Живея на края на селото. Това ме устройва напълно, защото много лесно извеждам кучетата на разходка, а покрай тях и себе си! Няма да ми проглушават ушите от нескончаем лай, когато минаваме покрай чужди огради и кучета, няма да се притеснявам моите да не захапят случайно някого. Пускам ги да търчат из дивите поляни и ниви, а аз се разхождам и, в зависимост от сезона, се радвам на природните дадености в опити да спра вътрешния си диалог...Понякога даже успявам...

     Един зимен ден ми се случи нещо – меко казано - странно. До степен на нереално. Но същевременно съм напълно убеден, че тази странна случка беше напълно реална... Жалко, че кучетата не могат да говорят – иначе те биха потвърдили...Аз съм мъж на възраст. Всички, които ме познават (в това число слагам и себе си), ме смятат за сериозен и улегнал човек, на когото не му минават „глупости”, нито пък си пада по фантасмагории. Да, наистина не си падам! Нито като малък можех да си измислям, нито като голям. Е, понякога съм си патил от това – не е добре винаги да казваш всичко в прав текст – но, това е положението! Свиква се! И на фона на цялата ми праволинейност и пълна липса на вяра в чудеса или в особени събития, минавайки по време на разходката покрай старата чепата круша, край която минавам всеки ден от не-помня-колко-години, чух да вика някакъв глас. В това няма нищо странно –ще кажете. Така е – няма. Само че наоколо не се виждаше никакъв човек. Заслушах се по-напрегнато – исках да разгранича какво казва гласът, откъде идва и какъв е като характеристики. Беше тъничък, леко писклив гласец, с неопределена полова принадлежност (среден род?) и сякаш идваше от крушата... Приближих се максимално до дървото – трябваше да нагазя в сняг до коленете – и чух гласа още по-ясно. Вече разграничавах думи – говореше на моя език и казваше:

- Помощ, помощ! Моля ви, помогнете!

     „Брях!” – учудих се не на шега. А освен учудването се и постреснах от моментално нахлулия в съзнанието ми спомен за една отдавна забравена приказка, която баща ми често ми четеше, когато бях малко дете – за един беден дървар, който, минавайки покрай старо дърво, чул глас от него, приканващ го да отсече дървото. След като направил това – намерил в дънера огромно съкровище от жълтици и други ценности... Моментът беше много наситен – от една страна се чудех дали не халюцинирам, от друга – появата на този отдавна забравен спомен с приказката ме запрати сякаш на дъното на съзнанието ми, където пък се чудех как е възможно човек да забрави нещо толкова често повтаряно и обичано, а от трета страна – рационалистът в мен се почувства крайно застрашен за живота си и се надигна на протест. Радвах се, че никой не можеше да види вътрешното ми състояние – защото на момента щеше да промени мнението си за мене – като за човек, здраво стъпил на земята, сериозен и пр. и пр. За съжаление обаче аз се виждах много добре... И да – в този кратък миг  започнах да променям мнението за себе си...Но много се отплеснах – както всеки би се досетил, описанието на процесите трае много по-дълго от протичането на самите процеси. Всичко описано дотук в „реално” време трая само миг – защото, веднага щом чух настоятелния зов за помощ, аз се чух (!) да казвам:

 - Кой си ти и как да ти помогна?

     Да, аз говорех посред зимното поле на една стара, чепата круша... Кучетата, макар и тичащи далеч пред мен, както винаги се случва, сякаш усетиха, че нещо става с „водача” на глутницата и начаса цъфнаха до мене, вторачено следейки ме и очаквайки следващия ми ход...

 - Ще разбереш кой съм като ми помогнеш да изляза от тук – не закъсня отговорът на Гласа. Странно, кучетата не се разлаяха като чуха непознатия глас – а просто още повече концентрираха вниманието си в случката...

