Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2011 22:55 - Демон на Лудостта...в моята миялна машина
Автор: magicktarot Категория: Изкуство   
Прочетен: 19879 Коментари: 48 Гласове:
48

Последна промяна: 01.05.2011 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Няма да забравя „нещото”, което ми се случи в онзи ден. Казвам „нещото”, защото не мога да определя явлението, не съм в състояние да му дам име и изобщо  - то не се вписва в моята „система за организиране на заобикалящата ме действителност”. Колкото и да е гъвкава тази моя система, смея да твърдя...

     В дома си, на първия етаж, имам кабинет за психологически консултации. Звънците за вкъщи и за кабинета са различни, така че познавам по звъна за какво ме търсят.

     Помня онзи сив и студен, ранен есенен следобед . Лек дъждец и пориви на унил, но пронизващо леден вятър. Преди не обичах есента, но това беше много отдавна. Сега намирам чар и в нея. Тъкмо бях приключила с няколко сравнително затегнати случаи, които ме бяха подхванали от сутринта и едва-що започвах да разпускам с чаша чай в дневната, и с отдаване на „нищоправене”, когато се позвъни от кабинета. Това не ми хареса. Не очаквах никого, нямах записани часове, а и не ми се занимаваше. Освен това някъде в ъгълчето на нищоправещото ми съзнание се мъдреше „инструкцията” от един моите командни центрове, която настояваше да пусна заредената миялна и да пооправя кухнята преди да си дойдат домашните ми. Не съм педант в домакинската работа, дори подозирам, че множество изрядни домакини биха ме определили като полу-мърла, на което аз няма да се разсърдя. Домакинстването ми е някъде по периферията, върша го като на „ магия”, но все пак си имам команден домакински център, който съм оставила да ме ръководи и почти винаги му се подчинявам.

     Ако някой знаеше какво мисля – за командни центрове и т.н. – може би би си затвърдил мнението, че психолозите са си психо. На мен обаче ми е забавно да систематизирам и определям така нещата. Съзнавам, че отстрани би изглеждало комично, но нали затова е вътрешният ни свят . За да няма „отстрани”.

     Преди да разкажа за „нещото”, ще допълня, че съм голям скептик. Не вярвам в разни сили, които съществували паралелно с или в нашия свят. Може да се каже дори, че съм атеистка. Вярвам обаче в огромната сила на психиката, всъщност вярване в случая е неправилно понятие. Убедила съм се от опит в нещата, които може да направи така наречената психика с един човек. Понякога до степен на чудо. На чудодейна промяна. Но съм убедена, че това не са чудеса, а закони на природата. Хората, които се обръщат към мен, както и всички други, имат всичко в себе си. Всичко, за да могат сами да ръководят живота си по най-добрия за тях начин. Често обаче го забравят това, а още по-често мислят, че това са глупости. Тогава идва моментът за външна намеса. И понякога тази намеса се осъществява от някое „психо” като мен. Случва се да помогна на този и онзи.

     ...След като чух позвъняването, се замъкнах с неудоволствие да отворя. Изнанедах се. На вратата на кабинета ми звънеше една наша семейна позната, не много близка, но достатъчно, за да се учудя, че ме търси в кабинета ми, а не вкъщи. Тя определено имаше проблем, серизно психично заболяване, но никога не сме контактували като психотерапевт  и пациент, винаги на приятелски начала. И никога за нещо, свързано със заболяването й. Аз, разбира се, я поканих вкъщи. Докато се придвижвахме към дневната тя успя да ми припомни, че някога съм била споменала, че ще „й гледам на таро” и сега решила да осъществим тази работа.

     Действително използвам картите таро в работата си с пациентите.  Не често, но когато случаят го налага – да. Виждам как някой конкретен символ от „случайно” изтеглена карта въздейства на съзнанието на пациента, как той започва да „работи” там и накрая се ражда резултата. Но за така нареченото гледане – и дума да не става! Не вярвам, че може да се вижда бъдещето по този начин. Познатата ми обаче беше решила, че мога да гледам...Именно за бъдещето...

     Тя не изглеждаше добре. Може би беше във фаза, очите и пробляскваха налудно, блуждаеха характерно, изобщо цялото й държание говореше за поредното обостряне на болестта... Това ме накара да се съглася „да направим един сеанс”.  Реших в себе си, че ще импровизирам.

