„В наше време сме открили електричеството, в търсене на разбиране на енергията в нас“.

Шри Юктешвар, „Свещената наука“

Що е енергия?

Енергията, и в частност електрическата енергия, която е основата на модерната технология в наше време, играе толкова важна роля в нашата култура, че просто не може да бъде пренебрегната по никакъв начин. Реално, ако само за момент си представим какво би се случило, ако по дадена причина спре за един-единствен ден електроподаването по цялата планета – и си го представим образно – ще разберем важността и основната роля, която играе електрическият ток в нашата култура и цивилизация.

Дали историята на енергията започва с изобретяването на електрическата крушка от Едисон и дали тя е постигнала своя връх с откриването и подчиняването на атомната енергия, лазерните лъчи и ултразвука? Или, погледнато от друг ъгъл: дали това, което в нашата култура по принцип е разглеждано като най-висше ниво на техническо развитие, не е всъщност само подножието на безкрайния връх на енергията?

Ако разгледаме историята на познатите ни древни култури от всички континенти, можем да намерим в нея следите на знанието и прилагането на биологичната, космическата и психичната енергия – или както изберем да наричаме този вид явления.

ПОГЛЕД КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО МИНАЛО

Интересът към изучаването и използването на психичната енергия, на т.нар. жизнена енергия, vis vitalis, присъстваща във всяко човешко същество, също може да бъде проследен назад в европейската история. Важно е да се отбележи, че тук няма да се занимаваме с философските възгледи по въпроса, а ще разгледаме основно практическите методи, използвани с различни цели, но най-вече – с лечебни такива.

Алхимикът, лекарят, физикът и „човекът-чудо“ от Ренесанса, Парацелз (1493 – 1541) е наричал тази енергия МУНИС. Той открива, че тя може да изчиства тялото и да възстановява здравето, както и че различни блокажи и слаби енергийни полета в нея могат да причиняват болести. В същото време Парацелз постига големи успехи в лечението. Независимо от това, тъй като неговите неконвенционални методи не са в съгласие със законно установената медицинска практика от неговото време, той бива изключен от лекарското съсловие. Все пак, в наше време Парацелз е считан за един от най-големите лекари на своето време.

През 17 век сл. Хр. химикът и физик Ван Хелмонт (1580 – 1644) създал концепцията за МАГНАЛЕ МАГНУМ (Magnale Magnum, лат.) – Великото Велико. Това, според Ван Хелмонт, бил принципът, който свързва душите на хората, позволявайки им да си влияят взаимно един на друг. Магнале Магнум той го обяснявал като нещо подобно на Анима Мунди (Душата на Света), но проявена ограничено, локално. Ван Хелмонт бил убеден, че посредством тази енергия едно човешко същество може да влияе на друго, дори от разстояние.

В подобна насока, с подобен „енергиен модел“ работи и именитият учен химик барон фон Райхенбах (1788 – 1869). Той нарича тази енергия ОД.

Германският лекар и астроном Франц Фридрих Антон Месмер (1734 – 1815) развива идеята за ЖИВОТИНСКИЯ МАГНЕТИЗЪМ. Той канализира енергията на пациента със своите ръце. В наше време все още практикуват т.нар магнетопати – тяхното лечение е базирано на учението на Месмер. Той, обаче, също не успява да легализира своя метод на Животинския Магнетизъм и също е изхвърлен от лекарската гилдия.

През 20 век австрийският психотерапевт Вилхелм Райх (1897 – 1957) прилага в своята терапия концепцията за Енергията, която той нарича Оргон. Според него напреженията и блокажите в енергийното поле на човека се проявяват като психически разстройства, като по този начин Психе (или психиката) влияе всъщност на енергията. Райх прилага различни упражнения, приличащи и вероятно взаимствани от Йога, с които възстановява свободния поток на Енергията в тялото. В наши дни идеите на доктор Райх стоят в основата на няколко психотерапевтични метода. Самият Райх, бидейки един от най-изявените ученици на Зигмунд Фройд, е бил обект на преследване от страна на Хитлер, а впоследствие, преселвайки се в САЩ, е подложен на гонения и от тамошната власт – полицията нахлува в лабораторията му, изземва и изгаря всички негови трудове и той прекарва последните години от живота си в затвора, където умира (това се случва по време на МакКартисткия режим там).

ТАБУ. СТРАХ. НЕТЪРПИМОСТ.

