След като "видя" динамичната картина на никому неизвестната конспирация, бай Иван отново бе затъмнен до неопределими предели и не можеше да проникне по никакъв начин в средите на неизвестните, воюващи групировки. Явно и от двете страни се бяха усетили за байИвановите незаконни попълзновения и "бяха пуснали Пердето". Въпреки това - едните отново продължаваха да мълчат, а другите често пращаха Странния, който всеки път нарушаваше кротката практика на Йогина с постоянните си подкани "да идвал!". От всичко това бай Иван разбра съвсем осезаемо, че няма да може току-така да се прави на ударен и да не вземе страна, а също и че, ако иска да разбере по-обстойно каква е точно работата, ще трябва да разиграе едно много изкусно и авто-алтер-конспиративно театро.

На първо място - и двете Групи трябваше да спрат да се интересуват от бай ти Ивана и изобщо - да го отпишат като потенциален, но свръхдостоен, член. На второ - всъщност второто не беше от масово значение, бай Иван си знаеше...

...

Йогинът се зареди с няколко икони, един голям кръст, няколко пръстени и започна практиката си. Странният, то се знае, дойде. Едва бе продумал, когато бай Иван най-неочаквано грабна разпятието и с лека пяна на уста се развика гръмновно:

- Ваде ретро, Сатана! Марш! Къш! Напусни! Ваде ретро, Сатана!

После изведнъж започна да рецитира Псалом 23:

"Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене;

Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен."

Стаята закънтя. Странният първоначално се стресна - освен крясъците, псалмите и размахвания кръст, погледът на бай Иван бе сдобил заковаващо луд блясък. После обаче се окопити и се захили:

- Пак глупости! Не можеш да ме метнеш, драги.

Иван не обърна внимание на думите му и продължаваше да се пеняви и размахва кръста. В един момент падна на пода, с пяна на уста (епилепсия?!), превит одве (гърч!?), досущ като човек, току що сдобил се с инфаркт... Странният, твърде озадачен, се оттегли встрани, изчаквайки да види какво ще стане. Стана това, че в стаята връхлетя байИвановата жена - явно бе чула нехарактерните за мъжа й крясъци и не се бе сдържала да нахлуе, когато виковете срещу сатаната рязко секнаха.

Втурна се към Йогина, говорейки несвързано ...

Продължението: тук

Memento mori! ;)

http://magicktarot.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/08/pomni-che-si-smyrten.832032

Магичен август!

На доста опасни изпитания си подложила бай Иван, за да разбере, че 100махът движи света... :)

Прочетох с интерес за изпитанията на твоя герой.
Хубава вечер !

Юнг печели срещу Фройд;)

Как ли се чувства бай Иван, на границата на световете разбрал - Н.В. Стомахът е вездесъщ?! ...
Здравей в лятната вечер, Магична! Поздрав! :)

3.sande, Привет, Сашо! Благодаря ти, август е прекрасен месец! :)

=

4. mt46 Благодаря ти, Марине! :) Както казват, "просветленият мисли, че всички са като него"... :)))

=

5. stela50 Здравей, Звездна! :) Благодаря ти!

=

6. vladun Привет, Владо! :) И аз съм голяма "фенка" на Юнг, макар това с глада да не ми харесва никак! :)))

=

7. megg Здравей, Мег! :) Сигурно е много възмутен, но не заради самия Стомах, а поради конспирацията, за която никой не се досеща...;)

Стиггнеш ли до нея.

Привет и от мен! :))
Харесват ми тези бай Иванови разследвания!
Спомних за един много стар виц:
/може би го знаеш, но няма как да разберем преди да го напиша.../
Седели трима души на един облак в Небесата и играели "Белот"...
по едно време пристигнал и четвърти, супер започнали щастливо да раздават картите и тъкмо играта да започне - четвъртият изчезнал , последвал ропот събиране на карти приказки - е...ех къде се запиля този и т. н.след малко пак се появил и отново - карти, раздаване, радост и т. н. и тъкмо да... той пак изчезнал и вече диво възмутени останалите го попитали К,во стаа бе човек...?!
- А, бе остави се брат, тия в реанимацията само ми правят номера , човек една игра не може да изиграе на спокойствие...!

да си потърсиш издател :)))
Сериозно.

... така че, на100яще"то е относителна величина, досущ и като V/B/Бремето.

- Кога се осъзнаем ... кой, както му е съдено ? - става Арий100тел.

от Гет непомнящий :))) - Привет !

Георги, вездесъщата "шпионка" ...:)))) Поздрави!

=

Ябълчице, привет отново и тук! :)

=

Кайти, леле мале! Изкусителка! :)))

=

Гет Ктист, привеееет! :)))) Тази стотица и този Арий ме хвърлят в джаза, както се казва. Ама защо все трябва да сме съдени, има нещо "отвъд Съда", май... ;)