     Настаних я на дивана, предложих й чай. Тя отказа. Попитах какво би искала за пиене, докато трае гадателския сеанс. Познатата ми искаше само вода. Дневната, трапезарията и кухнята са свързани, но са разположени последователно. Станах, отидох в кухнята. Имам чаши само за гости, може да не съм от най-добрите домакини, но стриктно следя семейството ми да пие само от наши си чаши, гостите – от чаши за гости. По тази причина чашите за гости са съвсем различни на вид от „семейните” ни чаши. Взех една голяма водна чаша със столче, взех и една вода и се върнах при неочакваната ми гостенка.

     Започнахме сеанса. Беше интересно – и за мен, и за нея. По мое виждане – падаха се многозначителни и наистина интересни карти. Тя остана много доволна. Почти веднага след сеанса каза, че трябва да тръгва и аз я изпратих с облекчение, предвкусвайки отново поне час на „нищоправене”.

     Преди да се отдам на тоя час, сложих чашата на познатата ми в миялната и пуснах машината да мие чинии и чаши, най-сетне. После отново поднових седенето на дивана с чаша чай пред себе си. Колко съм седяла така не помня, но чух странен шум откъм кухнята. Зачудих се какво ли става и тръгнах натам да проверя визуално.

     Между кухнята и трапезарията има бар-плот. Влизайки в трапезарията, видях нещо да се мъдри на бар-плота. Изпаднах в ступор. Помислих, че имам халюцинации. Изплаших се здравата! За първи път в живота ми ми мина през  ума неадекватната мисъл: „Ами ако шизофренията е заразна! Поне в остър стадий?!”

     Независимо от ступора, успях да седна на един от столовете и продължавах да гледам към бар-плота. А там стоеше  някакво подобие на огромно мастилено петно, стъпило сякаш на плота с три от „крачетата” си, другата му част беше във въздуха. Нещо между амеба и мастилено петно. Менеше цветовете и формата си сравнително бързо. Цветовете бяха много ярки, почти неземни, психеделични. Поне така ми изглеждаха. Не знам колко време съм „го” гледала, но изведнъж нещо долетя до него от кухнята, стори ми се, че идва от миялната, и се сля с петното-амеба. Моментално след  сливането петното се преобрази. На бар-плота стоеше малко човече, каквото не бях виждала никога. (къде ли да видя такова нещо, та тия неща не съществуват!) Човечето беше високо около четиридесет сантиметра, пропорционално, изглеждаше си като обикновен, четиредесетгодишен, съвременен човек с младежки вид. Беше облечено спортно-елегантно. Сресана къса кестенява коса. Цветът на очите не можах да определя. Май бяха променливи, също като цветовете на „петното”.  Гледаше към мен и ми се усмихваше.

     Чувствах абсурдността на ситуацията, въпреки че не можех да помръдна. Притесненията ми, че имам  халюцинация се усилваха. Човечето продължаваше да ме гледа. Тогава изведнъж изстреля:

-           -  Някога прабаба ти...

    Усетих нещо като пропадане. Както пропадаме понякога, в промеждутъка между будуването и съня. Може би Робърт Монро би казал, че това пропадане всъщност е рязко връщане на „астралното тяло” във физическото, но аз не приемам насериозно такива твърдения. Това е игра на мозъка, психиката. След това пропадане усетих, че се намирам на дивана и че се будя. Май от дрямка.

     Всичко ми се изясни. Явно умората си е казала думата, а и огромната енергия, която излъчваше моята гостенка, може би е изчерпала и последните останали ми сили... и неусетно съм се унесла. Наистина, странен сън, помислих си.

    Навън вече бе тъмно. Скоро домашните ми щяха да започнат да се прибират. Сетих се да отида да разтоваря миялната – предполагах, че вече е измила съдовете.

Отворих машината... Погледът ми попадна на голямата чаша със столче, от която пи неочакваната ми гостенка. По-точно на това, което бе останало от тази чаша – тя се беше пръснала! За първи път ми се случваше да се счупи чаша в миялната ми. Още повече, че чашата си беше от дебело, обикновено стъкло, не някакъв кристал.

    Много мисли, асоциации и дори изводи ми се завъртяха в главата... Едно от словосъчетанията, които ми се забучиха в мозъка беше "Един от Демоните на Лудостта". Ужасяващо просто! Но бързо прогоних всички тези щуротии. Реших, че случката ще си остане за мен просто като „един необичаен следобед" или ""нещото"”. Все пак съм скептик...




