Прочетен: 10423 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2011 13:25
Въпреки всичко, именно дългогодишното ни приятелство с Ан Армстронг ни предостави най-убедителните и неопровержими доказателства за паранормален достъп до информация за други хора и за света. Удивителната медиумна дарба на Ан се развивала по време на „духовната й криза” в продължение на двадесет години. Този вътрешен процес се задействал, когато тя и съпругът й Джим започнали да експериментират с хипноза, опитвайки се да излекуват мъчителната й мигрена.
Терапията им се увенчала с успех, когато открили, че главоболието на Ан се кореняло в спомен от минал живот като атлет от Римския колизеум, подлаган на жестоки мъчения от страна на похитители, които се опитвали да изтръгнат от него вайжни тайни сведения. За всеобща изненада, извършителят в този кармичен спомен се оказал самият Джим. Въпреки това разкритие бракът им оцелял и двамата се впуснали в съвместно духовно пътуване. След години на вътрешна борба Ан израснала като изключително надежден и заземен практикуващ екстрасенс.
Ан и Джим редовно ни гостуваха като лектори предимно през последната седмица на едномесечните ни уъркшопи. Те се включваха в групи, чиито членове вече бяха прекарвали заедно средно по десет часа на ден в споделяне на съкровени опитности, в това число и сесии по холотропно дишане. Ан се появяваше сред хората без никого да познава, с изключение на мен и Кристина. Въпреки това обаче веднага получаваше достъп до неизвестна никому интимна информация за всеки от тях. Тя се бе специализирала в изследване и осветляване на междуличностни взаимоотношения. Всичко, което й трябваше като данни, бяха имената на хората. Дори даваше точни и достоверни телефонни консултации.
Освен че проникновено и прецизно пророкуваше за отделни членове на групата, с помощта на Джим тя повеждаше участниците в серия от упражнения за разкриване, усвояване и култивиране на собствените си екстрасензорни способности. Любимото упражнение на семейство Армстронг беше „груповият скенер”, в което се съчетаваха и двата процеса. В една шапка се поставяха нагънати листчета с имената на хората. След това един участник трябваше да изтегли от шапката името на този, на когото групата щеше да „гледа”. После изтегленият представяше проблема, за който търкеше екстрасензорна помощ.
Членовете на групата получаваха инструкции да изличат всяко съмнение в собствените си ясновидски умения и да запишат каквото им дойде наум, без да се въздържат или самоцензурират. След като споделяха озаренията си относно представения проблем, Ан правеше ясновидско тълкуване, за да могат всички да сравнят своите с нейното. През последния етап на процеса човекът, на когото се „гледаше”, даваше обратна връзка за попаденията и грешките по време на сеанса.
Проникновенията на Ан бяха логически верни и повече от забележителни. Но още по-изумителна беше точността на много от виденията и прозренията на хора, които никога не бяха възприемали себе си като ясновидци. Трудностите започваха, когато трябваше да се интерпретират изплувалите образи и асоциации, но Ан се справяше с невероятна лекота. Ще илюстрирам този проблем с един от моите опити по психометрия поз ръководството на Ан и Джим.
За целите на нашето упражнение половината група седна в единия край на стаята, а другата половина в срещуположния. Бяхме инструктирани тайно да си донесем предмет с емоционална стойност за нас, за който другите нямаха представа. Джим даде на всяка половина по една голяма пазарска чанта и ни помоли да сложим крадешком предмета си в нея. След това смени чантите и всеки от нас трябваше да извади вещ на човек от другата страна. Указанието беше да държим предмета в едната си ръка и да направим психометрично разчитане, като запишем всички асоциации и образи, които щяха да се появят.
Изтеглих от чантата метален медальон, не повече от три сантиметра в диаметър. Представляваше кръг със стилизирана човешка фигура с разперени ръце и крака като известната рисунка на Витрувианския човек На Леонардо да Винчи. Следвайки насоките на Ан, аз го задържах в лявата си ръка, съсредоточих се върху него и оставих съзнанието си да блуждае както когато правех фройдистките си анализи. След това с дясната си ръка записвах всички свободни асоциации в момента на появяването им. Изненадах се от лекотата, с която се раждаха, както и от богатството им.
