-87-

Днес не знаят какво е съответствие; това незнание има много причини, а първата е, че човек се е отдалечил от Небето поради любов към себе си и към света. Онзи, който обича преди всичко себе си и света, не се взира в нищо друго, освен в светсктото, защото то ласкае външните сетива и съблазнява склонностите; той не обръща внимание на духовното, защото то ласкае вътрешните сетива и съблазнява ума; ето защо го отблъсква от себе си, казвайки, че духовното надвишава [възможностите на] неговото мислене. Другояче постъпвали древните, за които науката за съответствията  е била същността на цялото знание: от нея извличали разумността и мъдростта и чрез нея принадлежащите към Църквата общували с Небето; затова науката за съответствията е ангелска наука. Най-древните, които били небесни хора, мислели из самото съответствие, както ангелите; затова тези хора разговаряли с ангелите, затова Господ често им се явявал и ги наставлявал. Но днес тази наука е дотам занемарена, щото не се знае какво е съответствие.

-88-

Без схващане на това какво е съответствие, изобщо не може да има ясно знание нито за духовния свят, нито за неговото въздействие върху природния свят, нито за това, което е духовното спрямо природното; нито дори би имало ясно знание за човешкия дух, който се нарича душа, и за неговото действие в тялото, нито също за състоянието на човека след смъртта. Затова трябва да се каже какво е съответствие и какви са неговите качества. Така ще се прокара път към всичко онова, което ще следва.

-89-

Първо трябва да се каже какво е съответствие: целият природен свят съответства на духовния свят не само в общото, но също в единичното; значи всичко, което съществува в природния свят вследствие на духовния, се нарича съответстващо. Нека се знае, че природният свят съществува и пребъдва вследствие на духовния свят, както следствието из своята действаща причина. Природен свят се нарича цялото пространство под слънцето – всичко, което получава от него топлина и светлина; всичко, съществуващо по такъв  начин, принадлежи на природния свят, а духовният свят е Небето и на този свят принадлежи всичко в небесата.

 

 

-90-

 

Тъй като човекът е Небето, а също така Светът в пределно малка форма по образа на пределно голяма форма /57/, в него съществуват духовният свят и природният свят. Вътрешното, присъщо на неговия ум, онова, което се отнася до разума и волята, образува духовния му свят; външното пък, присъщо на тялото му, онова, което се отнася до неговите усещания и действия, образува природния му свят; затова всичко в природния му свят, което значи, неговите тяло, чувства и действия, и произхожда от неговия духовен свят, тоест от неговите дух, разум и воля, се нарича съответстващо.

 

-91-

Що е съответствие, може да се види в човека на неговото лице. Всички чувства на духа се появяват в своя естествен вид, каквито са, върху лице, което не е научено да се преструва. Ето защо лицето се нарича издайник на душата. Така духовният свят на човека се представя в природния  му свят; по подобен начин интелектът се представя в говоренето, а желанията – в действията на тялото. Значи всичко, което се проявява в човешкото тяло, било на лицето, било в речта, било в движенията, се нарича съответствие.

-92-

Оттук може да се види какво представлява вътрешен човек и какво представлява външен човек; вътрешен е онова, което се нарича духовен човек, докато външен и онова, което се нарича природен човек. Те се различават един от друг, както Небето от Земята; всичко онова, което се изявява и съществува във външния или природния човек, се изявява и съществува  поради вътрешния или духовния човек.

-93-

Досега се говори за съответствието на вътрешния или духовния човек с неговия външен  или природен човек; оттук нататък ще става дума за съответствието на цялото Небе с единично своеобразното в човека.

-94-

Беше показано, че цялото Небе наподобява човека и че има човешки образ, поради което се нарича човек в пределно голяма форма; беше показано, че онези ангелски общества, от които се състои Небето, са подредени като крайниците, органите и вътрешностите в човека; така че някои от тях са в главата, други – в гърдите, трети в ръцете или пък в отделните им части /виж 59-72/. Значи обществата, които се намират в някоя част на Небето, съответстват на същата част в човека: общностите в главата на Небето съответстват на главата в човека; онези, които там са в ръцете, съответстват на ръцете в човека, и така във всичко останало. Именно из това съответствие човекът продължава да съществува; понеже той не пребъдва от другаде, освен от Небето.