 - Как да ти помогна да излезеш? - доколкото чувах, Гласът идваше наистина от крушата. -  Изобщо – какво правиш там? Не виждам да има хралупа?! – не можех да повярвам, че водя такъв разговор – никой не би могъл, дори и най-отнесения фантазьор!

 - И аз не знам – отвърна Гласът. – Правехме с приятелите на шега един експеримент и аз изведнъж се оказах затворена в някакъв канал...

 - Значи си женско същество? – заключих въпросително аз. – А каналът явно е част от проводящата тъкан на дървото...

 - Да, момиче съм... Аз в дърво ли съм!!! – звучеше силно учудено.

 - В дърво си – колкото и да е странно! Но как попадна там!? И как да те извадя? Ако тръгна да сека дървото – а не ми се иска – това е почти вековна круша – дали няма да ти навредя? Щом си в проводящата тъкан сигурно си нещо много малко?! И дали няма да загинеш, излизайки навън? Можи би не можеш да живееш във външна среда? Дишаш ли? Как изглеждаш?

     Гласът обаче явно не ме слушаше. (В един друг момент, по-нормален момент, бих си помислил: „Гссподи, как е възможно глас да слуша?”). Беше много въодушевен от факта, че е разбрал, че се намира в дърво. Изля неудържима лавина от възклицания и радостни викове – може би, ако беше извън дървото, не би се сдържал да ме подхвърли няколко пъти във въздуха от радост. (Глас да подхвърля възрастен мъж от радост!) Аз, разбира се, нищо не разбирах и се чудех неимоверно на неадекватната реакция на „затворничката на дървото”.  Като й мина първоначалната еуфория, тя сякаш се върна в „действителността” и каза да се прибирам по живо по здраво, а утре много рано – малко преди изгрева - да дойда пак при крушата. Тя щяла да „сънува” как да я измъкна! Важното било, че е разбрала къде и в какво се намира. Оттам нататък било лесно!

     Послушах я. Реших да не споря че „лесно няма”. Времето беше напреднало, затова не продължихме нататък разходката, а обърнахме с кучетата към къщи.

     Няма да разказвам каква вечер и нощ изкарах – лутах се между страха от полудяване, от неизвестното, от Гласа до съвсем налудничави мисли, че нищо не е такова, каквото изглежда. Стараех се обаче жена ми нищо да не заподозре – защото щеше да ме засипе с въпроси и да доизостри и без това нароилите се страхове. А по отношение на тях – стигнах дори до абсурдната мисъл, че „това в дървото” може да е нещо много опасно, което да ме убие веднага, щом успея да го извадя! Да, приказките от детството, забравени и отдавна „криптирани”, ме налитаха от всички страни! Може би съм заспал към три-четири през нощта, но джиесемът ме събуди (както винаги) в пет и половина. Беше събота – почивен ден – жена ми със сигурност щеше да спи до късно. Затова набързо се облякох, пих едно кафе и хукнах с кучетата към крушата. Вече бе полусветло, когато стигнахме до нея – но слънцето все още не се бе показало над хоризонта. Поне така мислех – през зимата рядко се вижда пряко изгряващото слънце...

 - Ехо! – казах на крушата (и отново изтръпнах вътрешно – ами ако никой не се обади?! И аз се окажа в ранни зори в полето, говорещ на круша?!) – Тук съм!

 - Чудесно! – слава Богу, имаше отговор! И Гласът ми обясни какво да правя – не беше нищо особено. Трябваше да хвана един клон – разположен на височината на главата ми и да го държа дръпнат към земята. Направих го. И тогава започна странното.

     От върха на клона, който завършваше с една пъпка, заизлиза нещо като клюн (Господи, клонът ражда! – помислих). Клон-клюн! Клонът минава в клюн...Постепенно клюнът премина в гарванова глава, а след няколко минути на земята скочи огромен гарван! Загледа ме с проницателните си черни очи – те сякаш се смееха! После си разтръска перата и... направи кълбо напред! В момента преди да си стъпи на краката от кълбото гарванът изчезна и на негово място се появи едно момиченце – някъде около деветгодишно, с дълга, къдрава черна коса и зелени очи. Беше облечено в лятна фанелка, цветни тънки панталони и сандали – съвсем неподходящи за снежния ден.

