз на остатъците от предполагаемия Голям взрив...

Та бебетата изпадали в транс от тези видове шум. С първото си бебе не съм пробвала такива неща – не ми трябваше -  но сега реших да опитам. И, о, чудо! Двадесет и петдневното ми бебе, което беше доста нервирано и ревеше силно,  наистина  почти моментално заспа!

Позачетох се в някоя и друга статия по въпроса – твърди се, че бебетата били в постоянен транс в утробата. Намирали се в среда на постоянен силен шум – от кръвотока на майката и сърдечната й дейност. И кой знае защо в тази връзка се сетих за барабаните, с ритмичното биене на които  шаманите в някои култури изпадат в транс... Сърдечна дейност и биене на бабарани... Сърце и барабан... Та затова, след като се родят, бебетата продължават да могат и да им харесва да изпадат в транс – и е добре да им бъде осигурена съответната шумна среда. Грешно било да се ходи на пръсти и да се пази тишина...

Не можах да разбера защо на бебето му е неприятно да е в „нашия” свят и иска да изпада в транс. Със сигурност причината при него не е същата като причината, която кара възрастния „да си маха главата”, посредством законни или незаконни наркотични вещества... Не можах да определя и дали бебето възприема „нашия” свят по същия начин, както го възприема възрастния... Подозирам, че бебетата имат коренно различни възприятия и усещания от порасналите бебета...И още нещо за транса – колкото си по-интелигентен, толкова по-лесно можеш да се „трансираш” или да те хипнотизират... Излиза, че бебетата са доста интелигентни (жалко, че не всички успяват да запазят това си качество в процеса на растеж...).

Ще направя още едно вмятане към транса – не знам кой е определил, че бебето изпада именно в транс. Може би са изследвали ЕЕГ на бебета в такова състояние и според съответните вълни са определили, че изследваното бебе е в транс, изхождайки от подобни показатели в ЕЕГ на възрастен в транс... Малко обаче се съмнявам да е точно така, тъй като надали има майка, която да даде да се експериментира с новородено. А предполагам – и законът го забранява това. Все пак – става въпрос за новородени – забравих да спомена в началото...И дори да е както казвам по-горе – не може да сме сигурни, че мозъчната дейност, респ. ЕЕГ на възрастен и на бебе са съпоставими...

Сега малко за алфа, бета и тета вълните на мозъчната активност. Много е изписано по този въпрос. Възрастният човек в нормално будно състояние бил в бета вълна. Творческата вълна обаче била алфа. Тета също е много творческа, но било изключително трудно възрастен да постигне в будно състояние тета. Затова различни гуру прокламират пребиваване в алфа-състояние. Зачудих се – дали пък бебетата не са перманентно в алфа- до тета-състояние? И, случайно изпадайки в бета, да започват да се чувстват зле – и съответно да плачат...? Може би никога няма да разбера отговора на този въпрос...Но повече ме интересува състоянието на възрастния, защото човек в по-голямата част от живота си е възрастен – се оказва...

Та повечето възрастни, както е казано и писано на доста места, в по-голямата част от живота си, се чувстват нещастни... Смешно звучи, но ми се струва доста вярно... В световен мащаб се харчат огромни средства за психотерапия и психофармака... Най-голям дял в паричния оборот на фармацевтичната индустрия се пада именно на психофармаката – най-вече успокоителни и сънотворни... Е как става така, че едно бебе може да се успокои и да е щастливо от обикновен абсорбатор, а възрастният трябва до живот да плаща за алкохол, тютюн, лекарства, психотерапевти и пр. нещица – и пак да не е сигурно, че това перманентно „цакане” ще му донесе макар и малка доза щастие?