Отначало изплуваха спомени за няколко от пътуванията ми до Европа, по време на които посетих малки „антикварни” германски градчета с павирани улици и живописни къщи, украсени с картини, дърворезба и саксии. Оттук нишката на мисълта ми ме отведе до медицинското ми обучение, до различните институти, които като студент посещавах за лекции или упражнения. Всичко започна с общ преглед, но много бързо във фокуса ми с невероятен интензитет попаднаха спомени, свързани с анатомията и физиологията на злокачествените тумори. Следващата ми асоциация беше работата ми със смъртно болни от рак в Мерилендския психиатричен изследователски център и се задържаха там за известно време. После изневиделица си спомних един виц, който неотдавна бях чул и много ме разсмя. Ето го и него:
Някакъв турист с приключенски дух бил в Северна Африка и се отбил при арабски търговец, за да си купи камила. Имал намерение да прекоси пустинята Сахара и ясно обяснил на търговеца, че му трябва наистина качествена камила, която би издържала дълго време без вода. Арабинът докарал най-здравата и най-надеждната по собствените му думи камила, а мъжът му платил солидна сума пари. Без много да се суети туристът потеглил на пустинното си приключение. За своя неприятна изненада след няколко дни камилата започнала все повече да слабее и да се движи с мъка. Въпреки че била изпила всичката вода, предназначена за цялото пътуване, изглеждала напълно обезводнена и дишала тежко с изплезен език. След още някой ден съвмсем отказала да се помръдне и се свлякла насред пустинята.
И двамата щели да умрат, ако не бил един керван с одстатъчно вода в запас, който пътувал в обратната посока и им спасил живота. След като се завърнал от злополучното си пътуване през пустинята, разгневеният мъж отишъл право при арабския търговец и си поискал парите.
- - Каква е тази камила, която ми даде – развикал се той. – След няколко дни в пустинята се свлече като камък. За малко да умра там!
- - Не разбирам – казал арабският търговец, клатейки глава. – Смаза ли я?
- - Как така да я смажа? – попитал объркано пишман пътешественикът.
- - Ще ти покажа – отвърнал търговецът и закарал камилата до един кладенец. След като започнала да пие, арабинът се приближил към нея с по една голяма тухла във всяка ръка и зачакал търпеливо. Тъкмо щом камилата се напила, той замахнал и смазал тестисите на животното между тухлите. Камилата надала чудовищен писък, всмуквайки още два галона вода.
Не е лесно да се предаде в писмен вид поантата на този виц. За да се разкаже правилно историята, разказвачът трябва да пресъздаде действителния вой, нададен от камилата при премазването на тестисите й. Потокът възух, силово засмукан при писъка, говори сам по себе си за количеството вода, добавено към запасите й, когато я „смажеш”. Вицът с камилата бе последната асоциация в това психометрично упражнение. Повъртях го още няколко минути в главата си след края на упражнението.
Последва разкриване на собствениците на предметите и започнахме да споделяме под ръководството на Ан и Джим. Не можех да повярвам колко много от свободните ми асоциации се оказаха преки попадения, особено след като никога не се бях смятал за екстрасенс. Влязох в играта със здравословна доза скептицизъм, съмнявайки се, че ще се получи нещо смислено. Но грешах! Собственичката на медальона, който ползвах в това психометрично упражнение, беше Майра, германка, израснала в малко градче, което изглеждало точно като това във въображението ми. Била лекарка и отскоро проявявала интерес към алтернативни методи на лечение и започнала да посещава „ню ейдж” уъркшопи и семинари.