 - Много Ви благодаря, че ми помогнахте! – момиченцето протегна ръка към мен – за ръкуване! – Казвам се Рейви! Ако не бяхте Вие, кой знае колко време щях да си стоя в Дървото! – Кучетата гледаха като треснати! За пръв път ги виждах в такова състояние. Нито ръмжаха, нито се закачаха с момичето. Просто гледаха. Какво ли виждаха всъщност?!

 - Приятно ми е, аз съм Иван. – отвърнах. – Няма за какво да ми благодариш! И аз се чудя как стана така, че ти помогнах, т.е. не съм го направил нарочно и съзнателно! Не ти ли е студено така?! Ще дойдеш у нас да се стоплиш и нахраниш и после ще звънна на социалните – дано има дежурни, че е почивен ден – да те вземат и да се погрижат за тебе. Междувременно ще облечеш някои дебели дрехи на жена ми. Хайде!...

 - Ха хах ха! – момичето започна да се смее неудържимо. Помислих, че изпада в истерия, защото то се тръшна в снега, продължавайки да се смее и да рита в неудържим смехов бяс.

     По едно време се поукроти, усети се, че действа непонятно за мене, изправи се, някак позасрамено, и каза:

 - Не се смея на думите Ви – макар че и те са смешни за мене! Радвам се, че разбрах...- не пожела да продължи, видях, че нарочно се спря. Може би не искаше да разбирам всичко – каквото и да значеше това „всичко”? – Няма нужда да ме приютявате и да викате социалните! Аз, както видяхте, мога да се превръщам в Гарван. Един гарван ще оцелее в този свят много по-лесно от едно дете. Така че – ще бъда основно гарван – не ме мислете! Сега не мога да Ви кажа нищо повече – но се надявам след време да успея – това донякъде ще бъде и моята благодарност към Вас. В момента, за съжаление, не мога да ви се отблагодаря!

     След тези думи момичето се ръкува още веднъж с мене, тръгна да прави кълбо напред и по обратния път отново стана на гарван. Погледна ме проницателно в очите и излетя...

...

     Минаха няколко месеца след тази случка. Аз междувременно доста се промених – нормално, почти всеки би се променил след подобно преживяване. Ако преди някой ми беше казал, че е възможно да си променя на тази възраст нагласите до такава степен, бих го натикал в миша дупка! Сега вярвам, че всичко е възможно – включително и промяната на утвърдени нагласи...

...

     Беше лятна вечер. Седях сам на двора – приготвях барбекю и „ритуално” пийвах бяло вино. Всъщност – не бях сам – кучетата се навъртаха около мене. Ненадейно долетя Гарванът! Кучетата сякаш го познаха, усетих го! Зарадвах се много, но се и притесних жена ми да не го види през прозореца. Опасявах се и да не се превърне на момиче – как ли щеше да реагира тя, ако видеше това? Гарванът сякаш чуваше мислите ми – литна и го видях да каца под  навесчето с лопатите и градинския инвентар, където няма видимост от никой прозорец, нито от улицата. Запътих се и аз натам, кучетата ме следваха неотклонно. Когато стигнах, гарванът се превърна в Рейви по обичайния си начин и каза:

 - Здравей! Извинявай, че толкова се забавих, но нямах възможност да дойда по-рано. Аз засега оставам тук – няма как да се върна в своя свят.

 - ???

