„Истинският пълководец постига победа без сражение.

Великият воин не воюва.”

Мъдрост на китайската стратегия

 

 

 

Тази мъдрост отчаяно прилича на постулатите и посланията на християнската доктрина. И на други доктрини, учения и пр. Кой от кого е „копирал”? Може би никой. Потънали в общото информационно поле  -  м-полето на Шелдрейк, ноосферата на не-помня-кой - което има и много други имена, отвреме-навреме изкарваме на повърхността едни и същи мисли и представи. Или ги вкарваме във „водата” – ако се предположи, че те витаят във „въздуха”, или вакуума и току решат да прескочат в друго измерение, без видима логическа причина? 

 

Няма голямо значение. За някои повърхността може да означава небе, или път към небето, за други дъното е небе. Важното е да го има. А ако го няма – ще го измислим, съответно – сътворим. Наскоро пак четох при Кедров, че съ-творяване означавало, че Бог твори Вселената заедно С човека, затова е сътворяване. И наистина, ако приемем за верен антропния принцип, че Вселената е такава, само защото човекът трябва да я възприеме и само защото тя е създадена, за да може човекът да се появи в нея и да я наблюдава, то тогава звучи напълно обяснимо.  Звучи и твърде абсурдно, но много изявени мислители поддържат тази мисъл. Наистина, засега във всички строго научни наблюдения и изводи за вселената липсва Духът. Той, мисля си, просто засега не е модерен в тия среди, дори засега се отрича     /лицемерно/ съществуването му и само световно признати учени могат да си позволят да изкажат официално становището си по отношение на него, независимо дали положително или отрицателно. Не че Духът се интересува дали сме положително или отрицателно настроени към него.  Възможно ли е вселената която познаваме от медиите и сайта на НАСА   /не лично, поне аз – не/, да е създадена, за да остане след  определени милиарди години пусто, студено и ужасно „място”, цялото във вид на гибел.

Гибел е абстрактно понятие. Сама по себе си гибел не съществува. Не и в сегашната ни вселена. Не може да се пипне, да се види, усети, чуе, опише. Виждат се само последствията от нея, също и причините й. Същото се отнася и за любовта. Много абстрактно понятие. Всъщност само абстрактно. Казват Бог е Любов. Може би някои твърдят и: Любов е Бог. Но и двете неща са абстрактни /поне за моето скромно и твърде ограничено земно виждане/. Колкото повече абстрактни неща има – токова си по-ограничен. Такъв извод си правя. Ако можеш да преобърнеш повече неща от абстрактни в конкретни – то тогава си велик. Може би тогава си творец.

В заглавието нямам предвид как да правим любов. За правене има много начини – от най-низшия до най-висшия, като не влагам отрицателен смисъл в низш, просто го слагам на най-ниско във физически смисъл стъпало. Ако го няма най-низшето, няма как да се доберем и до по-високото. Е, има, биха казали квантовите физици – чрез квантов скок. Тогава обаче ще кръстя най-ниското – най-ниско квантово стъпало.

Имам предвид да видя и направя реално, в „плът и кръв” любов. И не мога дори да си представя как ли би изглеждала. Често се изкушавам да мисля, че всеки един човек /и същество/ е любов, защото без нея не може да стане човек /или същество/. Но начинът ми на мислене веднага ме „смъмря”, че и съществата, заедно с човека, са последствие /и причина?/, но не Самата Любов.

Афродита и Арес, богинята на любовта и богът на войната, са във връзка, любовна връзка. Дали дори и античната митология не е с подобно виждане като на китайците за истинската война? Истинският воин? Истинската любов?

Поздрави и хубав неделен ден!

благодаря ти за оценката и включването. Поздрави и за теб!

Защото Него трябва първо да го обикнеш, за да го познаеш.

себе си! А кой ни е по-ближен от Него? Той е с нас всеки миг, където и да се намираме - тук или там.