Вицът с камилата се оказа невероятно точно ясновидско прозрение, нищо, че информацията бе дошла по толкова смешен начин. Всъщност ситуацията, към която насочваше тази асоциация, беше още по-скандална и весела от вица. Медальонът бил емблемата на „Центъра на цялостния човек”, група, отдадена на себеизследване чрез модифицирана и силно разширена форма на първична терапия. Майра била участвала в съботно-неделен уъркшоп с Бил Суортли, един от водещите на групи в организацията. Уъркшопът представлявал нудистки маратон, който се провел край Атлантик Сити в Ню Джърси.
Нудисткият маратон бе радикална терапевтична форма, разработена през 60 –те години от калифорнийския психолог Пол Биндрим. Тя съчетаваше голота, лишаване от сън и пост с преживелищна групова работа в басейн с вода с телесна температура. Басейнът бе дълбок около метър и шейсет във всичките си участъци. В началото на маратона Бил Суортли показал медальона на участниците, символ на неговия център, и им казал, че в края на уъркшопа с него ще бъде награден този, който направи най-дивото нещо през тези два дни. Непознавайки приключенския и дръзновен дух на Майра, Бил си нямал и идея в какво се забърква.
Едно от нудистките упражнения за извикване на мощни емоционални реакции представлявало подлагане на собственото ти отпуснато във водата голо тяло на подробно разглеждане от другите членове. Всички били в басейна, подредени в две редици, с лице един към друг. След това от единия край на този предизвикателен ръкав по водата се понасяли по гръб тяло след тяло и тези, които стигали до другия край, отново се присъединявали към ръкава. По този начин гениталиите на двата пола и гърдите на жените били на показ пред погледите на всички останали. При много хора грубото им нахлуване в интимното им пространство задействало изключително силен емоционален отклик.
Често някои участници не издържали и рухвали психически или както се казва „влизали в процес”. При такава ситуация останалите от групата заобикаляли този човек и му оказвали подкрепа кой както можел. Когато процесът приключел, ръкавът се възстановявал и голите тела пак се понасяли по водата в тясното пространство. Равнопоставената роля на водещия личала не само по собствената му голота, но и по личното му участие в упражнението. Докато Бил Суортли се носел в ръкава между другите, Майра съзряла шанса си за спечелване на наградата. Хвърлила се към него и захапала със зъби скротума и тестисите му. Естествено тя станала безспорен победител в това необичайно състезание.
По време на „груповия скенер” повечето от нас предложиха асоциации, които без съмнение бях свързани с личността и живота на притежателите на предметите. Главната разлика между нас и Ан в това отношение не беше само по-богатото й въображение. Тя умееше и да дешифрира собствените си картини и асоциации и да ги тълкува ясно и смислено, което на нас не ни се удаваше.
Въпреки че след разкриването на притежателля на медальона и нейната обратна връзка, повечето от асоциациите ми се оказаха неочаквани попадения, аз не успях сам да разкодирам образите и да предложа конкретно и недвусмислено тълкуване. Психометричният ми тест имаше една изненадващо важна част, която не се наби веднага на очи. Спомените ми от медицинското образование и професионалната ми работа с раково болни не бяха просто препратка към медицинската кариера на Майра. Няколко месеца слез уъркшопа в „Изълън” Майра бе диагностицирана с рак и накрая стана жертва на болестта.
Станислав Гроф „Когато невъзможното се случва”
Вредна ли е марихуаната? (1 част)
Противозачатъчните таблетки намаляват ри...
Такива четива не могат да се четат между другото, искат внимание.
Поздрави от мен, ще чакам още!
Няма нищо необичайно: човек се учи да разчита знаците, ако има търпението, наблюдателността и интереса.
Това е като оня случай, когато англичанинът пиел бира, която наливал в стъклена халба от високо от кутия пред някакъв друг островитянин от Малайзия, който го гледал с удивление.
- Чудиш се как всичкото това пенливо питие излиза от тази мъничка кутия? - попитал англичанинът.
- Неее, чудя се как е било вкарано там... - казал другият островитянин.