Искам да споделя и още един бебешки феномен, който ми е донякъде необясним. Ще започна малко отдалече – с една моя неприятна случка от вчера. Та вчера, следобед, както си седяхме цялото семейство, включително и бебето в количката – ненадейно голямата ми щерка обърна без да иска количката, повдигайки по-отдалечените от нея колела така, че бебето, което е с глава към тези колела, направи дъга с глава напред и падна на теракота... Нищо не видях от ужас, защото се втурнах да вдигам бебето, но като стигнах до него – о, чудо и Слава Богу! То не се беше дори събудило и сякаш някой го беше подхванал и поставил леко на земята... За много такива и подобни случки съм чувала и чела... Та се запитах – дали Някой не пази по някакъв по-особен начин бебетата? Дали, съумявайки така лесно да „изпадат (или се възкачват?) в транс, те не умеят и по-ефективно да контактуват със своя ангел-хранител? Дали възрастните, излизайки от бебешкия си период, просто не са загърбили почти съзнателно тези умения, вкопчвайки се в бета-вълните (вместо да се носят на гребена на алфа-вълната)? Защо ли, ако не се лъжа, Иисус Христос казва нещо във връзка с малките деца – ако навредите на някой от тях, голямо ще е наказанието ви; или че те ще наследят Небесата...

Оказва се, общо взето, че бебетата са странни същества. Жалко, че повечето хора не помнят съзнателно този  период от живота си...

"Оказва се, общо взето, че бебетата са странни същества. Жалко, че повечето хора не помнят съзнателно този период от живота си..."

... Целият по-нататъшен живот на човека показва, че той не помни точно тези неща, които... не трябва да помни, защото са или несъвместими с живота му, или просто правят невъзможно "вписването" му в него... (Между другото, това е валидно и за другите бозайници...)

Защо ли е така?

Поздрави за поредния постинг, предизвикващ размисъл!!

Хубава, ЗАПОМНЯЩА СЕ, вечер! ;)

к.к.

magicktarot, остава ти само да наблюдаваш и да ни пишеш, пък ние ще правим изводите:) Наслаждавайте се на времето, когато няма никой друг в света освен вас!:)))

кошмарното промъкване по време на раждането? Минаваш през тъмния тунел, попадаш в бялата светлина и ревваш с пълен глас.

А бебета най- добре спят в кола. Питай ме какъв километраж съм навъртала, защото А спра, А зверта пуска сирената ;-))) Откъде се взима това гласище - винаги се чудя.
Изобщо - няма по хубаво нещо на света от бебетата и по-пленителен аромат от този зад вратлетата им:)
Щастливка си, Маджик!!!

Това, твое лично ли беше? Имаш бебе!?! На 25 дни? Направо ме хваща тета вълната...

Един вид връщане към естествената среда : )...
Имат си генетична памет : )...

Върна ме години назад с поредния чудесен постинг ...
Чела съм и съм убедена в това ,че всяко връщане към естествената им среда в началото ,успокоява малките душици .Моя близка преживя това с количката на улицата и бебето дори не усети ,а майката едва са я свестили .
Прекрасен е светът на бебетата .
Честито ,мила...да са живи и здрави и бебето и каката .

http://3.bp.blogspot.com/_SNgnhdQwFmY/TFKjUJWqTLI/AAAAAAAAAOw/ZA8ZfJE5rWU/s1600/laughing_baby.jpg

- Цитирам чужда мисъл ! - Бог е малко дете, което играейки опознава света ... тоест себе си ! :))

- Ако успеем да преоткрием детето ... в нас(!) - ще постигнем "тайните" на мирозданието ? - Мда, простичко звучи - но въпреки всичките предизвикателства, които ще срещнем по Пътя, си струва - Нали ?

от Гет "ктист" - брат в Задругата на Силата :)

забравяме този странен и пре-много вълнуващ период... С този постинг ме върна само година назад, а сякаш беше толкова отдавна. Наслаждавай се на момента, че бързо ще изчезне! :))

П.С. Наблюденията ти са съвсем точни, потвърждавам от собствен опит! :))

и колко много любов, внимание и грижа е нужна, за да ги опазим...
Прочетох с удоволствие, поздравления за чудесния постинг и честита рожба!:)

Интересен паралел между барабаните, майчиното сърце и "белия шум". Явно , край детското легълце не трябва да е толкова тихо, както съм си мислела.
Хубав ден, Маджик, - с голяяяма доза щастие! :))

да ти е живо и здраво бебчето.....
и много усмивки като тези - http://www.youtube.com/watch?v=dcP2mdnYbcw&feature=player_embedded
Те наистина са странни...много странни същества...
Хубави дни !

