Това е история за „нощта на бай Трайчо” (да се чете: аналогично на „залеза на Боговете”!!!), който откри съкровище, започна да спи спокойно и да се буди с усмивка... А житейският му девиз стана: хубавият ден се познава по хубавата нощ...

     И такааа. Бай Трайчо беше обикновен човек, осезаемо попреминал средната възраст. Живееше си щастливо с жена си, леля Тинче, с която заедно управляваха малка селскостопанска фермичка. Децата им бяха порасли и всяко бе поело успешно по своя път...

     Но случи се така, че бай Трайчо, жена му и фермичката престанаха да изкарват финансови средства... Точно тогава им се струпаха и няколко други бели – може би, за да спазят закона „едно зло не идва само”... Реколтата беше под всякаква критика и нямаше какво да се продаде... Зайците и пилците измряха от незнайна болест (леля Тинче имаше подозрения, че съседката е платила на ходжа да им направи магия за смърт – на всяко едно пиле и заек индивидуално!), а изкупните цени на стоките, които все пак им бяха останали и можеха  да бъдат продадени за временно закърпване на бюджета, изневиделица спаднаха драстично...

     Трайчо престана да спи. Вследствие на което и нощите, и дните му станаха твърде неприятни...

     И бай Трайчо реши, че единствено някое голямо (може би – златно?) съкровище ще ги извади от това неумолимо блато. Защо точно съкровище ли? Защото той живееше в такъв край. На всеки метър ливадите, хълмовете и поляните бяха разкопани от „любители археолози” и в селото се носеха легенди за намерените „неща”. Някои познавачи даже твърдяха, че историята трябвало да се пренапише изцяло – толкова невероятни неща били намирани в земята...

     Той хубаво реши, ама се оказа, че това хич не било лесно. Организирана престъпност, дет^, се вика...От една страна. От друга – незаконна дейност...

     Но бай Трайчо не се отказваше току така! Дали от наивност и незнание, дали от прекалена самоувереност – той реши, че ще намери и пласира изгодно някое съкровище! Ако знаеше каква верига трябваше да премине, за да стигне от единия до другия край на този процес – той може би би избягал вдън горите Тилилейски и би отворил там еко-ферма и хижа за селско-горски туризъм! Но той не знаеше, а и не искаше да знае...

     Да, ама някои хора искат всичко да знаят... Имаше такива, които веднага разбраха за намеренията на бай Трайчо и започнаха да го следят изкъсо, с цел – когато намери съкровището „да му покажат кой командва парада”... Тези хора бяха разделени на две враждуващи, конкурентни групи – все не успяваха и не успяваха да си поделят региона. Но някак засега оцеляваха паралелно едни с други и имаше за всички, както се казва...

...

     А докато кипяха тези събития и се забъркваше манджата „нощта на бай Трайчо”, в един друг свят, разположен в Трайчовата фермичка, няколко земни джуджета умуваха как да му помогнат на този добър човечец. Това определено беше много странно. По принцип земните джуджета по никакъв начин не помагат на хората, даже не искат и да чуят за помагане... Но тези бяха особен чешит. Както има хора – защитници на животните, така в джуджешките кръгове се появи течение „защита на хората”. От това течение се разклониха няколко нови – едното се наричаше „байтрайчевизъм”. Е, точно трима байтрачевисти – Дан, Ган и Сан - мислеха и мислеха какво да направят, за да осигурят на този човек така желаното съкровище, а и да му уредят продажбата... За съкровището нямаше проблем. Тези джуджета знаеха всички заровени съкровища... Проблемът беше как най-дипломатично да се извършат нещата, та „хем вълкът да остане сит, хем агнето – цяло”.

    Те съзнаваха, че не могат пряко да подхвърлят на бай Трайчо някоя карта – веднага представители на „групировчиците” щяха да я вземат и да пропадне работата.  Не можеха да се престорят на хора и да инсценират случайна среща, на която да му съобщят координати – пак групировките щяха да се намесят... Знаеха, че бай Трайчо не обръща внимание на сънищата си – оттам отпадаше и възможността да му се явят на сън и да му покажат къде е съкровището... Вече бяха стигнали до края на този джуджешки тупик...

