Малко предистория. Всеки ден от седмицата, по неизвестни за мен причини – а може да няма такива, може по принцип никъде да няма причини и това да е моя измишльотина, която да съм чул, откакто мога да чувам и да разбирам език, и да съм интерпретирал като „причина”, а то да е нещо съвсем друго – та всеки ден от седмицата в градината на нашите, която се води и моя, се явяват различни същества, с различни местообитания, които обаче са все в градината ми.

    В началото не можех да хвана връзката. Приемах си ги като нещо съвсем нормално. Мислех, че те трябва да са си там, дори бях убеден,  че нашите са ги сложили там. Първоначално се учудвах, че всеки ден са различни, не за друго, а защото често се случваха различни неща, на които очаквахме продължение на следващия ден, но после спрях да се чудя, защото разбрах, че продължението винаги следваше в съответния ден на седмицата, в който е започнала случката. Това го разбрах, разбира се, когато научих какво е седмица и запомних как се казват дните й. Преди това просто знаех, че  след определени дни ще се срещна пак със съответните същества и че започнатата случка най-често ще продължи, все едно никога не е имало прекъсване от дни.

    Помня, че в един момент казах на нашите на вечеря. Нямаше и да се сетя да им кажа за тези същества, защото мислех, че и те са наясно с тях, но се беше случило нещо наистина вълнуващо и трябваше да си напъвам мозъка да реша една дилема, та затова реших да им искам мнението и евентуално – някакъв съвет. Настана голяма какафония и така аз разбрах, че майка ми и баща ми изобщо не знаят за съществата и че това е страшно опасно. Не ми дадоха никакъв съвет, нито изказаха мнение, а набързо ме натириха да си лягам. За първи път родителите ми ми реагираха така и аз не можех да схвана каква е причината, освен че съществата са много опасни. Затова реших да ги подслушам.

    Престорих се на заспал в стаята си, изчаках мама да ме провери обстойно дали спя, да ме целуне /чудех се защо ли плачеше, опасни, опасни, но не виждаха ли, че нищо ми няма?/ и да излезе тихо. Почаках още малко – и хоп – пред  вратата им. От разговора им не разбрах кой знае какво, освен че са страшно много притеснени, че ми има нещо. „Нещото” се казваше „шизофрения” – на мен ми се стори интересна дума и реших, че при първи възможен случай ще трябва да разбера какво значи, за да мога да реагирам както е удачно и да прекратя родителските притеснения. Още по време на подслушването си направих план как да действам. Щях да искам мнение за значението на думата от две места – от съществата и от дядо. Знаех, че и с двете инстанции нашите няма да споделят какво им е притеснението, защото преди да заспят си казаха, че засега „няма да казваме на никого, и пред него нищо няма да споменаваме, за да не се  задълбочава – само ще наблюдаваме. И после ще решим какво да предприемаме. Лека нощ!”

    Вече съм голям. Неделните същества отдавна не съм ги срещал, но случайно в „Книга на въображаемите същества” на Борхес  попаднах на тях. Там има и същества от другите дни на седмицата, но тук ще цитирам тези от Неделя.

                            „Елоите и морлоките

    Героят на романа The Time Machine /”Машината на времето”/, който младият Уелс публикува през 1895 г., използва механично устройство, за да пътува до далечното бъдеще. Открива, че човешкият род се е разделил на два вида: елоите – изнежени и беззащитни аристократи, които живеят в запуснати градини и се хранят с плодове, -  и морлоките” – подземни пролетарии, ослепели от многото работа на тъмно, които, принудени от рутината, не престават да пускат в ход сложни ръждясали машини, непроизвеждащи нищо. Кладенци със спираловидни стълби свързват двата свята. В безлунните нощи морлоките излизат от затвора си и се хранят с елои.

    Героят успява да избяга в настоящето. Като единствен трофей взима със себе си непознато увехнало цвете, което се стрива на прах и ще разцъфне след  хиляди векове.”

 

 

Прегръщам те топло, и БЛАГОДАРЯ!
Алекс

и благодаря за посещението!:) Соня

как Шекспир е имал няколко страшни думи:))) Имало ги в градината на неговите пиеси.

А в моята градина имаше само таралежчета:)))

Не е възможно да е имало само таралежчета в градината ти!:)))) По принцип мислех да пиша нещо много по-дълго и да не намесвам Борхес. Но нямам много време в момента за това и започвайки, вместо да намесвам саламандри, силфиди, ундини и пр. неща по Е.Т.А.Хофман, пред очите ми попадна Борхес и реших да го "използвам" да ме измъкне временно:))) Всъщност, един саламандър от градината ми, вид дъждовник, не съществото на Огъня, който срещнах преди години ме накара да пиша за това ... абе дълга история. поздрави!:)