Тази вечер предстоеше празникът по случай започването на лятото. Направиха големи приготовления. Щеше да се отбележи по стародавна традиция. Е, поне самото отбелязване трябваше да е по старовековен модел. Какви точно ритуали е имало, какви тайнства са се изпълнявали и какво се е постигало при кулминацията, тя не знаеше с точност. Черпеше информация години наред за тези обичаи, имаше голяма база данни за начините на отбелязване на празника на много народи, отдавна изчезнали и все още живи, и се надяваше най-сетне да осъществи и тя Прехода, наричан Празник. Макар и по свой начин, макар и само на базата на събраните данни, но да го осъществи.

     Събитието беше планувано за осъществяване на едно място, считано за свещено от съвременни медиуми и екстрасенси. Исторически и туристически обект, на който посетителите се чувстваха наистина особено, всеки по свой начин. Отне им много технологично време и средства  да го организират. На него и нея. Винаги правеха всичко заедно. От много години. Откакто се срещнаха.

  ...Когато се запознаха имаха само себе си. След това се имаха един друг. Явно това притежание беше особено, защото то отключи един постоянен Възход на Късмета. Всичко, каквото поискаха, ставаше. Реализираше се, материализираше се – ако беше материално. Само едно нещо не можеше да се материализира. Да си родят дете. Години, години. Не можаха и да си осиновят. Все нещо се случваше и заплануваното осиновяване не можеше да се осъществи. В навечерието на Посрещането на Лятото отдавна се бяха отказали от детето, дори някак го бяха забравили...

     Идеята за организирането на Посрещането беше нейна. Къде се коренеше и защо беше възникнала още преди години, тя не знаеше. Може би никой не би могъл да каже със сигурност. А може би някой можеше? Засега това стоеше във Великото неизвестно.

   ...Когато тя сподели с него желанието си за организиране на Преход, той възторжено поде идеята й. Помагаше й по вякакви начини. Но Кой реално стоеше зад всичко това? Кой поражда идеите? Кой одухотворява хората да ги осъществяват? Това в случая не беше важно. Както не е важно и в никой случай. Хората просто действат – и нещата стават...

   ...Красивата нощ, бележеща прехода между пролет и лято, се спусна над археологическо-туристическия обект. Празненството започна. Ритуалите тръгнаха. Тя играеше ролята на Висшата жрица. Много гости бяха дошли на тържеството и искрено се забавляваха. Най-различни хора, с различни интереси, професии, характери, социална среда. Всеки възприемаше по различен начин празненството и представяните ритуали. Но общо погледнато – беше си тържество като тържество,  с театрален привкус.

     Тя се чувстваше във вихъра си. Беше щастлива от тази своя публична проява, усещаше възхищението на присъстващите. Като актриса, участваща в успешна театрална постановка. И само толкова. Независимо от еуфорията си, чувстваше, че нещо липсва. Че не става това, което е очаквала. А дори не знаеше какво всъщност очаква. Имаше някакви мъгляви представи за „изпадане в особено състояние на съзнанието”, каквото би трябвало да отключи този древен ритуал у Висшата жрица, но само това. Съвсем теоретично. А „постановката” си продължаваше. Наближаваше полунощ. Прехода...

  ...В покрайнините на най-близкото населено място се раздвижи нещо във въздуха. Три момичета, живеещи  в противоположните краища на селото, се измъкнаха бързешком от къщи и се затичаха, привлечени като от магнит, към въздушното раздвижване. И трите знаеха за Празника, на който присъстваше цялото село – такава атракция на село не се случва всеки ден – но нарочно не отидоха. Успяха да се оправдаят пред близките си. Сега се канеха да отидат, в полунощ, но първо трябваше да видят Раздвижването.

     Пристигнаха на Мястото. Един зелен хълм, с храсти на върха, стоящи като венец. В центъра на венеца – трева. Промъкнаха се през Венеца и загледаха Въздуха. Той бе образувал клокочещо кълбо, около метър в диаметър, издигнато на по-малко от метър над ниската трева. В него святкаше и трещеше. Момичетата се спогледаха захилени, хванаха се за ръце, направиха кръг около кълбото и се завъртяха бясно в посока обратна на часовниковата стрелка. Въртяха са така няколко минути, кълбото все повече и повече трещеше, докато накрая в него не се образува пролука, от която се подаде глава на розово прасенце.

