Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2011 15:33 - ЛЕГЕНДА ЗА ОМАГЬОСАНАТА МЕЧКА
Автор: magicktarot Категория: Лични дневници   
Прочетен: 16034 Коментари: 32 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Откакто се помня харесвам мечките. Привличат ме по някакъв необясним начин. Всъщност, така е с повечето хора - eдни от първите любими играчки на повечето бебета са мечетата. Още помня моя първи мечок – по-голям от мене, пухкав и бял, целият изпонамазан с разни детски  храни – обичах да го храня...

     После, на 11-12 години, когато вече не играех с играчки, се запалих да проуча по-основно мечките – изучих на своя глава всичките видове мечки по света – добре че у нас имаше  книжарници със съветски (сега руски) книги. Руснаците печатаха много преводни и съветски научно-популярни издания – тези книги тогава играеха ролята на сегашните Дискавъри и Нешънъл Джиографик телевизионни канали...

...

     Преди няколко години пък имах пряко преживяване с мечка. Докъде то е истина, докъде моя фантазия – дори и аз не мога (а и не искам) „трезво” да преценя. Всъщност – не съм сигурна в „истинността” единствено на извода, който направих тогава. Всичко останало е самата, ежедневна истина...Ето я историята.

     През втората половина на септември 2004-та аз и мъжът ми решихме да направим, само двамата, един едноседмичен преход из Родопите. Преходът се оказа страхотно и силно изживяване. Беше от полуспонтанните неща, които започват уж на майтап, но после ги помниш много дълго. Планината през това годишно време беше съвсем празна от хора. За цялата седмица по време на маршрутите срещнахме хора само четири пъти – една бабичка, едно момче, което пасеше и пазеше конете си в гората, един човек с пистолет, който пазеше някакви горски ягодови насаждения (поне такива ми се сториха, може и да е било нещо различно от ягоди, но помня ягодите, защото веднага си затананиках Бийтълсовата “Strawberry Fields Forever”) и една група дървосекачи. Туристическият сезон беше минал, децата бяха започнали училище и може би по тази причина нямаше никакви туристи. Да, по маршрутите не срещнахме нито един турист... А в хижите, в които отсядахме – всяка вечер различна – бяхме само ние и хижарите (които впрочем много ни се радваха и ни сервираха на корем ядене и пиене)... На планина, всеки знае, апетитът към храна и бира или други напитки често е огромен – нормално е! Ходил си десет-дванадесет часа с малки почивки, хапнал си надве-натри нещо малко и я си пил достатъчно вода, я не си... А и потенето допълнително обезводнява. Интересно е също, че в планината алкохолът не действа така неприятно, както в равнината. Колкото и да пиеш, на сутринта можеш да станеш бодър и пълен с  енергия още в пет часа... Може би по тази причина доста „планински хора” изпиват без проблеми и странични ефекти огромни количества алкохол... Но да не се отклонявам!

     Първите три дни маршрутите бяха трудни – не само заради дължината си, а и защото почти нямаше туристически маркировки и - независимо от препечатаното от Интернет ръководство, което ни водеше добре - се поизгубиме няколко пъти.

     Беше към десет часа на втория ден, когато отново установихме, че сме изгубили маркировката. Вървяхме по широк, земен път, по който може да се возиш в каруца или с джип. Както е нормално за такива пътища – при сухо време те са покрити с няколкосантиметров слой прах. И аз си вървя, гледам си в краката и блея по прашните облачета, които вдигат туристическите ми обувки... Така както си блея, забелязвам, че по праха отчетливо се виждат големи човешки стъпки, успоредни и в една посока с моите – интересното при тях беше, че бяха от бос крак! Кой ли е ходил тук бос? Кой е ходил бос!? На няколко пъти си зададох този въпрос и тъкмо щях да го кажа на глас, за да обърна внимание на съпруга ми към този феномен, когато въпросът от самосебе си се преобрази в едно „сигурно знание” – ТОВА Е МЕЧКА! НЕ СА ЧОВЕШКИ СТЪПКИ!

     Да, бяха съвсем пресни мечешки стъпки – мечката бе минала съвсем наскоро и бе съвсем близо до нас. Голяма беше! Заглеждайки се в следите, покрай големите стъпки видяхме и едни малки – мечка с малко мече!