-95-

Поради това на съответното място се видя, че Небето е разделено на две царства, едното от които се нарича небесно, а другото се нарича духовно. Общо, небесното царство съответства на сърцето и на всичко, свързано с него в тялото, докато духовното царство съответства на белите дробове и на всичко, свързано с тях в тялото. Поради това сърцето и белите дробове образуват две царства при човека, като сърцето управлява чрез артериите и вените, а дробовете чрез нервите и мускулите; двете царства участват във всяко усилие и във всяко деяние. Във всеки човек, в неговия духовен свят, който се нарича духовен човек, също има две царства – на волята и на разума; волята управлява чрез любовта към благото, а разумът управлява чрез любовта към истината. Тези царства съответстват на царствата на сърцето и белите дробове в тялото. Така е и на Небето: небесното царство е Волята, като там царува благото на любовта; духовното царство е Разумът, и там царува истината; на това съответстват функциите, които  имат сърцето и белите дробове в човека. Именно поради това съответствие, сърцето в Словото означава волята, а също благото на любовта, докато диханието на дробовете означава разума и истината на вярата. Ето защо чувствата се приписват на сърцето, независимо че те нито идват от него, нито му принадлежат.

-96-

Това съответствие на двете небесни царства със сърцето и белите дробове е общото съответствие на Небето с човека; по-малко общо съответствие е онова с отделните членове, органи и вътрешности на тялото. Обаче трябва да се помни, че духовете, които са в главата на пределно големия човек, тоест Небето, повече от останалите пребивават във всяко благо, понеже живеят в любов, мир, невинност, мъдрост, разумност, а знач в радост и щастие; така те оказват влияние върху главата и върху онова при човека, което идва от главата, съответствайки на всичките й части. Онези, които са в гърдите на пределно големия човек, това ще рече, Небето, обитават в благото на обичта и вярата и значи въздействат в гърдите на човека и им съответстват. Обитаващите  пък хълбоците и органите на възпроизводство на пределно големия човек, или Небето, пребивават в съпружеската любов. Онези духове, които са в краката, живеят в благото на крайното Небе, наричано природо-духовно благо. Онези от ръцете и китките пребивават в силата за истина, идваща от благото. Онези духове, които обитават очите, са в разума. Духовете от ушите са в послушанието и подчинението. Онези пък, които обитават ноздрите, живеят във възприятието. Духовете от устата и езика обитават говора, който се дължи на разума и усещането. Онези от бъбреците пребивават при очистващата, изобличаващата, наказващата истина. Духовете от черния дроб, жлъчката и далака обитават в различни очиствания на благото и истинното. Това важи и за останалите части на Небето, които въдействат върху същите части в чомешкото тяло и им съответстват. Въздействието на Небето се проявява в деянията и службата на органите; тяхната служба, която произтича от духовния свят, добива облик чрез качества, присъщи на природния свят, като именно така се проявяват; ето оттук произтича съответствието.

-97-

Пак затова в Словото членовете, органите и вътрешностите означават подобия: всичко там означава според съответствия. Главата означава разумността и мъдростта; гърдите означават обичта; хълбоците означават съпрнужеската любов; ръцете и китките означават силата на истината; краката означават природното; очите оцначават интелекта; ноздрите означават възприятието; ушите означават послушанието; бъбреците означават очистващата сила на истината и така нататък. Ето защо хората обичайно казват за разумния и мъдрия, че има глава; за обичливия – че е сърдечен приятел; за възприемчивия – че има силен нюх; за схватливия – че има остър поглед; за силния – че има широки плещи; за онзи, който върши делата си с любов – че действа от сърце. Тези и много други подобни фрази, присъщи на речта на човеците, произтичат от съответствието; те идват от духовния свят, макар човекът да не го знае.

-98-

Чрез много преживявания ми беше показано, че има такова съответствие между  всичко на Небето с всичко при човека, при това чрез толкова много, че съм убеден в това като в нещо очевидно и извън всяко съмнение; но нямада описвам всичко това тук; нито пък естествотно на произведението ми позволява. Те са приведени в „Небесни тайни”, където става дума за съответствията, за представянията, за въздействието на духовния свят върху природния и за

връзката на душата и тялото.

