На тютюн – да не си помисли някой на нещо друго – май имаше такова известно произведение. За да сме коректни и граматично – пушачка.

    Станеш ли пушач – оставаш такъв за цял живот. Не знам дали не и след това. Сега в момента не съм употребявала тютюн от година и половина. Нямам никакво желание да запаля, но знам, че запаля ли – все едно не съм спирала. Спрях ги, защото имах силна мотивация, няма да споменавам каква, но спирането определено ми помогна за осъществяване на целта. Не вярвах, че двайсет години пушене на тютюн ще увреди някои мои органи и функции – макар че литература по въпроса – бол. Не вярвах, че ще стане толкова продължително спирането и неупотребата – цяла година и половина! -  защото, както казва Марк Твен – най-лесно е да се спрат цигарите – аз съм ги спирал стотици пъти. Не вярвах, че ще стигна дотам да се гледам и възприемам от такъв ъгъл, че да мога да пиша по този начин за тютюна.

    Всъщност, аз го боготворях това растение. От гледна точка на сегашното ми „освобождение”  виждам, че това е боготворенето на роба към господаря, но като действащ пушач, ако някой ми го беше казал това – бях готова да режа глави в защита на моя бог!

    Наистина, има огромна сила в това растение. Възхищавам му се! По принцип с всяко растение е така. Всеки знае – такъв тип въздействащи пряко на мозъка растения, които правят в него сини връзки - се използват по принцип с ритуални цели. Т.е. - когато употребата им е обвързана с някакъв ритуал, който цели да те доведе до връзка с Бога или до някакво прозрение най-общо казано. Но когато се използват само за доставяне на мозъка на допамин, серотонин и пр. вещества, които те карат да чувстваш удоволствие – то тогава те така те обвързват, че дори и не осъзнаваш колко си обвързан. И ако някой си позволи да ти каже, дори най-приятелски, че е вредно, че е пристрастяване и т.н. – ти го приемаш като заплаха срещу самия себе си. Поне аз така го възприемах.

    Благодаря на Бога, че за първи път, откакто съм действащ пушач на тютюн, мога да се видя на какво съм приличала отстрани... и ... да се почувствам свободна. Дори не мога да повярвам! Защото – преди, когато употребявах, където и да ходех, каквото и да правех – основната ми мисъл беше „Имам ли аз тютюн?”. И, ако, не дай си Боже, нямах – правех всичко възможно да се сдобия с него и зарязвах всякакви мисли, докато не си получа „дозата”. Слагам доза в кавички, но не е нужно – тютюнопушенето си е наркомания. Не случайно много специалисти по токсикомании твърдят, че да спреш употребата на тютюн е по-трудно от спирането на хероин. И го доказва броят на неуспелите да спрат дълготрайно. А освен това самият акт на пушене много пристрастява. Ако се дъвче например, пристрастяването към никотина не се формира толкова бързо и може дори да не се появи. Но през дробовете – действа като венозна инжекция, а е и най-мръсно.

    Не знам дали пушенето на тютюн е симптом на автоагресия. Белите дробове например стават черни – само дето не можеш да станеш донор на черен дроб за някой нуждаещ се след смъртта си. Ако някой ми кажеше, че това е автоагресия – подхождах агресивно към него, е, с такт разбира се, но се дразнех неимоверно. Не знам дали е и само за задоволяване на центровете на удоволствието и удовлетворението в мозъка. Знам, че за първи път се чувствам свободна. Май само това повтарям, но, пак повтарям – още не мога да повярвам!

    Пушейки, знаех всички плюсове и минуси на това действие, знаех теоретично всичко за тютюна, никотина – но си оставах само на ниво теория, разглеждах го като нещо абстрактно, което не касае мене – защото съм щастлива, че имам досег с цар-тютюн. Или – и аз не знам защо. Сега знам, че мога да погледна още по-абстрактно на тези неща – включително и на себе си – и да се почувствам свободна. Най-странното е, че, употребявайки – не се чувствах несвободна – напротив, чувствах си се напълно щастлива, удовлетворена и свободна! Още един довод за психическата сила на това растение и как то може лесно да подчини всеки, който е по-слаб от него. А не дай Боже някой да ми кажеше, че съм слаба! Започвах война срещу него. Голям майтап.