     Въпреки голямата скорост, с която се въртяха, момичетата успяха да избухнат в луд смях при вида му. То сякаш се стресна от това и набързо изскочи от кълбото – скочи на земята  и се разтърси. Имаше крила. Добре че беше пълнолуние, та всичко се виждаше. След изскачането на прасенцето момичетата спряха лудото въртене, а кълбото се издължи и сякаш бясно се вряза нагоре, в нощното небе.

     Последва кратък разговор с прасето.

 – Във вашия свят аз съм символ на нещо абсолютно невъзможно – каза Прасето.

     Но в света, от който идвало- продължи то – а той бил съвсем близо, в така нареченото съседно измерение, съседна вселена  - крилато прасе било нещо напълно нормално и възможно. Каза още, че го праща една много специална жена, с поръчение да се срещне с главната героиня и организаторка на близко провеждащото се тържество. И че трябвало да се срещне с нея в полунощ.

     На момичетата, които бяха виждали какво ли не, им се стори абсурдно и смешно. Те знаеха, че прасето беше излязло от „въздушното кълбо” и че не е от „този свят”, но вида му, тъй смехотворен и несериозен ги караше да се кикотят и да му кажат, че само ще стане за смях, ако се яви на тържеството пред такава голяма публика. Хората, освен това, можело да не забележат крилата му, някой да го хване и то да свърши в тава, с резенче лимон в  зурлата.

–  Хората често не забелязват много неща - натърти едно от момичетата.

     Сега беше ред на прасето да се засмее. То ги успокои, че носи отговорност за всичко, тяхната работа била да го заведат при организаторката на празненството, която играела роля на Висшата жрица и да не умумат много-много. „И хайде, че ще изпуснем полунощ – а този час ми е важен!”. Момичетата, въпреки смешната ситуация, се почувстваха някак заставени да действат и поведоха прасенцето. То подхвръкваше весело около тях.

     Пристигнаха. На сцената Висшата жрица беше във вихъра си. Оставаха три минути до полунощ. Никой от публиката не видя прасето. И никой от изпълнителите. То литна към Висшата жрица. Оказа се, че могат да го виждат само трите момичета и Тя...

  ...Тя изпълняваше Главния ритуал – така, както го беше намерила и сглобила от различните източници, от които бе черпила информация. Точно започваше да прави действието, което ознаменуваше върха на ритуала, който щеше да отвори Дверите, за да влезе Лятото... и видя прасето, което литна към нея. Вцепени се от изумление. За публиката изглеждаше, че изпада в транс. Когато прасето се приземи в краката й, Тя вече съвсем изглеждаше в транс.

     Само изглеждаше. Прасенцето започна разговор с нея. След няколко уводни думи, основно с цел представяне и запознаване й каза, че ще я свърже с нея самата, но такава, каквато е в съседната вселена... Настъпи полунощ. Лятото дойде. Тя се свърза със Себе си.

     Но този неин аспект бе напълно отделна личност. Това бе тя – но съвсем друга, еднаква само по външност. Единственото друго, освен външността, по което си приличаха в този момент, беше, че Другата от Съседната вселена беше реална Висша жрица в своята си реалност.

     Тя успя да се овладее от обзелите я емоции и да разбере всичко, което й говори тази истинска Висша жрица. А то бе интересно. Оказа се, че Висшата жрица искала отдавна да се свърже с нея, но все не намирала начин и възможност. Стана ясно, че идеята за организиране на това тържество, възникнала преди години, й е внушена от същата тази Висша жрица, в един бегъл момент на връзка между световете. Тя дори си спомни кога е бил този момент – след като Висшата жрица й подсказа. Случил се беше по време на едно много силно сексуално изживяване с любимия. Тогава тя не го осъзна като направена връзка между световете, но това беше достатъчно на Жрицата, за да пусне идеята. А всичко това дотук беше направено с цел да може Висшата жрица да й каже как да се сдобие с детенце. И й каза...