разни бебешки истории

Бебетата са много по-пригодни за живот в този свят, отколкото обикновено се мисли :) Те си идват с основните знания, но не могат да ни ги кажат с думички... Плачът е сигнал за привличане на вниманието и често изразява цяла скала от различни послания, съвсем не винаги свързани с конкретното състояния на телцата им :)))))
Децата и жените по-често се намират в алфа състояние: може би затова и между тях се създава телепатична връзка, когато "знаеш без да назоваваш".

Бебешки истории няма да разказвам, но си спомням един друг интересен епизод: синовете ми, вече в говорната си фаза, не искаха да ми казват онова, което ги мъчи. И двамата имаха една и съща фраза: "Ти трябва да познаеш" :)))

Честито ти ново приключение, Маджик! Едно от най-интересните неща в живота е да откриваш децата си :)

И се разбра,че ембрионът всъщност има наченки на интелект - усеща кога майката е тъжна и весела, влияе се от музика, реагира на емоциите на хората.
Точно затова абортът е убийство.

Ми честито да ти е!!! Много здраво и живо, разбира се!!!

Твърди се, че бебетата са изначалното, чисто ниво на душата, която е свръхсензитивна. Нищо чудно да се влияят от непонятни за възрастния дразнители.

Поздрави на теб и целувки за бебока!

Целият по- нататъшен живот наистина изглежда несъвместим с това да си бебе. Но аз имах предвид точно противоположната на тази теза – дали там не ни е грешката? С напредването на годините ми, вече съм на 37, осъзнах и разбрах, че много възрастни хора не възприемат живота си като „тържество на Живота”, а като нещо безсмислено, като провал... Това ми се струва грешно, тъй като осъщественият живот (може би) е рядък дар... Което не значи, че аз съм права, просто разсъждавам, наблюдавайки едно бебе... Забравих да напиша в постинга и думите на Христос по отношение на малките деца (приблизително, не цитирам точно) – станете като тях и ще имате царството небесно в себе си! Поздрави и слънчев ден! :)))

Наистина, усещането е почти такова – все едно сме сами в света! Но странното е, че това ми харесва (а по принцип обичам по-големите компании). Поздрави!

количка, люлеене на ръце и подобни много ги унася. То също е транс-техника (отново и за възрастните)...

Да, раждането е травма, понякога ужасно разтърсваща - аз съм цитирала тук Гроф, който е „спец” по изследване и отново преживяване на личното ти раждане (ще ми се и аз да преживея наново своето, но още май не съм готова). След като мине това – оставаш в „този свят” и започваш да живееш в него – но не помниш съзнателно... Аз обаче си мисля – ако все пак, посредством различни техники тези спомени могат да се извадят „на бял свят”, то тогава е въпрос на време човекът да се развие дотам, че да може да си позволи да помни повече...
Поздрави!:)))

Да, мое лично бебе е – ако мога така да се изразя... Стават и такива неща! Утре ще направи един месец вече. Поздрави! :)

Чудя се дали е само генетична паметта при тях?
И ако е така – то значи, че възрастните загубват усещане за тази си памет (макар че я имат)... И не могат да я вградят в живота си (както го правят бебетата) – а трябва да учат всичко отначало. Странно ми е защо това трябва да е така – нали все пак всеки от нас има поне милиард години генетична памет... Поздрави!

