Докато работех в  Мерилендския психиатричен изследователски център, приятелството с Уолтър Панке ми донесе познанства с едни от най-великите медиуми на нашето време, в това число Айлийн Гарет, Хю и Чарлз Кейси, Джоан Грант и други. Четиринайсетгодишният ни престой в института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния, пък ни даде много допълнителни възможности за срещи с личности с екстрасензорни способности като Луис Гаспарето, Ури Гелер, Хелън Палмър, Кийт Харари и Джак Шварц.

   Въпреки всичко, именно дългогодишното ни приятелство с Ан Армстронг ни предостави най-убедителните и неопровержими доказателства за паранормален достъп до информация за други хора и за света. Удивителната медиумна дарба на Ан се развивала по време на „духовната й криза” в продължение на двадесет години. Този вътрешен процес се задействал, когато тя и съпругът й Джим започнали да експериментират с хипноза, опитвайки се да излекуват мъчителната й мигрена.

   Терапията им се увенчала с успех, когато открили, че главоболието на Ан се кореняло в спомен от минал живот като атлет от Римския колизеум, подлаган на жестоки мъчения от страна на похитители, които се опитвали да изтръгнат от него вайжни тайни сведения. За всеобща изненада, извършителят в този кармичен спомен се оказал самият Джим. Въпреки това разкритие бракът им оцелял и двамата се впуснали в съвместно духовно пътуване. След години на вътрешна борба Ан израснала като изключително надежден и заземен практикуващ екстрасенс.

   Ан и Джим редовно ни гостуваха като лектори предимно през последната седмица на едномесечните ни уъркшопи. Те се включваха в групи, чиито членове вече бяха прекарвали заедно средно по десет часа на ден в споделяне на съкровени опитности, в това число и сесии по холотропно дишане. Ан се появяваше сред хората без никого да познава, с изключение на мен и Кристина. Въпреки това обаче веднага получаваше достъп до неизвестна никому интимна информация за всеки от тях. Тя се бе специализирала в изследване и осветляване на междуличностни взаимоотношения. Всичко, което й трябваше като данни, бяха имената на хората. Дори даваше точни и достоверни телефонни консултации.

   Освен че проникновено и прецизно пророкуваше за отделни членове на групата, с помощта на Джим тя повеждаше участниците в серия от упражнения за разкриване, усвояване и култивиране на собствените си екстрасензорни способности. Любимото упражнение на семейство Армстронг беше „груповият скенер”, в което се съчетаваха и двата процеса. В една шапка се поставяха нагънати листчета с имената на хората. След това един участник трябваше да изтегли от шапката името на този, на когото групата щеше да „гледа”. После изтегленият представяше проблема, за който търкеше екстрасензорна помощ.

   Членовете на групата получаваха инструкции да изличат всяко съмнение в собствените си ясновидски умения и да запишат каквото им дойде наум, без да се въздържат или самоцензурират. След като споделяха озаренията си относно представения проблем, Ан правеше ясновидско тълкуване, за да могат всички да сравнят своите с нейното. През последния етап на процеса човекът, на когото се „гледаше”, даваше обратна връзка за попаденията и грешките по време на сеанса.

   Проникновенията на Ан бяха логически верни и повече от забележителни. Но още по-изумителна беше точността на много от виденията и прозренията на хора, които никога не бяха възприемали себе си като ясновидци. Трудностите започваха, когато трябваше да се интерпретират изплувалите образи и асоциации, но Ан се справяше с невероятна лекота. Ще илюстрирам този проблем с един от моите опити по психометрия поз ръководството на Ан и Джим.

   За целите на нашето упражнение половината група седна в единия край на стаята, а другата половина в срещуположния. Бяхме инструктирани тайно да си донесем предмет с емоционална стойност за нас, за който другите нямаха представа. Джим даде на всяка половина по една голяма пазарска чанта и ни помоли да сложим крадешком предмета си в нея. След това смени чантите и всеки от нас трябваше да извади вещ на човек от другата страна. Указанието беше да държим предмета в едната си ръка и да направим психометрично разчитане, като запишем всички асоциации и образи, които щяха да се появят.

   Изтеглих от чантата метален медальон, не повече от три сантиметра в диаметър. Представляваше кръг със стилизирана човешка фигура с разперени ръце и крака като известната рисунка на Витрувианския човек На Леонардо да Винчи. Следвайки насоките на Ан, аз го задържах в лявата си ръка, съсредоточих се върху него и оставих съзнанието си да блуждае както когато правех фройдистките си анализи. След това с дясната си ръка записвах всички свободни асоциации в момента на появяването им. Изненадах се от лекотата, с която се раждаха, както и от богатството им.