   ...На сцената Висшата жрица излезе от транса си. Всички присъстващи  възторжено посрещнаха лятото. Заваляха цветя. Започна веселата част – коктейла. Хората доволни се отдадоха на ядене, пиене и весели разговори. Макар и след полунощ, всички се чувстваха много бодри...

  ...Нейната половинка също се беше впуснал в коктейла. Тя, както си беше с дрехите на Висша жрица, отиде при него и му каза, че иска веднага да се приберат в къщата,  която бяха наели заради тържеството в близкото село. Той се съгласи. Зарази се моментално от възторга й. Тръгнаха тичешком. Беше пълнолуние. Малко след тях тичаха към къщи и трите момичета...

   ...След  девет месеца се роди Дъщеря им...

Забързани по външното!:)

Харесвам твоите магични истории, така реални всъщност!:)):)))
Какви ли бихме били, ако повече се вглеждахме в себе си, и какви ли чудеса бихме видели...

Весел празник утре!:)

И в себе си, и наоколо е добре да се вглеждаме - там наистина май има чудеса. Добре обаче, че те нас ни намират, често:)))

Поздрави и весел празник и за теб!:)

Всъщност - май си го носим, трябва само да изострим сетивата си, да улавяме и Празниците като Преходи, и делниците като прагове ...
Магия става при теб по късна доба . И хваща !
Поздравления за чудната история!
Весел празничен ден да е утрешният! :)

Да, това Велико неизвестно сме ние, така излиза:)))
Поздрави и празничен Осми март да преживееш!:)

- Не бях виждал до момента отварящ се, междупространствен портал ... плюс ... като, допълнение и-и-и източника за "отварянето" му - Пък и всичко това в края на краищата изразяващо се в белитристична форма - Малий ... - Пу, пу, пу !!!(последното е, звук от плюене през рамо, задължителна "практика" в такива случаи) :))) !!

- Да е усмихнат, утрешният Ви празник !! - от Майстор Гет(Булгаков)

Много красиви фантазии! Благодаря ти за интересния и увлекателен текст! Пожелавам ти хубава и успешна седмица!:)

и някак си - върви накъм професионално фентъзи!
Хубав вещерски ден утре!

Преходът винаги ни всмуква за малко. Поздрави за отварянето!

Този празник ми е любим! Всяка година го отбелязвам с най - голямо тържество.
Коктейла:
След една водка, на всеки му става едно такова любовно...
За днес, честит празник!

get, Майсторе, пу-пу! и благодаря ти! :))) И на мен ми е любима Майстора и Маргарита, това ми напомня да си я препрочета, от години не съм и съм я позабравила. А този отварящ се портал изглежда винаги различно май...:)))



kometapg, благодаря ти и аз за отзива и хубавите думи! :)



razkazvachka, благодаря ти!:) Много ме ласкае това професионално фентъзи, изречено от тебе!:))) Нека да е вещерски денят ни!:)

aqualia, благодаря ти и честит празник!:) Така е с Прехода. За съжаление ми се струва (може да не съм права), че в наше време, може би поради огромната информация, някак не всички изживяват пълноценно тези "преходи". Дано това се промени за напред!:)


gidmastar , благодаря ти! :)))) Не знаех, че ти е любим този празник, това ме радва!:)))) И на мен ми е любим и ми става, точно както казваш - такова едно любовно дори само след едно вино!:)))) Поздрави!

- Мда-а, няма как "Порталът" да не изглежда различно ! ... преди малко гледах, полата на Великата богиня(минойската) .
- Защо ли ? - снощи "твойто", крилато пЛасенце ми "каза", да разгледам внимателно мотива на полата(дрехата) й(?!) ... там се криело някаква тАЙНа (??!) ... т-това във връзка с портала, състоянието в което следва сме ... и-и-и механизма на прехода !!

от майстор Гет - член на задругата, на "ктистите"

И още много такива красиви фантазии!

Светъл празник, откривателко на чудеса:)))

дъщерята на героинята се е родила на 14 или 15-ти декември...:)))
Хахаха, в какви размисли ме хвърли разказа ти...май романтиката в този момент, ми бяга ...:)
Пожелавам ти хубава празнична вечер, Вълшебнице !