Наистина, стресът за мен и каката, която е на 12 години, беше огромен! Това с естествената среда звучи напълно логично, но има и нещо друго тук, поне така ми се струва... Самата съпоставка на преживеният от нас стрес и това, че бебето нищо не усети и се размина със стреса, показва разликата на „усещането за света” между възрастен и бебе. Поздрави! :)

Не я бях чувала тази мисъл, хареса ми!... Малко е страшничка – но обяснява някои неща, които изглеждат нелогични в света ни. Защото децата вършат всякакви неща, включително и не много добри – от гледна точка на съвременния морал, хм... Иначе да – струва си да преживеем предизвикателствата! Поздрави! :)))

Наистина бързо минава този период – за нас, възрастните. За бебето сигурно е цяла вечност – но то пък не помни... Изобщо – „тъмна Индия”! :))) Радвам се, че споделяш наблюденията ми! Поздрави!

Бебешорчетата само изглеждат уязвими, май... Възрастните сме къде-къде по-кекави...Само фактът, че ни карат да се променяме изцяло и ни обземат цялото внимание, дори ни подчиняват на себе си, показва силата им... Поздрави!

Става дума за съвсем „нови” бебешори, когато станат по на няколко месеца вече често започват да се будят от шумове... Наистина са странни същества – не мога да си представя, че всички сме били такива – а сме! Поздрави! :)

Лелеее, четири смеещи се бебчета-близначета! Страхотни са! Поздрави! :)))

Да са ти живи и здрави попорасналите бебешорчета! Поздрави! :)

аз не се бях сетила досега да го опиша по този начин!:)

Много интересно това със синовете ти, да са живи, здрави и щастливи! Със сигурност са усещали, че си в „странна” връзка с тях и дори в говорна фаза, са имали спомен от "неговорната"! Може би, както беше казвала преди, тази сензитивност си ви е семейна черта и всеки от семейството си я има по рождение... Поздрави!:)

Да, и аз донякъде мисля, че абортът по желание е вид убийство, но не искам да съдя никого...А за ембрионите - наистина усещат, почти всяка майка го знае това, доста преди да измислят съответните науки...:) Но е хубаво, че нащата се развиват и хората научно разбират все повече и повече неща! Поздрави!:)))

Най-хубави пожелания за теб и любимите ти хора!:)

Поздрави! Няма да кажа как съм го направила...;)))

Много интересно това с изначалното ниво на душата... Ще се задълбая... Защо ли обаче после това ниво се променя? И дали това "статукво" няма да се промени? Поздрави и за теб и семейството ти!:)

Единствената разлика между "моето" семейство и вероятно много останали такива е, че ние не се страхуваме да си говорим или практикуваме неща, които още не са намерили адекватно обяснение :) И не само да слушаме, но и да "чуваме", когато някой има да каже нещо :) Ако това беше обща практика, отдавна да сме навлязли в друг период...
Поздрави!

те са условно "наши".:))) А за говоренето, слушането и споделянето на т.нар неконвенционални неща - напълно те разбирам, и в "моето" семейство е така, и много се зарадвах, когато се оказа, че и с мъжа ми често имаме "телепатична връзка"... Дано, както казваш, стават все повече и повече хората и семействата, в които "тези неща" се практикуват и развиват съзнателно...! :)

съгласна съм, с което пишеш...Знаеш ли, когато гледах Духът на времето 3, някои неща така ме впечатлиха, че си ги оформих в архив... Ако си гледала филма, поне ще ти ги припомня, ако не си, да ги прочетеш...
Ще опитам да ги сложа тук на части, които ще осветлят малко въпросите, които ни вълнуват!
Поздрави!:)

Важно е да се знае за човешкото развитие и по-специално за развитието на мозъка, че то се случва предимно под влиянието на средата и предимно след раждането. Ако се сравним с конете, които могат да тичат още от първия си ден, забелязваме, че ние сме много недоразвити. Не можем да развием толкова неврологична координация, равновесие, мускулна сила, зрителна острота чак до 1,5 или 2-годишна възраст. Това е, защото мозъчното развитие при коня започва в безопасността на утробата, а при човека то трябва да започне след раждането, като това се дължи на елементарна еволюционна логика - уголемяването на главата е това, което ни прави човеци. Разрастването на предния дял на мозъка е това, което всъщност отличава човешкия вид. В същото време ходим на два крака, така че тазът ни се стеснява, за да улесни това. И сега имаме по-тесен таз и по-голяма глава. Бинго: трябва да се раждаме преждевременно. А това означава, че мозъчното развитие, което при други животни се случва в утробата, при нас се случва след раждането, и то предимно под въздействието на средата. Понятието "неврален дарвинизъм" означава просто, че нервните връзки, които получават подходяща информация от средата, ще се развият оптимално, а другите или няма да се развият оптимално, или изобщо. Ако вземете дете с отлично зрение при раждането и го поставите в тъмна стая за 5 години, то ще остане сляпо цял живот, защото зрителните нервни връзки изискват светлинни вълни, за да се развият, и без тези вълни дори зачатъчните нервни връзки, които са налице и активни при раждането, ще атрофират и загинат, без да се развият нови.