Хубав ден! Да се поразходим малко на слънчице:)))

и всичко друго, дори не знам дали изобщо е познаваем и опознаваем,, дали изобщо за Бог може да се употребява глаголът "Е", дали когато обикнеш някого е нужно въобще да го опознаваш? "Сърцето" май е по-висше от "разума" и, ако нещо е постигнато със сърце, няма нужда от разум. Може би разумът е само инструмент на сърцето, по пътя му към Бога? Но дали е верния инструмент?
Поздрави и благодаря за включването!

аз малко ще се изчервя и ще кажа, че често чувствам като ближен и най-ближен някой от близките ми и обичани хора, а когато съм била в беда - съм чувствала като ближни съвсем непознати ми хора /надявам се, че и това е Бог/, просто в критични моменти не мисля за Него.

Но целта на постинга ми не беше да си говорим за Бог, макар че и това е интересно и свързано с любовта, а дали някой си представя конкретно как изглежда Любовта, не абстрактно. Поздрави!

Verweile doch! Du bist so schon!

Но после ще има следваща безкрайна отсечка от пътя през времето и другите космоси:)))

като наситено блаженство, плътно, осезаемо...
Когато я няма, всичко ми е някак прекалено контрастно, остро, грубо.
Дано не звуча смахнато.
Поздрав от мен :)))

описанието!:) Звучи много интересно, но и трудно за разбиране /не че Любовта е лесна/, аз го разбрах като спиране на бесния ход на пространство-времето - олицетворено от Мига, за да можем да му кажем "остани!" и той ще спре, за да можем да се слеем с красотата му, но после ходът пак ще продължи. Концентрирано и спряло време-пространство! Поздрави!

включването!:) Не звучи смахнато, напротив. Може би, когато се говори за любов, няма смахнати неща. Или, ако има - то и те са си съвсем нормални и не се възприемат като смахнати. Хубаво описание, не е много конкретно, т.е. хармонията е малко абстрактно нещо, но, от друга страна - и огънят не е конкретен, но го има, виждаме го и е направил големи чудеса за човечеството /но и бели/. Наситено блаженство, страхотно е! Поздрави!

Изкуствата на Марс и на Венера: Martial arts и Venusian arts.
Да побеждаваш в бой и да съблазняваш. Да рушиш и да съграждаш, да атакуваш и да предпазваш, да взимаш и да даваш, да възхищаваш и да ужасяваш, да привличаш и да отблъскваш.
Това са двете страни на една монета. Те не могат да съществуват една без друга.
Как конкретно изглежда омразата?

"Как конкретно изглежда омразата?" - това е въпросът, и омразата е абстрактно понятие за моето възприятие. Марс и Венера - войната и любовта, дадох ги като пример и ти много добре и синтезирано си ги описал, но мисля, че те се отнасят към "всекидневния" дуален свят, а китайската мъдрост за воюването без воюване май не - т.е. при такава позиция Марс и Венера вече са слети, това е, може би някаква висша форма на любовта, където тя съществува без омразата /само носи нейните гени/ - както един човек се получава от двама, и вече не е двама /стига да не страда от синдрома на множествените личности де:)/ и никога няма да е, така и с Любовта. За жалост всичко това е само абстракция за мене, и дуалната и моно-любовта. Казах го в постинга - просто не мога да си ги представя конкретно. Поздрави!

... няма смисъл да се опитваш да си представяш нещо. Просто си спомни, какво си усещала, когато си обичала и когато си мразела.
Интересното е, че повечето хора с лекота описват и едното и другото състояние. но за омразата са много по-сигурни в усещанията си.
А любовта е по-сложна. От много малки всеки ни е промивал главата с това, какво е да обичаш и как трябва да го правиш.
И така, какво усещаш в себе си, когато мразиш и когато обичаш? Според мен - това са любовта и омразата. Какво искаме да са те, какво "трябва" да са, до какво водят в поведението ни и защо - това са съвсем други неща.