пропуснала си кремът на Азазел.:)) Весел празник, Маджик.:)

get Ктист Мастър, здравей отново!:) Интересно това с полата на минойската Магна матер деорум... Запали ми любопитството, някой път, надявам се, да кажеш повече? Поздрави!:)


kostadinovd, благодаря ти! И на теб пожелавам много вълшебни картини, твоите са си направо Магия! Поздрави!:)


vladun, благодаря ти!:) откривателю на разнолики поетични реалности!

despinida :))), наистина Празникът може да е по всяко време, в случая е началото на лятото, двайсет и някой юни, около Енювден, значи детето ще се роди през март, към пролетното равноденствие:))) И раждането на дете е романтично нещо, и много красиво! Поздрави!:)


frina , тези вещици действат без крем, по рождение някак (може да са родени през Мръсните дни?) :)))) Поздрави!:)

става, искаш ли нещо - получаваш го, убедила съм се в отзивчивостта на вселената, ненадейна и под странни форми, като прасе с крилца, но винаги отзивчива

честит празник, magicktarot

Както и преди, пак коментирам, че твоите разкази ми се струват като нещо изживяно, наситени са с искряща чувственост и подпълнени с нещо неуловимо - приказно и вълшебно! Много ми харесват! Ти човек ли си?? :)))

- Защо не започнем с "В навечерието на Иван Купала" от Н. В. Гогол ?! - А чела ли си "Вий" от същият(има и филм) - Бррр !!! :))) - пу, пу, пу - Хехе !!
Неомъжените моми правят венци, играят край големите разпалени огньове ... http://fotograf-frolov.com/blog/img/20/ivana_kupala_39.jpg ... после пускат по реката моминските си венци и гадаят ... ? - ето ги
http://www.novogodnij-proekt.ru/images4/venki.jpg
- Навремето венците си, са ги сплитали от ей това цветенце http://all-nature.ru/uploads/posts/2008-11/1227818657_2.jpg - при народите по на север от нас, се нарича "Иван и Мария", латинско име Melampyrum nemorosum .

- Пък тук една "червенокоса" вещица (хм, не е задължително, но си е по-друго !) http://club.foto.ua/uploads/photos/174/174125_2.jpeg - Ама, каква вещица !! :)))) - която се чуди ? - ... на Лисата планина ... или с другите моми да ходи(?!!) - За да вкара в "пътя" Иванчо Глупака http://tv.akado.ru/ai/picture/10296599/big/1-s.jpg

от майстор Гет - член на задругата, на "ктистите" :))

Както казваш, наистина е отзивчива вселената или както и да я наречем тази сила. Хареса ми, че си възприела прасето с крила като символ на "помощ, под невероятна форма, но помощ":) не се бях досетила за това, благодаря ти!...:)))

Много ти благодаря за този отзив, така ме поласка, толкова приятно ми стана!:)))) То било хубаво да се чувстваш така!:)))) Поздрави за теб и семейството и нека винаги животът ви бъде прекрасен като щастлива приказка, изпълнена с чудеса!:)))

Ти си май неизчерпаем източник на знания за обичаите! Енювден и у нас е свързан с Йоан Кръстител - вместо Йоан - Еню, едно и също е.
Нещата от Гогол не съм чела, но ще го направя!:) За венците - май го има и у нас този обичай? Цветенцето не го знаех, но много ми хареса и вече ще го "имам предвид"...
Споменаваш във връзка със страхотната червенокоса вещица Лисата планина. Тази планина има ли нещо общо с Енювден, защото и моите три вещици от разказа са на такъв лис хълм, та ми стана интересно дали мартенски не съм улучила нещо "архетипно", свързано с началото на лятото?
Благодаря ти за удоволствието, Гет! Поздрави!:)

Впечатлен съм от прочетеното!
Вчера не успях да ти честитя 8 март, но предложих на разказвачка да го празнуваме още 2-3 дни, докато ни притъмнее от светлината на празника...Така че- весел празник!