По много важен начин ранните преживявания формират поведението на възрастнитe и най-вече онези ранни преживявания, за които не съществува спомен. Оказва се, че има два вида памет. Има съзнателна памет, да си припомните факти, детайли, събития, обстоятелства. Но структурата в мозъка, наричана хипокамп, която кодира подробната памет, дори не започва да се оформя до 1,5 години и не се развива напълно още доста време след това. Това е причината почти никой да няма спомени преди навършване на 18 месеца. Но има и друг тип памет, която се нарича несъзнателна памет. Тя всъщност е емоционална памет, при която емоционалното въздействие и детската интерпретация на тези емоционални преживявания се закодират в мозъка под формата на нервни връзки, готови да се задействат без конкретно напомняне. И нека ви дам ясен пример - хора, които са били осиновени, през целия си живот често изпитват чувството, че са отхвърлени. Те не могат да си спомнят осиновяването. Не могат да си спомнят раздялата с родната си майка, защото в мозъка го няма това, с което да си спомнят. Но емоционалният спомен за раздяла и отхвърляне е дълбоко запечатан в мозъците им. Следователно е много по-вероятно те да изпитат чувство на отхвърляне и силно емоционално разстройство, когато се възприемат като отхвърлени от други хора. Това не се отнася само за онези, които са осиновени, но у тях е особено силно изразено заради функцията на несъзнателната памет. Хората, които са пристрастени, според повечето изследвания, а и от моя личен опит, най-силно пристрастените индивиди, почти без изключение, са били малтретирани като деца или са преживели силна емоционална загуба. Техните емоционални или несъзнателни спомени са от един свят, който не е безопасен и отзивчив; където на настойниците не трябва да се вярва и взаимоотношенията не са достатъчно сигурни, че човек да бъде откровен до уязвимост. Оттам и тяхната реакция е по-скоро да стоят настрана от истински интимни връзки; да не вярват на настойници, на лекари и на други, които се опитват да им помогнат; и като цяло гледат на света като на едно несигурно място. И това се дължи точно на несъзнателната памет, която понякога е свързана със събития, които те дори не си спомнят.

Деца, родени преждевременно или поставени в инкубатори, или в разни други джаджи и машини за цели седмици, може би дори месеци. Вече е известно, че ако тези деца се докосват и галят по гърба дори за 10 минути на ден, това стимулира мозъчното им развитие. Следователно докосването е съществена част от развитието. Всъщност ако новородените никога не ги вземат на ръце, ще загинат. Толкова е фундаментална нуждата на човешките същества от допир. В нашето общество има една злополучна тенденция да казваме на родителите да не вдигат децата си, да не взимат на ръце плачещи бебета, от страх да не ги разглезят или за да ги насърчават да спят през цялата нощ. Не ги взимат на ръце… Което е точно противоположно на това, от което детето се нуждае, и тези деца може би заспиват, защото се предават и мозъците им се изключват като начин за защита срещу уязвимостта да бъдат изоставени от своите родители, но подсъзнателно ще запомнят, че на света не му пука за тях.

