Прочетен: 9074 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2011 11:15
В никакъв случай не отричам важността на съня. Ужасно /или прекрасно/ много хора се възползват къде повече, къде по-малко добре от него. Той е затова. Казват – Хипнос бил по-малкият брат на Танатос. Сън и Смърт. Навсякъде на Земята е пълно с тях. И въпреки това – не се оползотворяват пълноценно. Като се замисля колко абсурдни неща се оползотворяват пълноценно, а точно тези да са така пренебрегнати... Ето, и аз се чудя какво бих правила, ако можех да не спя. Това навежда на мисълта, че за мен сънят е нещо второстепенно, но не е така..
Според мен сънят е променено състояние на съзнанието. Никой жив човек не може да живее без него. Опс, май прекалено обобщих. Има хора, които не спят. Нарушен им е някакъв център на мозъка и просто не могат да заспят. Интересното е, че не са безсмъртни. Защо безсмъртни? Навремето се впечатлих, че в Епос за Гилгамеш един персонаж казва на героя, че ако иска да е безсмъртен, трябва да победи съня, да престане да спи. Разбира се, това може да се тълкува и възприема по много начини, може да означава всичко, но кой знае защо, аз си втълпих, че реално трябва да спре съня, и това ми е останало от тогава. Може би тогава съвсем осезаемо и реално /според моите усещания, не абсолютно/ осъзнах какво е сънят и колко неразривно е свързан с мене. Ако живея 30 години – 10 от тях ще са в сън, ако 40 – около 14, ако живея 70 години – двадесет и три години сън... Средно, разбира се. И десет години, и двадесет и три – не са малко. Съотнесени с човешкия живот в наши дни...
Леонардо да Винчи спял по петнадесет минути на всеки четири часа. Така се получава май около час и половина сън на денонощие. Макар че е спял малко, все пак и този невероятен гений е имал нужда от сън...
Връщам се на промененото състояние на съзнанието. Много са ми интересни хората, които са против всякакви променени състояния и бягат дори от разговор за такива като дявол от скара. Те май не се усещат, че всеки ден /или нощ/ спят, т.е. променят си състоянието на съзнанието. Правила съм си експерименти да питам такива хора дали спят и какво мислят за съня. Отговарят положително и дори излиза, че често се вглеждат в сънищата си, а някои от тях даже извличат ползи в ежедневния си живот от тях – и въпреки тези неща са против променените състояния на съзнанието. Каквото и да значи това да си „против”...
Сън. Мозъкът съзнателно отива в друга реалност. Една трета от живота си прекарваме в нея... И продължаваме да твърдим, че тази реалности са „само сън”. За промиване на мозък, за постигане на пълна промяна и препрограмиране на чието и да е съзнание е достатъчно то да бъде лишено от сън. Ето малко от Уикито за сънната депривация:
" Депривацията е състояние на лишеност от определено благо. Лишаването от сън, от сънища или от сензорни стимулации е било предмет на много експерименти. При човека сензорната изолация в специално обзаведено за целта място в продължение на период от три до тридесет и шест часа предизвиква различни разстройства: сънливост, загубване на чувство за реалност, раздразнителност или тревожност, която може да стигне до паника, зрителни, слухови или кинестезични халюцинаторни явления. Сънната депривация или депривацията от сънуване, предизвиква прояви от същия тип. Изучавайки последиците от ранната сензорна депривация (например от зрение), изследователи като Д. Хеб доказват, че липсата на стимулация предизвиква в мозъка анатомични и биохимични промени, чиято корекция понякога изисква няколко седмици."
Засега не знам какво ще правя, ако изведнъж се окаже, че мога да не спя по собствено желание...
Какво се оказва? Че състоянието на моето съзнание зависи ужасно много от съня. Ако го няма него – няма да ме има и мене.Няма да го има моят „аз”, а това, което чрез мен наблюдава света, ще е нещо друго, не което е „сега”. Много неопределено, наистина.
Май всичко е сън...
Тагове:
Call Safe - калъф за защита от радиацият...
Удивителните способности на човешкия моз...
30.01.2011 21:05
31.01.2011 00:27
31.01.2011 11:39
Жалко, наистина.
Но изглежда,че това е проектантска грешка. Така сме проектирани.
Жалко.
Но факт.
Нищо не може да се направи.
Тогава може отчасти да се компенсира тази грешка на Проектанта с по-пълноценно и щастливо използване на свободното от сън време.
Но как?
31.01.2011 14:42
първо полудява , а след това директно заминава за "оня свят".
А Леонардо е умрял на 65 години. Дали ако не беше спал повече нямаше да доживее възрастта на Микеланджело? :))
8. анонимен - и аз това казвам...:)
tili, така е за "оня свят", като включително много често и чрез съня се свързва с теб, друг е въпросът дали искаш да го разбереш и да му обърнеш внимание, или не. Не разбирам защо са ти смешни шаманските напъвания? не уважаваш шаманите ли? И за първоначалното знание съм съгласна с теб, само че аз не мога да го ползвам тотално и напълно съзнателно по рождение, затова ползвам съня често, за да стигам до него - не всички могат да пренебрегнат съня и да ползват пряко Знанието, радвам се, че ти явно можеш:) Леонардо може и да е починал на 65 години, но е оставил наследство /не говоря само за картините/, което е в пъти повече от оставеното от Микеланджело и в пъти повече от изобщо всички, живели по негово време, взети заедно:) поздрави!
vmir, ако приемем, че смъртта е противоположна на живота, то може да се каже, че смъртта е пробуждане - но това е рискова теория - може да доведе до много убийства, холокост и пр. и пр. В случая разглеждам съня като "помощно нещо на живота" - т.е. и той е вид живот, който не се ползва пълноценно. поздрави!:)
Скромно да поглеждаме навътре в себе си и да внимаваме за знаците. Ако ни трябват - ще ни бъдат дадени и насън и наяве.
Хубава вечер:)
31.01.2011 20:11
Любим ми е и Микеланджело, но по отношение на наследството на Леонардо имах предвид и научните му разработки, които са с огромен обем и много голяма част от тях въобще не са "обнародвани", Микеланджело няма чак такава енциклопедична дейност, което не значи, че го омаловажавам, просто двамата не е въобще удачно да се сравняват май...
Поздрави и приятна вечер, радвам се, че поговорихме:)
31.01.2011 20:25
vmir, ако приемем, че смъртта е противоположна на живота, то може да се каже, че смъртта е пробуждане - но това е рискова теория - може да доведе до много убийства, холокост и пр. и пр. В случая разглеждам съня като "помощно нещо на живота" - т.е. и той е вид живот, който не се ползва пълноценно. поздрави!:)
Разбирам страховете ти и те сигурно са оправдани от практиката. Остава все пак едно малко "ами ако", от което вероятно възникват и големите религии с предписанията, които могат да бъдат тълкувани безкрайно различно особено онези, които човек наблюдава отстрани. Ох, май стана прекалено сложно за човешки ум, поздрави! :)
Досетих се, че това имаш предвид, но това забележи, е пряк резултат от игнорирането на живота като ценност, а не, защото нацистите са били убедени, че правят услуга. А иначе, наскоро прочетох в една книга, че всяка конкретна молекула в тялото ни, вече е участвала в състава на няколко звезди и на милиони живи същества от най-различни животински видове. Съзнанието може би е програма за съхранение и превръщане на материята според изисквания, които не ни е дадено да научим.
Поздрави! :)))
01.02.2011 11:45
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"