     Аз знам, че, както всяко друго животно, и мечката винаги гледа да избягва пряка среща с човека. И, понеже обонянието и усета й са по-силни от тези на хората, тя е тази, която може да контролира избягването на срещите – при това, в повечето случаи – успешно. Обаче, независимо от това, пресните мечешки стъпки ме притесниха и изнервиха – не стига, че се бяхме изгубили, а и мечка с мече отгоре на всичко!

     Продължихме по пътя. Маркировка все още нямаше, но не се вълнувахме много от това – нали все пак бяхме на голям път – все щеше да ни изведе някъде. Вървяхме може би около двайдетина минути – мечешките следи си бяха неотклонно с нас – когато видяхме, че насреща ни се задава една баба. Типична родопска възрастна жена, облечена в синя работна престилка и с бяла забрадка на главата. Наглед около седемдесет и няколко годишна. Срещайки се се поздравихме и тя попита дали сме виждали едно момченце, седемгодишно, с магаре – от сутринта ги търсела и никакви ги нямало. Момченце и магаре не бяхме виждали – казах й, единственото, което бяхме видели беше на около половин час път от хижата, от която тръгнахме - кобила с малко конче – но бабата не обърна внимание на това. Тъкмо вече се раделяхме и аз й казвах, че ако видим момчето с магарето ще му кажем, че сме я срещнали и се сетих да й обърна внимание за мечката – бабата идваше оттам, откъдето вече бе минала мечката и беше възможно да са се срещнали...  

– Бабо, видя ли мечката с мечето – или стъпките им? – попитах аз, сочейки пресните стъпки наоколо ни.

– Аааа – махна безразлично с ръка Бабата. – Тя винаги минава оттука! Айде чао! – и продължи пътя си. Ние също.

      Около пет минути след срещата с Бабата видяхме маркировка – намерихме се! Продължихме... Постоянно се оглеждах – опасявах се да не ни изненада Мечката. И съответно Бабата с нейното момченце съвсем ми изхвръкнаха от главата. Някак не успях на момента да видя, че не е съвсем нормално да се срещне такава баба в тази пустош, нито е стандартно седемгодишни деца да се пускат сами по такива отдалечени, диви места...

     Ходех така, в забрава, до следващото изгубване – когато, лутайки се вече по горски пътеки, не по коларски път – срещнахме на един склон в гъстата гора момче, около двайсетгодишно, типично родопско момче, което пасеше няколко коня. Попитахме го за пътя, той ни обясни и после разменихме няколко думи. Каза ни, че наоколо имало четири вълка, които изяли няколко коня – и вече били принудени да ги пазят. Кой знае защо – това с вълците не ме впечатли. Може би защото се сетих за Бабата и реших да го питам дали и той я е срещнал. При този мой въпрос момчето загледа някак отнесено и ми отговори неопределено:

– Не съм я срещал – каза. – Разправят, че на младини загубила детето си тук, в планината. Изяли го били вълците...

     Само това каза и прекъсна изказването си – викна по един от конете, който се беше отклонил и отиде да го насочи, накъдето трябва... Ние видяхме, че няма да се върне повече при нас – махнехме си за довиждане и продължихме.

     Думите на Момчето ме накараха да се замисля за Бабата. Ситуацията, меко казано, ми се стори странна. Ако наистина е изгубила детето си на младини – това трябва да е било преди повече от петдесет години. Ако бабата е  дух – не същество от нашия свят – то тя, може би, би трябвало да изглежда така, както е изглеждала тогава, когато е преживяла тази страшна травма. А ако не е дух – възможно ли е петдесет години да търси момченцето си?

     Не можах тогава да реша загадката, но продължих да мисля върху нея – какви ли не визии ми се въртяха в главата...

     Като се прибрахме от прехода продължих с търсенето на обяснение за поведението на странната Баба и нашата среща. Кой знае защо, тази, наглед тривиална, случка ме беше обсебила много силно и исках на всяка цена да разбера какво се крие зад нея...