Много от различията се изграждат от ранно детство. В известен смисъл лошият опит на родителите от трудния им живот или пък от лесния такъв, се предава на децата. Дали чрез депресия по време на бременността, или чрез избухливо поведение на родителите към децата, защото са имали тежък ден или просто защото са уморени в края на деня… Всичко това има много силен ефект при програмиране развитието на детето, за което вече знаем много. Но тази чувствителност в ранна възраст не е някаква грешка на еволюцията. Тя се наблюдава при много различни видове. Дори при кълновете има ранен процес на адаптация към средата, в която израстват, но за хората адаптацията е по отношение на качеството на социалните взаимоотношения. И така, в ранна възраст - колко храна и грижи, колко конфликти, колко внимание ще получиш е индикация за това в какъв свят израстваш. Дали израстваш в свят, където трябва да се бориш за това, което ще получиш, да си пазиш гърба, да се браниш сам, да се учиш да се се доверяваш... Или израстваш в общество, където зависиш от взаимност, сътрудничество, където емпатията е важна, където сигурността ти зависи от добрите взаимоотношения с другите... А това изисква много различно емоционално и когнитивно развитие и това е смисълът на ранната чувствителност, a родителството почти несъзнателно представлява една система за предаване на този опит на децата...
Опит за това какъв е светът, в който живеят.
Великият английски детски психиатър Д. У. Уиникът е казал, че основно две неща могат да се объркат в детството: едното е да се случат неща, които не трябва да случват, а другото е да не се случват неща, които е трябвало да се случат.
В първата категория влизат преживяванията на травми, оскърбления и изоставяния на моите пациенти от града и на много пристрастени. Това са неща, които не е трябвало да се случват. Но от друга страна имаме и непринуденото, съзвучно и пълноценно внимание на родителя, от което всяко дете се нуждае и което много често децата не получават. Те не са оскърбени. Не са пренебрегнати и не са травматизирани, но това, което трябва да се случи - наличието на емоционален и грижовен родител, просто не се случва заради стреса в обществото и родителската среда. Психологът Алън Шор нарича това "емоционално изоставяне", когато родителят е наличен физически, но не и емоционално. Прекарах приблизително последните 40 години от живота си, работейки с най- жестоките хора, които обществото ни създава: убийци, изнасилвачи и т.н. В опита си да разбера причината за тази жестокост, открих, че най-жестоките от тези престъпници са били жертва на такова детско малтретиране, което е извън всякакви граници на това, което считах за детско малтретиране. Идея си нямах за размера на извратеността, с която децата в нашето общество твърде често биват третирани. Най-ожесточените хора, които видях, бяха онези, които са преживели опит да бъдат убити, често от страна на родителите си или на други хора от социалната си среда, или които са преживели убийството на член от семейството, на най-близките си роднини, от други хора.
Буда твърди, че всяко нещо зависи от всичко останало. Той казва, че "едното съдържа многото и многото съдържат едното". Че не можеш да разбереш нищо, ако не вземеш предвид средата му. Листото съдържа слънцето, небето и земята, очевидно. Вече е показано, че това е вярно - като цяло, и по-конкретно що се отнася до човешкото развитие. Съвременният научен термин за това е "био-психо-социален" характер на човешкото развитие, според който човешката биология зависи много от взаимодействието със социалната и психологическата среда. По- конкретно, психиатърът и изследовател Даниел Сийгъл от Калифорнийския университет в Лос Анджелис е въвел фразата "междуличностна невробиология", с която иска да каже, че начинът, по който нервната ни система функционира, зависи много от личните ни взаимоотношения. На първо място - с човека, който полага родителски грижи за нас. След това, с други важни хора от живота ни. И на трето място - с цялата ни култура. Така че, не може да отделите неврологичното функциониране на един човек от средата, в която е израснал и в която продължава да съществува. И това е вярно през целия жизнен цикъл. И важи с особена сила, когато мозъкът ви се развива и вие сте зависим и безпомощен, но също важи и за възрастните, както и в края на живота.
Ние имаме определени човешки нужди. Единственият начин да говорите конкретно за човешка природа е да осъзнаете, че има определени човешки нужди. Хората имат естествена нужда от компания и от близък контакт, от любов, привързаност, признаване, да бъдат видени и приети такива, каквито са. Ако тези нужди са задоволени, ние се превръщаме в състрадателни и способни на сътрудничество хора, а също така и съпричастни към другите.
Така че... Обратното, което често наблюдаваме в нашето общество, е всъщност изкривяване на човешката природа именно защото нуждите на толкова малко хора са задоволени. Значи наистина можете да говорите за човешка природа, но само що се отнася до основните човешки нужди, които са породени от инстинкти. Или - ако мога така да се изразя, определени човешки нужди водят до едни отличителни черти, ако са задоволени, и до други черти, ако не са задоволени. И така, когато осъзнаем факта, че човешкият организъм, който има големи способности за адаптация, позволявайки ни да оцелеем при най-различни условия, е строго програмиран да отговаря на определени изисквания на средата или на определени човешки нужди, започва да се оформя един социален императив. Също както телата ни се нуждаят от храна, човешкият мозък изисква позитивни стимули от средата през всичките си етапи на развитие, като същевременно трябва да бъде защитен от други, негативни форми на стимулиране. И ако нещата, които трябва, не се случат... или ако нещата, които не трябва, вземат да се случат... става очевидно, че вратата може да се отвори не само за серия от психични и физически заболявания, но също и за множество пагубни форми на човешко поведение. И така, като изместим погледа си навън и вземем под внимание състоянието на нещата в света в момента, сме длъжни да зададем въпроса: Дали условията, които сме създали в съвременния свят, всъщност са добри за нашето здраве?