  ...Когато едно от трите джуджета – Ган – се върна от разузнаване и докладва, че на леля Тинче й се е схванал врата и има силни болки в гърба...

  ...Другите двама байтрайчевисти се зачудиха какво има предвид – някак не свързваха схванатия врат на леля Тинче с дилемата със съкровището...

     Ган ги погледна високомерно, замята се насам-натам нетърпеливо, но накрая видя, че няма измъкване и реши да им разкаже всичко...

     А то беше следното: един човек от едната иманярска групировка, който живееше в чужбина, да го наречем условно Симо, бе намерил карта, указваща местонахождението на едно невероятно съкровище, което се намираше току до къщата на бай Трайчо, беше даже под мазето му. А мазето беше с пръстен под – та нямаше да се налага къртене на бетон! Този Симо обаче нямаше как пряко да предаде тази карта на своите, защото имаше опасност тя да попадне в ръцете на конкурентите... Няма да обясняваме как – чрез къртици и пр. досадни подробности... За интернет, пощи и куриерски фирми и дума не можеше да става!  Но Симо и един от главните бяха измислили много гениален план за изпращане и получаване на картата. Планът се състоеше от няколко стъпки. Симо предава картата на  един човек, който има близък, работещ в склад на една фирма за матраци и друг спален инвентар – Дормео. Работещият зашива картата в един матрак и го бележи с невидим знак. Представител на групировката отива в един фирмен магазин в областния град и прави поръчка на матрак „Дормео” с точно такива параметри. Тези от склада дават поръчката за изпълнение съответно на работещия в склада. Той изпраща нужния матрак. Получават го в областния град и „групировчикът” отива и си го взима със свой транспорт....

     Дан и Сан нищо не разбраха от обясненията на Ган. Даже решиха, че той нещо ги взема на подбив. Но джуджето Ган не им обърна внимание и им дообясни: „Ние, каза той, ще направим фалшива карта. Вечерта, преди да тръгне поръчката, подменяме картата. Мафиотът получава фалшива карта и нищо не може да направи. Междувременно някой от нас слага истинската карта в един друг матрак – този, който ще си купи пряко от склада бай Трайчо. А той се кани да ходи да купува матрак, защото леля Тинче му наду главата, че вече не понася стария дюшек и затова й се е схванал врата.

     „А и ти можеш да започнеш да спиш по добре, Трайчо!” – така му каза тя...”

     На въпроса как Трайчо ще разбере за картата в матрака, Ган отговори, че ще се покаже лично той пред едно от внучетата на Трайчо, което им е на гости, и ще го подкокороса да среже матрака. То, разбира се, ще се дърпа, но Ган ще му обещае, че в матрака ще намери нещо много интересно. Като започнат после да се карат на детето (преди да са намерили картата), то в свое оправдание ще каже, че едно джудже го е накарало – и никой няма да повярна на „този калпазанин”!  След това леля Тинче ще се опита да зашие срязаното и ще напипа картата. Ще я покаже на Трайчо... Оттам вече е ясно...

     „Добре де, а Симо няма ли да има в себе си копие на картата – и в крайна сметка мафиотите да разберат, че са се сдобили с фалшива карта?” – запита едно от джуджетата байтрайчевисти...

     „Е, тук ще вкараме в употреба малко от нашата магия – отговори Ган. – Ще променим и копието, което остава в Симо...”

     „И още нещо – продължи Ган. – Намерил съм и купувач на съкровището. Той е от един съвсем друг и далечен свят, но това бай Трайчо това никога няма да го разбере, защото купувачът ще отиде при него под формата на съвсем обикновен, белокос човек. Веднага щом Трайчо намери съкровището и го подреди по рафтчетата на мазето, този „човек” ще му звънне по телефона и ще уреди сделката... ”

...

     Всичко стана така, както беше описано от земното джудже Ган...

...