Гласувай:
48



1. bizcocho - И аз съм скептик, но картите Таро не ...
22.02.2011 23:14
И аз съм скептик, но картите Таро не са играчка...
цитирай
2. gita969 - Ако не е бил
22.02.2011 23:19
в миялната е щял да бъде някъде другаде. Сън,фантазия,богато въобръжение,реалност. Кой може да каже?Скептицизма и психиката са ти скроили номер. Въпроса е какъв е извода?
цитирай
3. magicktarot - 1. bizcocho, привет!:)
22.02.2011 23:22
Наистина не са играчка... и по мое виждане. Това е разказ. :)
цитирай
4. magicktarot - 2. gita969, здравей!
22.02.2011 23:24
наистина скептицизмът и психиката често си играят с нас:))) Това е разказ, има елемент "истина", но и част художествена измислица, така да се каже...
цитирай
5. razkazvachka - Това ми хареса!
23.02.2011 00:24
ето как и миялната машина се е приобщила към споделеното ви съзнание и си върши нейната част от работата:))))

цитирай
6. vladun - Много интересен...
23.02.2011 01:58
Много интересен фантастичен роман би станал, ако продължиш темата с човечето...:)
Поздрави:)
цитирай
7. bizcocho - Значи си страхотен разказвач:)))))) Аз ти се вързах! :)))))))
23.02.2011 05:00
magicktarot написа:
Наистина не са играчка... и по мое виждане. Това е разказ. :)