   Отначало изплуваха спомени за няколко от пътуванията ми до Европа, по време на които посетих малки „антикварни” германски градчета с павирани улици и живописни къщи, украсени с картини, дърворезба и саксии. Оттук нишката на мисълта ми ме отведе до медицинското ми обучение, до различните институти, които като студент посещавах за лекции или упражнения. Всичко започна с общ преглед, но много бързо във фокуса ми с невероятен интензитет попаднаха спомени, свързани с анатомията и физиологията на злокачествените тумори. Следващата ми асоциация беше работата ми със смъртно болни от рак в Мерилендския психиатричен изследователски център и се задържаха там за известно време. После изневиделица си спомних един виц, който неотдавна бях чул и много ме разсмя. Ето го и него:

   Някакъв турист с приключенски дух бил в Северна Африка и се отбил при арабски търговец, за да си купи камила. Имал намерение да прекоси пустинята Сахара и ясно обяснил на търговеца, че му трябва наистина качествена камила, която би издържала дълго време без вода. Арабинът докарал най-здравата и най-надеждната по собствените му думи камила, а мъжът му платил солидна сума пари. Без много да се суети туристът потеглил на пустинното си приключение. За своя неприятна изненада след няколко дни камилата започнала все повече да слабее и да се движи с мъка. Въпреки че била изпила всичката вода, предназначена за цялото пътуване, изглеждала напълно обезводнена и дишала тежко с изплезен език. След още някой ден съвмсем отказала да се помръдне и се свлякла насред пустинята.

   И двамата щели да умрат, ако не бил един керван с одстатъчно вода в запас, който пътувал в обратната посока и им спасил живота. След като се завърнал от злополучното си пътуване през пустинята, разгневеният мъж отишъл право при арабския търговец и си поискал парите.

-          - Каква е тази камила, която ми даде – развикал се той. – След няколко дни в пустинята се свлече като камък. За малко да умра там!

-          - Не разбирам – казал арабският търговец, клатейки глава. – Смаза ли я?

-         -  Как така да я смажа? – попитал объркано пишман пътешественикът.

-         -  Ще ти покажа – отвърнал търговецът и закарал камилата до един кладенец. След като започнала да пие, арабинът се приближил към нея с по една голяма тухла във всяка ръка и зачакал търпеливо.  Тъкмо щом камилата се напила, той замахнал и смазал тестисите на животното между тухлите. Камилата надала чудовищен писък, всмуквайки още два галона вода.

   Не е лесно да се предаде в писмен вид поантата на този виц. За да се разкаже правилно историята, разказвачът трябва да пресъздаде действителния вой, нададен от камилата при премазването на тестисите й. Потокът възух, силово засмукан при писъка, говори сам по себе си за количеството вода, добавено към запасите й, когато я „смажеш”. Вицът с камилата бе последната асоциация в това психометрично упражнение. Повъртях го още няколко минути в главата си след края на упражнението.

   Последва разкриване на собствениците на предметите и започнахме да споделяме под ръководството на Ан и Джим. Не можех да повярвам колко много от свободните ми асоциации се оказаха преки попадения, особено след като никога не се бях смятал за екстрасенс. Влязох в играта със здравословна доза скептицизъм, съмнявайки се, че ще се получи нещо смислено. Но грешах! Собственичката на медальона, който ползвах в това психометрично упражнение, беше Майра, германка, израснала в малко градче, което изглеждало точно като това във въображението ми. Била лекарка и отскоро проявявала интерес към алтернативни методи на лечение и започнала да посещава „ню ейдж” уъркшопи и семинари.

   Вицът с камилата се оказа невероятно точно ясновидско прозрение, нищо, че информацията бе дошла по толкова смешен начин. Всъщност ситуацията, към която насочваше тази асоциация, беше още по-скандална и весела от вица. Медальонът бил емблемата на „Центъра на цялостния човек”, група, отдадена на себеизследване чрез модифицирана и силно разширена форма на първична терапия. Майра била участвала в съботно-неделен уъркшоп с Бил Суортли, един от водещите на групи в организацията. Уъркшопът представлявал нудистки маратон, който се провел край Атлантик Сити в Ню Джърси.