    Оставяйки се на ръководството на интуицията си, реших да търся и разпитвам хора, които са се губили из Родопите. Резултатите не закъсняха. Питах най-различни мои познати, познати на познати и съвсем непознати – всички те, малко преди да намерят пътя си, се бяха срещали със същата тази Баба! Същото описание, същите думи – тя търсела момченцето си с магаренцето, които били излезли от сутринта и никакви ги нямало. Дори, съвсем „случайно”, се оказа, че и моите родители са се срещали преди повече от двадесет и пет години с нея! Най-интересното – оказа се, че аз тогава съм била с тях – т.е. също съм била срещнала Бабата! За жалост – помнех част от случката, но самата Баба не помнех... Нашите – тогава луди-млади – решили да си направят дълга разходка около Юндола, без много да се замислят, че са с две малки деца, които лесно огладняват и ожадняват, а и им се доспива и се изморямат от дълго ходене. Но, понеже ситуацията била нестандартна, децата – аз и по-малката ми сестра – не се изморили навреме и мама и татко се поувлекли в ходенето из гората. Когато се усетили – т.е. когато децата писнали, че искат да ги носят – нашите видели, че май са се изгубили. Тогава нито е имало маркировки, а и дори да е имало – родителите ми просто си мислели, че си правят разходка, и през ум не им е минавало за маркировки или за възможността да се изгубят по време на една обикновена разходчица. Та ходели те така  из гората – с надежда да излязат по някое време на шосето, когато се натъкнали на мечешки следи... Почти веднага след това срещнали една баба – типична местна родопчанка. Тя ги попитала дали са виждали едно момченце с магаре... Нататък историята е същата – след около пет минути нашите излезли на асфалтовото шосе...

     Изводът, който си направих от всичките тези разговори и наблюдения беше под формата на въпроси – как е възможно в продължение на тридесет години тази Баба да не се променя изобщо? Да прави едно и също, да я срещат задължително хора, които са се изгубили, и да се появява в различни части на Родопа планина? Разбирам да се явяваше само по маршрута, по който някога се е изгубило момченцето – но по цялата Планина? И защо винаги хората, които я срещаха, или бяха мернали „на живо” мечка с мече (и се бяха изпонаплашили здравата), или бяха видели пресни мечешки следи?

     Тогава ми „щукна” следното обяснение-визия:

     Преди много, много години една млада родопчанка изпратила момченцето си да пасе и пази магарето в планината. Те не се върнали. Жената нямала други деца. Тя тръгнала да ги търси и си казала, че няма да спре, докато не ги намери. Скитала и бродила много години. Момченцето и магарето отдавна били загинали и вълците ги били изяли. Но майчиното Сърце не искало да се примири с това и продължавало да търси. Наистина, на Майчицата й било останало само едно Сърце...

     Трогната из основи от Сърцето на Майката, Планината се смилила над нея. Върнала й момченцето под формата на мече, а нея превърнала в мечка.

   „Щом ще ходиш вечно и щом вечно ще бъде несломимо твоето сломено, но силно Сърце – бъди една вечна, щастлива Мечка!” – казала Планината.

     Жената-мечка била толкова щастлива и благодарна за този жест на Планината, че я помолила за още една милост – да й разреши да помага на изгубени в планината хора, та да може така да се окаже достойна за оказаните й милост, любов и доброта. Родопа й разрешила.

     Оттогава Бабата се появява пред изгубените и ги насочва по нейни си начини, без те изобщо да заподозрат с кого се срещат.


Преди около година публикувах тук същата история, но разказана по-различно – беше един от първите ми опити в блога, ето я:
 

magicktarot.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/10/08/kotarakyt-aifelovata-kula-i-edna-rodopska-istoriia.617274




Гласувай:
27
0



1. stela50 - Развълнува ме легендата , Магична ...
18.11.2011 16:14
Докосна майчиното сърце . Преминала през твоите
преживявания и чувства - звучи твърде истинно ...
Майчината любов е невероятна ...
а природата - велика .
И двата варианта ми харесват ... но този
за мен е по- въздействащ и истински .
Поздрави !
цитирай
2. magicktarot - Благодаря ти, Звездна!
18.11.2011 16:50
stela50 написа:
Докосна майчиното сърце . Преминала през твоите
преживявания и чувства - звучи твърде истинно ...
Майчината любов е невероятна ...
а природата - велика .
И двата варианта ми харесват ... но този
за мен е по- въздействащ и истински .
Поздрави !