цитирай
8. magicktarot - razkazvachka, благодаря ти!:) Наистина, макар и машини,
23.02.2011 08:44
съвсем обикновени и неодушевени, можем да предположим, че са част от "цялото" и участват на равни начала в коктейла-живот, или танца на енергиите:) Или точно споделено съзнание, както казваш. Някои съвременни физици съвсем сериозно твърдят, че съзнанието на всички и всичко е общо...:)
цитирай
9. magicktarot - vladun, поздрави и за тебе!:)
23.02.2011 08:48
Благодаря ти за идеята, интересна е! Ще видим как ще й реагира "човечето"...:)
цитирай
10. ufff - Оф, изкара ми акъла! Чакай да си плюя ...
23.02.2011 08:50
Оф, изкара ми акъла! Чакай да си плюя в пазвата, пу, пу!
;)
Увлекателно разказваш.
цитирай
11. magicktarot - bizcocho, благодаря ти, Жени!:)
23.02.2011 08:50
Заподозрях, че изглежда, че разказвам лично преживяване. Поздрави и успешен ден!
цитирай
12. magicktarot - ufff :)))))))))
23.02.2011 08:54
Пу, пу!:)))) Благодаря ти! Наистина може да е страшно преживяване, особено за лично преживяващия го. И пак зависи от типа психика, характер, опит и куп други фактори. Едно ще го преживеят лесно като героинята, други може и да се посринат май, не знам... :) Поздрави)
цитирай
13. landing - Класика!!! Поздравления за стр...
23.02.2011 10:09
Класика!!! Поздравления за страхотно поднесения разказ, обожавам мистериите, странните неща, съвпаденията, знаците, шестите чувства, вътрешните гласове... но само да ги чета като художествена литература :) Дано не ми се случва да преживея нещо подобно! Всъщност май най- големите шубета като мен опоскват рафтовете с трилъри по книжарниците :) Хубав ден ти пожелавам!
цитирай
14. magicktarot - landing, много ти благодаря!:)
23.02.2011 10:23
Май всички сме шубета, когато става дума за не съвсем обичайни неща.:))) Но ако бяха обичайни - нямаше да им обръщаме внимание и щяхме да си ги третираме най-рутинно. Струва ми се, че навремето, когато повече хора са виждали самодиви, джуджета и други "същности", са ги приемали някак по-спокойно... Май всичко е въпрос на "мода":))) Поздрави и успешен ден!
цитирай
15. gwendoline - Здравей и от мен :)
23.02.2011 10:57
Поднесената история не звучи като измислица, а като същинско преживяване, при това страшно емоционално. Или се е случило на друг, или си е твое :)) А в третия случай, златно ти перо! :))))))
Поздрав!
цитирай
16. compassion - Не се вързах, но ми хареса
23.02.2011 11:05
Много убедително и увлекателно разказваш. Наистина, защо не продължиш? Аз преди две години също така започнах с един разказ за едно дете, което осакатя накрая на разказа ми и Нетито от блога чак се разплака и ме помоли да измисля продължение така, че детето да оздравее. Захванах се аз, но стана 300 страници роман, докато да спася детето :))))) Сега даже го издавам в България.
Дерзай, Соня!
цитирай
17. magicktarot - gwendoline, привет!:))) Благодаря ти!
23.02.2011 11:07
Ама си много хитра и с усет! Знаеш как да изкопчиш информация!:))) За малко да се издам без да му мисля! :))))) Поздрави и весел ден!
цитирай
18. magicktarot - compassion, благодаря ти много за тези насърчителни думи!
23.02.2011 11:12
Не знаех за романа ти, звучи много интересно! Цяло приключение, дори чудо! Поздравления за това! Много бих искала да се запозная и прочета романа ти - и ще го направя! Поздрави!:)
цитирай
19. darcy - Хубава история.
23.02.2011 11:25
Още по-хубава щеше да бъде, ако не беше художествена измислица.
цитирай
20. magicktarot - darcy, благодаря ти и привет!:)
23.02.2011 11:36
Май някъде горе съм споменала, че част е истина, част - друго. Истината е относително понятие, май и измислицата - също.:))) Понякога реалността е странно гъвкава, друг път - отчайващо реална. От какво зависи това каква е и ще бъде - всеки има май мнение... Поздрави!
цитирай
21. demonwind - 18. magicktarot
23.02.2011 11:43
Много добро! С тънка нотка от Лъвкрафт :)))
цитирай
22. frina - Хех,
23.02.2011 12:11
може ли да си взема това демонче за домашен любимец?:)))
цитирай
23. анонимен - Предстоят много проблеми
23.02.2011 12:16
Пише ти един знаещ за съществуването на света на духовното;виждам го с духовни очи-наяве или насън,а понякога и с физическите си очи наяве. Това е дарба Божия и се дава на хора,които заслужават,за да дадат светлина на неведомите.Картите Таро са сатанинска практика,която неизбежно води до демонично присъствие и обладаване.Затова и горното заглавие.Ти се нуждаеш от спешна помощ на психотерапевт-християнски свещеник(най-добре православен).Ако не го направиш,един ден ще го направиш като пациент при психолог или психиатър-но те няма с какво и как да ти помогнат.Свещеникът ще те прикани да се отречеш от дявола,с когото дори по незнание си се свързала,и да се покаеш пред Иисус Христос,за да имаш надежда в този и във вечния живот.Дано вземеш думите ми насериозно-ако направиш противното,ще съжаляваш;пише ти човек минал от безобидното от незнание като теб окултно общение с демоните и стигнал до свещенство.Не желая да те плаша,но положението ти е много сериозно.Ако не вземеш лекарството,което ти давам,ще разбиеш живота си.Ако го приемеш и като се запознаеш с библейското и християнско учение за Бога и мирозданието,вероятно ще излезеш от състоянието на крайно дилетантство в психологията,което практикуваш сега и не само няма да вредиш на хората и себе си(както правиш с картите Таро;и въобще с невежеството за света,който ни заобикаля и живота,който живеем),но вероятно ще им помагаш.Ако поставиш Христос и Неговата философия на първо място,ще видиш психологията в нова светлина.Ще получиш нова квалификация,за която училище и изпит ще е самият живот.Но за да сториш това,трябва за "забравиш"огорченията от миналото.Родители,приятели и близки не са ти дали много,постигнала си всичко сама и си повярвала на безумния материализъм,който те влече към ада.Отбий настрана,чуй и направи,което те посъветвах!Запомни-демоните са вече в твоя живот и на мястото,където редиш Таро.Като тръгнеш за храма и свещеника,те ще ти вгорчат живота.Самият ти живот е в опасност!За успех-моли се Богу за закрила.
цитирай
24. magicktarot - demonwind, благодаря ти!:)
23.02.2011 12:27
За мой срам не съм чела Лъвкрафт, но това е добра идея, тъкмо се чудех какво да чета! Още повече, щом моите писания приличат на неговите, ще ми е интересно! поздрави!:)
П.П. Още се възстановявам от Горнобанския купон!:)))))
цитирай
25. magicktarot - frina, привет!:)))
23.02.2011 12:29
Преотстъпвам ти го, заедно с инструкция за употреба - за всеки случай, за спазване на нормите за "безопасни условия на труд и т.н.":)))))))) Поздрави!
цитирай
26. magicktarot - 23. анонимен, благодаря ти за загрижеността !:)
23.02.2011 12:32
Но това е разказ, героинята не съм аз... Може би оттам си се объркал/а...

