ЮЗДИТЕ

                                   Битие е Съществителното; Формата е прилагателно.

                                   Материята е Съществителното; Движението е Глаголът.

                                   Защо Битието е облякло себе си във Форма?

                                   Защо материята е манифестирала себе си в Движение?
                                   Не отговаряй, о, ти, тихий! Защото ТАМ няма “защо”,

                                   нито “защото”.

                                   Името на ОНОВА не е знайно; Местоимението

                                   Разяснява, тоест, криво обяснява ТО.

                                   Времето и Пространството са Наречия.

                                   Дуализмът е заченал Съюза.

                                   Условното е Баща на Предлога.

                                   Членът също бележи Делението; но Възклицанието е

                                               звукът, който свършва в Тишината.

                                   Затова унищожи Осемте Части на Речта;

                                               Деветата е близо до Истината.

                                   А тя също трябва да бъде унищожена, преди ти

                                               да навлезеш в Тишината.

                                   Аум.

Алистър Кроули «Книга на лъжите»

 

Аз съм колорадски бръмбар, живея под и над Земята. Ахх, Земята! Тя ми дава всичко! Днес реших да напусна картофовите насаждения в градината, в която се родих и се запътих към двора на съседите... Те нямат картофи, но това няма значение – нали все пак не съм и в Колорадо, дори никога не съм го виждал с очите си. Последното няма връзка с първото, но ми се струва важно... Може това да е връзката – че ми се вижда важно...

А следващото, което виждам е една жена – чуди се дали да ме настъпи, или да ме остави да си ходя по Пътя. Предвид на това, че няма картофи – може и да реши да ме остави. Аз така или иначе продължавам... Жената продължава да ме следи – но не с поглед – някак със съзнание... Нищо не мога да й кажа, ще я оставя да ме придружава – и ще имам Придружител от Земята, който хем може да ходи, хем може да отиде Навсякъде, и за капак – не знае за това... Ще видим дали няма да разбере по някое Време...

 

Колко усложнени изглеждат понякога нещата – ако тази жена гледаше картофи, щеше да ме настъпи и може би тогава нямаше да гледа рози, на кадифеното паднало листенце на една от които попаднах; и в момента на попадането ми се появи Вятър, който понесе листенцето заедно с мене... Оффф, изгубих се в причина и следствие – има ли изобщо такива неща? А може  би Жената съзнава, че съм част от нея, че тя е част от цялото, и всъщност съм нея, а тя е цялото? Или беше обратно?  И можем ли да сме сигурни в това, което виждаме, чуваме, усещаме, съзнаваме? Наистина, оплетена е Паежината...

 

По една от безбройните нишки на тази Паежина върви Сова. Тя често навестява този двор, но никога не е попадала в листо от роза. По тази причина (или следствие?) Совата се загледа в мен. Може би й стана интересно докъде мога да стигна с това листо. Може би мисли, че за един бръмбар листото от роза е космически кораб, който ще го отведе на друга планета?  И й е интересно да разбере дали на тази чужда планета този бръмбар ще оцелее? А защо й е интересно? Може би и Совата иска да пробва едно Пътешествие, но се страхува и засега остава само в ролята на наблюдател? Сетих се! Совата не знае, че е в Паежината... Затова се страхува... Няма как да й го кажа. А и да й кажа – няма да повярва, дори да разбере какво й говоря. Нищо, нека погледа? По този начин ще имам крилат придружител в Пътешествието си, без да знае, че ми е Придружител и без да осъзнава, че има Крила и може да Лети... Може пък в процеса на Пътуването да разбере?...

 

...

 

Та Вятърът ме понесе. Какъв ти вятър – цял вихър! Всичко се променяше под мен. Видях много неща – не мога да ги опиша – няма да стигне мястото и времето. Ох! Какво говоря! Жената, която не ме настъпи и на чийто лист от роза се нося сега, би казала «не ти стига пространство-времето». Пълни глупости! Пространство-времето е само един елемент – същия, какъвто е Совата, какъвто съм Аз – Бръмбара, каквато е Жената... Вятърът е Въздух...

