През годините станахме свидетели на много забележителни синхронничности в работата си, а някои от тях преживяхме лично. Понякога те бяха изолирани случаи, друг път бяха цяла съвкупна верига от събития. В живота ни обаче имаше един период от осем години, през които ни се даде възможност сами да изпитаме, както и да наблюдаваме синхроничности от голям мащаб. Това бе времето на сърдечните ни взаимоотношения със Свами Муктананда, индийски духовен учител и водач в древната традиция на сидха йога. През 1975 – та, годината, в която се запознах с Кристина и започнахме да живеем и работим заедно в Биг Сър, тя беше ученичка и пламенна последователка на Свами Муктананда. Бе го срещнала в Хонолулу по време на първата му световна обиколка, придружван от Рам Дас, известен харвардски професор по психология и психеделически изследовател, превърнал се в духовен търсач и учител.

   Тогава Кристина преживяваше мощно пробуждане на Кундалини, започнало с раждането на първото й дете Натаниъл, като процесът още повече се ускорил и задълбочил при раждането на дъщеря й Сара две години по-късно. Според йогийската традиция Кундалини, още наричана „змийската сила”, е съзидателната космическа енергия, женска по своята същност, която отговаря за сътворението на вселената. Има свой двойник във финото или енергийното тяло, поле, което изпълва и прониква, а също така обгръща човешкото физическо тяло. В латентната си форма пребивава в сакралната област в основата на гръбначния стълб. Името Кундалини буквално означава „навитата”, тъй като обикновено се представя като змия, навита три пъти и половина около лингам, символ на мъжката творческа сила. Тази спяща енергия може да бъде активирана чрез медитация, специфични упражнения, намесата на опитен духовен учител /гуру/ или по неясни причини.

   Събудената Кундалини, наречена шакти, се издига по надите, канали или проводници във финото тяло. Изкачвайки се, тя пречиства всички белези от травми и отключва центровете на психическата и духовната енергия, така наречените чакри. По този начин пробуждането на Кундалини води до излекуване, духовно отваряне и положителна трансформация на личността.  Този процес, макар и силно желан и считан за благотворен в йогийската традиция, не е безопасен и изисква експертното водачество на гуру, чиято Кундалини е напълно събудена и стабилизирана. Най-драматичните признаци на събудената Кундалини са физическите и психологическите проявления, наречени крии. При тях се появяват наситени усещания за поток от енергия и топлина нагоре по гръбначния стълб, което можеда бъде съпроводено със силно треперене, спазми и усукване.

   Връхлитат мощни вълни на привидно неоснователни емоции като тревога, гняв, тъга или радост, както и екстатичен възторг, и временно превземат психиката.  Често са придружени от видения за ярка светлина, различни архетипни същества и от многообразни вътрешни звуци. Повечето хора, преминаващи през този процес, нерядко преживяват и поразителни спомени от минали живота. Картината се допълва и от неволни, дори неконтролируеми действия като говорене на езици, припявания на непознати песни или свещени заклинания /мантри/, йогийски пози /асани/ и жестове /мудри/, издаване на животински звуци и правене на животински движения.

   Свами Муктананда имаше репутацията на съръшен учител, завършен кундалини йогин, способен да събужда духовната енергия на учениците си. Кристина научила за посещението му в Хаваи от приятели и решила да отиде на един „интензив”, както Муктананда наричаше съботно-неделните ашрами, организирани от него.  По време на едно от медитациите в ашрама, Кристина получила от него шактипат, което на санскрит означава „предаване на духовна енергия от гуру” чрез докосване, поглед или дори мисъл. При Кристина този мощен енергиен трансфер се осъществил, когато Муктананда я погледнал и очите им се срещнали. В този момент от очите на гуру се излъчила озаряваща светкавица и я пробола между очите, там, където духовните традиции определят „третото око”. Това предизвикало разтърсваща крия, вълни от помитащи емоции и треперене.

   Преживяното значително ускорило процеса на събуждане на Кундалини при нея, започнал още преди да срещне Муктананда. То се оказало първата крачка към значимата й връзка с този забележителен сидха йогин, продължила до 1982 г., когато той почина на 74 годишна възраст. След съботно-неделния ашрам Кристина предложила на последователите на Муктананда да се събират в малкия й апартамент в Хонолулу, където след развода си живеела с децата си Тан и Сара. Муктананда приел предложението й, посетил апартамента й и го благословил като център за медитация по сидха йога. След раздялата с първия си съпруг и напускането на Хаваи, Кристина използвала всеки възможен случай за контакт с учителя си.

