ДУМА = ДУХ + МАтерия

Представям поредното доказателство, разбира се, не научно, а чисто медитативно – условно казано, - че Българският Език е сам по себе си вероятно най-близък до Първичния Език, до този предполагаем Основен Език, на който са говорели Хората преди „Вавилонската Кула“. Знае се, че преди това хората са били в сговор и разбирателство помежду си, а между думата и нещото, което тя обозначавала, не е имало разлика (последното е мое предположение, не е меродавно, макар че и „Вавилонската кула“ не е научно доказана и се води просто „мит“). А когато между дума и обозначавано от нея няма разлика  - то това директно показва, че, изкажеш ли думата – ти материализираш „нещото“.

Преди да премина по същество, ще припомня, че „езикът“ е една от най-големите мистерии на човечеството – защото, независимо че можем да проследим произхода и корените на различните съвременни думи в прото-езиците, и че можем да групираме различните съвременни езици в определени групи по произход, ние продължаваме да НЕ ЗНАЕМ кога и как са създадени и наложени за „всеобща употреба“ човешките езици. Тук веднага ще бъде цитирано началото на Евангелието на Йоан – „В началото бе Словото“ – затова бързам да го цитирам и аз. Логосът, или Словото – пораждащият, творящият, сътворяващият Принцип, или Бог, или Абсолют – това е т.нар. в българския превод на Библията „Слово“.

Езикът, оттук – ами това е Действащ Бог!

Неслучайно има толкова учения – тайни и явни, които използват някои определени езици като програмиращ принцип – по същия начин, както съвременните програмисти създават софтуер. За да създадеш действащ софтуер, ти трябва да владееш хубаво даден програмен език/езици и да ги използваш. Като напишеш програмата – тя е като семе – полагаш я някъде и тя започва да се развива... Може дори да не е „посята“ никъде в чисто физически и материален аспект  – софтуерът не е хардуер. Софтуерът стои в „пространството“ вечно – условно казано – защото „вечно“ е свързано с някакъв вид време, а софтуерът е нещо безвремево. Той стои като семе в пространството и чака да попадне на подходяща почва.

И да се върна за малко на ученията и традицииите (като Кабала, например, а и Йога – с нейните „мантри“ – всъщност между всички учения могат да бъдат направени безброй паралели, което показва, че в началото е имало Едно-Единно Учение – от което са се разроили всички останали). Съвременните хора твърдят, че като кажеш нещо – не го материализираш.  Древните заклинания и словесни формули на древни езици (като санскрит, латински, дори „ангелски“) навремето имали силата да материализират, но съвременните езици били изгубили тази древна Сила, която е правела „от думите дела“, така да се каже. Реално, няма такова нещо! Защото, всичко, което се случва в нашето общество, се случва именно поради Думите, поради ЕЗика, поради Словото. Тъй като всички ние, след като се научим да говорим, ставаме напълно зависими от Езика... Всяко наше действие, всяка наша мисъл се поражда от, във и чрез езика...

„Казана дума – хвърлен камък“ – е казал българският народ.

Най-интересното и което е основната тема на настоящата публикация е именно думата „ДУМА“.

По време на медитация ми  се яви един от невъплътените ми Водачи и ме насочи да проуча малко повече за „дума“. Реших да го послушам – всъщност, това е началният тласък в това мое медитативно проучване, така да се каже. Тук в скоби искам да отбележа, че, понеже нямам кирилица на клавиатурата, на която пиша понастоящем, често вместо „м“ натискам „в“ – и „медитация“ често я изписвам като „ВЕДИтация“. Това е някаква синхронна игра или шега от страна на компютъра – и на програмистите, които са го създали, а защо не и на Всеобщия Разум? В крайна сметка – всичко води началото си от Него. От Логоса. Та, само да добавя – ВЕД/ВЕДИ – е корен от санскрит – и значи ЗНАЯ. Медитация – Ведитация... Край на скобата – тя е напълно в района на фантастичното – да не помисли някой, че е самата истина.

И след като бях насочена към „дума“, осъзнах, че в този  си смисъл, в който е тя на български, в другите езици не присъства. Повечето славянски езици имат друга дума за „дума“. Основно тя е „слово“.  И фактически само съвременният български използва думата „дума“ в смисъла, който влагат българите – на езикова единица. На руски „дума“ това значи „мисъл“ – но не се използва в съвременния руски – а само думата за „мисля“, т.е. „дума“ в руския е влязла като глагол, като действаща дума, така да се каже – „думать“ – мисля.

Ето една кратка извадка на английски от онлайн етимологичен речник за думата „duma”: ...

...


Цялата статия: ТУК

...