   Нудисткият маратон бе радикална терапевтична форма, разработена през 60 –те години от калифорнийския психолог Пол Биндрим. Тя съчетаваше голота, лишаване от сън  и пост с преживелищна групова работа в басейн с вода с телесна температура. Басейнът бе дълбок около метър и шейсет във всичките си участъци. В началото на маратона Бил Суортли показал медальона на участниците, символ на неговия център, и им казал, че в края на уъркшопа с него ще бъде награден този, който направи най-дивото нещо през тези два дни. Непознавайки приключенския и дръзновен дух на Майра, Бил си нямал и идея в какво се забърква.

   Едно от нудистките упражнения за извикване на мощни емоционални реакции представлявало подлагане на собственото ти отпуснато във водата голо тяло на подробно разглеждане от другите членове. Всички били в басейна, подредени  в две редици, с лице един към друг. След това от единия край на този предизвикателен ръкав по водата се понасяли по гръб тяло след тяло и тези, които стигали до другия край, отново се присъединявали към ръкава. По този начин гениталиите на двата пола и гърдите на жените били на показ пред погледите на всички останали.  При много хора грубото им нахлуване в интимното им пространство задействало изключително силен емоционален отклик.

   Често някои участници не издържали и рухвали психически или както се казва „влизали в процес”. При такава ситуация останалите от групата заобикаляли този човек и му оказвали подкрепа кой както можел. Когато процесът приключел, ръкавът се възстановявал и голите тела пак се понасяли по водата в тясното пространство. Равнопоставената роля на водещия личала не само по собствената му голота, но и по личното му участие в упражнението. Докато Бил Суортли се носел в ръкава между другите, Майра съзряла шанса си за спечелване на наградата. Хвърлила се към него и захапала със зъби скротума и тестисите му. Естествено тя станала безспорен победител в това необичайно състезание.

   По време на „груповия скенер” повечето от нас предложиха асоциации, които без съмнение бях свързани с личността и живота на притежателите на предметите. Главната разлика между нас и Ан в това отношение не беше само по-богатото й въображение. Тя умееше и да дешифрира собствените си картини и асоциации и да ги тълкува ясно и смислено, което на нас не ни се удаваше.

   Въпреки че след разкриването на притежателля на медальона и нейната обратна връзка, повечето от асоциациите ми се оказаха неочаквани попадения, аз не успях сам да разкодирам образите и да  предложа конкретно и недвусмислено тълкуване. Психометричният ми тест имаше една изненадващо важна част, която не се наби веднага на очи. Спомените ми от медицинското образование и професионалната ми работа с раково болни не бяха просто препратка  към медицинската кариера на Майра. Няколко месеца слез уъркшопа в „Изълън” Майра бе диагностицирана с рак и накрая стана жертва на болестта.

 

Станислав Гроф „Когато невъзможното се случва”

провеждах с тях абсолютно същите сеанси!

и се радвам да те видя тук! И какво се оказа - извънземните имат ли и те ясновидски способности? поздрави!

Чак сега се освободих и седнах на спокойствие да прочета постинга.
Такива четива не могат да се четат между другото, искат внимание.
Поздрави от мен, ще чакам още!

дано се включи пак Апостолов да разкаже повече за извънземните...

Но заглавието е точно - дори, когато сме видели другия човек с проблема, ние сами прескачаме важна информация, защото обичайното разчитане на ежедневните знаци не приема това...
Няма нищо необичайно: човек се учи да разчита знаците, ако има търпението, наблюдателността и интереса.
Това е като оня случай, когато англичанинът пиел бира, която наливал в стъклена халба от високо от кутия пред някакъв друг островитянин от Малайзия, който го гледал с удивление.
- Чудиш се как всичкото това пенливо питие излиза от тази мъничка кутия? - попитал англичанинът.
- Неее, чудя се как е било вкарано там... - казал другият островитянин.

Гроф случаи, но са рядкост хората, които са наистина добри психометрици, екстрасенси и подобни, явно е въпрос на даденост, култивиране, тренинг и т.н. Както във всяка област, разбира се. Ако не беше така, всички щяхме да работим като медиуми поне в ЦРУ:)))

Случаят с бирата е забавен, но според мен не е съвсем съотносителен към разглежданите неща. По-скоро мога да го съотнеса към това, че повечето от "бялата раса" гледа телевизия, но ако попиташ някой представител на расата как точно образите се получават, откъде идват и според какъв принцип се появвяват в телевизора/екрана - няма да може да отговори... и ще се чуди как наистина са влезли в екрана - това e образно казано, едно дете може да мисли така, възрастния знае, че не е така, но си е на нивото на знания на дете в това отношение, знае само, че има нещо друго:)))) Поздрави!