Случаят наистина си е съвсем истински - все още не мога напълно да го разгадая... Но, както казваш - Природата е велика!
Поздрави и весел есенен уикенд!
цитирай
3. mt46 - Здравей, Меджик!
18.11.2011 17:45
Интересна история, в която се преплитат действително и легендарно!... Дикенс има роман, в който една жена не се променя десетки години... И за Майчиното Сърце има песни...
Светла вечер!... :)
цитирай
4. tili - Много индианска
18.11.2011 17:49
история. Духът на Великата мечка въплътен в родопска баба:) Защо не? Всички сме едно - и звяр и природа.
цитирай
5. benra - винаги, когато те чета
18.11.2011 17:59
сменям няколко емоции, но всичките много силни!!! Не мога да избера между двата варианта, но те поздравявам искрено!
цитирай
6. ivankalilova - Впечатлена съм от чудесния разказ ...
18.11.2011 19:15
Впечатлена съм от чудесния разказ !
Майчиното Сърце, силно....единствено е способно на такава обич!
Майката..... обича и страда докато е жива!
Сърдечни поздрави!:)))
цитирай
7. martiniki - eхааа!
18.11.2011 20:17
Обичам такива истории, защото ми е присъщо да съм дете хем майка, а те ме уверяват, че винаги има някой който се грижи:)
цитирай
8. gwendoline - И аз като Бенра се люшкам между няколко емоции,
18.11.2011 23:03
но определено бъркаш надълбоко в душата с тази история-легенда.
цитирай
9. iwoman - аз пък изобщо не се люшкам
19.11.2011 00:29
хващам си родопското и нали си ми е в гена ...
ще ми се да призная, че съм я срещала и аз, но едва ли ще да е било наяве ;)

Мечешки поздрав :)
цитирай
10. magicktarot - Благодаря ти, Марине! :)
19.11.2011 02:12
mt46 написа:
Интересна история, в която се преплитат действително и легендарно!... Дикенс има роман, в който една жена не се променя десетки години... И за Майчиното Сърце има песни...
Светла вечер!... :)

Отдавна не съм чела Дикенс - странно ми е, че го споменаваш - някак винаги съм го свързвала с коледно време...:) Поздрави!
цитирай
11. magicktarot - Здравей, Тили! :) Индианска история - интересна гледна точка! :)
19.11.2011 02:19
tili написа:
история. Духът на Великата мечка въплътен в родопска баба:) Защо не? Всички сме едно - и звяр и природа.

За това, че сме едно съм напълно съгласна, но се замислих покрай тия индианци за нещо лично, което досега ми е убягвало - дали това мое влечение към мечките е продиктувано от прочетените през детството индиански книги, или има още някаква "памет"? Защото мечките ми бяха много голяма страст - описаното тук е много малка част от преживяванията ми - основно въображаеми, разбира се - с разни мечки...:)))
цитирай
12. magicktarot - Много ти благодаря, Бенра! :)
19.11.2011 02:23
benra написа:
сменям няколко емоции, но всичките много силни!!! Не мога да избера между двата варианта, но те поздравявам искрено!

Радвам се, че съм успяла да предам емоция и да я споделя! Чувствам се много поласкана от думите ти и направо ми иде да навиря нос! :)))) Прегръдки!
цитирай
13. magicktarot - Благодаря ти, Ваня!
19.11.2011 02:26
ivankalilova написа:
Впечатлена съм от чудесния разказ !
Майчиното Сърце, силно....единствено е способно на такава обич!
Майката..... обича и страда докато е жива!
Сърдечни поздрави!:)))

Точно си го казала - обича и страда, докато е жива! Аз дори подозирам, че и след това... Нека са живи и здрави всички Майки по света - и повече да обичат, отколкото да страдат!
Поздрави и прегръдки! :)
цитирай
14. magicktarot - Дора-Марта, в десетката! :))))
19.11.2011 02:31
martiniki написа:
Обичам такива истории, защото ми е присъщо да съм дете хем майка, а те ме уверяват, че винаги има някой който се грижи:)

И аз често съм убедена, че винаги има някой, който се грижи! Казват, трябвало да не се центрираме много-много в логиката и рациото и резултатът щял да бъде на лице...:) А за децата няма по-хубаво нещо от това - майка им да е хем майка, хем дете! :)))
цитирай
15. magicktarot - Благодаря ти много, Гвендолин! :)
19.11.2011 02:35
gwendoline написа:
но определено бъркаш надълбоко в душата с тази история-легенда.