     Бай Трайчо забогатя много! Няма да казваме къде сложи всичките милиони, които му брои белокосият... Само ще кажем, че сънят му се върна с пълна сила, а болките във врата на леля Тинче изчезнаха яко дим...

     Интересно беше още нещо. Трайчо мислеше, че всъщност тази карта, която намериха в матрака, е била част от някаква игра, организирана от фирмата „Дормео” и че той е бил късметлията, който е купил този матрак... Откъде му бе влязло това убеждение в главата – никой не знаеше...

  ...С изключение на Ган, Дан и Сан, но тях май никой не ги познава...

 

Очите ми са уморени... Утре ще те анализирам...Лека нощ! :))

И утре да сутринта да си усмихната
ти пожелавам.

Правилно - спазваш заглавието! :) Поздрави!

Какво ли има в матраците ти - наистина!? И аз се чудя - да режа ли, да не режа ли?! :))))
Лека нощ и много усмивки утре и на тебе! :)

Един матрак и няколко милиона. Ама не-е. Няма сто процентово щастие. В цялата тая красота трябва и леля Тинче да има...
Берлускони и Митьо Пищова само са изключение.

Яко си го резюмирал! :))))
П.П. Леля Тинче може на младини да е била някоя манекенка, а сега да е с трийсетина пластични операции - не се знае! :))))

станала работата! Дай номера, не се стискай:)))
Лягам си след малко и на знам тоя матрак тука какъв е, но е много далече от моя в къщи. Който пък не е Дормео... Абе - объркана работа!
;-))))

да те накарат да повярваш, че си спечелил милиони без есемеси - само с покупка! :))))) И наистина е объркана много работата - така става, когато се намеси съкровище- от съображения за сигурност! :))))))

Все може да се яви някое джудже и да разплете международното положение.
:)))
А фирмата Дормео и до ден днешен ми изпраща и-мейли със съблазнителни предложения и промоции.
:)))

Джуджетата са затова! :)))
И на мен Дормео ми пращат доста - явно правят як мейлинг - но при мен отива в раздела "спам", не знам защо... ;)))

забравила да ти гласувам. Лека нощ!
Приготвила съм си тук едно ножче-черенче за всеки случай. Този матрак не е моят, та може да му се случи случка, хахахха. Щото съм на рицарски остров, а знаем що за стока са били тези разбойници. Току виж и Свтият Граал изкочил! Изобщо - на чужд матрак и сто меча са му малко:)))

ама ми се стори неудобно да подпитвам! ;)))) Дерзай! :)))))

И тази приспивна приказка ми хареса, Маджик!
Лека!:))

Малко бързо дойде края?

развесели ме, особено момента от плана с детското участие - Като започнат после да се карат на детето (преди да са намерили картата), то в свое оправдание ще каже, че едно джудже го е накарало – и никой няма да повярна на „този калпазанин”!

дъщеря ми като малка ( 4-5 годишна) ме убеждаваше, че за всички бели, които върши, са виновни бръмбарите в главата и - те я карали! записано е
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=4474

Пак тези вълшебни матраци! Голяма реклама им направи Браво!
От къде и аз да си намеря такъв матрак?!

Отново майсторски си вплела реалистично-битовото с фантастичното, магическото... Но мисля, че се впускаш в ненужни подробности, въведението ти е доста разтегнато... Аз предпочитам по-краткия изказ, пестеливостта на думите...
Светъл, усмихнат, чудесен ден! :))

Роди му се внук. Да,ама другият дядо се казваше Панчо. И родителите взеха че кръстиха отрочето си ТРОПАНЧО!

та реших да се пробвам дали аджеба мога да напиша нещо по зададена тема, та била тя и толкова прозаична и битовистична като матраци и подобен спален инвентар! :))))

Май става нещо като при твоята рецепта... ъъъ... когато изневиделица спреш рязко полета ...;)))) , за да не употребявам физиологичния термин... :)))) Поздрави!

