Такива и подобни работи ми обясняваше ухото на древната статуетка, закупена кой знае кой век и от кой мой предшественик от - отново неизвестно кой - антиквар.
Дъра-бъра, знам ги тия работи, това са кодове, не е пряка теория - реално няма никакви портали!
Отвръщах неизменно аз, но ухото отказваше да чува и слуша - то бе говорещо...
...
Всеизвестно е, че мозъкът строи околната си реалност. Първоначално, веднага след раждането на човека и до няколко години след това, мозъкът не е научен как "трябва" да възприема реалността и практически може да възприема всичко и всякак. Всякак - т.е. включително и недуалистично. Още по-тоест - "новият" човек може съвсем реално да се усеща като едно - единно цяло - с всички вселени. Да вижда единността на отделните проявления на Твореца. Да надскочи Троичността, знаейки че тя е Безкрайност.
Един малък пример-съпоставка между "заучено" и "дарено" възприятие:
- При заученото мозъкът вижда непознат човек и си казва: "Това е човек". Той не знае нищо повече за него, с изключение на това, че ПРЕДПОЛАГА, че този човек има определени физически органи, умения, знания, характер, наклонности и т.н. Но де факто мозъкът си изгражда картина за този човек, според предположенията си, очакванията си, според това, което е научил в началото... Колкото повече е научил мозъкът, толкова повече възможности за съставяне на картината на непознатия човек има той. Но наученото често не може да бъде пълно и изцяло обхващащо ВСИЧКО. Затова и очакваната картина винаги изпуска по нещо (или по много). Защото например този непознат човек може изобщо да не е от вида Хомо сапиенс - просто така да изглежда.
Ето това е границата между "заучено" и "дарено" възприятие.
- Затова някои твърдят, че малките деца или кучетата "усещали" дали човек е добър или лош...
...
Продължение: ТУК
...
Любопитни факти за мозъка и човека без м...
Любопитни факти за човешкия мозък
разговаряхме за човека, животните ... и още.
Да, малките деца и всяко домашно любимче "усещат" дали човек е добър
или лош... интуитивно, или говорещото ухо е намесено ...
Поздрави, Магична !
Отвръщах неизменно аз, но ухото отказваше да чува и слуша - то бе говорещо...
- Магична, струва ми се, че вече го "знаеш" ? - Не ухото - "окото" е което ни дава "безсловесно" да "говорим" !!?
^^^
2. get Гет Ктист, да, Окото! :) Засега го наобикалям и ухажвам, и "то" често се отплаща с интересни неща! :)
^^^
3. mt46 Марине, привет! :)))))))
Те мислят много по-ефективно от възрастните и отказват да потънат в тежки противоречия с тези, които почитат дълбоко - родителите си. Така хем ние ги принуждаваме да забравят, хем пък и те сами се контролират достатъчно добре. Конкретно сега имах предвид котката... Много често се случва това, което описах :)
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"