Отново се чувствам много поласкана (пак в добрия смисъл!)... Вие май сте се наговорили с Бенра! :))) Усмивки! :)))
цитирай
16. magicktarot - Да люшнем верно едно родопско, Албена! :))))
19.11.2011 02:41
iwoman написа:
хващам си родопското и нали си ми е в гена ...
ще ми се да призная, че съм я срещала и аз, но едва ли ще да е било наяве ;)

Мечешки поздрав :)

Благодаря ти за този мечешки поздрав и за милите думи! А Тя се явява по различни начини - може въобще да не си разбрала, че е Тя. Често помага най-неочаквано не само на изгубени в гората - а изобщо на хора, които по една или друга причина се чувстват изгубени в даден момент - и не знаят кой път да захванат...:)))
цитирай
17. darcy - Syrdechni priveti ot Hong Kong, Magick!
19.11.2011 06:21
Pandata mai ne e mechka, no vse pak - pozdravi ot mestnite mechotsi! ;-)
цитирай
18. magicktarot - Дарсииииии, прегръдки! :)))))
19.11.2011 09:20
Сигурно е яко в Хонг Конг! :))) Пандите наистина не са мечки, но на вид са си същински мечоци - и на истинско, и като играчки! :)))) А там имате и хималайска мечка - онази, черната с бялото герданче!
Пожелавам ти приятно и незабравимо хонгконгстване! :)))*
цитирай
19. get - - - Архетипни образи ли са това ... други пространствени и времеви парадокси ли са ... ? - Но ги има !!
19.11.2011 10:21
- Ето какви истории редят народните певци и гениалните поети ... за това, което се опитваме да разгадаем с вас !!?

"Трудна била млада Йеврусима,
трудна била, дете си родила ...
На детето името му клале,
Честно име, Марко Кралевике. ...
Време било токмо на полноке,
на полноке, глуа доба;
що му дошле до три наречници ,
на детето късмет да нарекат. ...
Трекя рекла, Марко да е юнак,
кога момче, оно да порасне,
на татка си коски да му скърше !!"

"Шетба шета Марко Кралевики,
шетба шета по гора зелена,
да улови един сури елен;
шетба шета три дни и три нощи,
нигде вода Марко не намери
да охлади гърло юнаково ...
Му говори Гюрга Самовила.
- Мълчи, Марко, милен побратиме,
недей кълна зелената гора,
не е крива зелената гора,
най е крива Вида Самовила:
заключила дванайсет извора ..."

"...
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
..."

- Какво е това ... буйна фантазия ли ? - едва ли !!
- Също така, доколкото съм запознат с посветителски степени и магични "умения" при друидите - първо имаме "гарван", после "вълк" ... "мечка" ??

Забележка: Доколкото имаме податки и разработки относно образа на Марко Кралевики, то това е по-късният народностен образ, на античният бог Арес-Марс, който не е бил само бог на войната ... По-скоро е играел ролята на гарант ... на справедливостта !!

- С любопитство !

от Гет ктист - брат в Задругата ... :))
цитирай
20. magicktarot - Гет, благодаря ти за този прекрасен, архетипно-друидско-мистичен коментар!
19.11.2011 11:43
get написа:
- Архетипни образи ли са това ... други пространствени и времеви парадокси ли са ... ? - Но ги има !! Ето какви истории редят народните певци и гениалните поети ... за това, което се опитваме да разгадаем с вас !!?

"Трудна била млада Йеврусима,
трудна била, дете си родила ...
На детето името му клале,
Честно име, Марко Кралевике. ...
Време било токмо на полноке,
на полноке, глуа доба;
що му дошле до три наречници ,
на детето късмет да нарекат. ...
...
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
..."

- Какво е това ... буйна фантазия ли ? - едва ли !!
- Също така, доколкото съм запознат с посветителски степени и магични "умения" при друидите - първо имаме "гарван", после "вълк" ... "мечка" ??

Забележка: Доколкото имаме податки и разработки относно образа на Марко Кралевики, то това е по-късният народностен образ, на античният бог Арес-Марс, който не е бил само бог на войната ... По-скоро е играел ролята на гарант ... на справедливостта !!

- С любопитство !