Много ми хареса текста! Да, има "нещо" в тия наблюдения на децата - може би те са доста по-сензитивни от възрастните и долавят "това-онова"... ;)

Е, не мога да ти кажа къде да намериш такъв матрак - не е безопасно! ;)))) Поздрави!:)

Както казах и на Вещер - и аз забелязвам, че краят е претупан, за сметка на разтегнато начало... Поздрави и успешна предстояща седмица! :)

Дано детето си смени името като порасне (ако дотогава остане нормално, де) ...

явно си попрочела Тери Прачет, май.

С бебето и другите задачи не ми остава никакво време за четене напоследък - превърнах се в "чукча не читатель, чукча писатель"... :)))))

... явно и като всичко останало в татковината ни и приказното ни е “сбъркано“, в предвид, че е политизирано !
- Щот джуджетата-гномчета-леприкорнчета, много обичат да се пазарят и не обичат ... ей тъй да даряват съкровищатата си ... поне такъв ми е спомена от срещата с Пат(с когото съм срещал под Дъгата) ... ! http://purplefolie.p.u.pic.centerblog.net/b58iy4ya.gif
- За разлика от тях феите са такива алтруисти и така обичат хората ... добре че са от инферното и много, много мънички ... тоест съществуваме в различни светове-състояния ... в които са способни да навлизат потребяващи теоNahuatl , тоест следващи Пътя на Силата ... или оДАРените(творците) ! ... с допълнението, че ако последните, злоупотребяват твърде с алкохола, стават прасета и загубват любовта им а и тях самите завинаги !!

- Поздрав още веднъж, за прекрасните алюзии, които правиш с разказчето си ... “сънувачке“ !! :))

от Гет ктист - брат в Задругата на Силата

Все си е по - дружко да познаваш някое земно джудже, ама от тези, дето са доброжелателни, изобретателни, разбират от конспирация ... И от магии ( бели) !
Поздрав, Маджик! И да се събудиш с усмивка! :))

Здравей, Маджик! Леко съм засегната, че няма движение "лелятинчевисти".:)))))))))
Надявам се в скоро време да се сформира, защото и леля има нужда от матрак с карта... може и дебитна.:))))))
Оставам на старт!:))

Имам на тавана един стар матрак, но не смея да го срежа като прочетох това по-горе. Ами ако има вътре десетина хиляди германски марки, а те вече не вършат работа? :))))

Благодаря ти за този коментар и за хубавите думи!

За алкохола - разбира защо е така, но предполагам - това се отнася и за други "помощни" вещества... :)))

Благодаря ти за усмивката! И на теб желая много усмивки! (а и познанства с доброжелателни земни джуджета или други земни твари....;))))

съкровището де...:) Защото покрай бай Трайчо се е уредила и леля Тинче... Иначе ти пожелавам много и добре настроени "лелятинчевисти" - много яко звучи терминът! :)))
И още нещо - може да си Тинче, но хич не ми приличаш на леля! :)))
Поздрави!

Наистина - ужасТ! :))) Веднага предай матрака на някой неутрален, когото никога повече няма да срещнеш! :))))
Поздрави!

Не ти приличам на леля, защото съм баба, но бай Трайчо ми казва "бейби". :)))

Това е поредното доказателство, че "леля", "баба", "чичо" и т.н. са състояния на духа и нямат нищо общо с реалното положение! :)))) Т.е. - не зависят от възрастта. Надявам се и при мен да е така! :)))

- Състоянието на духът ни се формира от това, че интелекта е доминиращ при съвременните хора !
- На практика наместо перцепция ... имаме “а“перцепция ! Тъй като интелекта има първенствуваща роля - това води до Живот в идеите ! Този свят, пак е “свят“ но нещо, като Огледалният(отразен) свят на Алиса ! - тоест семантично няма нищо общо със свЕт“а !!?

За разлика от Интелекта, “Духа“ ни работи ... “живее“ в Реалността !

- Така че ... Не се “надявай“(на глас) а “пожелай“(мълчаливо ?!) - тогава при теб ще Бъде така ! ... че леля или баба не ще да си(станеш) !