Много интересни разсъждения. Изобщо ме потопиха в доста неочаквани филосовски пластове.Бях позабравил тази гимнастика на мисълта.Беше ми приятно ,че открих този блог.

разбирам те, но може би не съм се изразила ясно. Аз като всеки друг знам какво усещам, когато обичам или мразя /отдавна не съм мразила, старая се да не го правя, а и все пак и с възрастта човек поизчиства някои неща/. В постинга съм споменала за някои причини и последствия от любовта, това, което казваш и ти: "И така, какво усещаш в себе си, когато мразиш и когато обичаш? Според мен - това са любовта и омразата."
Примерно, едно божествено вкусно ястие - то това ли е, което ти усещаш, когато го ядеш? Или това е последствие от него? Според мен е последствие, а самото ястие, същността му и формата му са съвсем други - и е видно. Любовта е абстрактно понятие. Моята мисъл беше - може ли едно абстрактно понятие да го възприема конкретно - каквото се предполага, че е то в имплицитния ред, непроявения, в света на идеите - в света на идеите и човекът и любовта са еднакви. Т.е. както в нашия свят аз възприемам човек с очи, така искам да възприема и любовта. Но не мога.:) Може би си прав, че от това няма смисъл, но в крайна сметка хората вършат толкова безсмислени /условно/ неща, не може винаги да се правят смислени такива.:) дано не ти прозвуча твърде смахнато, както по-горе каза Gwendoline.

включването! Много ме ласкаят тия пластове! :) А и гимнастиката е хубаво нещо! Поздрави!

Усещанията са нещо конкретно и затова оттам тръгвам. Повечето от тях са еднакви при хората, но се възприемат доста различно понякога. В зависимост от физиологичните и психични черти на индивида.
Та, ако говорим за любовта, хората често приемат за любов някакви модели на поведение и докато ги следват с драматична сериозност, въобще не усещат физически любовта. Топлината, радостта, ведростта, желанието да останеш в това състояние възможно най-дълго. "Бълбукане на топло изворче в сърцето", "пърхане на пеперуди", "разговор сърце в сърце".
В света на идеите човекът и любовта не са еднакви. Та те имат два означителя - човек и любов. Ако въобще се докосне до нея, човек трябва да я пази. Ако се научи на това, може би ще дойде време да я разбере и да стане неин изразител. Ей това пазене е Марсовата част, според мен.

"Бълбукане на топло изворче в сърцето", "пърхане на пеперуди", "разговор сърце в сърце".
Това е радостта от общуването или чувството към сродната душа.
Но ако нямаш връзка с божествената любов - и земната е недостижима, според мен.
Отново хубав слънчев ден:)))

току виж - материализираме любовта! Точно за физическо усещане може би става дума, донякъде, ти си го описал много образно, някак с осезанието /което също си е усещане, аз май съм по-визуално настроена и затова не можах бързо да загрея, или схвана:)/ "Бълбукане на топло изворче в сърцето", "пърхане на пеперуди", "разговор сърце в сърце".
За света на идеите, ако приемем, че има такъв - и че там всичко е "идея" - каквото и да значи това - затова казвам, че човек и любов са еднакви - все са идеи.
Ако приемем, че любовта наистина има марсова и венерина част - защо пазенето й да е марсовата част? на мен по-ми прилича, че марсовата част е "размножаването" й, т.е. разбиването й на много части, които впоследствие да се разпръсват.

абсолютно съм съгласна се тебе за следното - "Но ако нямаш връзка с божествената любов - и земната е недостижима, според мен." Ще добавя, че моето виждане е, че всяко едно същетво и несъщество има връзка с божествената любов - иначе не би го имало. В повечето случаи в нашия свят връзката е съвсем несъзнателна, но това няма значение. Именно поради това ВСЕКИ може да постигне "земната" любов. поздрави!

Любовта не може да има марсова и венерина част. Тя има марсови и венерини проявления. А често мотивите зад марсовите проявления, са венерини, а мотивите зад венерините проявления - марсови.

