Костите са най-плътната материална част на човека. Поне на пръв поглед. Е, през тях минават най-различни лъчи, частици и нано-неща, но приемаме относително, че са най-твърдата и най-материалната част. Част, която видимо не може да се „моделира” и променя посредством волята или силата на мисълта. Което не значи, че деля нещата на материални и нематериални. Отваряйки скоба ще кажа, че според сегашните ми възгледи всичко наглед материално е просто „замръзнало духовно”, или моментна снимка на Духовното. Защото – сегашното ми убеждение е,  че Духът е определящ – а т.нар. материя се материалазира покрай него, след него (ако условно приемем, че по отношение на Духа има „преди и след).

     Астрологично костите и костните структури се свързват със Сатурн - планетата на ограничението, но и на крайно изразения, често успешен в обществото, материализъм. Няма да правя обаче разбор на Сатурн – тази планета, както и всички други, има много богата и интересна символика.  Ще се задоволя само със споменаването на връзката между костите и Сатурн и ще продължа нататък.

     А нататък имам да казвам още няколко общи приказки за костите. Тези структури са твърде материални, но има нещо в тях, което не е с твърда консистенция – костният мозък. Тук веднага се вижда костта като символ – отвън твърда и непроменима, отвътре мека и податлива. Ако се върнем за малко отново при Сатурн, можем да видим, че хората, подвластни на тази планета, често външно изглеждат студени и твърди, но сърцевината им е „мека и творческа”... Да, и костният мозък е изразено творчески. Той твори кръв. А знаем какво казват за кръвта различните учения. Ще цитирам Стария завет:

17:10 Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му.

17:11 Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.

17:12 За това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв.

17:13 И ако някой от израилтяните, или от заселените между тях пришелци, отиде на лов и улови животно или птица, що бива да се яде, нека излее кръвта й, па да я покрие с пръст.

17:14 Защото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й - тя е животът й; за това казах на израилтяните: Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта й; всеки, който я яде, ще се изтреби. (Левит 17:10-14)

     Та, най-общо, кръвта е Животът. Като символ – медиаторът, който циркулира из цялото материално тяло и храни всяка една негова частица. За мен кръвта е нещо като материална Прана в действие... Свръзка между енергия и материя. Неслучайно по време на Свето причастие християните пият „Кръвта Христова” – виното. А виното, чисто материално, е кръвта на Земята – според както го усещам...

     И там някъде, в невидимата на външен вид сърцевина на костта, се твори този „медиатор”...

     Защо ме занимават тези въпроси? Покрай бебетата и техните фонтанели. Нито съм първата, нито последната, която се пита „Ама защо точно над последната, седма чакра, или над хипофизата като материален орган, в първите месеци от живота няма костен покрив, костно покривало? Седма чакра отговаря за връзката на Човека с Небето – случайно ли е това, че точно там няма кост в бебешка възраст? Случайно ли е и това, че бебето прохожда, когато се затвори фонтанелата?” Да, чисто анатомично и физиологично знаем, че мозъкът нараства и затова е необходимо още известно време след раждането, преди да „се затвори напълно”. Също знаем, че за да може да се роди детето с тази огромна глава, е добре тя все пак да може да „се посмачка”, но това не е достатъчно и никога няма да бъде...

     И още нещо за бебетата – на много места се твърди, че бебешорите са в контакт с други измерения, че могат да виждат аурите на хората, изобщо – че са едни материализирани ангели. Наскоро една съфорумка в бебешки форум цитира книгата „Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт – аз още не съм я чела – та там, в частта за остров Бали се казва, че балийците се отнасят към новородените като към слезли на Земята Богове – не дават да се докосват до Земята и така нататък – всичко, което се прави в чест на някой Бог. Когато навършат шест месеца има ритуал-празник, който инициира бебетата в света на Хората и след него те вече са признати за Човеци... И аз се питам – фонтанелата, костите и неумението на бебетата да ходят – имат ли нещо общо с това?  Наистина, и моето Бебе често гледа някак над главата ми, понякога се смее на това, което „вижда” там. В началото мислех, че се хили на опашката, която понякога си връзвам над главата. Но и без опашка прави същото – тогава реших да се задълбая в явлението... Друга съфорумка пък сподели, че нейното Бебе много обича да гледа една картина с Разпятието Христово и дори да го обръща на друга страна – то си извива главичката към изображението отново и отново... Какви ли енергии вижда То там?