Благодаря ти, всичко добро и на твоите. Гледам надзад и се сещам повече от тогава колко е страхотно да си имаш бебе. Какво значение е имало решението как да го гледаш, какво да го правиш. Щерката я водихме на плуване в басейн от 52-я й ден след раждането, имаше такъв курс навремето. После, съвсем между другото, продължи да плува, има участия в национални финали за юноши, после стана спасителка на океанския плаж, а сега живее на другия край на света с младеж, който я помни от детския отбор по плуване, завършил е Националната Спортна Академия, плуване, но не е забравил, че е била талисмана на плувците и как са й викали "Слънчо".
Много радости ти желая и успешно справяне с предизвикателствата! :)))

Поздравителни са някак.
Понеже поднесох моите поздрави още на 15 юни, днес добавям огромно парче шоколад.
Да не забравяме Деня, все пак!
:)))))

Не знам какви вълни са, но със сигурност състоянието на майката по време на бремеността, определя спокойствието на бебето. Мойте и двете не млъкваха, защото точно по време на бремеността имах държавни изпити, или големи ядове. Те са поели цялата ми негативна енергия. Една спокойна майка няма как да има ревливо бебе. Но нали сме такива едни, като опънати струни. Нагушкай малкото създание и не го тормози с шума на прахосмукачката, една песничка изпята от мама не може да остане неразбрана.

е тази; живи и здрави да сте, маджик!

Не съм гледала филма. Май само първа част гледах преди време. Наистина ценна информация! Някои неща ги знам отдругаде, но някои - не... Като се позамислиш - много е странно понякога от какво може да зависи "съдбата" на човека... Все пак искам да добавя, че към всички изброени неща има и нещо като Дух, божествен дух, който е в човека, и който също е немаловажен фактор в неговото формиране като същество, живеещо в точно това общество на точно тази планета... Поздрави!:)

Много интересна историята на дъщеря ти! Нека все като слънце да грее! Освен всичко друго, приемам я като знак и синхронност за мене, защото доста преди да родя си мислех, че ако всичко е наред, ще започна да водя бебето на плуване за новородени - има няколко центъра, които предлагат това обучение. Бебето трябва да е навършило 40 дни и да е здраво... Та след десетина дни ще се впускаме и ние - да видя как ще й се отрази.:)

Мина Шоколадовия ден, но все пак шоколад значело "храна на боговете" - така че нека всеки ден да е ден на шоколада!:)))

Така е, аз уж съм спокойна, но все мисля за няколко неща едновременно и съответно искам да ги свърша по същия начин...:))) Иначе не е много неспокойно бебчето, има само така нареченото вечерно неразположение. За пеенето и гушкането - отново съм съгласна, аз постоянно пея, такъв тип съм (даже си мисля дали не съм му писнала с постоянното си пеене) и се гушкаме постоянно, но понякога и това не кара бебето да млъкне - явно им писва от всичко - и като експериментирах с белия шум - взе че се получи...:) Поздрави!:)

Най-хубави пожелания за теб и семейството ти!