    В една книга за дрогите – „От шоколада до морфина” се лансира идеята за хармонична и нехармонична връзка с дадената дрога. Хармонична е, когато можеш да употребяваш само при случай, при нужда, но да не си пристрастен и да ти се налага всеки ден употреба. Има хора, които имат такава връзка с тютюна. Повечето обаче нямат. Те всеки ден си „дават лептата” за  Цар-Тютюн. Всеки ден! И държавата това го толерира. Не само толерира - дотира, лансира и експлоатира. Разбира се – печалбите са огромни. А и употребяващите хем не „хващат” Алцхаймер, т.е. интелектуално активни са до края на живота си, хем умират по-бързо и не се налага да им се плащат пенсии. Намерен е идеалният баланс. И хората доволни, и държавата. А в някои страни вече дори май прилагат ваксини против пристрастяване към тютюн.

    Всъщност – за какво е гарантирано даването на пари от страна на гражданина всеки ден? За нещата от първа необходимост – храна, вода, електричество и подобни – без тях не можем, макар че не се води да сме пристрастени към тях /може да се поспори по въпроса де/, и за нещата, към които сме пристрастени – тютюн, алкохол, хазарт и т.н. 

Това сякаш е написано от моя брат... :)

че има и други "бивши" на моето мнение:)

от година и половина не пуша, но казах, че за мен няма понятие бивш, който е пушач си остава такъв - както и при алкохолиците и пр.

съм един непушач или по-скоро-нереализирал се пушач.Т.е. пропуших, когато всички пропушваха и беше много гот да маниерничиш с цигара в ръка, но някак с времето установих,че цигарите ми догарят самотни в пепелника и така. Всъщност може да се каже,че имам някаква своего рода хармонична връзка с това растение:-)
Беше ми интересно да прочета твоите възгледи по темата. Знаеш ли,забелязала съм,че отказалите се пушачи стават по-ревностни противници на тютюна от никога не пушилите.Винаги съм си мислила,че това се дължи на не толкова на непоносимостта, а на припомнянето на привличането.Така ли е?Признавам,че когото съм питала, всеки ми е отговарял-не, не е така, просто мирише отвратително

По колко пушеше, какви ти бяха болестите, които те накараха да спреш?

хората с хармонична връзка с тютюна - аз благородно им завиждам :) Наистина е така, както казваш, за голяма част от спрелите да пушат - да не им попадаш в полезрението, ако си пушач. Аз не смея още да се нарека спряла, макар че не съм пипвала от година и половина. И засега не съм върл противник, нито ми е неприятна миризмата - дори ми харесва, а освен това съм бременна в момента:) И аз подозирам, както казваш, че "бившите" имат спомен как силно ги е държал в плен тютюна и как трудно са го спрели, изобщо - осъзнават силата му /макар че не го признават това/ - трудно е да признаеш, че нещо се е оказало по-силно от тебе - и затова стават върли противници до степен на досадници. Слава Богу, моят мъж е спрял да пуши отпреди двайсет години - но и той не е върл противник и си ме търпеше без проблеми, дори търпеше е силна дума, просто ме приемаше. Надявам се и аз да остана толерантна. поздрави!:)

пушех средно по кутия и половина - т.е. около 30 цигари дневно - това последните 10 години, преди това - за 10 години около кутия на ден. Май не е малко. За болестите - не искам да споделя, ако исках, щях да го направя в постинг:)

... Аз паля понякога, но определено не съм страстен пушач. Както е написала benra, навремето пропуших почти насила, от чиста гъзария. Ставаше ми лошо, но упорито продължавах да размахвам цигарата. Днес съзнавам, че това е отвратителен навик, с нищо не ме прави по-привлекателна, дори обратното, но в компания винаги си пафкам, за кеф. Спирах ги няколко пъти, последния път за 4-5 години. После намирах повод пак да ги почна. Винаги имам цигари в чантата, не обичам да си прося, а и така не ми се пуши.Виж, ако нямам, може много да ми се припуши. Май всичко е в главата... :) Между другото приветствам забраните за пушене на обществени места. Не е редно да тровиш другите, това си е личен избор.