 

Изведнъж (Вятърът обича да прави нещата изведнъж и «от раз») Той ме запокити в една Река. Всичко течеше под мен. И там, в Течението, видях много неща. Прииска ми се да спомена едно от нещата и ще го направя. Макар и в Река, Паежината беше и тук. Също както Совата, видях на друга нишка една Риба. Малка рибка, целият й живот досега се състоеше в едно – излизаше на сантиметри от дупката си, поглъщаше микроскопични водорасли и постоянно се страхуваше. Страхът й се изразяваше в това, че беше постоянно нащрек и при най-малкото потръпване на водата се скриваше обратно в дупката си. Тя не знаеше, че живее в Река. За нея Светът беше една Дупка... Не знам какви причини и следствия породиха едно събитие: Рибката, също както и Совата преди, ме видя и й стана интересно... пожела да разбере какво ще стане с мен. Не можех нищо да й кажа, затова я оставих и нея да ме придружава – сега вече имах трети Придружител, който има Перки и може да Плува, без да осъзнава нито едно от трите неща. Почти съм сигурен, че в процеса на Пътуването ще разбере...И тогава Дупката ще се разшири поне до Вселена... А Реката е Вода...

 

...

                                                              СЛАМА ЗА ПЛЕТЕНЕ

                        Бездната на Халюцинациите има Закон и Смисъл;

                                   но в Истината няма връзка между Играчките

                                   на Боговете.

                        Този Смисъл и Закон е Връзката на Великата Лъжа.

                        Истина! Истина! Истина! изплаква Господа на Бездната

                                   на Халюцинациите.

                        Няма Тишина в тази Бездна: и всичко което човек

                                   нарича Тишина е Негова Реч.

                        Бездната също е наречена “Ад”, и “Многото”.

                                   Нейното име между хората е “Съзнание” и “Вселената”.  

                        Но ОНОВА, което нито е тишина, нито говори,

                                   ликува там. 

Алистър Кроули «Книга на лъжите»

 ...

Пътешествието продължаваше. Ние бяхме неимоверно леки – Аз, Бръмбар, носещ се върху лист от Роза, Ходещата, Летящата и Плуващата... Към мен започна да се прокрадва едно неясно чувство – нещо липсваше...

В далечината проблесна и тресна Мълния...

Божествения Огън!...

Бяхме още в Реката, когато някой ни загреба с една голяма, салатна Купа... На една от нишките човеци-туристи си бяха направили пикник и печаха на подвижно барбекю някакви работи...  Кой знае защо малко преди това събитие си повтарях като мантра една всеизвестна истина – Водата в малки количества разпалва Огъня, в големи - го гаси...

Водата в малки количества разпалва Огъня, в големи - го гаси...

Водата в малки количества разпалва Огъня, в големи -  го гаси...  

Май в случая в тази Купа трябваше да се побере голямо количество, защото иначе Огънят щеше да изгори това, което се печеше... Да, въглените, освен че тлеят, често лумват в Огън...

...Този път и аз се изплаших... Глупако! Значи можеш да съдиш, че Другите ги е страх, а когато ти самият дойде до Живите въглени и Огъня, те сякаш изкараха и твоя страх на повърхността ти – така че ясно да го видиш и ти! Сляп си бил досега! По-сляп от Придружителите ти, които ти, под маската на превзета благосклонност реши да оставиш да те придружават, та дано прогледнат... И сега можеш ли да кажеш, че на Края на Пътуването ще ти се изясни и на теб това или онова? Ето – Краят дойде!!!...

...Не беше Край... Или беше, но само на Думи. Ако няма Дума – няма и Край...

Оказа се, че ние, четиримата, сме твърде леки и Огънят, вместо да ни изгори и да ни превърне в още по-лек Дим, който да се понесе до Небесата, ни понесе самият Той...Огънят обичал леките неща... Който е лек, ще може да се носи на Огнена колесница...

Ето какво не знаех аз – че съм лек... Да, наистина бях лек. Трябваше да мина през Огъня, за да го разбера...

...Бях отхвърлил всичките си тежести и се носех на листо от роза, Аз, колорадският бръмбар...