Нека не забравяме за Малтипъл Интелиджънс, който носи данни за евристиката и дори средно-интелигентното ченге разпознава онова, което са го тренирали да разпознава.
За повече - иска се повече:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

в народа битува мнението, че по принцип ченгетата са тъпи, но странно защо в редиците им има хора от всякакви браншове и научни клонове, които също са под общото название ченгета:))) Иначе това казва и Гроф - всички са екстрасенси, въпросът е, че не ни тренират да бъдем, тренират ни да не бъдем. Но затова пък човек може да си прецени какво може и не може да прави и какво иска и не иска. И да си се справя сам.

magicktarot, воден от коментарите ти в темата за струнната теория попадам тук. Там ти каза, цитирам "че за да се занимаваш с магия, трябва да можеш да проведеш научно изследване в някоя област на съвременната наука,".

Та въпросът ми е - смяташ ли, че има научно обяснение за инкарнациите или ако не, какво е твоето лично мнение?
От моите ограничени познания в тази област стигам до извода, че вероятно е възможно да нандникнем в паралелна вселена.Но нас ни няма там.

Та вторият ми въпрос е, как се разпознават хората, че това са точно те в предишен/бъдещ живот?

Благодаря.

потвърждение за реинкарнациите. Много психолози и психиатри приемат, че пациента изживява свои опитности от други животи и това - забележи! - му помага да се справи с тежки проблем в настоящия живот, но въпреки че те се водят учени, като цяло психологията засега не се приема за "сериозна наука" - и това е защото не могат да се направят - засега - изследвания с помощта на съвременните утвърдени методики и не могат да се спазят изискванията на методологията за научно изследване. Затова и пси-феномените засега не могат да се докажат научно. Но подчертавам - засега. Мисля, че скоро това ще стане.

А как се разпознават хората, когато попаднат в паралелна вселена - по същия начин както когато сънуваш знаеш, че си ти, както и в "нормалния си, ежедневен" живот се самоосъзнаваш, така и като изпаднеш в "особено" състояние на съзнанието и в друга плоскост на Битието знаеш, че си ти - дори да не изглеждаш като сега. Впрочем, ние и в "реалния" живот не знаем как изглеждаме - т.е. знаем задочно, но иначе не се възприемаме външно по начин, по който примерно възприемаме събеседника си:) Самоосъзнаването остава, май така излиза...

А що се отнася ди извънземните, те не могат да виждат бъдещето. Наложи се аз да им покажа някои неща. Разказах им играта, скрих им шайбата, разкатах им дръндара лелин!

че е станало така при срещата ви! Повечето хора в наше време са все безпомощни жертви, а и в приказките /т.е. в предишните времена/ е често така, но има - и преди, и сега - хора, които наистина могат да им "скрият шайбата". Ако си говорим сериозно - понеже често тази тематика е свързана с доста скептицизъм, подигравки, неверие и цитати, че всички в лудницата са виждали извънземни - та, ако е сериозно, още веднъж - поздрави! Ще ми е интересно да прочета повече в блога ти за тия случаи. :)

Благодаря, magicktarot. Тогава можем ли да приемем, че това са само халюцинации? Както най-вероятно са халюцинации, разказите на хора които мислят, че са били отвлечени от "извънзмени". Между другото този термин "извънземни" е много неточен, имаме паралелни вселени с подобни на нашия свят, най-вероятно не и такива в нашата вселена вселена.

Още един въпрос какво мислиш за преживяванията на хора, които си задействуват епифизната жлеза с чайове като айяхуаска (Ayahuasca)?