"Хармоничната връзка" се оказва доста стабилна във времето. Не е изключено да премине в нехармонична зависимост. Пуша по три, четири цигари на ден и не ги увеличавам, но и никога не ги спрях. Не съм пушач, не съм и непушач. Какво ли съм? :)))

Здрасти gwendoline, благодаря ти за включването! Наистина всичко е в главата, там е проблемът - и това, че е там - хич не е безобидно, дори е много трудно. А и "реално" там никотинът прави връзки в мозъка, насища определени центрове, които искат постоянно да се чувстват наситени с него, дори и да не пушиш - те явно се насищат от усещането, че имаш с тебе никотин. звучи странно, но има и "нематериални" връзки между нещата... И за теб обаче може да се каже, че си с хармонична връзка с растението. Поздрави! :)

наистина е трудно да се определи при тебе - но щом имаш нужда всеки ден от никотин, независимо, че в млаки количества, значи може да се каже, че имаш "полухармонична връзка" с тютюна. съгласна съм, че границата между хармоничната връзка и нехармоничната зависимост е много тънка и относителна и много неусетно се преминава. Поздрави и благодаря за включването! :)

и надявам се да е достатъчно силна и за напред.

буквално щях да повърна, когато прочетох че някаква "Дама" е пушила преди да забременее, по време на бремеността не е спряла и е продължила да дими и след това, а на една на живо едва се сдържах да не я цапардосам...

Абсолютна егоистична безотговорност, която не свързвам по никакъв начин с понятието и думата майка. Много се извинявам, ако някой се почувства засегнат.

и пушенето на тютюн, слава Богу, повечето бременни, дори и пушачки, си спират "отсамосебе си. Но не смея да осъждам никого, тъй като щом пушат като бременни излиза, че пристрастяването към тютюн е по-силно при някои от майчинското чувство /понякога то се явява след раждането чак/ и те се нуждаят от външна помощ - като всеки пристрастен. Май това не е само егоизъм, а е и нещо друго, може да се каже дори болест. С тютюна шега не бива.

розови пури с разширени вени! Много е хубаво!

Минавам в момента по този път.Радвам се, че спрях преди 10 месеца, но да си кажа честно, обичах да пуша, и мисля, че ако запаля, ще започна наново.И аз, като теб сама се чудя, как постигнах това.Само се моля да не ме провокира нещо силно и да започна наново.:-)

по пътя на "регулиране на отношенията с Тютюн"!

И аз съм "бивша", ето виж: http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/18/kak-ne-otkazah-cigarite.607209

имам приятели, които си пушат, и такива, които никога не са палили и още едни - оставили цигарите - категорично...аз обаче не умея да бъда толкова категорична, изкарвам без цигари и нямам някакъв глад за никотин, но пия ли кафе навън - паля, свела съм ги до една на ден последния месец
хармонична връзка значи

пишеш, че е предпоследен опит, какво стана след последния? Поздрави!:)))

и твоето наистина е хармонична връзка. Интересно ми е защо не се отзова нито един пушач /с изключение на Вандела007/ с "нехармонична връзка" като моята... Поздрави!

Цигари съм пропушила много късно но с времето стигах до две кутии на ден от 5 години не пуша и се чувствам много добре.Не съм съгласна с Вас че оставяш пушач за цял живот. Всичко идва от главата ни. Там трябва да направим промяната

Не разбирам - аз къде твърдя, че пристрастяването или отърваването от него става с друга част на тялото? Казвам, че в мозъка, а той е в главата - дали е в главата, или в мозъка - мисля че е все едно. Предполагам, като казвате глава, не визирате черепните кости или скалпа. А по принцип всичко във физическия свят идва от главата и става там - помислете си как ще бъде, ако сме без глави и дали въобще ще бъде нещо. Поздрави!:)

Ами последния беше в следващия постинг и от тогава не съм пушила...
:)))

писах там коментар. И тук ще кажа - много е впечатляваща и поучителна! Поздрави и благодаря ти, че ме насочи да я видя!:)))

Казват, че човек който никога не е палил цигара в живота си не си дава сметка какво е да не се тровиш съзнателно с тютюнев дим. Вероятно са прави - през живота си не съм пали цигара. Не знам какво е - но факта, че и двамата ми родители са бивши пушачи от доста години може би трябва да ми говори красноречиво дали е толкова хубаво да се пуши.

Прекрасно е, че никога не си палила и не си се изкушила да го направиш! Аз се надявам никога вече да не запаля, но ще видя, да не се заричам. Вече година и половина не съм. Хич и не ти трябва да си даваш сметка за това, което казваш! Поздрави!:)