Зачудих се доста - аз какво съм ?
Жена без картофи - да , но и всичко останало...
Совата също ми приляга имайки в предвид моята си дупка - разширена до Вселена :))

Абе "... Наистина, оплетена е Паежината..."

трябва да излизам. А при теб никога не е лесно:)))

Интересно! Поздравления!

И аз май клоня към "и всичко останало" ...:) Благодаря ти за този коментар, Албена! "Дупка, разширена до Вселена" - напомни ми на думите на един мъдрец-поет - Да видиш Вселената в песъчинката - или нещо подобно беше. Като че ли в това е една от Истините...

Надявам се, че в други области, извън блога, при мен е лесно - хич не понасям "трудните" хора (нямам предвид бременни)... Но думите ти ме карат да се замисля - да не се окаже, че съм трудна и там...Т.е. да излезе, че приличам на хора, които трудно понасям... Хм, без майтап, ще обърна внимание, Юнг такъв!:)))

Благодаря ти!

Интересно, иносказателно, възможно, сюрреалистично, поучително, догатка - отговор? По накратко - харесах! Щипни бебчо от мен по дупето.

Само - паЯжина и догаДка. Хубава вечер!

Horata sa kato koloradskite brymbari. Razchitat na Zemiata. Zashtoto tia im dava vsichko.

Благодаря ти! Поздрави на тебе и острова на Афродита! :)

Благодаря ти! Много се колебаех за тази ПаЯжина, но ме домързя да проверявам правопис... - благодаря ти и за справката! Поздрави!

но човешкото "око" е ненаситно и освен земята, търси и огън, въздух и вода... А защо не и Пустота?:) Под влияние съм на "Любов" на Елиф Шафак, затова включвам и Пустотата - като суфистка категория (ако може да се каже, че в суфизма има категории). Поздрави!:)

Стихиите разказват Приказка... За връщането към Началото и опознаването на Вселената, която се събира в една малка Дупка... Или дупката е във Вселената :)))
Пустотата е Петият Елемент - на Духа :):):)
Спокоен сън ти желая, приятелко!

Духът ми е любима тема (и не само тема), радвам се, че Го споменаваш, приемам го за знак... Красиви сънища, приятелко!

Най-хубавото при теб е, че всеки може да потърси себе си.
Даже да се открие.
Независимо дали е в паяжината на Пространство - Време, или в дупката на своята Самота - Пустота, знае, че Вселената го обгръща, или че той е част от нея.
:)

Благодаря ти! Ако наистина сме във Вселената и сме част от нея - то не би трябвало никога да усещаме самота и да сме самотни... Но ако всеки един е отделна Вселена - то тогава е обяснимо усещането за самота, което се явява на някои понякога...:))) Те не усещат другите Вселени, погълнати от своята "вселенност"... :) Но за това е виновна (може би) гравитацията...
:)

нормалните същества на планетата постоянно са в движение - не знаем какво следва, имаме само тази възможност да се радваме на нови и нови открития. :)

Представям си какво би било ако всички знаеха "какво следва" - голям хаос ще настане... :))))

Аз пък съм майски бръмбар, не колорадски - той е вредител. ;-)))

Поздрави и тук, Маджик!
Твоят блог е друг свят в Блог.бг

Супер! Майски бръмбар... И той добре илюстрира човека - твърде кратък е животът му като зрял индивид - също като при човека... Усетила си алюзията за вредителя.:) Но можем да отидем и по-нататък. Вредител за кого и какво? Човекът нарича колорадския бръмбар вредител, защото му изяжда картофите. А за картофа човекът е вредител, защото го изкоренява и унищожава... Бръмбарът не убива картофа... :)))

Ах, тази "гравитация", предимно към самия себе си.
Колко беди е донесла.
:)))