от Гет ктист - брат в Задругата ... :))


Да, и Гарванът, и Вълкът, и Мечката са страшно силни "Неща"... Казвам "неща", защото не искам да ги категоризирам - това са образи и реалности, които и да искаш, не можеш да категоризираш с лека ръка...
Имам няколко подобни, съвсем реални случки и с Тримата/Трите "неща" - единият съм го описала тук, дано успея и другите да споделя... :) Убедена съм, че повечето хора са контактували в дадени моменти с тези "Сили" - просто не всеки прави "лудата" аналогия да свърже нещата - защото, най-често, "силите" се явяват пряко под форма на човек, ясно е защо...:)))

Интересно защо споменаваш Арес/Марс? Той ми е любим Бог! :))) От два-три месеца имам ново куче - много ми се въртеше в главата да го кръстя Арес, но последно си остана Шаро...:))) Знаеш ли нещо за Шаро и дали се отнася към някоя "сила" ?
цитирай
21. tili - Не зная, Маджик.
19.11.2011 11:45
Вероятно е от всичко по малко:) Д-р Юнг доста добре обяснява тези неща.
А може би просто са ти тикали лъжицата в злоядата бебешка устичка с приказката за трите мечки, хехехе:)))))))))) Знаем ли? Тези дълбини са бездна...
цитирай
22. magicktarot - Така е, Тили - Юнг и на мен ми е много любим и често ползвам методите му - особено при сънищата...
19.11.2011 12:01
tili написа:
Вероятно е от всичко по малко:) Д-р Юнг доста добре обяснява тези неща.
А може би просто са ти тикали лъжицата в злоядата бебешка устичка с приказката за трите мечки, хехехе:)))))))))) Знаем ли? Тези дълбини са бездна...

Напоследък се опитвам да правя опити по неговото "сънуване на яве"... Получават се интересни неща...
Наистина тези неща са Бездна - ужасяващо интересна, освен всичко друго... :) А това за "злоядото дете" ме разсмя много! Наистина бях такава - но никога не са ми разправяли за мечка - само в детската градина беше модерна "Маша и Мечока"... Аз имам спомени от много малка - помня как Баба ме слагаше да седна на високия кухненски долап и ми даваше да хапвам - разказваше ми, по мое искане, задължително една страшна и една смешна приказка, а най-обичах да ми разказва за "Приключенията на баба Стоила" - една наша доста възрастна и интересна съседка.:))))
цитирай
23. get - - Всичко е сила - чудеснице !! :))
19.11.2011 12:28
magicktarot написа:
get написа:
- Архетипни образи ли са това ... други пространствени и времеви парадокси ли са ... ? - Но ги има !!

...

от Гет ктист - брат в Задругата ... :))


Да, и Гарванът, и Вълкът, и Мечката са страшно силни "Неща"... Казвам "неща", защото не искам да ги категоризирам - това са образи и реалности, които и да искаш, не можеш да категоризираш с лека ръка...
Имам няколко подобни, съвсем реални случки и с Тримата/Трите "неща" - единият съм го описала тук, дано успея и другите да споделя... :) Убедена съм, че повечето хора са контактували в дадени моменти с тези "Сили" - просто не всеки прави "лудата" аналогия да свърже нещата - защото, най-често, "силите" се явяват пряко под форма на човек, ясно е защо...:)))

Интересно защо споменаваш Арес/Марс? Той ми е любим Бог! :))) От два-три месеца имам ново куче - много ми се въртеше в главата да го кръстя Арес, но последно си остана Шаро...:))) Знаеш ли нещо за Шаро и дали се отнася към някоя "сила" ?


- Най-голямата Сила е информацията, тоест "Спомена"-опитност" !!
- По-грубата форма изява на силата-информация е енергията, която се структурира от полето ... което както и придава подреденост, така я вкарва и в рамка(та) ... "В началото бе Словото" !!???(припомням) :))
- Щом имаме слово - следва определеност-проявеност ... семантика !! Деа-Матар, майката Идея ... Майя-Илюзия !! Там граицата е толкова размита, че попадаме в контактната зона на реално-иреално, тоест приказното ... устно-народно творчество ?!!
- От тази на практика "забулена" Юнона ние можем да схванем фрагментарни неща - не й целият образ и завършена представа за същата !!