Случаят с бирата е забавен, но според мен не е съвсем съотносителен към разглежданите неща. По-скоро мога да го съотнеса към това, че повечето от "бялата раса" гледа телевизия, но ако попиташ някой представител на расата как точно образите се получават, откъде идват и според какъв принцип се появвяват в телевизора/екрана - няма да може да отговори... и ще се чуди как наистина са влезли в екрана - това e образно казано, едно дете може да мисли така, възрастния знае, че не е така, но си е на нивото на знания на дете в това отношение, знае само, че има нещо друго:)))) Поздрави!
За повече - иска се повече:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Та въпросът ми е - смяташ ли, че има научно обяснение за инкарнациите или ако не, какво е твоето лично мнение?
От моите ограничени познания в тази област стигам до извода, че вероятно е възможно да нандникнем в паралелна вселена.Но нас ни няма там.
Та вторият ми въпрос е, как се разпознават хората, че това са точно те в предишен/бъдещ живот?
Благодаря.
А как се разпознават хората, когато попаднат в паралелна вселена - по същия начин както когато сънуваш знаеш, че си ти, както и в "нормалния си, ежедневен" живот се самоосъзнаваш, така и като изпаднеш в "особено" състояние на съзнанието и в друга плоскост на Битието знаеш, че си ти - дори да не изглеждаш като сега. Впрочем, ние и в "реалния" живот не знаем как изглеждаме - т.е. знаем задочно, но иначе не се възприемаме външно по начин, по който примерно възприемаме събеседника си:) Самоосъзнаването остава, май така излиза...
Благодаря, magicktarot. Тогава можем ли да приемем, че това са само халюцинации? Както най-вероятно са халюцинации, разказите на хора които мислят, че са били отвлечени от "извънзмени". Между другото този термин "извънземни" е много неточен, имаме паралелни вселени с подобни на нашия свят, най-вероятно не и такива в нашата вселена вселена.
Още един въпрос какво мислиш за преживяванията на хора, които си задействуват епифизната жлеза с чайове като айяхуаска (Ayahuasca)?
19.01.2011 14:10
За айауаската - аз съм й фен. А ти изобщо чете ли статията на Гроф, знаеш ли кой е Гроф? Той е изявен учен, психиатър, който работи дълги години именно с такива вещества, психеделици, халюциногени, както им казват тези, за които всичко, което не се вгражда в мирогледа им е халюцинация. Та Гроф създава и своя методика за "задействане на епифизата" - холотропно дишане - чрез определен вид дишане постигаш състояние, което би постигнал примерно с аяуаска. Мисля, че тези състояния са ценни за човека - като личност и за обществото - като открития, до които те често довеждат.
За айауаската - аз съм й фен. А ти изобщо чете ли статията на Гроф, знаеш ли кой е Гроф? Той е изявен учен, психиатър, който работи дълги години именно с такива вещества, психеделици, халюциногени, както им казват тези, за които всичко, което не се вгражда в мирогледа им е халюцинация. Та Гроф създава и своя методика за "задействане на епифизата" - холотропно дишане - чрез определен вид дишане постигаш състояние, което би постигнал примерно с аяуаска. Мисля, че тези състояния са ценни за човека - като личност и за обществото - като открития, до които те често довеждат.
magicktarot, Аз по принцип, много малко чета и много малко информация събирам. Процесът ми е обратен - мисля си нещо и тогава го проучвам.
Затова мисля, че трябва да правим разлика между видове халюцинации, тези породени от химически реакции в мозъка ни и халюцинации, които може би са способни погледнат в паралелни светове. Халюцинациите за отвличане от извънземни (визирам първият коментар), според мен, са плод само на мозъка на човека. Може да се появят спонтанно, може и да са в резултан на mind control.
Защо мисля така, първо идеята, че някой може да бъде отвлечен е плод на нашата култура на земята. Второ, дори и да предположим, че извънземни съществуват, как можем да сме сигурни че не са земни? И последно, има ги, но не ги виждаме, нито те нас!