Философското учение на Лао Дзъ по същество е диалектическо, но неговата диалектика, произтичаща от самата същност на ДАО, е от друг тип. Тя е различна от тая на Хераклит, Хегел и Маркс. Диалектиката на Лао Дзъ се основава на единството на противоположностите, а не на борбата им, на хармонията, а не на поляритета. У Лао Дзъ самото разграничаване води до хармония, а не до отрицание и снемане на едната противоположност в другата (Хегел) или и двете се отричат — взривява се структурата и се заменя с нова (Маркс). С други думи, ако в диалектиката на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в рамките на единството, на диференциацията на тъждеството на противоположностите, то в диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазването на единството в различията. Прокарва се идеята всички различия да се обединят в едно единствено, което снема различията. На тази основа даоистите издигат своя призив и отправят своето предупреждение — да не се противопоставя Голямото царство на Малкото, Човека на Природата, да се живее в единство и хармония, да се следва естествения ред на нещата (ДАО), защото

„НАРУШИТЕЛЯТ НА ДАО ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ЗАГИВА“.

В контекста на следното:
" ... Безименното

е начало на Небето и Земята.

Притежаващото име

е майка на всички неща.

Ето защо,

който няма страсти,

вижда безпределното;

който има страсти,

вижда пределното...."

- двете горни разсъждения, дали постигат същностното при Дао ?

от Гет - брат в Задругата на Силата !

Гравитация към себе си - в десетката, ако не и в единайсетката!:))))

Благодаря ти за този коментар! Затрудни ме, признавам, защото казваш много неща на малко пространство, а и нещата, които описваш, са сложни... Но мисля, че донякъде ме доближи до "концепцията" за ДАО - аз се опитвам да го осмисля от години, макар да е ясно, че то не става с осмисляне, а със следване... Поздрави!:)

... човешки свойства (!!) - В тази връзка си поставям чисто риторичният въпрос - Може ли "крайното" да се примири с Безкрайността (като, съотнасяне на величини) ??!


- От тук настъпва "драмата" в този чисто онтологичен проблем ... на възприятие, осъзнаване и създаване обобщен образ(представа) - относно това Другото, което ни обгражда, с неговата множественост и инвариантност !??

- На пръв поглед ситуацията е безнадеждна ... на пръв поглед ! Защото още древните са установили едно странно сачество което притежаваме - При нас съществува една даденост(наречена Душа) в която съществува умаленият образ на Безкрая ! За да осмислим същата донякъде може да ни помогне "Холографската Вселена" от Майкъл Толбот ! С това което се опитвам да изясня кореспхондират думите от Хермес Трисмегист в смисъл - Това което е вътре е като това, което е отвън, или Каквото горе, такова и долу !!

- Поне такава е работната ми хипотеза, за същността на разглежданата проблематика !!

от Гет - брат в Задругата на Силата

П.П. Но да не изпускаме из предвид най-главното - Непреодолимите на пръв поглед различия са формални по своя характер(откъде идва това е др. въпрос) ... така че ... Да търсим хармонията !!

поне не черно на бяло. Поздравления за което и благодаря ти за споделянето! Едното е, че Душата е умален образ на Безкрая (или че този образ е в нея) - така синтезирано и изказано в толкова малко думи не съм виждала това твърдение... Другото е примиряването на "крайното" с Безкрайността - май тук разковничето е в думата "примиряване"... Ще имам храна за размисъл...
Чела съм няколко пъти Холографската вселена, Кибалион също, върти ми се в главата и Корпус Херметикум, но наистина при всеки нов прочит човек достига до нещо ново. Поздрави!:)

... но вече през други "школи" ! - Най-странното е, че колкото повече се запознаваме със същностното при тях, въпреки наглед различността им - Ще стигнем в един момент до изводи, че същностното ... сърцевината им е една и съща ... просто пътищата на неофита са различни - Поне така мисля ?
- Но въпреки всичко по основните определящи въпроси те са много сходни ... дори и като практики за нашето духовно израстване !!