     Рейви видя, че нищо конкретно няма да я питам и реши да продължи:

 - Обещах, че ще ти разкажа повече за себе си. Аз съм най-обикновено момиче и живея в абсолютно същия като твоя свят – планета Земя, Вселена и така нататък. Поне така сме учили. Имам няколко приятелчета, с които много обичаме да правим магии, да викаме духове и всичко останало. Наскоро един от приятелите ми беше попаднал на някакъв текст, който описва ритуал „Излизане от Вселената”. Там се казваше, че който успее да направи ритуала, ще излезе успешно от Вселената си и ще може да я види как изглежда отвън. Е, направихме го! Няма да описвам в подробности – трябваше да участват няколко души като от тях се избира един пратеник, който „да излезе от Вселената”. Както се досещаш – този пратеник бях аз. Явно ритуалът не беше изпълнен съвсем добре, защото аз се оказах, както си спомняш, затворена в един от каналите на проводящата тъкан на Крушата... В ритуала още се казваше, че пратеникът ще може да се превръща на гарван и на човек – по избор. Е, след като ти ме освободи – аз видях какво представлява нашата необятна Вселена! Една почти вековна круша! Сега обаче не мога да се върна! Но имам усещане, че приятелите ми „оттатък” (т.е. в Крушата) действат и все някога ще ме върнат. Аз изпробвах какво ли не! Посетих всякакви секти, групи, личности, църкви – от азиатски и южноамерикански шамани, през йогийски ашрами и гуру-та, окултни ордени, илюминатски задруги, будистки манастири, християнски църкви и какво ли още не! Никой не успя да ми помогне и да ме върне! Но ще продължавам да търся! Мислех, че като разбера как изглежда отвън Вселената ми, ще знам абсолютно всичко. Но се оказа, че съвсем не е така! То ако беше – и ти, който всеки ден виждаш Крушата (т.е. моята Вселена), би трябвало да си Всезнаещ! А сега – трябва да тръгвам. Надявам се, че хвърлих малко светлина по въпроса за „моя случай”!

     Рейви се ръкува с мен, изчака да кажа няколко думи за сбогом,  да й пожелая „успешно Завръщане!”, после се превърна отново в гарван и излетя.

...

     Оттогава не съм я виждал. А всеки ден, минавайки край Крушата, се сещам за Вселената...И може би я виждам? И се питам – кое ли щеше да бъде по-доброто за мен – да намеря съкровище в старата круша като дърваря от приказката, или да срещна Рейви и да разбера за Вселената...?

 

Поздрави!

Чудесен, страхотен фантастичен разказ! Най-доброто, което съм чел от теб досега! Мисля, че разказът ти трябва да "влезе" в съвременната ни фантастична литература... "Аз"-повествованието прави разказа по-убедителен. Интересно е, че си се превъплътила в образа на мъж... :)) Интересна е идеята за "излизане" от Вселената...
Поздрави от Крушата! :)))

Този път, мисля, че усетих разказа ти,но...сега съм в дилема: Да изляза ли отвън да видя Вселената, или...или...да си стоя в моята и да се опитам да си я направя по-добра? Топло ли е, или...пак студено, стедено...

Светли Коледни празници! Поздрави!:)))

Студено ми е. На лято - може.

Весели празници, Нещотърсачке:))_)

при мен понякога се получава така - от много вглеждане в "други вселени" недоглеждам своята! :))))) Поправям я веднага!

Поздрави и прегръдки! :)

получа такава оценка от Майстор на Словото като теб!
И друг път съм писала от името на мъж - някак ми е интересно - и все се чудя дали звуча убедително...:)
Поздрави и от другата Круша! :))) (много яко това "поздрави от Крушата!)

Май винаги е по-добре да си стоим в "своята Вселена" - в нея винаги има място за още нещо добро или за подобрения, на които другото име е "Любов" ? Топло е! :)
Светли и просветлени Коледни празници и на теб и твоите близки! :)

Ами ако от лятото изведнъж попаднеш на зима?! Като момиченцето тук?! :)))) Благодаря ти за визитата и за развеселяващите думи! :)

- И картинка, като знак за уважение към Дарът ... !!?
http://www.mcescher.nl/Shopmain/Foto/Posters/e22.jpg
и http://www.mcescher.nl/Shopmain/Foto/Posters/e53.jpg

- Отново ... с риск да досадя ? - Да има две Вселени ... за първата астрофизиците, казват че, проявената вселена ... универсума е с форма на Круша ... това повтарят и физиолозите отосно орган, който мъжете не притежават ?? :)

- С уважение !