на феномена? Някои например казват, че цялата ни т.нар реалност е една масова халюцинация. И ако вземем струнната теория - така излиза наистина - ние виждаме едно, а то е съвсем друго. Приемай както искаш нещата, приемай ги за халюцинации - но има доста неща отвъд тази рамка. Аз никъде не твърдя, че използвам думата извънземни в най-простия й вариант - това може да са феи, джуджета, дракони, хора от бъдещето и миналото, същества и същности от паралелни вселени, изобщо - всичко.:)

За айауаската - аз съм й фен. А ти изобщо чете ли статията на Гроф, знаеш ли кой е Гроф? Той е изявен учен, психиатър, който работи дълги години именно с такива вещества, психеделици, халюциногени, както им казват тези, за които всичко, което не се вгражда в мирогледа им е халюцинация. Та Гроф създава и своя методика за "задействане на епифизата" - холотропно дишане - чрез определен вид дишане постигаш състояние, което би постигнал примерно с аяуаска. Мисля, че тези състояния са ценни за човека - като личност и за обществото - като открития, до които те често довеждат.

magicktarot, Аз по принцип, много малко чета и много малко информация събирам. Процесът ми е обратен - мисля си нещо и тогава го проучвам.

Затова мисля, че трябва да правим разлика между видове халюцинации, тези породени от химически реакции в мозъка ни и халюцинации, които може би са способни погледнат в паралелни светове. Халюцинациите за отвличане от извънземни (визирам първият коментар), според мен, са плод само на мозъка на човека. Може да се появят спонтанно, може и да са в резултан на mind control.

Защо мисля така, първо идеята, че някой може да бъде отвлечен е плод на нашата култура на земята. Второ, дори и да предположим, че извънземни съществуват, как можем да сме сигурни че не са земни? И последно, има ги, но не ги виждаме, нито те нас!

Споменах го защото забелязах, че ти се заинтригува от коментар 1.

Поздрави

начин на цялостно усещане за света, затова явно не можем да "се разберем":)
Ти не знаеш какво е халюцинация, но искаш да определяме видовете такива:) Аз казах, че условно наричам извънземните извънземни - ако обясняваме значението на всяка дума, която използваме и какви смисли влагаме в нея - то тогава няма да можем въобще да комуникираме. Ти нищо не споменаваш за струнната теория, но ако кажеш - "столова" - ще включиш ли към тази дума и струнното обяснение и визия на "столова"?:))) Защото столовата съвсем не е столова, когато се гледа като струна, нали така?

А колкото до химичните реакции в мозъка - кажи ти как възприемаш т.нар. ежедневна реалност - с мозък ли? С мозък - така казва науката. Мозъкът как работи - с протичане на различни реакции в него - без реакция не можеш да видиш нищичко от заобикалящата те действителност, няма да видиш нито маса, нито стол, да не говорим за диван:) Т.е. стандартното възприятие е продиктувано от мозъчни реакции - независимо химични ли са, електрични ли или други. А ти като си запален по струнната теория, все пак поназнайваш нещо и за другата физика - е, там се казва, че всъщност наблюдателят е също определящ - т.е. ако няма наблюдател, няма и наблюдавано. А как ще наблюдаваш, ако нямаш мозък? Всъщност - има как, но това не може да се докаже по никакъв начин засега и няма да го коментирам тук. И това, че ти мислиш, че отвличанията от други същности са само плод на мозъка, не означава, че е така и само така. Пак повтарям - целият ни живот може да е само плод на мозъка - значи ли това, че трябва да го пренебрегваме и считаме за маловажен, ако е така?

И казах, че под извънземни разбирам страшно много неща. Даже твърдя, че и ние сме извънземни, защото не живеем В земята, а сме извън нея, на повърхността й - да, но НЕ В НЕЯ.:) Поздрави!

Фактът, че тези "феноменални способности" се учат и практикуват в „ню ейдж” уъркшопи и семинари е достатъчно показателен за връзката с нечисти демонични сили, които под съблазнителната идея за "себепознаване" изпълняват най-коварната си цел - грабят човешки души...за да не бъдат сами в огнената геена! Ако си прочела нещичко от работите ми, сигурно си разбрала, че това са мерзости в очите на Създателя...Що се отнася до извънземните, скоро ще публикувам пост, в който самият Бог е дал светлина за тяхното присъствие, действие и ужасни планове, защото извънземните не са нищо друго освен прокудения от небесните цивилизации Луцифер с бунтовническата армия от паднали ангели...