-99-

Макар че всичко в тялото на човека съответства на всичко небесно, все пак човекът не е образ на Небето по своя външен облик, а само по вътрешната си форма; следователно вътрешното в човека възприема Небето, докато външното възприема света. Така че колкото повече вътрешното му начало приема Небето, толкова повече човекът става Небето в пределно малка форма, по образа на пределно голямата; колкото по-малко неговото вътрешно начало приема небесата, толкова по-малко човекът става Небето и образ на пределно голямото. При все това, външните начала на човека, които възприемат сват, могат да имат форма, съгласувана с порядъка на света, и оттук, с различни видове красота. Но външната красота, принадлежаща на тялото, произлиза от родителите и от формирането в утробата, а после се поддържа чрез общото влияние на света върху тялото; ето защо природната форма на човека твърде се различава от духовната му форма. На няколко пъти ми бе показано какъв е по облик духът на човека и забелязах, че при някои хора, които имаха красиво и приятно лице, той беше безформен, черен и чудовищен – бихте го нарекли адски, а не небесен; при други, не така красиви, видях да обитава прекрасен, сияен и ангелски дух. След смъртта духът на човека се явява такъв, какъвто е бил в тялото, докато е живял на земята.

-100-

Обаче съответствието се простира много по-широко от  човека. Има съответствие между небесата; третото или вътрешното Небе съответства на второто или средното Небе, съответстващо на първото или крайното. На крайното Небе съответства телесният образ на човека, т.е. крайниците, органите и вътрешностите, ето защо човешката телесност съставлява онова, в което Небето стига до краен завършек, онова, над което то пребъдва като своя основа. Но тази тайна ще се разгласи по-пълно на друго място.

-101-

Наложително е да се знае, че всички съответствия с Небето са съответствия с Богочовешкостта на Господа, защото из Него е Небето и Сам Той е Небето, както пролича в предните глави. Ако Богочовешкостта не въздействаше върху всичко на Небето, а също, съобразно съответствията, върху всичко в света, то не би имало нито ангел, нито човек. Оттук става ясно защо Господ е станал човек, облякъл е открай до край своята Божественост в човешки образ. Това е станало, понеже човешката Божественост, пораждала небесната преди идването Господне, вече става недостатъчна, за да поддържа всичко, откак човекът, който е основата на небесата, изврати и разруши порядъка.

-102-

Ангелите се изумяват, когато чуват, че има хора, които приписват всичко на природата, и нищо не отреждат за Божественото; както и такива, които вярват, че тялото, в което са събрани толкова чудеса на Небето, е създадено от природата, като дори твърдят, че разумът човешки произлизца също от природата.  Но ако мъничко се издигнат умствено, могат да видят, че тези неща идват от Божествеността, а не от природата; че тя е сътворена, за да облече духовното и съответно да го изобразява в последната степен на порядъка. Такива умове ангелите уподобяват на совите, които виждат в тъмата и никога на светло.

Емануел Сведенборг „Небе и Ад”

Вместо коментар, просто ти съобщавам, че препрочитам вече няколко пъти постинга ти и бавничко смилам посланията в него. Ако изобщо успея...

Радвам се, че ти е привлякъл вниманието Сведенборг и че се обади! За мен това е един от най-великите хора, появявали се на Земята. Вижданията и философията му са невероятно човеколюбиви - може би затова са се опитвали да го обявят за еретик... Поздрави!:)

Статията трябва да се прочете бавно, няколко пъти. За да се навлезе в тази материя.
Ние сми жертва но материализма, Диамат, на който ни учеха преди.
Има първо много неща за изхвърляне.
И после да навлизаме в нови светове на знанието.

Поздрави!

Но е крайно време да навлизаме, все пак Сведенборг ги е писал тези неща през 18 век...:) Поздрави и мерси за коментара!

не са това което са

проекция и прожекция - небето в нас, ние в небето:)
близка ми е представата, неведнъж писано в стихове
ето нещо, за което се сетих като четох - нещо огледално

Тя, небето

Oглежда се небето

цяла сутрин суетно прережда облаците

разсъблича се -


разхвърля небрежно в синята гримьорна
халат

корсет

чорапи шапка

рокля
дантели
жартиери

в обличането после

е колебливо

пудри се до обед

заговаря се със слънцето и се забравя

докато се наконти в дневен тоалет
се мръкнало

обсипят го безцеремонните звезди

закичи го лукавата луна

и блесне в ролята си
на вечерна прима/млива/милва


неоспорими доказателства за това
че всъщност небето е TЯ(!)

жена


която не брои ударите на часовника звездите
и обувките
повлича по стълбите към утрото наметката си
зазорява

(*Тя, Дея, винаги ще подържи ръката ти когато трябва )

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2010/06/09/tia-nebeto.559414