   Малко след като заживяхме заедно в „Изълън”, Свами Муктананда дойде в Бей Ерия, за да прекара няколко месеца в ашрама си в Оуклънд, близо до сан Франциско. Оуклънд е само на три часа път с кола от Биг Сър, където живеехме, затова Кристина ни уреди лична среща или даршан с духовния си учител. Както по-късно научих, не била сигурна дали Свами Муктананда щял да одобри връзката ни и решила да го установи.  Определено можех да разбера опасенията й. Понеже бях „трансцендентален хедонист”, както шеговито наричах себе си, съвсем не отговарях на конвенционалния индийски критерий за въздържан духовен търсач. Не бях вегетарианец, обичах секса и бях известен с работата си с ЛСД и други психеделични вещества.

   Бях чувал за Свами Муктананда, преди да срещна Кристина, и бях успял да попрехвърля един ръкопис на автобиографията му първоначално озаглавена „Гуру”,  а по-късно – „Играта на съзнанието”. Не бях особено въодушевен от идеята да карам чак до Оуклънд за среща, тъй като изпитвах противоречиви чувства към него. Двама мои приятели се бяхо отдали на сидха йога и според мен демонстрираха безкритична и страстна привързаност към Муктананда. Със сигурност не бяха най-добрата реклама за Муктананда и влиянието, което той оказваше върху последователите си. Поведението им драстично промени след участието им в съботно-неделен интензив с него и създадоха доста смут в „Изълън”. Вместо да говорят по темите, които бяха обямили в каталога на института, на уъркшопите си те донесоха малки барабани и цимбали и се опитаха да принудят участниците да пеят „Шри Гуру Гита”, „Ом намах Шивая” и други хиндуистки религиозни напеви.

   Йога на преданото служене никога не е била сред любимите ми духовни практики. Според древната традиция хората с различен темперамент имат нужда и търсят различни видове йога. Докато Кристина без съмнение предпочиташе бхакти йога, подход, наблягащ на преданото служене на гуру, аз имах силен афинитет къв джнана йога – духовна стратегия, която стимулира интелекта до краен предел, където той няма друг избор, освен да се откаже. Също така силно резонирах с раджа йога – система, която се фокусира върху психологическия експеримент и директното преживяване на божественото. Можех лесно да приема карма йога – йога на служенето, при което трупаш кармически достойнства, но бхакти йога бе позиционирана ниско в ценностната ми скала.

   Тъй като обаче съм доста любопитен по природа, резервите, които имах сдпрямо практиката на безусловно отдаване, не надделяха над интереса ми да срещна един сидха йога гуру от ранга на Муктананда. Освен това знаех, че този даршан е много важен за Кристина. На път за Бей Ерия тя не престана да ми разказва удивителни истории за своя духовен учител, подготвяйки ме за срещата. Надценихме времето, което ни беше нужно да стигнем от Биг Сър до Оуклънд, тъй като това не бе обичаният ни маршрут и пристигнахме в ашрама около двайсет минути преди уговорената среща.

   Докато седяхме в колата и чакахме даршана, продължихме да обсъждаме Свами Муктананда. В един момент Кристина спомена, че той е шиваит, което означава, че е последовател на Шива. Това грабна вниманието ми и повиши интереса ми към него. Знаех, че сред методите на шиваитите присъстваха и необичайните състояния на съзнанието, постигани чрез приемане на бханг и семена от датура. Освен това Шива бе моят най-важен личен архетип, тъй като двете най-силни и значими преживявания, които някога съм имал по време на психеделична сесия, бяха свързани с това индийско божество. Разказах на Кристина подробно за тези две опитности докато чакахме.

   Първата ми среща с Шива се осъществи по време на една от ранните ми ЛСД сеси, докато бях още в Прага. Отначало в продължение на четири часа прекарах в родилния канал, минавайки повторно през родовата травма. Излизайки от родилния канал, охлузен, покрит с кръв и вкусващ вагинални секрети, получих ужасяващо видение за хиндуистката богиня Кали и преживях безусловно отдаване на мощта на женския принцип във вселената. В същия момент съзрях гигантската фигура на Бхарайва, Шива в аспекта си на Разрушител, която бе надвиснала над  мен. Почувствах как кракът му ме смачква стъпка ме като парче екскремент на самото дъно на вселената – тотална анихилация на това, което тогава считах за своя самоличност, страховита смърт на тялото и егото. Но ставайки нища, аз се превърнах във всичко. Усетих как се разтварям в източник на неописуемо ярка и удивително красива светлина. Осъзнах, че преживявам това, което в древните индийски писания са нарича единението на Атман и Брахман.