По-горе споменахме само няколко от най-известните и добре познати имена, концепции и теории, свързани с "психическата енергия". Всъщност, списъкът е много дълъг и мястото му е по книгите, свързани с темата, защото не би се побрал в една уеб-публикация. Но от описаните дотук схващания прозира едно: независимо дали това явление се нарича Мунис, Оргон, Вис Виталис, Од, Прана - тези имена обозначават едно и също нещо: фината и невидима Енергия, която стои зад и влияе пряко на физическото тяло.

Четейки за толкова различни думи и имена, обозначаващи едно и също нещо, и потънали в забравата на Времето - човек може да се почуди за какво е всичко това, като повечето от него наистина е забравено. В днешно време, например, са модерни "вибрациите" - и то за тях не е прието да говорят хора от плът и кръв, а задължително разни "извънземни" или "невъплътени духовни учители" - тогава се приемат за верни и меродавни тия неща. Дотолкова сме се откъснали от тематиката, дотолкова сме забравили своята основна Същност, че само "извънземните" могат да ни осведомят за нея... Хем смешно, хем страшничко, като се замислиш... Факт е, че нито един от тези пионери на психическата енергия, гениални хора, но от плът и кръв - не е успял да създаде официална наука, свързана с тези явления. Каква ти официална наука! Повечето от тези смели и умни хора са били подлагани на жестоки гонения от официалната власт и "наука", и са били принудени да работят тайно, рискувайки свободата и живота си. Властта и преди, и сега нарича тяхната дейност "шарлатанство" и "суеверие". Но такъв вид гонения на новаторите не са нещо ново, нито са свързани само с т.нар. психическа енергия - достатъчно е само да си припомним съдбата на Джордано Бруно, на Коперник, на Галилей, списъкът пак е много дълъг...

Пак във връзка с гоненията и табутата - още около 400 година след Христа са забранени дейностите на Гностиците, които, освен всичко друго, използват и работа с чакрите в своите практически учения. Така че, от далечни времена и до днес езотеричното знание всъщност е използвано само от тайни и тесни кръгове хора, ложи, организации (по отношение на Европа и Новия свят).

Но, наистина, защо тези хора и техните идеи са срещали и продължават да срещат такава нетърпимост от страна на официалните култура и наука? Вероятно това се дължи на непреодолимия невротичен страх от неизвестното - защото "психичната енергия" продължава да бъде нещо непознато и неизвестно. Нещо, което не е обяснимо с наличните знания и понятия за вселената. Но това ограничение е ограничение, просто защото в света ни преобладава материалистичният начин на мислене и възприятие. В едно първобитно живеещо племе начинът на мислене и възприятие не е материалистичен - и членовете на това общество могат лесно да асимилират и дори да си обяснят различните явления, произлизащи от "психичната енергия". Но при хора, живеещи в напреднала техническа цивилизация - това е трудно, до степен невъзможно за постигане. Там далеч по-удобно е всичко необяснимо да се сложи под знаменател "суеверие", "невежество", „псевдонаука“  или "шарлатанство". Впрочем, различен е начинът на мислене и в други култури и високо развити цивилизации – основно на Изток.

Все пак, нека погледнем към най-новите визии и практически доказателства, постигнати по отношение на психическата енергия от съвременната наука.

ПСИХОТРОННАТА ЕНЕРГИЯ - ОТКРИТИЯ В БИВШИЯ ИЗТОЧЕН БЛОК

Към края на 20-те години на 20 век в СССР се наблюдава силен интерес към изследването на психическата енергия и т.нар. паранормални способности (телепатия - предаване на мисли на големи разстояния, без изполване на апарати и всякакви други помощни инструменти; телекинеза - придвижване на предмети от разстояние, без използване на физическа сила, и т.н.) В тези изследвания участват различни изследователски екипи от учени - физици, математици, биолози, неврофизиолози, психиатри и т.н., - като тези учени са получили голяма подкрепа от държавата, отлично оборудвани лаборатории и всякакви най-модерни измервателни уреди, достъпни по онова време. Изследванията продължават няколко години, като резултатите от тях са следните: учените успяват да направят "не-механичната" енергия осезаема за нормалните човешки сетива, както и да документират откритията си. Тези учени се съгласяват, че са открили нова, революционна форма на енергия - а именно: енергийното поле на човешкото тяло, което е на разположение на всеки един човек.


Продължение и цялата статия: ТУК

...