3. Окаяни са бедните духом, защото под земята ще бъдат онова, което са сега над нея.

4. Окаяни са плачещите, защото вече имат навика да хленчат жално.

5. Блажени са, които знаят, че страданието не е венец на славата.

6. Не е достатъчно да си последният, за да бъдеш понякога първият.

7. Блажен е, който не държи да е прав, защото никой няма право или пък всички имат.

8. Блажен е, който прощава на другите и на себе си.

9. Блажени са кротките, защото не се отдават на раздори.

10. Блажени са онези, които не са гладни за правда, защото знаят, че нашият жребий, злощастен или честит, е дело на неведомата съдба.

11. Блажени са милосърдните, защото тяхното щастие се крие в упражняването на милосърдието, а не в очакването на награда.

12. Блажени са чистите по сърце, защото виждат Бога.

13. Блажени са гонените заради правда, защото за тях правдата е по-маловажна от човешката им участ.

14. Никой не е солта на земята, ала в някой миг от живота си всеки е.

15. Нека светилникът се запали, дори никой човек да не го вижда. Бог ще го види.

16. Няма заповед, която да не може да бъде нарушена – както сред изречените от мен, тъй и сред изречените от пророците.

17. Който убие заради правдата или заради дело, което му се вижда справедливо, не носи вина.

18. Човешките дела не заслужават ни адския огън, ни небесните наслади.

19. Не мрази врага си – мразиш ли го, винаги ще му бъдеш роб. Ненавистта ти никога не би могла да бъде по-добра от покоя ти.

20. Ако дясната ти ръка те съблазнява, прости й; ти си и душа, и тяло – трудно е, ако не и невъзможно да определеш границата, която ги разделя...

24. Не величай истината прекалено; няма човек, който само за един ден да  не е излъгал много пъти, и то с основателна причина.

25. Не се заклевай, защото всяка клетва е патос.

26. Противопоставяй се на злото, но без ужас или гняв. Ударят ли те по дясната буза можеш да обърнеш и другата, само в случай, че не го правиш от страх.

27. Не говори ни за отмъщения, ни за прошка; забравата е единственото отмъщение и единствената прошка.

28. Да правиш благодеяния на врага си може да е справедливо и не е твърде мъчно; но да го обичаш, е задача за ангели, не за човеци.

29. Да правиш благодеяния на врага си е най-добрият начин да задоволиш суетата си.

30. Не си трупай съкровище на земята, защото златото е баща на безделието, което пък е баща на тъгата и скуката.

31. Мисли си, че другите са справедливи или ще станат такива, а ако не е тъй, грешката не е твоя.

32. Бог е по-щедър от хората и ще им отмери с друга мярка.

33. Дай светините на кучетата, хвърли бисерите си на свинете; важното е да даваш.

34. Търси заради насладата от търсенето, а не заради радостта от намирането.

39. Не човекът избира портата, а тя него.

40. Не съди дървото по плодовете му, нито човека по делата му – могат да бъдат и по-лоши, и по-добри.

41. Нищо не се гради върху камък – основата винаги е пясъчна; ала наш дълг е да градим така, сякаш пясъкът е камък...

47. Блажен е бедният без горчилка или богатият без надменност.

48. Блажени са храбрите, защото приемат еднакво и поражението, и триумфа.

49. Блажени са онези, които съхраняват в паметта си словата на Вергилий или Христос, защото тези слова ще озаряват дните им.

50. Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич.

51. Блажени са блажените.

Хорхе Луис Борхес

Нека светилникът се запали.

Ще се абстрахирам от напиращия ми отвътре подтик и аз, подобно на мнозинството други читатели, да реагирам с едно просто "Аууу, колко гот беше! Супер, браво. ОК, чао." И ще задълбая малко.

Признавам си, доста по-изчерпателни и по-близки до реалността са тези нравоучения. Сега разбирам защо са били изхвърлени от канона. Просто няма начин Църквата да се съгласи да съществуват, защото биха отслабили хватката й върху съзнанието на хората през Средните, т.е. Тъмните Векове.

Само с едното не мога да се съглася:

"10. Блажени са онези, които не са гладни за правда, защото знаят, че нашият жребий, злощастен или честит, е дело на неведомата съдба."

Моето убеждение е, че всеки кове собствената си съдба. Може би твърде много се предоверявам на квантовите принципи, където във всеки един момент, когато си изправен пред избор, ти вече създаваш две нови Вселени. Но вътрешното ми чувство ми подсказва, че това е по-близко до реалността.

Все пак същите тези нравоучения малко по-нататъка казват:

"41. Нищо не се гради върху камък – основата винаги е пясъчна; ала наш дълг е да градим така, сякаш пясъкът е камък..."

Никой не е казал, че е лесно. Но спрем ли да градим, се обричаме на бавна разруха.

чудя се, възможно ли е да има някой, който да не може да бъде омагьосан от Борхес? :)

Да, и аз съм почитател на квантовата теория, и на струнната също, но това твое разсъждение ме накара да се замисля - защото и аз по принцип не вярвам в съдбата... И стигнах до един "работен" извод, който гласи че -

това, което има предвид Борхес под "съдба" не противоречи на съвременната физика и на създаването на различни на брой вселени толкова пъти, колкото си поставен пред избор. Вселените си се създават - "съдбата" е това, в коя от вселените ще избереш да останеш. Възниква въпросът - къде съм аз в останалите вселени? Аз си присъствам във всички тях, ЗАЩОТО, КОГАТО Е ПРЕД ИЗБОР, И МОЯТ АЗ СЕ ДЕЛИ НА ОПРЕДЕЛЕН БРОЙ АЗОВЕ. В момента това ми изглежда приемливо...:))) Поздрави и благодаря ти за коментара!