- Весели празници !

усещането за загуба на случки, събития и факти не ме напуска :)

Винаги се радвам, когато мога да впечатля човек, който е врял и кипял в такава "тематика" и може да прекрачва от една Вселена в друга с лекота! :) Аз уж гледам да съм "в крак" с новата физика, но това с крушата съм го изпуснала! Обаче много ме радва! Е, в тукашната история имам предвид дървото круша, но важна е символиката, да! Учудвам се как без да искам съм я "нагодила" - и отново ти благодаря за това подсещане! (и припомняне, както често казваш). Както и за матката - това просто "цепи мрака"! :)

Светли да са Празниците ти, за теб и любимите хора! :)

:)))))))))))))) яко казано това с "усещането за загуба на случки, събития и факти" ! :))))

Весели Празници на теб и близките! :)

Имам едно много старо стихотворенийце точно за кучето и крушата, ще намеря повод да го публикувам по-нататък. Хубави и весели празници и на теб и твоите близки! Благодаря :)

крушение( покруса) и круша случайно са с общ корен, не съм се задълбочавала в етимологиите, мисля, че първата дума е русизъм (обаче формата е като на барбарон - нещо което се разтяга и мени)
менливостта е важно нещо, хареса ми, че героят се промени коренно на тези години - ще ми се да можеше хората така да проглеждат за чудото, черупките им да се разбиват, крушение на закостенелости посредством една круша:)

А и никаква покруса по празниците! Весели и радостни круши! Чудеса, Меджик!

Интересно ми беше. И Гет има интересно мнение :)

Весели празници! :)))

Щастлива коледа, здраве и късмет и много усмивки!

Пожелавам ти вселена от щастие и любов, Маджик!:))
Весела Коледа!:))

- Свещарската могила, строена от мизите, духовниците на коите, зовеха Gdetae ... явно съзнателно е предадена тази странна ... и специфична форма на женските фигури(облекло) ... наподобяващо ... Белият крем ... (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG ) при средновековните мистици ... лотоса на Изида( http://aquaportal.bg/Plants/PlantPhotos/8_2.jpg ) ... Лилиум(а) на Астарта-Инана-Аната-Ариадна- "златната" Една ( http://hobbykafe.com/wp-content/gallery/liliumi/lilium-courier_2.jpg )

- Това е при жената(физиология) ( http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/68/Scheme_female_reproductive_system-en.svg )
- Това е също "антената", която ви дава способността на несъзнателна свръхсетивност(суперМенталност) ... наричано, с нищо незначещото, Интуиция ?? ... тоест, жената чувства и после облича това състояние с думи ... при мъжете е обратен този процес ... поради тази Ви особеност, през средновековието, повечето от изгорените са Вещици ... не вещери(в-л-ш = в-л-х) волохви-влъхви-вълшебници !! :))
- Тук малко обрпъщам взор към историята и етноними ... от там идва объркването, от което в един случай зоват едни хора гети-геатае-гаЯте-пеяти-славя(щи)-слов(е)ни ... второто е ОруБорус(а) ... боу/воул ... волохи-вАлАхи- ... в-л-х = в-л-ш ... Вълшебници -Колобър(а)(Влъхви) ... та и Власи !!?

- Това във вид на резюме ... което предполагам по въпроса ??! :))

от Гет ктист - брат в Задругата на ОуроБоруса ... Сила :))

:)) - и едно Коледно ... коло ... ХОРо - http://vbox7.com/play:314e802c&al=2&vid=8506875

наминах пак - да видя отзивите... И да пожелая Здраве, Светлина, Благоденствие, щастлива Коледа - на теб и на близките ти! Нека да е все така просветлено душевното и духовното ти Огнище!... :)
ПП: Пред къщи има една стара круша, посадена от дядо ми /лека му пръст, беше природно мъдър, духовит/... Дали няма някакво имане под нея?... :)))

Весело посрещане на Рождество , пожелания за здраве ,
мир ,хармония и благоденствие в твоите дни и на скъпите на сърцето ти хора .
Сърдечни прегръдки !