   Втората ми среща с Шива се случи много години по-късно, докато търсех своето видение в пустинята Вентана в Биг Сър, Калифорния. По време на среднощен ЛСД сеанс, който се проведе близо до водопад в една долчинка с червени дървестни видове, имах видение за огромна архетипна река, олицетворяваща Времето и преходността на цялото творение. Тя течеше назад, сякаш към източника на всичко съществуващо, огромна топка от съзнателна пулсираща енергия, притежаваща безграничен интелект и едновременно креативна и деструктивна. Чух разтърсващ  звук и веднага разбрах, че това е дамбару, барабанът на Шива Бхарайва, Разрушителя, нареждащ на творението да се върне там, откъдето бе произлязло.

   Историята на Вселената и на Земята минаваше пред очите ми. На забързан кадър видях раждането, развитието и смъртта на галактики и звезди. Наблюдавах началото, еволюцията и края на видовете и станах свидетел на възникването, разцвета и унищожението на култури и династии. Най-запомнящият се епизод в този сеанс представляваще процесия от динозаври, всякакъв вид и размер, които след милиони години съществуване  се потапяха в Реката на Времето и изчезваха в нея. Тази удивителна сцена бе пресечена от великолепна космическа холограма на гигантската фигура на Шива натараджа, Господаря на Космическия танц, изпълняващ танца на вселената. След изгрев слънце, когато вниманието ми се измести от вътрешния ми свят към невероятната красота на заобикалящата ме природа, в продължение на дълги часове в ушите ми звучеше примамлив и неустоим напев: „Ом, харе ом, шри ом”, който бе лайтмотивът на Реката на Времето по време на това незабравимо преживяване.

   Тъкмо бях приключил разказа си за двете преживявания, трансформирали живота ми, когато дойде време за даршана. Влязохме в стаята и съзряхме Свами Муткананда, чийто странен вид силно ме порази. Носеше плътна червена скиорска шапка, големи тъмни очила и лунги оранжева роба. В дясната си ръка държеше жезъл от паунови пера, който, както разбрах по-късно, бе силно напоен с благовонна есенция от сандалово дърво. Удрянето по главите на хората с паунови пера беше един от основните методи на Свами Муктананда за предаване на шактипат.

   Баба, както го наричаха нежно последователите му, ме покани да седна до него и се обърна към мен. Свали тъмните си очила, нещо, което много рядко правеше и заразглежда лицето ми отблизо. Ясно видях силно разширените му зеници, които сякаш плуваха свободно в очните ябълки; това обикновено се наблюдаваше при клиенти, взели висока доза ЛСД. Той фокусира погледа си върху очите ми и започна да ги изследва с усърдието на офталмолог. Накрая в заключение на професионалните си наблюдения изненадващо изтърси едно изречение, от което ме побиха тръпки:

-         -  Бих казал, че си човек, който е виждал Шива.

   Бях стъписан от тази невероятна синхроничност. Твърдението на Муктананда дойде само няколко минути след разказа ми за опитностите ми с Шива и значението им в моя живот. Беше абсолютно невъзможно да бе получил някаква информация за този факт, ако разчиташе само на традиционните канали за комуникация. Трудно ми беше да поглледна на случката просто като някакво безсмислено съвпадение. Вероятността нещо толкова конкретно да е плод на случайността бе нищожна до стапен на изключване. Виждах само две възможни обяснения на събитието. Свами муктананда или имаше паранормален достъп до информация за заобикалящия го свят, или беше част от поле, което благоприятства многозначителни синхроничности в юнгианския смисъл на думата.

От Станислав Гроф "Когато невъзможното се случва" 

а после
моравото рогче било плевел

Затрудних се с това четиво. Просветна ми, че става дума за нестандартен поглед към съзнанието, но дотам. Обаче се заинтригувах и сега ровичкам в нета за Станислав Гроф, оказа се, че е Фройд на квадрат :))
Поздрави от мен!

е много ти е тясно съзнанието, не можеш да ме заблудиш, не си никакъв тимъти лиъри. Иначе ти благодаря за включването, макар и неадекватно...

да, може да се каже образно Фройд на квадрат, но само като нарицателно Фройд - е, и двамата са психиатри, но са съъъвсем различни. Радвам се, че си се зачела в Гроф, макар че не го познаваш, това е наистина интересно - не всеки се интересува от съзнанието и какви приключения може да изживее с него по различни пътища. Светът е просто необятен! Поздрави и за теб!:)))

но мога да стана,нали знаеш,първо трием,после впечатваме,а клишето е в наличност

клишето в случая "анонимен" ли се явява? Недей така, не се приемай като клише де...

клишето си е клише
римува се със свише