Все пак, ако мога, ще й предам посланието ти, но не знам църквата как гледа на хора, които се опитват да контактуват с герои от разкази? Поздрави и още веднъж благодаря за предупрежденията и загрижеността ти - казвам го съвсем сериозно, станало е недоразумение!
цитирай
27. benra - от
23.02.2011 12:34
фантазията до реалността или обратното...хубав разказ, за демончетата в мислите ни-всички ги имаме
цитирай
28. magicktarot - benra, привет и благодаря ти! :)
23.02.2011 12:50
Наистина е сложно с тези демончета:) Понякога си мисля - аз имам демончета, но и отсрещният човек има, т.е. - те дали влизат в контакт? Въпреки нас? И какво ли произлиза от това?:))) Поздрави!
цитирай
29. benra - magicktarot,
23.02.2011 13:54
Влизат и още как..въпреки нас.И какво произлиза зависи само и единствено от тях.Понякога от срещата на демони се ражда ангелско спокойствие...:-)))И на теб поздрави!
цитирай
30. compassion - Като самообявил се специалист по НИЩОТО ;)
23.02.2011 14:45
да кажа моето особено мнение, щот стана дума, де. В човека има Всичко и демони и ангели и разни други и като двама души влизат във взаимоотношение (словесно или не) не знаят с точно кои "части" от себе си контактуват, защото в повечето случай процеса е подсъзнателен (както знаеш). Аз затова непрекъснато говоря, че трябва да се събудим от съня си. Нашите проблеми са в повечето случай самодейност (сами си ги създаваме с някоя гадна мисъл). Тази идея ще дъвча във втория си роман, но и ти можеш да я засегнеш с онова човече де. Ще стане много интересно. Мдааааа, трябва първо да опознаем себе си, т.е. да се запознаем с всички чавечета в нас и да се научим да общуваме с тях в "светлина".
цитирай
31. magicktarot - benra : "Понякога от срещата на демони се ражда ангелско спокойствие...:-)))"
23.02.2011 16:32
Дай Боже по-често да става така!:)
цитирай
32. magicktarot - compassion : "да се запознаем с всички човечета в нас и да се научим да общуваме с тях в "светлина"."
23.02.2011 16:46
Руми, ще чакам с нетърпение романите ти! Ако е удобно, би ли споделила какво е името на първия, който ще излиза? За втория не питам засега - ще го кажеш, когато стане готов...