Звучи много интересно и мистично...
Светла Коледа отново! :)

А това с барбарона е убийствено яко! :)))
И на теб желая радостни и чудесни круши и безброй Чудеса! Светла Коледа! :)

П.П. Чакам после Коледни стихо-вкусотии при тебе - само от предусещането се облизвам неуържимо! :)))

Наистина, кой знае откъде "идват" приказките? Но със сигурност идват де - нека Животът ти е една прекрасна приказка! Весела Коледа! :)

И при теб да има много здраве, любов, щастие и красота! :)

И аз ти желая здраве, любов, късмет и съкровища, които да намериш и подариш! Светла Коледа! :)

По-късно ще се върна да разгледам нещата обстойно - че сега приготвям нещата за Бъдни вечер и цари един приятен хаос вкъщи! :))))) А и сурвачка трябва да правя... Знаеш ли, не знам дали чете при Бвен за сурвачката? Мислех още тогава да ти пусна линк, но го правя сега, интересно е - за Хермес:
http://bven.blog.bg/poezia/2011/12/22/bylgarskata-survachka-e-drevniiat-kaducei.870702
Светла Коледа! :)

Със сигурност има имане под нея! Може да е невидимо за нашето измерение - и да изглежда че няма - но всъщност си има, убедена съм! Ще взема да дойда тайно да проверя?! :)))))) (ще си нося кирка!) :))))
Благодаря ти за прекрасните пожелания! Аз получих своите при теб - от прекрасното ти коледно стихотворение! Но да ти пожелая и тук - много здраве, щастие, поезия, духовен и материален берекет, и вечно да гори Огъня в Огнището! Светла Коледа!

Светла Коледа за теб и любимите ти! Здраве, щастие, творчество и красота да ти донесе Новата година!

Весело посрещане на Коледа!

Здраве, щастие, любов и късмет! :)

Вълшебна Коледа!!!
за теб и за всички,които носиш в сърцето си...
От все сърце!!!

Соня, благодаря , че ни подари този разказ точно сега:)
Хубава и весела Коледа - здраве и щастие на всички у дома!:)

Хубаво написан разказ, с усет за необикновното, тайнственото, призрачното, движението между световете.

Омагьосан съм.

За да се отмагьосам, ще направя едно кълбо напред.

Оставам си омагьосан.

Весела Коледа и щастлива Нова година!

... нашите съзнания са обременени от наложени ни "истини" ... когато се освободим от тях, тоест ... Погледнем с лъчезарни очи(на Дете !) на Света около нас ... освободим се от предубежденията и очакванията ни, се открива нещо Ново ... ??


- Относно, статията на Милош Сидоров от блога на момичето "bven" ... още една, Ари-Адна :)) - има неща за които, автора не споменава !?
- Кадуцея се носи и от Дионис ... отгоре е/му стои нещо подобно на шишарка или ... това е "епифизата" ... където ... стои "трето Око" - Окото на Хор" - http://www.clipartpal.com/_thumbs/pd/Eye_of_Horus.png ... който се означава обичайно, като сокол с "оуроБорос(кръг) над главата ? (http://en.wikipedia.org/w/extensions/wikihiero/img/hiero_G9.png)
- А това е йероглифа му ?? ... два рога/(Потенции) в средата Е изгряло слънце(то)... кръг-Цикъл ( http://en.wikipedia.org/w/extensions/wikihiero/img/hiero_N27.png ) ... подобен мотив от (двата Рога ?)има в Крит ?! ... http://livingtravel.com/europe/greece/NewImages/Crete_9_Knossoss_SymbolicHorns_g.jpg ... Какво ли означават те ??!