     Да се върна при костите обаче. Дори и да не гледаме символно на тях – с просто око може да се прецени, че те са инструментите, които представляват нашата основна опора в света на Материята. Без тях нямаше да можем да ходим, да работим с ръце, да се движим и всичко останало... Интересен  е и феноменът на „костно чуване” – в дадени ситуации костите стават проводник на звука и човек успява да го чуе, въпреки че не го е уловил с ухото си...Случвало ми се е  веднъж, когато бях под вода в бързей на река, легнала върху речни камъчета. Чувах шума на камъчетата не чрез ушите си...

     И каква „визия” ми се върти в главата (в костния череп?:)  в тази връзка? Ето каква: когато порастваме връзката ни с други измерения е прекъсната нарочно от костите. Те плътно покриват „тунела към другите Вселени - фонтанелата” и прекъсват информацията, която тече оттам. Защо е необходимо това? Защото човек е влязал в Материята именно с цел да овладее тази материя, да може да се изрази в Нея и чак тогава отново, въпреки Нея, да успее да направи Контакт с Бог (или т.нар Други измерения)...

     Пак се връщам на костта като символ и прехвърлям тази символика към Човека. Човек, който е слязал в Материята, има в себе си сърцевина, която може да му помогне да стане Творец и Съ-творяващ. Той има и опора – твърдото костно вещество. Съумее ли да оцени и използва опората – ще достигне и сърцевината... Тук, кой знае защо, се сетих за великия символ „череп с кръстосани кости” – то не бяха Илюминати, не бяха чудесии, пирати и пр. мистики (или мастики?:), свързани с това.

     А дали този символ не е подсказка на добронамерени Същности, които искат да помогнат на Човека? Които искат да му кажат:

     Човече, използвай Материята, за да достигнеш Духа! Ти се роди Бог – дерзай!

а не - тя да те използва!:)
Дори да я владееш, ако не се стремиш към духа, оставаш неин роб...

Ти се роди и ангел, и бог...

Човекът е единство на материя и дух - не бива едното да се пренебрегва за сметка на другото, защото се нарушава равновесието, хармонията...
Навярно учените от ЦРУ пак ще те посетят... :)))
Светъл ден! :)

Седма чакра отговаря за връзката на Човека с Небето – случайно ли е това, че точно там няма кост в бебешка възраст? Случайно ли е и това, че бебето прохожда, когато се затвори фонтанелата?” Да, чисто анатомично и физиологично знаем, че мозъкът нараства и затова е необходимо още известно време след раждането, преди да „се затвори напълно”.
----------------------------------------------
именно това ни отличава от животните. При тях бебето като се роди, още в първите минути от раждането си прохожда - изправя се на крака и скача. Докато човека при раждането си все още зависи от майка си и след като всичко с тялото му е наред, тогава прохожда и започва да прави бели.

И единственото успокоение за мен в тази връзка засега е това, че материята е "сниман Дух" - така щото понякога, боготворейки някоя картина (напр. икона), също успяваме да се възвисим... ;)

Поздравления! :)

Надявам се и ЦРУ да спазва това правило! ;)))
Прекрасен ден и на теб! :)

Почти е така, както казваш. Но се отнася за тревопасните и влечугите... Хищници, торбести и птици не тръгват веднага след раждането. Голяма част от тях се раждат голи, слепи и наглед - безпомощни - също като човешките Бебета...

Но ме накара да се замисля - животните имат ли отворени фонтанели? Никога не съм знаела нищо по въпроса, а уж се интересувам от животни...
Поздрави!

Първо и аз за костите се замислих...остават дълго след
като ни няма вече...добра и стабилна обвивка ...

Но фонтанелата - наистина интересна тема!

Няма да забравя как, когато малката ми беше бебче
каката(4 години по-голяма) все гледаше да я грабне и пита ли...
пита - защо й е мека главичката и аз все обяснявам ли обяснявам
...за да не се пипа там :)
а ръчицата й все там се насочва ...

Поздрав за попадението и начина да въздействаш - замислящо!

- Отговорът се налага от само себе си !! ... странно че не го назоваваш ??
- Ами-и-и ... Защо светците са "бебета" ?!!

от Гет ктист - Брат в Задругата

П.П. Ако ти идвам в повече с твърдението си, ще ти го докажа чрез картинки ... но сега нямам време !! - Успех веща-магеснице :))

За фонтанелата всички се замислят може би ...
Разбира се , не е случайно ,че бебето прохожда,
когато тя се затвори . И звучи логично всичко написано
за бебетата ,както и твърдението , че са едни
материализирани ангели...
Много трудно е наистина използването на материята ...
Да я владееш и да се стремиш към духа ...
Поздравления за постинга !