- Кога можем да възприемем, тази граничеща с фанастното образност на Прамайката - Жената Богиня ! - Кога сме в състоянието ... ментално на вътрешна усмивка, тоест Буда (справка Малкият бодхисатва) ... ни се отварят вътрешните духовни сетива и-и-и ... Да, донякъде Шаро кореспондира с Марс ... дето сега му викаме "баба Марта" ! :))

от Гет ктист - брат в Задругата
цитирай
24. monaliza121 - Привет, Маджик!
19.11.2011 13:04
Като дете си мислех, че баба Меца задължително и винаги е много добра. По късно при един поход в Родопите през зимата ни подплашиха, че има мечка в района където бяхме и никога няма да забравя лудото спускане по стръмния терен и как трябваше да участвам в общата паника. После ме беше яд, защото уплахата остана, а наличието на мечка не се доказа.:))))
Родопите са пълни с легенди и предания, които придават особеното очарование на тази планина. Като добавим и твоето умение да разказваш се е получил чуден разказ!:))
цитирай
25. hristo27 - Припомни тази хубава легенда. П...
19.11.2011 14:05
Припомни тази хубава легенда.
Поздрави!
цитирай
26. magicktarot - Гет, много ти благодаря за това обяснение, особено за Шаро! :)
19.11.2011 15:02
get написа:


- Най-голямата Сила е информацията, тоест "Спомена"-опитност" !!
- По-грубата форма изява на силата-информация е енергията, която се структурира от полето ... което както и придава подреденост, така я вкарва и в рамка(та) ... "В началото бе Словото" !!???(припомням) :))
- Щом имаме слово - следва определеност-проявеност ... семантика !! Деа-Матар, майката Идея ... Майя-Илюзия !! Там граицата е толкова размита, че попадаме в контактната зона на реално-иреално, тоест приказното ... устно-народно творчество ?!!
- От тази на практика "забулена" Юнона ние можем да схванем фрагментарни неща - не й целият образ и завършена представа за същата !!

- Кога можем да възприемем, тази граничеща с фанастното образност на Прамайката - Жената Богиня ! - Кога сме в състоянието ... ментално на вътрешна усмивка, тоест Буда (справка Малкият бодхисатва) ... ни се отварят вътрешните духовни сетива и-и-и ... Да, донякъде Шаро кореспондира с Марс ... дето сега му викаме "баба Марта" ! :))

от Гет ктист [/quote]

Отново ми поднасяш нови хоризонти за достигане! По-късно може да ми хрумне да те питам още нещо!

цитирай
27. magicktarot - Благодаря ти, МонаЛиза! :)
19.11.2011 15:04
monaliza121 написа:
Като дете си мислех, че баба Меца задължително и винаги е много добра. По късно при един поход в Родопите през зимата ни подплашиха, че има мечка в района където бяхме и никога няма да забравя лудото спускане по стръмния терен и как трябваше да участвам в общата паника. После ме беше яд, защото уплахата остана, а наличието на мечка не се доказа.:))))
Родопите са пълни с легенди и предания, които придават особеното очарование на тази планина. Като добавим и твоето умение да разказваш се е получил чуден разказ!:))

Оооххх, голям страх брах и аз с тази мечка тогава - нищо, че имах и описаните "митологични преживявания" покрай нея! През цялото време ходех с препасан голям нож на кръста и огромна тояга в ръка (съжалявах, че никой от нас не носеше, нито имаше пистолет...) :)))

Усетила си и ти магията на Родопа планина - радвам се, че сподели! Поздрави! :)
цитирай
28. magicktarot - Привет, Христо! :) Ти я знаеш?! Мислех, че аз съм си я измислила!
19.11.2011 15:06
hristo27 написа:
Припомни тази хубава легенда.
Поздрави!

Ако наистина си чувал и ти за тази баба-мечка и родопската легенда за нея - можеш ли да ми подадеш източник? Ще ми бъде изключително интересно - това е много важно преживяване за мен - дано си личи от текста!
Поздрави! :)
цитирай
29. hristo27 - Припомни тази хубава легенда. П...
19.11.2011 18:45
magicktarot написа:
hristo27 написа:
Припомни тази хубава легенда.
Поздрави!

Ако наистина си чувал и ти за тази баба-мечка и родопската легенда за нея - можеш ли да ми подадеш източник? Ще ми бъде изключително интересно - това е много важно преживяване за мен - дано си личи от текста!
Поздрави! :)



За съжаление не си спомням кога и от къде съм я чул тази история. Навярно някъде от Нета.
Но това няма значение, важното е, че е хубава!
цитирай
30. magicktarot - Благодаря ти, приемам го лично! :) Защото, повтарям, историята си е лично моя! :)
19.11.2011 21:54
hristo27 написа:
magicktarot написа:
hristo27 написа:
Припомни тази хубава легенда.
Поздрави!