- Двете змии(сурвачка имат и др.смисъл-аспект) - като субективно-резултативен акт на/по отношение Хероя, на който му предстои да стане Херос ... полубожествен Даймон ?!!
- Както това е(изобразено) при/с г/ХЕРаКЪЛ ?? ... Ето тук го посрещат на Олимп - ДеаМатер и Хестия/Веста !! ( http://www.theoi.com/Gallery/K13.1.html ) ... него човека добил ... божественост, тоест станал един от божественият пантеон ??!

- Св. Михаил е и св.Микаел ... патрон-светец на Персия, Израил и Гърците(Бизантион) In Leviticus (LXX.)- той е дупликат на МолоКх ... бога ??! ... но не в кръвожадният му аспект ... както е даден, от късните му отрицатели и осквернители !! :((
(Leviticus  20:5) represents, or rather translates, Molech. Moloch (representing Semitic - "m-l-k", a Semitic root meaning "king") — also rendered as Molech, Molekh, Molok, Molek, Molock, or Moloc — is the name of an ancient Semitic god.).

- Завършвам с предсказание ?!!
“...А в четвъртия ден Господ създаде звездите ... ... И ангелите, на които бе поверено да водят народите ... И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творецът, ала нямаше вече звезда и звезден дух.
....
И духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановение Млечния път да властва над България ..." (Петър Осоговец(а), го предрече Амин !!


от Гет ктист , с пожелание - Да са Светли празниците и живота Ви !!

Здраве, любов и късмет на теб и обичните ти хора! :)

Здраве, любов и благоденствие желая и тук за теб и любимите хора! :)

Бъдете здрави и щастливи ти и любимите ти хора! :)

Здраве, щастие и много нови опитности по Пътя ти желая!

Отново поднасяш много и интересна информация! По-късно ще се върна пак насам, сега само ще коментирам последното - думите на Петър Осоговеца. За пръв път чувам за него! Но тези негови думи носят изключителен заряд от Надежда и още нещо - неопределимо (за мен, засега) - но много силно! Благодаря ти, Гет!

Хваща те за ръка и те повежда към онова светло място отвъд реалното и отсам вълшебното, където се докосваме до необяснимото.
Вълшебна Коледа за теб и твоята вселена! Радост и обич, и много, много топлина! :)

Много топлина и доброта в коледните дни и след това ! Весело посрещане на Новата Година !

Здраве, щастие, творчество и късмет за теб и близките ти! :)

Много здраве, творческо вдъхновение и късмет през Новата година!

Сигурно да умееш да разбираш Вселената е всъщност най-голямото богатство. Поздрави и хубави празници!

Това беше моя Коледен подарък :)
Благодаря ти!:)
Честита Коледа!:)))

няма да знаеш всичко,така излиза нали ?
И ме изкефи - гарвана да се казва Рейви :)))))
Честита Коледа Меджик !

И аз подозирам подобни неща за "вселената и богатството"! :)

Все още го търся този отговор!:)

:))))) Радвам се, че забеляза съкращението от "рейвън" в името на момичето! :)))
Здрава и успешна Нова година за теб и обичните ти хора! :)

"В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание - том със тайнствени слова.
...
С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,
взе без име Вечността.
...
Нека видя този странник. Тайната да разбера.
Нека се смири сърцето. Тайната да разбера.
Вятърът и вечерта.
...
Ала Гарванът, притихнал, от местото си не литна,
само с дума изповядал здрача в своята душа.
...
Плахо аз успях да кажа: "Няма никой у дома!
Ще си тръгне със мечтите утре сутрин от дома."
- Той изрече: "Вечността!"
...
Тайната на тази странна птица аз да разбера.
- Смисълът на Вечността.
...
"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
- Той изрече: "Вечността!"
...
И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал
Гарванът върху Палада* над самотната врата.
...
Блясък нямa вечността." ... "never-rrr mor-rrr"e"- never more"
- Разказано от Е.А. По - "Raven"
Палада* - Истина, Мъдрост ... вероятно Спомен (б.м.)