Появил се е нов човек! Какво по-радостно преживяване за една добра майка!
Да ти е живо и здраво бебчето Маджик и да сте много, ама много щастливи!
Прегръдки!:)))

Не се отказвай от намерението си! Това е нещо, което ще остави добри и полезни следи за цял живот.
Успех!!!

И аз желая много здраве и щастие на теб и семейството ти! Прегръдки!:)))))

Не съм и предполагала, че ще получа толкова красиви пожелания, емоции, събития и синхронности в блога - едно "виртуално" пространство, в което при това не съм много отдавна! Неведоми са пътищата (и местата) Господни...:))) Както "набедих" Тили за първата орисница на бебето, така тебе те "набеждавам" за първия реален вдъхновител за плуването! (защото преди това, както споменах, само си го мислех това, без реално да срещна каквато и да е информация за това плуване, нито пък някой от реалните ми близки и приятели да ми даде съвет или насърчение.) Поздрави и хубава седмица!:)))

Не съм преувеличил нищичко напротив, спестил съм стотиците поводи да благославям това бебешко плуване, и фантастичната жилавост, неуморност и жизненост покрай него, та чак до днес, когато двамата плувци са си наели красива къщичка на самия бряг на океана. Ако притежавам способност благословиите ми да се сбъдват поне частично, позволи ми да ви благословя с всичко хубаво, което ще ви даде плуването!!! :)))

Честито майчинство! Важното е, че си намерила начин как да успокоиш и приспиш бебчето си. Пожелавам здраве и щастие!

имате много положителна енергия, за да сбъдвате всичките си мечти! Убедена съм, че доброто и положителното винаги се сбъдва!:)))

И аз желая всичко най-хубаво на теб и семейството ти! :)))

а бебетата за мен са едно от чудесата, които всеки може да възприеме някак със сетивата си. Истински чудеса. Приличат ми на съдове с магичност. Много ме е натъжавало всеки път това, че участвам в тяхното размагнетизирване, но това си е родителският кръст. Да ти е жив и здрав човекът!

Бъдете и вие живи, здрави и щастливи! А размагнетизирането ми прилича на подготовка за намагнетизиране на следващо, по-високо ниво...:)))

Все пак, ще изпратя линк на дъщеря си. Надявам се да и бъде полезно - нейното бебче е на 2,5 месеца.

И цунки на внучето!:)

Най-щастливия ми период в живота бе, когато синът ми беше бебе до към едната година, когато проходи и стана сложно... за догонване и вардене :)
Преди това като се събудех сутрин в източната стая, огряна от слънце, отварях очи, усмихвах се и си мислех: "Какво хубаво нещо ще ни донесе днешния ден?" Оправях бебето, после го приготвях за разходка, взимах специалната червена чанта с неговите принадлежности и тръгвахме да пътешестваме :) Ходехме по градинки и по гости, изобщо много хубаво си живеехме :)) Даже и на море го водихме два пъти преди да навърши годинка. Много ми е гот да си спомня. :)

За транса - не знам, но той не плачеше, нито ни будеше нощем. Изобщо много възпитано бебе и ни влизаше в положението! :)
Весело ти гледане на бебчето! :)))

И аз се чувствам в момента по подобен начин, а и с първото ми дете, преди 12 години, бях така, наистина е приказка! :))) Иначе и моето бебе вече се успокои за през нощта и не прилагам трансовите методи - явно е трябвало да навърши един месец... Спи си непробудно цяла нощ, даже се притеснявам да не намалее кърмата заради тази многочасова пауза, но засега всичко е ОК.