Наистина е добре да празнуваме по-продължително, а това с притъмняването от светлината е страхотно попадение, много ми хареса! Все още го асимилирам и му се кефя, подозирам че ще остане като многолицев образ в съзнанието ми... Поздрави!:)

... относно последният, не се обърквай с това, че с него започват календите, тоест м.Януарий ! - Всичко това е един цикъл от соларни празници с апогей Лятно равноденствие !!

- Да венците ги има и-и-и при нас ! :) ... но всичко това, е от преди създаването и налагането на абрамистичните-МЪЖКИ религии !


- Относно "Лисата(плешивата) планина", това са места, които хората интуитивно ги усещат, че ...(?) и там се "отваря" Портала (!) - но преди това трябва да си вече в съответното, психо-соматично състояние на духа(и сърце) ... Ако не сме, можем да отидем "по дяволите"(?) :))) !! - хм, както се разприказвах, някой ще си каже(?), че развивам комерсиална дейност за организиране на ... !! - Хехе ! - Не-е-е ! - Просто съм "го видял" в дебелите "книги" на Живота !! :))

- Но, вървейки по линия на разсъждения относно тези етнографски ритуали - няма начин да не достигнем ... отново до Магна матер деорум, с по-старо име(ІV-ІІІ-то хилядолетие пр.Хр.) "Кубаба" - Що ли толкова ми докарва на съвременното - "Хубава"-та Прародителка ??!

от майстор Гет - член на задругата, на "ктистите" :))

и е лятното равноденствие, по-скоро слънцестоене (равноденствията са март и септември), за което разказвам в текста:). Ивановден е друго. Той е по стар стил зимното слънцестоене. Йоан Кръстител е невероятен.Тамплиерите не го ли бяха възприели за нещо като главен бог, или някои подобни?

За състоянието и усещането, когато си на "лисо място" съм наясно, неслучайно съм го използвала явно в текста:)))) Явно няма данни да е свързвано конкретно с лятното слънцестоене. По-скоро май по-често за такива места се казва, че там "нощем танцуват самодиви" - това е разновидност, разбира се. По-честото лисо място за самодиви е безтревен кръг насред тревиста горска поляна...
Поздрави, Гет!:)

- Май логическият център взе да се измества в полето на по-късни религиозни вярвания и традиции ?? ... това в контекста на Йоан ... КРЪСТител ! - това е Енергията идваща от Суастиката-ХОРоса !!


- Не знам, не съм категоричен ?! - но за мен самоДИВите(също и Дии/й) това са природни сили-духове имащи антропоморфна форма !
Като потвърждение е и казаното от теб за самодивските "поляни".(бих ги нарекъл гео-аномални ... донякъде паталогични) За "обикновените" хора - Не е препоръчително да общуват с тях ... просто съзнанието(това от рационално ежедневният ни свят) няма да издържи. Не случайно има толкова много разкази, за хора "изгубили" ума си, с побелели коси(от уплах), омагьосани-обсебени и т.н. - Най-общо казано - Самодивите не са реалности от "този ни свят" !!

- Относно "Лисото място" - това е портал с енергии-излъчвания близки до нашите(поради това щадящи ни). На такива места древните са издигали мегалитните си конструкции ... те са енергийни центрове, където се кумулира Силата, като с тяхна/нейна помощ постигаме ... Отварянето ! :))

от майстор Гет - член на задругата, на "ктистите" :))

П.П. Няма да е зле да надзърнеш малко, поне в Уикито, за двуликият Янус и-и-и, че той е честван и през лятото ... и т.н.

Ще се запозная с Янус, преди години съм чела за него в античната митология, но не помня всичко. Наистина е интересна връзката, която правиш между него и Йоан Кръстител. Използвам съвременни образи като Йоан за по-лесно. Съзнавам, че те са ипостаси и нови-стари аспекти на древни /от съществуването на човека и преди това/ Сили, но поради несигурността в именуването им и възможността да не се разберем считам, че е по-добре да се използват съвременни имена.:))

Споменаваш Хор - това е интересно, той има ли нещо общо с Йоан Кръстител? Ще се задълбая малко и аз в триадата Слънце /свастика/- Йоан Кръстител - Хор...