- Относно Душата - драмата по отношение на нея - настъпва през 680 г. след един църковен "конгрес", когато се стига до едва ли не до "отменянето" и с вердикт !! В момента съществува една доста двусмислена ситуация, при тълкуването на този исторически и религиозен акт ! Църковниците, тръгват да обясняват например - Какво са имали в предви0д древните, когато са говорели за "душа" и това за го свързват(поставят ударението в/у т.наречена инкарнация). Не знам дали съзнателно или поради самозаблуда те поставят логечиската точка, почти извън конкретиката на развиваната във ведите и по-стари от тях вярвания проблематика !!
- За да осмислим нещата, които се опитвам да изясня ... мисля ще е полезно да изходим от физика, термодинамика, където е изведен принцип-закон че по същността си природата е неунищожима а преминаваща през качества - А ако, това съотнесем не само към механистичният(картезиански модел) а на природата, като на Живот и Разум - всъщност това може ли да съществува извън Човек-а ?!

Но се опасявам, че навлизаме в много дълбоки води... Ако наистина всичко материално е неунищожимо, и ако се приеме, че Бог е във всичко, то може да се стигне до логичния извод, че всичките наши съзнания и души са Бог - в различни проявления... Това, мисля, че е споменавано в много от традициите, но и самата физика го "доказва", макар да не се приема официално... А Човекът наистина е доста сложно нещо, и Животът и Разумът изглеждат неразделна част от него - да не кажа основна част - биологичният носител се сменя (според доктрината за реинкарнациите)...

Каквото и да си, да мислиш, че си, да искаш ...
Хубаво пътешествие, Маджик - и приказно, и алегорично.
Благодаря за това пътуване и едно гушкане за бебчо! :)

- На теб Меджик(което в по-старата форма, звученето и значението е "можещ"а) ... не ти липсва дръзновение и способности - Нали летя и до "шабаша" :))) - да "гориш" сламеният символ на ванюшка(дурачок) ... защо пък името на този "герой" от народните легенди се среща под различни форми в различните езици Жан, Хуан, Джон, Иван ... Ян - Ха(?) май стана доста близко до "двуликият Янус" - Дали пък сламеното чучело не символизира застаналият в недоумение и нерешителен герой - Кой път да избере ? ... качеството дръзновеност(ще му достигне ли ?) и дали изборът ще е верен !!
- Какво ли идва да ни подскаже тази картина ? http://www.bibliotekar.ru/rusVasnecov/43.htm ... а Какво символизира Гарвана - Хайде да видим, добри ли си при тълкуване на ПОличбите ??! :))

от Гет - брат в Задругата на Силата

П.П. Прощавай ! - поставям ти малко некоректно тези въпроси, защото те по принцип касаят "мъжкото начало" и нас, като негови представители !! - на вас жените от Бог и Природата ви е отредена друго, качество и роля в целият този ребус :))

че попътува с мен! Поздрави!:)

Венецът - като пръстен от по-висша степен? Пръстенът - Безкрайност, обединение на Начало и Край, Бог, Душа? Свързване с Бога..

За Янус - дали неговите две същности не са заложени във всеки един човек? И не само при мъжете, защото всеки има и мъжко, и женско начало в себе си. И може би зависи от много фактори кое "лице" ще изберем да ни ръководи в един или друг аспект на житието...

Гарванът ми е изключително любим образ.:) Може би преди време съм била от някой народ, който го е почитал като тотемно животно, или нещо подобно.:))) Лично за себе си, преди още да науча това и онова, още като дете, бях забелязала, че гарвани/врани/гарги ми носят благоприятни събития... А в картината - трудно ми е да определя. Гарванът лети отляво-надясно и идва към витяза. При всички случаи това, че лети е хубав знак - значи той ще избере правилния път... Лявата мозъчна половина - да кажем, че тя е свързана с материалното. Гарванът - като символ на магическа власт в материалния свят - витязът ще придобие власт в материалното. Символ е и на отвъдното, и едновременно с това на Слънцето - ако витязът успее да запази и развие Духа си, то звездата му неминуемо ще изгрее... Или ако витязът умре за този си живот, като шаманите - преди физическата си смърт - то той ще се роди за нов живот... Като посока - зачудих се дали витязът не трябва да се върне малко назад? Дали реално - по пътя, който е поел; дали мислено - за да отработи някои неща от миналото си, които са ключови за бъдещето му, и на които не е обърнал внимание, когато са се случили?
И все пак да кажа нещо и за другите елементи на картината - камъкът и черепите, пред които е спрял - може да се каже, че витязът е стигнал до смъртта. И грачещият, летящ гарван долита да му каже да приеме без страх смъртта - гарванът сякаш е Отвъд - приеме ли я - ще стане непобедим...??? :)