- Но това е и Вран, и крепостта Бран(на Дракона в Трансилвания) и моят град Варна-вОдесос, Варанаси (свещен град за Индусите), изписано на "деванагари" писменост. Наименованието (деванагари) произлиза от санскритската дума дева „божествен, съвършен“ и наг(в)ара „град“ ?!

- Там е и страната "Орисия", и религията "джайнизъм" и-и-и ... едни други доста интересни ... ?? :))

- Гет ктист - от Братството на Спомена/Сила

- Още веднъж ... Светли да са празничните Дни !!

Много интересен извод правиш за "славяните" - по-горе! Не бях виждала досега такъв вид етимология! Твърде впечатляващо! Сега започвам да разбирам защо не признаваш термините "славянство" и "славянски народи"!

За пръв път виждам и паралел между "Варна" и "Варанаси"! :) Поздравления!

Наистина, всичко това се опитвам да го приема без предразсъдъци - и донякъде успявам. Но все пак не се ли опасяваш обаче, че някои от тези сравнително-езикови изводи могат да бъдат просто спекулации? Нещо като депутата Фанети Мазакура? Ето я майтапчийската статия: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=369636 :)))))

- Разбирам скепсиса ти !
- Сама потърси и осмисли съдържанието на ведическата Троица - Индра - Варуна . Митра ??!
- Най-вече Варуна ... по-точното е (г)Варуна !! - там е ключът към разгадката за това, което обяснявам и събужда основателни опасения от твоя страна ??! ... от там следва да си пренесеш интересите към Що е това ? - Скити, Сака, гаета, масагета-сауромата, джата и ... др !!?
Това което казвам не почива само на сравнително езикознание а и на история, археология, културология и сравнително религиознание ... и др. неща !!

- Усмихни се ... бъди Малък Бодхисатва :)))

от Гет ктист - брат в Задругата

но не много.:) Но най-вече се възхищавам на връзките, които правиш! И да, разбирам, че тези връзки не са продиктувани само от езика и сравнителното езикознание. Но някак съвпаденията са твърде големи, а аз не съм от вярващите в съвпадения! :)

Като казваш скити - навремето имаше едни книжки- поредица митологии - "митология на древен египет" и т.н. Измежду всички си спомням, че си взех и "Митология на скитите" - и още тогава си мислех "за какво ли ми е? надали някога ще я чета!" - и действително до ден днешен не съм я отваряла. Току виж - взема че я отворя сега!

Нещата ги казвам твърде схематизирано ... Но, основно и определящо към нас и ние като резултатно състояние е ???!
- Бел ... Бал - Голям, Велик, Господар !
- Бул-Бага-Биги-Бог !!
- Боу(с)Бул - Бик ... Минос(т)Урус ! ... СабазиОс - СебеАз ... оСвободен !
- Ар(ауру(м!)с ... Гар - Кар ... Каращ ... Водач ... Кан !!

- Това накратко !!

от Гет ктист :))... той и Кан ТауросСкитский/сауроматски ... : )) амазонский :)) ... нали питаше за матриархата ?? :))

така го усетих! :))

Прочетох с интерес!
Като бях ученичка, щом разбрах за атомите, направих връзка с нашата вселена... Представях си, че нашата вселена може да е просто едно копче от друга вселена... И си представях какво бих видяла, излизайки от това копче... :))) Е, не беше като в твоя разказ. :)
Благодаря за разказа и събуждането на спомена от детството ми!

Прегръдки! :)

Думите ти ме накараха за момент да усетя "пътешествията на Душата" - колко са невероятни и интересни, а и често съвсем необхватими и необозрими за нашето ежедневно "съзнание"... Поздрави и успешна Нова 2012 година! :)