Интересна идея. Значи независимо накъде ще кривнем по пътя си, ние все пак изминаваме определена траектория (поне този наш Аз, който в момента "сме" в тази Вселена). В този смисъл, това е нещо като трасе, по което вървим напред. И именно него можем да определим с името "Съдба". Ако поставим нещата по този начин, съм склонен да се съглася - Съдбата е нищо повече от пътя, който сме извървели. А съдби (и пътища) - много.

И да припомня какво джедаите казват - правило номер 1 на джедая е "Не е важна целта, а пътят, който избираш да изминеш, за да я постигнеш". Ще добавя и че веднъж постигнали определена цел, трябва незабавно да набележим друга и да се устремим към нея - иначе настъпва стагнация и духовна/интелектуална смърт.

Да, нещо подобно имах предвид... Дано някога разберем - по начин, който да ни е достъпен и да можем да интегрираме тази "многопътовост" в конкретния си живот в конкретната вселена, с конкретния "аз":)))) . Интересно е и това, което казваш за джедаите. Тази философия май съдържа и част от източните такива, Дао? Дано всички винаги имат цел! Може да допуснем даже, че цел=щастие? Странно ми въздействат коментарите ти май... Поздрави!:)))

:) Радвам се, че сме в състояние да завържем един разговор отвъд тривиалните възклицания от сорта на "Аууу колко готинко го каза!" :) Да, предполагам, че източните философии са били част от концепциите, които Лукас е взаимствал на килограм, за да направи "Междузвездни войни" :)

Пътят като извървяна траектория на живота, ако мога така да я нарека по този толкова философски начин, изглежда е много много важен за повечето философски учения. Даже и религиозни.

Например познатото ни християнство (има съмнения, че Йешуа бен-Йозеф, наричан още Исус, е прекарал дълги години като ученик на източни учители в днешен Пакистан и Индия). Какво казва този мъдрец, по-късно идолизиран до статута на божество, Исус, за себе си? "Аз съм и Пътят, и Истината, и Живота". Нищо случайно няма в тази градация. Пътят е най-важен, даже по-важен от живота. Струва си да се замислим какво са скрили в тази символика авторите на тези думи.

Мъдро, та чисто, Соня, благодаря ти!

участниците са много и невинаги можеш да се концентрираш в океана от постинги - предполагам затова често се ограничаваме само с полунечленоразделни възклицания, колкото да се брои, че сме оставили коментар:))))

Да, този вид, ако може да се нарече така - апокрифно - знание за Христос и пребиваването му на Изток ми е известно и на мене... Но виж, благодаря ти за споменаването на Аз съм Пътят... - досега не ми се беше случвало да го възприема като Дао примерно... Не съм го свързвала с това - по-скоро го свързвах с Пътищата в Кабала - тридесет и двата пътя на "постигане" в Дървото на Живота. Но твоята интерпретация е много интересна. То наистина - пряко си е казано и Пътят е поставен преди Живота!!! Понякога май не е нужно да се търси под вола теле - то си е при кравата, само дето не виждаме кравата.... И като сме захванали Пътя - покрай него ще се върна на Съдбата /в която не вярваме:)/. Може би точно поради свързаността и еднозначността си с Пътя, Съдбата е толкова важна в традициите и знанието на повечето народи... Не като предопределеност, а като Път. Сетих се за мойрите от античната митология, които тъкат "съдбата" - дали те не прокарват пътя в различните вселени? Нещата се връзват. ПОЗДРАВИ!

Привет, Галина!:)

Добра аналогия с мойрите. Ако приемем, че Съдбата е всъщност нашата траектория през живота, то се оказва, че мойрите имат доста работа за вършене! :))

С много от казаното (и в коментарите)съм напълно съгласна, убедена от личен опит. За някои неща сега ми се отварят очите, за други намирам обяснение...
Благодаря!

сигурно и отпуск не им дават...:)))) Ще взема да напиша нещо по въпроса. Поздрави!:)

И според мен от нещата на Борхес лъха невероятна жизнена сила... Поздрави и приятна седмица! :)

Амин!

Всъщност харесах всичките! :))

от този сляп пазител на писаното слово. Нищо случайно няма в този живот!
Привет!

blagovestie, амин!

tili, привет!:)

...ИСТИНАТА Е, ЧЕ ПЯСЪКЪТ Е СИЛИЦИЕВ ДВУОКИС(ДИОКСИД), ЧИЯТО РЕШЕТКА ИМА МРЕЖА, КОЯТО ОТ СВОЯ СТРАНА СЛУЖИ ЗА АРХИТЕКТУРНА МРЕЖА НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ КАЛЕНДАРНИ ГРАДОВЕ!
ПО СЪЩИЯ НАЧИ ТРЯБВА ДА СЕ ТЪЛКУВАТ ВСИЧКИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ ГОРЕНАПИСАНОТО!

Не съм го възприемала този аспект на пясъка от такъв ъгъл! Наистина, необятни са възможностите в нашата прекрасна Вселена...