- Пръстенът е символ на ... ЗАВЪРШЕНОСТ, край на един цикъл и ново начало - Нов пръстен !! - Постигналият това, тоест пръстен + престън = Символ на Безкрайност (това във физика и математика) в живота е Безсмъртие ... придобиване на качеството, което гърците са го нарекли даймон, фонетично и етимологично близкородствено на демон(но това са природни сили !) ! - В иранската и индийски културни и духовни традиции, това са т.нар. Девати, деви ... демоничната същност не присъства, защото това са в миналато си хора, които са притежавали свръхестествени качества и поради високият си морал и себеотрицание ... Стават пазители на племето, рода или отделният човек тръгнал ... по пътя на духовно развитие, тоест който върви по стъпките им !!


- Да погледнем символността и качествата, които се преписват на този бог.
Две лица и "пазител" на портите, кръстовищата, преминаването от едно локализирано място(състояние) в друго !!
- Накратко той ... казано със съвременният език на математика, физика ... символизира "бифуркационната" точка от която начева развитието на два варианта !!
- Това по някакъв е било известно на "древните" - поради това тази "двойнственост" в символиката на това природно(обожествено) начало !!
- Тази символика я има и в личният герб на "римският папа", тоест Ватикана !!

- Водейки те по тези окултни "пътечки" ... странното е че те кореспондират и със съвременни научни открития и достижения във невро-физиология, психология, физика математика и ред др. области на човешкото познание !!

- но още по-странно е че, имат пряко отношение към образа и символиката на св.Георги "трижди умрелият - трижди живият" !! - Ха сега де ??!! :))

от Гет "ктист"- брат в Задругата на Силата

На рафта с представите стоят класиците. Някои от тях са инструменти защото мога да си служа, други са средства, понеже ги използвам, трети са поети, понеже ме чувстват. Има и други - бащи на съмнения и фантазии, но по-важен е полу празния рафт, определен за моите представи. Много години смятах, че трябва да го напълня, а сега не смогвам да изхвърля излишното. Какво щях да изхвърлям, ако не бях събирал???
Ще ми се пак да видя че вселената е дупка и да спра да летя на розов лист. Ще ми се да усещам земя под краката си, потта отново да е солена, а хората отново да са глупави. Ще ми се вселената да ме възприема като част от Колорадо, което никога не съм виждал.

Понеже в крайната си фаза оставам просто храна за картофите:)))))))))))))))

Но не съм сигурна, че св. Георги име нещо общо с него... Бог Тот - нали той беше египетското съответствие на Трисмегиста?

Цаката май е следната - ние сме леки, въпреки "натрупаното на рафта" и въпреки всичко, което ни се ще... Но многото натрупвания, които няма нужда да изхвърляме, и многото щения ни замъгляват самовъзприятието и ние мислим, че сме тежки и със закърнели крилца - и по тази причина е добре дошъл всеки лист от роза...:)))))) Който може и да подскаже, че и крайната фаза е привидна... Поздрави!:)))))

- Но за мен светията и Хермес (не египетският) са едно и също нещо в два образа !!
- Едното е много по-ранна и стара местна традиция - Второто е християнски "кавър" !! - Но именно дори и в християнските легенди за този светия отново по безапелационен начин се повтаря идеята(религиозно-философска концепция) за трижди умрелият и трижди живият !! ... да те предупредя, не го тълкувай през шаманизма това !! ... търси го в легендите за "палавият" шегобиец (трикстера) поразника, мошеника бог Хермес ... тук от балканите си е той !! - Поради това само ние плюс още един народ можем да разберем смисъла, който се крие в понятието ... респективно поведение ... наричано "хуцпа" :)) !! - Това чувала ли си го ? ... тази думичка !!