"оставете децата да дойдат при Мен, защото тяхно е Царството Небесно"
Бебето е чиста душа, а вече се счита за безспорно доказан факт, че дори мълките бебета имат понятие за Добро и Зло.
Ясно е, че това е знание извън Опита и Възпитанието.
Това е самата Душа на Човека.

Поздравления, Маджик! :)
Стори ми се интересен ритуалът на инициацията при балийците. Мисля си, че в него има особен, поетичен поглед и мъдрост. И на мен понякога ми се е струвало, че бебчовците гледат нас, възрастните, с поглед, който казва: Не знаеш ли, че сме ангели?...

не само новородените, но и ембрионите имат емоции и наченки на разум, затова абортът е долно убийство, най-подлото, защото жертвата не може да се защити.
Освен това душите от Отвъдното, прераждайки се в ново тяло, сами избират кога да се родят.
Само не е убедително, че човекът се раждал Бог - в основата му е Сатаната, а не Бог.
Басня е това за децата - ангели -големият немски писател Гюнтер Грас в един роман описа как деца, останали сами на безлюден остров, се превръщат в канибали.
Децата безпричинно жестоко мъчат котки, врабчета и т.н., жестокостта е заложена в тях.

Наистина интересно! Вашата Какичка ми заприлича на какичката от Пилешка супа за душата, ето го цитата:

/ Из кн. “Пилешка супа за душата” /
Скоро след като се роди братчето й, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че както повечето четиригодишни деца, може би и тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова й отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите й да остане насаме с него станаха още по-настойчиви. Решиха да и позволят.
Тя влезе въодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните й родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:
— Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям.

Защото, казват, светците били с отворени фонтанели... Същото го пише и за Ванга, макар да не я признавам(е) за светица. Интересно ми е друго - дали при тях си остават така фонтанелите по рождение или после се отварят повторно?

Усетила си това, което исках да вложа! Наистина е трудно... Понякога си мисля, че именно поради тази трудност сме си наложили да забравяме собствения си бебешки период - за да не ни се види още по-трудно...:)

И аз се досетих за тези думи на Христос, но не сколасах да ги включа в текста, благодаря, че ги припомни! Не знаех, че в Бебетата има заложено нравствено чувство - познание на Добро и Зло... Но винаги се питам - ако Бебето е Чистата Душа - защо е необходимо да пораства и да се случват всички последствия от това? Явно има смисъл, просто не мога да го доловя (засега).
Поздрави!:)

Това за погледа на бебешорите - напълно го споделям! Понякога имам чувството, че през бебешките очи ме гледа някакъв много мъдър стар човек - но същевременно весел и игрив... :)
А инициациите - независимо на каква възраст се правят, са много важни. За жалост в нашата култура все повече отпадат тези неща - или се опорочават и изопачават. Наример - абитуриентският бал би следвало да играе роля на празник-ритуал за инициация в света на възрастните - но кой абитуриент добива такова усещане от този "празник"?
Поздрави!:)

Съгласна съм, че децата често измъчват животни... Но тук става дума за бебета - бебетата не измъчват животни (освен родителите си - ако реват цяла нощ за незнайно какво - това на майтап де :))))) ...
Понякога се изкушавам да мисля, че тази жестокост при децата - това е жестокост в чист вид - без съзнание дали е добра или лоша - просто натрупват опитност в материята... За жалост възрастните измъчват много повече от децата - и хора, и животни... На кого или на какво се дължи това - не мога да кажа. Завиждам ти благородно, че имаш обяснение в "лицето" на Сатана... Аз това не мога да го приема. Може би, според моето работно виждане, човек се ражда Бог, но после, влизайки в Материята, трябва да се справя със страшно много трудности и оттам - и жестокостта. Често възприемам нещата така: Материя=Сатана... Трудно е да не се изкушиш... Ето, имаме пример с Христос в Пустинята - колко пъти го изкушава Противникът (Сатана) - това ми прилича на Човек в Материята...

И аз имам доста сходни на твоите! Поздрави! :))))

- Отпосле става ! - Кога ги споходи въздейтвието на "Гласът на Духа" ... не случайно е останало предупреждението чрез думите на Христос -" ... ако сквернословите срещу ми и Отца, простено ще ви е ... но който срещу Духа ... за вечни времена !"
- Тук възниква съответното недоумение и питане ... каква философска и от практико-приложна гледна точка ... загадка, стои пред нас ??!

- Тук специално искам да обърна внимание на !!