Споменах го защото забелязах, че ти се заинтригува от коментар 1.
Поздрави
19.01.2011 19:36
Ти не знаеш какво е халюцинация, но искаш да определяме видовете такива:) Аз казах, че условно наричам извънземните извънземни - ако обясняваме значението на всяка дума, която използваме и какви смисли влагаме в нея - то тогава няма да можем въобще да комуникираме. Ти нищо не споменаваш за струнната теория, но ако кажеш - "столова" - ще включиш ли към тази дума и струнното обяснение и визия на "столова"?:))) Защото столовата съвсем не е столова, когато се гледа като струна, нали така?
А колкото до химичните реакции в мозъка - кажи ти как възприемаш т.нар. ежедневна реалност - с мозък ли? С мозък - така казва науката. Мозъкът как работи - с протичане на различни реакции в него - без реакция не можеш да видиш нищичко от заобикалящата те действителност, няма да видиш нито маса, нито стол, да не говорим за диван:) Т.е. стандартното възприятие е продиктувано от мозъчни реакции - независимо химични ли са, електрични ли или други. А ти като си запален по струнната теория, все пак поназнайваш нещо и за другата физика - е, там се казва, че всъщност наблюдателят е също определящ - т.е. ако няма наблюдател, няма и наблюдавано. А как ще наблюдаваш, ако нямаш мозък? Всъщност - има как, но това не може да се докаже по никакъв начин засега и няма да го коментирам тук. И това, че ти мислиш, че отвличанията от други същности са само плод на мозъка, не означава, че е така и само така. Пак повтарям - целият ни живот може да е само плод на мозъка - значи ли това, че трябва да го пренебрегваме и считаме за маловажен, ако е така?
И казах, че под извънземни разбирам страшно много неща. Даже твърдя, че и ние сме извънземни, защото не живеем В земята, а сме извън нея, на повърхността й - да, но НЕ В НЕЯ.:) Поздрави!
20.01.2011 22:06
А господин Апостолов с тези извънземни ми навлече големи разправии на главата:)))) В крайна сметка, в конкретната статия въобще не са споменати извънземни.
20.01.2011 23:14
Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.
Левит 20:6
И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете за да блудствува след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му.
Исая 8:19
И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?
Отново те моля - уреди ми среща с Бог, защото искам да се допитам до Него за некои неща, без майтап. Не ми цитирай Библията, не си прави труда, знам я почти наизуст, ако все пак държиш - можеш само да пишеш: "Левит 19:31". Поздрави!
20.01.2011 23:56
21.01.2011 00:12
Позволих си така да ти реагирам, защото друкратно се изказваш от името на Бог и пишеш как той вижда нещата през собствените си очи. Ако аз така ти пиша - на теб няма ли да ти стане смешно?
С удоволствие ще си поговорим някога, когато имаш време - само кажи! Поздрави и Бог да е с тебе!
21.01.2011 00:26
Но самото име и отношение към Твореца поне в мен буди повече от респект, повече от уважение, повече от благодарност, повече от вярност и взаимно доверие. Не бих се майтапила с Него! Но с теб - да!
Скайп среща урежда ли те?
Утре ще прочета отговора ти..:))
Хубаво е, че имате "взаимно доверие" с Бог, тук ще отворя една скоба и ще се зачудя ти откъде знаеш, че Той ти има доверие, та казваш :"взаимно" - но и ще си отговоря - разбрала си го в някоя от молитвите си. И ще вметна - чела ли си в писанията на свети хора, че ако някой твърди, че Бог му е казал нещо - то това често не е Бог. В тази връзка - да не би някой да те е заблудил и оттам да си с впечатлението, че доверието между теб и Бог е взаимно?
Скайп не ме урежда, понеже не ползвам. Ако искаш - може да си поговорим чрез коментари в някоя твоя тема. Ще бъде интересно. Ако - не - на лични тук, добре ли е? Поздрави и лека нощ!:)))
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"