Или съботен майтап, или по избор - правейки асани и йогийски дихателни техники, ненадейно ме връхлетя нещо интересно, за което никога не се бях сещала преди.

Теоретично знам постулатите, между другото - мъдри, че твоето тяло е твоят храм, или че Вселената е Тялото на Бог, че в момента се намираме във Вдишване на Брама и Т.Н. Но за първи път се запитах: ами ако наистина "каквото горе, това и долу", и ако моето тяло е вселена за някакви непонятни и неизвестни за мен същества - НО СЪЩЕСТВА? Живеещи, дишащи, обичащи, тормозещи се, щастливи, нещастни, красиви, добри, сърдити, щедри, широкоскроени и Т.Н.

Аз винаги ли съм била идеална в грижата си за Вселената на тези същества?

И защо очаквам, че Бог би трябвало да е идеален - ами и Той/Тя ...

Продължение: тук

Нещо като матрьошки може да сме. ;-))
А може мъничките същества, ако са щастливи, по-голямото, в което съществуват и определят, също да е щастливо. И обратно... ;-)))

Да, ако Бог бе идеален - и светът щеше да е идеален... У всеки човек има и добро, и зло - в различни съотношения...

А може би промисълът е и в това светът ( в нас и извън нас ) да е изтъкан от двете същности, за да се научим чрез сравнение да отсяваме доброто от липсата му; нали ако няма зло, няма да знаем и кое е хубавото, няма да се стремим...
Хубава вечер, Магична, и още по - хубава неделя! :))

Личка, и това е яко! :) Има резон - да бъдем щастливи, за да е такъв и нашият бог. Наистина, не можем да изискваме от него да е щастлив и съответно да върши само добрини, когато ние не сме....:)

=

Поздрави, Марине! :) Има логика и истина в това - и на мен така ми се струва. И даже май не става дума само за добро и зло... Ние го възприемаме така, а всъщност е нещо доста по-тривиално - например, става страшен природен катаклизъм някъде на Земята. Да кажем, че точно там са няколко от клетките на съществото-бог - то не ги съсипва, защото не ги обича, или защото е зло - а просто е чувствало прекомерен глад и е преяло с шоколад... :)

=

Мег, привет! :) Все по-често започвам да мисля, че можем да разберем кое е хубаво и кое лошо, а и кое е добро и зло, без да ги познаваме и двете и да са задължителни. Горното са ни го втълпявали, откакто сме се родили - но едно новородено разбира кое е приятно, хубаво и добро за него, без да е видяло болката (злото). Е, веднага разбира и кое е зло - ако му се наложи. Дойде ми една идейка - ако имаш рецептори за сладко, но нямаш за солено - няма ли да знаеш какво е сладко? ;) А идейката е - човек, роден без рецептори за зло...:) Поздрави и светли Празници! :)

И аз съм стигнал до същите представи, само дето съм бавноразвиващ и съм ги почнал от ученическите си години и все още не бях успял да ги обясня така кратко и ясно като теб докато стоя на главата си или с вързани на възел крака.

Поздравления за единомислието, в което ми водиш по точки не само като жена, но и като пъргавина на ума. Нашето собствено тяло е част от материалния свят, за която ни е поверена грижата така, че и с най-големите трикове, лъжи и тарикатлъци не можем да се измъкнем.

За стоенето - даже стоя едновременно на глава и с вързани крака:)))))) Много точно си го казал - не можем да се измъкнем от грижата за материалния свят, колкото и да хитруваме и да се правим на основно духовни и т.н. Точно това исках и аз пряко да кажа, ама се отплеснах накрая в "променИ себе си!" и подобни....:)))