Тази "светлина", за която говориш. Това е може би нещото, което ни свързва, независимо дори от съня ни... Нещото, което ни кара понякога да се обичаме, въпреки че сме все още заспали... Наистина, какво ли ще стане, ако всички се събудим!? Как ли ще блесне тази "светлина"? Опитвам се да си представя, дано го видя и "реално"! Тогава може би няма да има "самодейност - проблеми", която, както казваш, е продиктувана от това, че май не винаги виждаме "светлината". Много ми хареса тази "светлина", попадение е!
цитирай
33. trevistozelena - все пак си скептик...
23.02.2011 18:15
... :)
поздрави, уникална разказвачка си! (може да е от цветовете на човечето или от прилепчивата шизофрения, но по-вероятно си е чиста проба дарба)
цитирай
34. injir - , , , а и огромната енергия, която ...
23.02.2011 18:20
,,,а и огромната енергия, която излъчваше моята гостенка...,,
цитирай
35. vippoker - невероятен разказ по едно време ...
23.02.2011 19:56
невероятен разказ
по едно време даже си представих мастиленото петно
още веднъж браво за разказчето
много е увлекателно
цитирай
36. magicktarot - trevistozelena, благодаря ти!:)
23.02.2011 20:54
Донякъде скептик само, надявам се:)))
цитирай
37. magicktarot - injir, привет!:)
23.02.2011 20:55
може би от тази енергия се е пукнала чашата...
цитирай
38. magicktarot - vippoker, благодаря ти!:)
23.02.2011 20:57
Поздрави!:)
цитирай
39. анонимен - Тук
23.02.2011 21:29
Едно човешко същество е една джунгла.
Бъди предпазлив, ако си от Божествения Дъх.
Там (в човешкото същество)
има стотици и хиляди вълци,
както и диви свине, които дебнат в засада.
Тази гора е пълна с вампири и феи.
Човекът сам кани своите демони, но не се радва на гостите си.
Забравя той как, кога и къде им е изпратил поканите.
Но Времето не може да забрави това,
то точно ще посочи на госта точния адрес
и до прага на стопанина ще го отведе.
Казвам ви, не гонете госта,
за да не ви отмъсти той за накърненото си самолюбие,
като се застои свръх всяка мяра,
или пък да зачести повече, отколкото преди.
Отнасяйте се радушно и почтително към всеки гост,
независимо от поведението и вида му;
всъщност той е дошъл да ви даде това, за което вие сте помолили.
И на този, който ви е немил и плащещ, особено внимание отделете,
нахранете го повече отколкото той желае,
та като ви напусне да ви бъде благодарен.
И ако отново ви навести- като приятел да дойде, не като кредитор или враг.
И се отнасяйте към всеки като към почетен гост, завоювайте с това доверието му и узнайте скритите причини за идването му.
цитирай
40. magicktarot - 39. анонимен, привет, Тук!:)
23.02.2011 21:45
благодаря ти за тези хубави слова, много правдиви изглеждат! И ти ли си падаш по Времето? ;))) За мен описваните от теб неща са безвремеви, но предполагам "времето" е метафора...Поздрави!
цитирай
41. megg - Между страховете и мечтите по надделничното ...
23.02.2011 21:50
Хареса ми твоят разказ, много!
Поздравления! :)
цитирай
42. magicktarot - megg, благодаря ти!:) Дали са страхове
23.02.2011 22:04
или мечти? Но ти казваш "между", май разбрах... :) Поздрави!:)
цитирай
43. kometapg - Пишеш много увлекателно! Прочетох ...
23.02.2011 22:52
Пишеш много увлекателно! Прочетох с интерес! Поздрав!:)
цитирай
44. анонимен - Тук
24.02.2011 00:43
Благодаря.
Поздрав на безграничната любов и свещено разбиране
скрити в твоето сърце!
Колко е странно, че ние, деца на Времето и Пространството,
все още не разбираме, че Времето е всеобща памет,
записана на скрижалите на Пространството!
И ако ние, ограничени в чувствата си,
все пак сме способни да запомним нещо
в промеждутъка между раждането и смъртта си,
колко несравнимо повече може да запомни Вемето,
което е текло преди раждането ни
и ще тече и след смъртта ни!
Времето помни абсолютно всичко,
не само това, което ние помним,
но и това което, напълно сме забравили.
Няма забрава във Времето.
И няма ни най- малко движение,
или вдишване, или издишване, които да не се запомнят.
И всичко, което Времето помни,
е запечатано в Пространството, в заобикалящите ни предмети.
Земята под нозете ни, въздухът, изпълващ ноздрите ни, жилищата ни
- всички те са готови да разкажат за най- кратките мигове на нашия живот: събития от отминали дни, от днешни, от бъдещи
- само да имаме сили всичко да прочетем
и острота на ума, за да постигнем смисъла му.
В живота и смъртта, на Земята и извън пределите и
- никъде ние не сме самотни, винаги ще ни съпровождат тези предмети
и създания, които разделят с нас нашия живот и нашата смърт,
а ние сме съпричастни към техния живот и смърт. Тук мярата за нашето участие е сравнима с тяхната мяра и взаимно се търсим едни други.

цитирай
45. анонимен - И като ти звъннаха на звънеца,
24.02.2011 00:47
откри че краката ти са отвити :)))
цитирай
46. magicktarot - kometapg, благодаря ти!:)
24.02.2011 07:55
поздрави!
цитирай
47. magicktarot - 44. анонимен Тук, отново красиви и силни думи! Благодаря ти!:)
24.02.2011 08:02
Аз приемам това, което съвременните физици казват - а то е, че времето, което тече и помни всичко е всъщност пространство-време. Това е нещо неразделно. Ние също сме част от него. Т.е. и ние помним всичко. Да, нашето его, съзнание и както го наречем може да не помни, но всички, дълбоко в себе си помним, именно защото и ние сме време-пространство. Предметите - също. Нещата са едно цяло, поне така изглежда. Казват - времето тече. Но и всеки един, дори най-прост предмет, се променя постоянно - значи и той тече, т.е. - и той е част от Общия Поток. Раждането и Смъртта ни също са част от потока... Те са Потока. Не са извън времето...
Поздрави и много Време ти пожелавам!
цитирай
48. magicktarot - svery, привет!:)
24.02.2011 08:04
На героинята ли говориш / пишеш ? ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2718959
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14953