Или: "Сезам, отвори се!"

Често се твърди, че думите не могат да влияят на материалната среда.

И наистина, те доста често не влияят. Но дали  нещо повлиява друго, или не – това е твърде относително и  който е напълно сигурен в „да“ или „не“, е много вероятно да греши, освен ако не е същество, което ВИЖДА И УСЕЩА АБСОЛЮТНО ВСИЧКО.

Реално, май почти никой не усеща абсолютно всичко в света. Какво говоря!?! Даже не говоря, а пиша… (следва намигване, ….. с „третото око“). Дори повечето хора не усещат всичко в „собственото“ си тяло. Не усещаме 99,99 % от биохимичните процеси, които се извършват в него. И то сериозни процеси, които са хиляди в минута… Какво да говорим, - опа! -  пишем за цялото Мироздание!

Но нека се върнем на Езика. Тази мистерия, за която никой реално не знае откъде е дошла. Това Божествено средство, което служи за свързваща нишка между Времената, между Поколенията, между Традициите. Този Дар, често пренебрегван от глупците, които твърдят, че той служел само за да можеш да фабрикуваш лъжи, или че основното му предназвачение било да разделя хората  - следва веднагическият пример с Вавилонската кула от Тората/Библията. Ето го пасажът – Битие 11:1-9:

***

1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.           

2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.        

3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.  

4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.        

5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.  

6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.          

7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.               

8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.      

9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

***

Но това са само глупашки глупоразсъждения – защото, реално, езикът обединява. За да се разбираш с някого, трябва да говорите на един език – и в пряк, и в преносен смисъл. Напълно логично е, че това, което обединява – само и единствено то може и да разделя!!!

Повтарям:

ТОВА, КОЕТО ОБЕДИНЯВА – САМО И ЕДИНСТВЕНО ТО МОЖЕ И ДА РАЗДЕЛЯ.

Има, обаче, определени "точки" в нивата на реалност, където става допир и реакция между "езиците" на съответните нива. Защото всяко "ниво" си има определени "езици".

В такъв случай имаме влияние върху материалната среда, посредством езика.

Някои го наричат "чудо".

Други са създали религии и учения, като почнем от Ведическите, преминем през Кабала, и стигнем до незнайно „транс-къде“, които учения се занимават с "езика като инструмент" за опериране между реалностите.

А, да, има и съвременни учения, и напълно практически и прагматични науки, които се занимават с езика и неговата способност да моделира реалността - ако не се лъжа, едно от тях се нарича "Пропаганда", другото е "Реклама".

Конспиративистите и други подобни „коне с капаци“ не виждат почти нищо друго в Езика, освен това, че с него, видите ли, можело основно да се манипулират хората. Всъщност – можеш ли изобщо да манипулираш някого, ако не можеш да говориш? Т.е. – действително без Език няма как да манипулираш. Но, да виждаш само това от този Велик  Божествен Дар, да преценяваш Езика само по тази му способност – е същото, като да виждаш в човека само един носител на чревни бактерии…

Мнозина порицават „говоренето“ и пледират за „мълчание“ – но и мълчание не може да има, ако не съществува базата на Езика…

В наше време дори и неграмотните знаят, че компютърните програми се произвеждат чрез различни програмни езици. Ако програмистът сбърка „езиково“, и програмата дава проблеми и не работи както трябва. Обаче, дори и грамотните, доста често пренебрегват Езика, говоримият език, дошъл при нас от незнайно Къде. Можем лесно да си представим и да разберем, че при грешка в програмния език ще има проблеми с практическата работа с програмата, която той е изградил, но не винаги ни е лесно да приемем, че неразбориите и проблемите в нашия живот може да се дължат и на грешки и неправилна употреба на нашия си език. Приемаме езика за даденост, за напълно нормално и извечно допълнение към ежедневния си живот – и покрай неговото постоянно присъствие навсякъде, някак забравяме за неговата, вероятно основна, функция – а именно: построяване и създаване на пряката реалност. На действителността. Какво е „действителност“? Едно от значенията ѝ: ДЕЙСТВАЩА РЕАЛНОСТ.
...

Продължението: ТУК

...