Ако наистина си чувал и ти за тази баба-мечка и родопската легенда за нея - можеш ли да ми подадеш източник? Ще ми бъде изключително интересно - това е много важно преживяване за мен - дано си личи от текста!
Поздрави! :)



За съжаление не си спомням кога и от къде съм я чул тази история. Навярно някъде от Нета.
Но това няма значение, важното е, че е хубава!


Може да си видял миналата година тукашната ми публикация - цитирала съм я и в настоящия пост, най-долу... Както и да е...
Поздрави! :)

ДЪРЖА ДЕБЕЛО ДА ПОДЧЕРТАЯ - ЧЕ, КОГАТО ПРАВЯ "КОПИ-ПЕЙСТ" - А ТОВА Е МНОГО РЯДКО - ВИНАГИ ПОСОЧВАМ ИЗТОЧНИКА! ТУК НЯМА НИКАКЪВ КОПИ-ПЕЙСТ, НИТО ПРЕРАЗКАЗВАНЕ НА ПРОЧЕТЕНО. ПОВТАРЯМ - ИСТОРИЯТА Е МОЯ...

П.П. А това, че ти се струва познато (дори да не е), също го приемам за хубава оценка - значи съм спазила "канона" на легендите...:)
цитирай
31. get - - :)) - Доколкото усещам има скепсис относно Шаро и Арес ??
20.11.2011 13:48
magicktarot написа:
get написа:


- Най-голямата Сила е информацията, тоест "Спомена"-опитност" !!
- По-грубата форма изява на силата-информация е енергията, която се структурира от полето ... което както и придава подреденост, така я вкарва и в рамка(та) ... "В началото бе Словото" !!???(припомням) :))
- Щом имаме слово - следва определеност-проявеност ... семантика !! Деа-Матар, майката Идея ... Майя-Илюзия !! Там граицата е толкова размита, че попадаме в контактната зона на реално-иреално, тоест приказното ... устно-народно творчество ?!!
- От тази на практика "забулена" Юнона ние можем да схванем фрагментарни неща - не й целият образ и завършена представа за същата !!

- Кога можем да възприемем, тази граничеща с фанастното образност на Прамайката - Жената Богиня ! - Кога сме в състоянието ... ментално на вътрешна усмивка, тоест Буда (справка Малкият бодхисатва) ... ни се отварят вътрешните духовни сетива и-и-и ... Да, донякъде Шаро кореспондира с Марс ... дето сега му викаме "баба Марта" ! :))

от Гет ктист


Отново ми поднасяш нови хоризонти за достигане! По-късно може да ми хрумне да те питам още нещо!


- Арес е символ на "соларност", в по-общ аспект ... там имаме предпоставена идеята за млад и зрял бог !!
- По-късното доразвитие ... "тракийският бог-Конник" в иконографията се съпровожда задължително от куче ! Кучето символизира прехода м/у земя и Персефона-Преизподня(?) - то е пазител но и верен другар на Хероя, който се измъква от "Преизподния"(в аспекта и епитет "Подния-Под,нас"). Кучето щом е на икона, значи символ за определена-обективирана природна сила в котекста на сюжет-вярване ... тук вече, можем да му препишем и черти на природни-фертилни сили !! ... но такъв е и патрона му Арес, преминаващо в Яре(о)с(т) ... и жАр(ещ) ... но обратната форма на този бог е и, доставящ РАдост от там и епитета за СолИнвиктуса-Райко-Райо-Рай и т.н. ... дано не прозвуча, твърде невероятно ... но склонен съм да си вярвам ... дори и за Крали Мар(с)ко :))) ... като първата частица е епитет и аспект на отново същата символика ... Каращ ... кара природата да се развива ... природата това е женското начало
- Дано схващаш схемата "Ин-Ян" = "Мъж-Жена" но това не е разграничено а качества на едно общо и взаимно прокнало се цяло ... поне такава е идеята ?!

от Гет ктист
цитирай
32. magicktarot - Гет, напротив! Напълно ти повярвах за значението на Шаро! И то ме зарадва - много!
20.11.2011 16:04
Но сега, с това обяснение, започнах още по-добре да вниквам в смисъла, който влагаш... :) Просто невероятно! А ти си невероятен в обясненията - лингвистико-семантични, идейни и всякакви! Повтарям се за кой ли път - но отново ще кажа - искрени благодарности за споделеното и адмирации за интелекта ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2396278
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14948