съвсем не ме разочароваш - приемам всякакви мнения и не си развалям мнението за някой, чиито възгледи и възприятия не съвпадат с моите. Това, че съм чела твои неща не означава, че съм убедена в тях по начина, по който си убедена ти. Радвам се, че можеш да гледаш през очите на Създателя - не всеки ден срещам хора, които го правят. Позволи ми обаче да не приемам, че Създателят нарича и възприема дейността на изявени психиатри и всякакви други стойностни хора като "мерзост". Позволи ми да твърдя, че мисля, че за Създателя не съществува понятие "мерзост" - то съществува за човеци като тебе. Щом ти харесва този начин на възприятие и щом ти е кеф да живееш в свят от мерзости - твой избор. Без да влагам каквато и да е ирония и сарказъм в думите си, ще те помоля да ми уредиш среща със Създателя и с Луцифер, виждам, че добре ги познаваш, близки сте, говорите си и ще ми е интересно и аз да науча това-онова от първа ръка. Дотогава ще продължавам да те чета и гласувам за постингите ти. Поздрави!:)

А господин Апостолов с тези извънземни ми навлече големи разправии на главата:)))) В крайна сметка, в конкретната статия въобще не са споменати извънземни.

Левит 19:31
Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.
Левит 20:6
И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете за да блудствува след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му.
Исая 8:19
И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?

хахах, добре - щом е на бърза ръка и щом е мнението на Всевишния - радвам се, че и Той е в блога ми и пуска коментари. Даже май ще пусна тема за това! Аз имам еврейска кръв и почитам Стария завет - виждам, че него ми цитираш, но съм християнка и моля да ми цитираш и нещо от Новия завет. Не знам дали си запозната с това, че Библията е добре да се чете непряко - тя не е толкова просто четиво. Ако можеш също така - нищо че нямаш време в момента - да ми кажеш къде в статията на Гроф видя "запитвачи на зли духове", "врачове", блудстване и т.н.

Отново те моля - уреди ми среща с Бог, защото искам да се допитам до Него за некои неща, без майтап. Не ми цитирай Библията, не си прави труда, знам я почти наизуст, ако все пак държиш - можеш само да пишеш: "Левит 19:31". Поздрави!

Много са задебелели сърцата и очите ни, Маги, и щом думите на Всевишния те развеселяват, а не те навеждат на размисъл как да говорим за духовни неща. А и виждането ти "Стария завет- за евреите", "Новия-за християните" наистина ме озадачава...Искаш ли да говорим някой друг път на тези теми. Интересно ще ми е да чуя мнението ти. Що се отнася до срещи с Бога, не съм Му секретарка(асистентка). Посредник с Бога може да бъде само Исус и среща винаги можеш сама да си уредиш с простичка моитва...Извини ме, че ти припомних тези духовни опитности. Спокойна нощ и Бог да те пази!

Мисля, че основното нещо, за което ни е създал Бог е да се наслаждаваме на този рядък дар - живота, и да се веселим. Не мисля, че Бог иска да ме натъжава! Чела ли си "Името на Розата"? Там се казва накрая, че едно от най-силните неща е смехът, и поради това тези, които искат да потискат хората, всячески се стремят да им го отнемат. Ако ти си против смеха - то значи, че някой те е ощетил в тази област, и бъди сигурна, че това не е Създателят.

Позволих си така да ти реагирам, защото друкратно се изказваш от името на Бог и пишеш как той вижда нещата през собствените си очи. Ако аз така ти пиша - на теб няма ли да ти стане смешно?

С удоволствие ще си поговорим някога, когато имаш време - само кажи! Поздрави и Бог да е с тебе!

Далеч съм от тази мисъл. Нито искам да потискам, нито да отнемам.
Но самото име и отношение към Твореца поне в мен буди повече от респект, повече от уважение, повече от благодарност, повече от вярност и взаимно доверие. Не бих се майтапила с Него! Но с теб - да!
Скайп среща урежда ли те?
Утре ще прочета отговора ти..:))

Той дали няма да е против две Негови творения да се помайтапят взаимно?

Хубаво е, че имате "взаимно доверие" с Бог, тук ще отворя една скоба и ще се зачудя ти откъде знаеш, че Той ти има доверие, та казваш :"взаимно" - но и ще си отговоря - разбрала си го в някоя от молитвите си. И ще вметна - чела ли си в писанията на свети хора, че ако някой твърди, че Бог му е казал нещо - то това често не е Бог. В тази връзка - да не би някой да те е заблудил и оттам да си с впечатлението, че доверието между теб и Бог е взаимно?

Скайп не ме урежда, понеже не ползвам. Ако искаш - може да си поговорим чрез коментари в някоя твоя тема. Ще бъде интересно. Ако - не - на лични тук, добре ли е? Поздрави и лека нощ!:)))