Самодивите - Див - божествен - навремето, когато бях малка, мои близки ми разправяха много истории за срещи на техни познати хора със самодиви и последствията от това, беше ми много интересно тогава, ще се задълбая и в този въпрос...:))) Дали не са с антропоморфна форма само заради хората, за да ги видят по някаква причина?:) Поздрави!:)

... не пострада вербалният процес, изложение-възприятие :) - Ще ме извиниш !


- Ползвайки термини, понятия от съвремието и-и-и ... ето ни объркване-то ?! :)
Янус за мен е един от аспектите на Великата богиня, но вече маскулизиран-а ! :)
Важното при него ! - е двойственият му аспект ?? - Защо, какво се крие в това ?!


- Ох-х-х, тук философско интепретационната схема е мн. по-сложна. Слънцето си е Слънце ... докато Йоан и Хор-а, са резултативната част от него същото, като причина за процеса !


- Те са енергийни структури(добиват антропоморфна форма) в резултат на своеобразности в нашите интерпретативни способности, на съзнанието ни ! Мислим, чрез аналогии и категории ! - в действителност може да не изглеждат така, както на нас ни се струва ! ... Поне така мисля ! :) - Все още не ми се е случвало да срещам такива същности - самодиви !! ... за "вещици" - Да !

от майстор Гет - член на задругата, на "ктистите" :))

Все повече и повече хлътвам по този/тази Янус...:) За самодивите - не винаги се виждат пряко, може да се усетят. Предполагам много хора са ги усещали, но просто не знаят за какво става дума и си мислят, че е моментен прилив на някакво чувство - просто ей така.

Постоянно забравям да те питам, тези ктисти, ти беше казал, че значи чисти, свързани ли са с богомили/катари/албигойци? Нали те се наричаха "чисти"?

Поздрави , Гет Ктист и ще видя какво ще направи още Янус!:)))

... "Свят", този който обитаваме в "будно":)) състояние !!

- Самодивите !! - са само една част от еманациите на една друга реалност, която нашите сетива(настроени) към реалиите на ежедневието ни от време на време ... едва, едва, успяват да усетят(установят наличието й). За да можем да си обясним тези феномени - ще трябва да навляза в "скучни" области, разработвани от философи, като Попър и Лакатуш, психолози Гроф, феноменолози Монро, Кастанеда и др. :)


- Малко смелото ми становище е, че тези "чисти" са гетите, които за мен, по-скоро са духовно братство(по-късно става етноним). Наследници са на много стари и автентични вярвания и практики. Клон от тях са келтските друиди. Влъхвите, магите, халдейците. Може би не следва да слагам такъв категоричен знак за равенство(?!) ... но всичко започва от една много стара опитност, прерастнали във вяра, практики традиции обичаи и култура. По-късното пантеизъм и езичество е отглас на това старо вярване-опитност, което говори че сме го загубили ... или по-скоро, нямаме качествата да го следваме.
Богомили, катари, албигойци, патарени, монтанисти - да, това е донякъде успешен опит за ренесанс или реформа ... завръщане към това първично Знание - резултатите, както знаеш са плачевни ?!
- Гетите (от там и псевдонима ми) :)) ... мисля, при тях най-дълго и най до късно се запазва това Знание-опитност !!

от майстор Гет - член на задругата, на "ктистите" :))

като гледам така, работата отива към книга. Чета и си мисля: дали пред погледа ми не се "пече" (в случая термин от керамиката) българската Джоан Роулинг. Казва ли ти някой.;)
Здравей!

Пак повтарям, чакам да пуснеш материал/и по "твоята част"! Поздрави!

Благодаря ти!:) Ще видим какво ще става за напред :) Поздрави, Уфи!

- Искрено и без капка завист го желая на magicktarot - уважаема ufff !


Нямам го твоя талант ... поне за момента ?! Да чакаме Силата или Бог, дано се смили и ми изпрати муза :)) !?
Правилно ме разбери, не искам с нескопосаните си опити, да развалям едни толкова красиви и приказни неща !!
- Засега съм си наложил обет за мълчание !

С уважение !

от майстор Гет - член на задругата, на "ктистите" :))

И уважавам обета ти, но съм убедена, че рано или късно музата ще дойде... Ще чакам. Поздрави!:)