от Гет "ктист"- брат в Задругата на Силата

П.П. Позволявам си да допълня за да бъда правилно разбран(?) ... поради риска да не бъда правилно разбран(!) ... един от любимите ми образи са на народният и литературен герой Остап Бендер - http://www.ljplus.ru/img4/m/i/micoff/Elista-Ostap-Bender.jpg

не се оплаквам - напротив! Требе да се мисли и усеща;-))) Дори да се провижда. Което ми е любимо. Да беше писала стиховце за бездънните си чувства и дълбоки езотерични вещания - хич нямаше и да се вясвам насам. Камо ли да се замислям.
Светла вечер, Мджик! :*)

ПОЗДРАВИ !

Наистина правиш интересен и нестандартен паралел между св. Георги и Хермес...:))) А за хуцпа-та, в Гугъл са дали един пример, черен хумор, който е доста забавен - хуцпа-та е нещо като следното: съдят младеж, който е убил майка си и баща си; и той пледира за облекчена присъда, понеже е сирак...:))) Наистина и българите имат това свойство, ако може така да се нарече, но странното е, че на български няма такава дума - хуцпа се превежда само частично на повечето езици - и за превода й трябват няколко думи - например - дързост, наглост, самочувствие - и трите, взети заедно правят хуцпа...:)
Но все пак не разбрах къде е хитростта и шегобийството на св. Георги? Той не е ли по-скоро воин? :)

от Стопаджията - така ми прозвуча...:))) И си е така де!:))) Весела неделя, Лили-Тили! :*)))

Поздрави!:)

- Не случайно ти дадох за пример О. Бендер, тъй като предполагах че ще се добереш до не твърде точните анализи за "хуцпа"-та :((( - Някъде при Бендер, да си видяла, такива крайни модели на поведение(отцеубийство) ? - Не ! Той е елегантен, весел, тъжно насмешлив дори и над самият себе си !! ... но най-важното е, ЧОВЕК, който не губи присъствие на духа ... върви изправен срещу това, което наричаме обикновено съдба ... срещу това, което на практика е сборният образ на човешката простотия и ограниченост изразяваща се в най-висшата й еманация, наречена "държава" и сборният образ на едно същество "чиновник", продукт на всичко това !!
- Някои пък, се опитват да ни вкарат в още по-дълбоко заблуждение, като извеждат една изкуствена конструкция - Видите ли, имало разлика между народният(литературно-културологичен герой) и този от гръцките или други митове и легенди !!? - Ще си позволя да не се съглася !! - Ако ти възразяваш, срещу това и приемаш, че съществува такава разлика - то тогава ще е безпредметно да говорим за св.Георги и неговият предобраз Хермес - Този Хермес, който обичаша своите синове-ХЕРОС(и), и-и-и ... които той правеше в знак на тази любов БЕЗСМЪРТНИ ?!!!


- За това си права - няма шегобиец св.Георги, но то изобщо има ли някакъв светия с такива качества ?! - По принцип философско-резултативната конструкция при християнството ... за да те издигнат в ранг светец - то следва да си мъченик !! - Според, теб как ще звучи един житийно-каноничен образ на светец, който наспроти, горене, хвърляне на зверове и ред подобни страхотии ... наместо да издигне поглед в духовно съзерцание - започне да се хили ... идиотски е ще знаеш ?!! - Хехе - най-малкото няма да е възпитаващо за енориашите !! :(((

от Гет "ктист"- брат в Задругата на Силата

За хуцпа-та - дадох този пример като черен хумор, отчитам, че това качество е преди всичко положително.:) И съм съгласна с твоето виждане, че Хермес и народните герои, които се надсмиват над съдбата си и са весели шегобийци са едно и също "лице". Това по юнгиански е архетип даже - наистина е силен образ...

Ха хах!:)))) Прав си за християнството - наистина не върви да описват св. Георги като шегобиец. А съм убедена, че той наистина им се е присмивал яко и е подигравал мъчителите си при всички от мъченията си - нали е излизал невредим от тях! От тази тема би станало страхотно съвременно писание за св. Георги!
Поздрави!:)