от Гет ктист - брат в Задругата

Може би точно поради първенството на интелекта по "нашите ширини", често се нуждаем от точно формулиране на някоя истина, за да я разберем, асимилираме и осмислим. Често сякаш я знаем, но именно това, че интелектът не може да се "сработи" с Духа, като че ли поставя завеса пред тази истина и дефакто не можем да се възползваме от нея... И именно когато се използват прийоми на интелекта за обяснение на тази истина, може да се направи връзка с Духа и нещата да започнат да "работят" на различни нива... В случая ми се струва, че ти направи това! Още веднъж ти благодаря и - за последен път - ще изкажа на глас - дай Боже да стане както казваш! :)
Поздрави, Гет ктист! :)

Поздрави, хубава приказка!

- Тя накратко гласи, че обясненията на безкрайното не могат да бъдат достигнати, чрез използване на крайни(по своя характер) средства.

от Гет ктист - брат в Задругата

Поздрави!

Все пак това, което се обяснява, зависи как ще бъде разбрано и от реципиента, не само от подателя... Аз като приемател възприех нещата точно както ти казах... Наистина странно, но ми върши работа!? :)

- Нормалното човешко внимание-възприятие работи в такъв режим, което пък го свързва с теорията на Гьодел ! - това на пръв поглед се явява пречка при възприемане на “безкрая“ ! ... вероятно правя намек, че освен обичайното ни внимание-възприятия съществува(т) и нещо по-различно ... ще го нарека възприятие-внимание-перцепция от “втори вид“ ?! Това е феномен, тоест необичайно за мисленето от ежедневието и за формалната логика, по законите на която протичат психичните ни процеси !

от Гет ктист - брат в Задругата

Даваш ми още нещо, върху което да "мисля" - в кавички, защото ще се опитам да е извън формалната логика. Ще мисля върху "законите, според които протичат психичните ни процеси" - дали това са закони или просто сами сме си ги наложили - по една или друга причина? :)

- Маслоу е прекрасен, като мислител-хуманист и с неговият позивистичен подход ... но същественият за това, за което си говорим в момента е Станислав Гроф с неговите изследвания ? ... за "терапията" малко съм резервиран !

- Ще завърша с ... “Да видиш себе си е толкова трудно, колкото да погледнеш назад без да се обръщаш.”
Хенри Дейвид Торо

от Гет ктист - брат в Задругата

Гроф и на мен ми е любимец, пускала съм тук две неща от него:

http://magicktarot.blog.bg/tq-i-toi/2011/01/18/tabuto-sreshtu-znanieto-che-sme-iasnovidci-kogato-nevyzmojno.669589

http://magicktarot.blog.bg/drugi/2011/01/17/kogato-nevyzmojnoto-se-sluchva-igrata-na-syznanieto.669029

Поздрави!:)

- За гранични психични състояния и едни гъби съдържащи псилобицин, който магьосника и неговият ученик събираха сушаха за да извикат обострени психични състояния ... за които те говореха, че са срещи със Силата ?!
- Междувпрочем това кореспондира и със следващото ти разказче за "гарваните", тъй като "ученика" получи способности да гледа на света през очите на гарвана ... защото май бе приел такава физическа форма ?! - Какво е това, депривация на сетивата или реалност ... не смея да кажа - без личен опит всичко е едно приказване на интелектуалци ... Тоест пак сме в плен на "илюзията" на словото, което предава формално и с това ... ни отдалечава от прякото преживяване-възприятие ?

- Това не го приемайта, като приканване да следвате такива практики в опита си да разчупите рамката на вербалното абстрактно-логично възприятие на света, чрез употребяване на такива средства - Не ! - просто казвам, казвам да същестува и такъв път ... а и много други ! - Човек и провидение избират един от това множество !
- Кой за нас е правилният, ще си отговорите, като попитате сърцето си !!?

от Гет ктист - брат в Задругата

Честно казано, отдавна се каня да пробвам да приложа на практика Грофовото холотропно дишане... И все още не мога да стигна до него - дали наистина, както казваш, не човек избира Пътя, а Пътят избира човека? На такива мисли ме наклониха думите ти, следизборно...
:)))