- О-ох, това старозаветно "християнство" ... Как не го обичам !!
- В знак на възмущение, ще кажа - Дръжки :)) - Сатаната стоял в пустинята и ни изкушавал ... В нас е всичко !!! ... Кога ще разберете това ??!! :(((

от Гет ктист - брат в Задругата ...

Радвам се, че е така! :) Поздрави!

Наистина, не разбрах каква загадка стои пред нас?



И тук не разбрах какво имаш предвид - какво старозаветно "християнство"? Аз никъде не отричам, че всичко е в нас... Целта на този пост беше да покажа, че посредством Материята можем да се възвисим в този свят - и да, Материята също е част от нас... Всъщност - за мен Сатана не съществува - за мен Сатана е Материята - нещото, което те ограничава, което ти е "противник" - всъщност сатана означава противник - нищо повече... Е, ако успеем да се въздигнем, въпреки пречките, трудностите и ограниченията, които ни поставя Материята - то значи сме постигнали Себе си...

- Просто исках, да кажа че целият свят и ние самите в него - имаме интегрален характер !!
- Пояснявам какво вкарвам в понятието "интегрален" - Цялостен, неразривно свързан, единен, непокътнат. Обединяващ, общ за нещата ... Като в "нещата" ... слагам и "себе си" !? :))

- Кога станем такива - добиваме свойства, които притежава детето - до примерно около ТРИ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ !??
- Дотогава е отворена осезателно и фонтанелата ... инковата кост !! - На "светците"- Същество с пробудена, просветлена същност; същество на пътя на пробуждането; всяко същество, решило да стане буда (да достигне буда-същност, буда-природа ... не случайно за накои хора казваме Будители ?!!), отказващ се от нирвана(та) за себе си, за да помогне на другите да се избавят от страданията !!
- Тези хора ... ще ги познаете по излъчването най-вече ... на очите ! - Защото очите са прозорец към душата !! - А душата трябва да е изпълнена със състоянието, което изпитва едно малко смеещо се човече !!
- Или ... смеещ се даоски бодхисатва - http://3.bp.blogspot.com/_tgWHsYYM1Z4/TU9TVdCWOvI/AAAAAAAAB7s/87JsiX83dfU/s1600/BabyBuddha.jpg

- С уважение !

от Гет ктист - брат в Задругата

Много интересно това с Будителите и Буда! А този смеещ се Буда е страхотен! :))) Наистина добре илюстрира Детето-Душа!

Поздрави и благодаря ти отново за това пътуване! :) (понякога усещам коментарите ти като интересно и многообразно пътуване! )

... което аз възприемам също така - Защо ? - защото си успяла да запазиш, голяма част от детското в себе си !!
- Какво е бог ? - Абсолют !! - но може ли нашето ограничено възприятие-разум(локално по своя характер) да възприеме-представи Безкрая ? - Не !!
- Въпреки това, в нас все пак съществува ... може и малко ограничена ... и превратна ... представа за Бог !!
- За мен самият, той е именно, като малкият смеещ се Бодхисатва ! - За мен той е като едно малко лъчезарно дете, което играейки си "само със себе си"(по силата на обстоятелството или качество тоталност) - По този начин То ... опознава себе си !
- Тук се сблъскваме с онтологичният познавателен проблем с обективирането ... Как след, като имаме обекта "То" ... то ... "Аз" съм в него :)) - но на практика е така !
- Когато "ние" сбъркаме - "То" страда !! ... но е дете ... весело и лъчезарно ... бърза да ни "прощава" ... защото Колко дълго може да се сърди ... а и защото, Когато То страда - на практика това сме ние(страдащите) !!

- Знам, че темата е твърде абстрактна за осмисляне - но да се надяваме, че чрез схемата за предаване на идеята чрез, "То-аз", малко от малко, съм успял да онагледя - Защо следва, да сме весели и лъчезарни ... като деца !!?

- Така че "бъди дете" ... магеснице-чудеснице :))) ... или поне не се отказвай от опитите си в това !!



- Успех по пътя ти(ни) ... а такъв ще имаме, ако го правим със сърце ... ведро, като ... http://quotesnack.com/wp-content/uploads/2009/12/3088322227_e8ca9320da_o-470.jpg ... или пък това :)) - http://3.bp.blogspot.com/_SNgnhdQwFmY/TFKjUJWqTLI/AAAAAAAAAOw/ZA8ZfJE5rWU/s1600/laughing_baby.jpg

от Гет ктист - брат в Задругата

Благодаря ти за ведрите пожелания, чул те Бог-То-Тя-Той-То-Тотал-Аз-То-Бог! Дай Боже да можем да следваме Пътя с такава усмивка - и външна, и духовна!