А ако идеята е образ на нещо (опитай обаче да си представиш образите на 5-те сетива и ума, взети в едно), то светът на идеите е сбор на нааааай-различни образи.

Хе хе хе. В сложни води навлязохме. Я стига за днес.
Лек ден.

наистина засложня нещо:))) и аз мислех да предложа да си представим визуално някое сетиво /нали говорим за абстрактни неща/, или нещото, което сетивото усеща - примерно как изглежда един допир? но точно поради "засложняването" се въздържах. Беше ми приятно! поздрави и успешен ден!:)

Американците си имат и поговорка: "Good fences make good neighbours" (Добрите огради правят добри и съседите)
Животът изглежда парадоксален, но това е може би за онези, които очакват от него щастието си наготово.

а виж, за омразата - не помня; имаше една учителка, която ми прасна тройка или двойка по архитектурно проектиране - съвсем неоснователно, знам, че си пожелавах да умре и тъй като вярвах в силата на мисълта още като ученичка, искрено се озадачавах как продължава да си живее невъзмутимо;))

Благодаря за включването:) Цитираните от теб неща са обратни на китайската мъдрост за стратегията, поне така ми се струва. Но животът е многообразен... Аз не виждам къде съм споменала, че нещо изглежда парадоксално, нито за щастието, но ми е интересно защо правиш такава асоциация - което също показва многообразността и многоизмерността на нещата. Поздрави!

развесели ме с тази учителка! и аз отдавна вярвам в силата на мисълта и наистина можеш да направиш големи бели на някого, обаче си мисля че понякога се включва някой "Помощник", който хем предпазва излъчилия лоша мисъл, хем пази и обекта, към който е насочена. Поздрави!:)))

Според мен, многообразието и противоречията са обединени от общи принципи. Импровизирайки ще кажа, че светът е дело, което изисква усилие, за да даде очакван резултат. Парадоксалността произтича от това, че не може да те изненада и направи щастлив точно онова, което ти е отнело години на целенасочен къртовски труд и отказ от много радости за постигането му. Но е напълно възможно именно това усилие и постижение да ти осигури атмосферата на щастие и сигурност, която ще създадат околните, които не знаят какво ти е струвало всичко това.

Мисля, че примерът ми показва защо не мисля китайската мъдрост за противоположна на това. Освен, ако не допускаш, че сам човек на голо поле е в състояние да спре отлично подготвена армия по начин, който на мен не ми е известен и ще ми е любопитно да науча.

затова казвам, че говорим за различни неща - според мен китайците са имали точно обратното на твоите виждания предвид: т.е. - не постигай щастието с къртовски труд. и още - направи къртовският труд щастие. /те не говорят за щастие, но понеже на теб ти допада, реших да импровизирам с него./ Няма да си щастлив, докато възприемаш къртовския труд като такъв. Хората, които ще се ползват от него ще са щастливи, това е страхотно удовлетворение и за тебе, неземно, божествено, но ти няма да си щастлив /говоря образно, не пряко/.

Знам, че за нашите виждания е трудно да се възприеме това - научени сме, че всичко става с борба и къртовски труд /защо къртовски, се замислям? - къртиците, освен всичко са и СЛЕПИ/ - но това, че ние така сме научени, не означава, че това е Висшата истина и Божествения промисъл. Аз не отричам нищо - всеки има право на виждане. Има една мисъл - нещата се случват, остави ги да се случат. Друга - водата не ползва кирки и взривове, но издълбава огромни каньони и най-твърдия камък не може да й устои. Не допускам това за самия човек на голо поле /макар че по теорията на вероятностите е възможно:))))/.

Само да споделя констатация от студентските години - които твърдяха, че нищо, ама нищо не са учили за изпит, обикновено се оказваха най-добре подготвените, а които уверяваха, че са научили всички, ама всичко, с изключение на един - единствен въпрос, който взел, че им се паднал - най-неграмотните. Самооценката е най-несигурното нещо и води до непреодолими грешки, зависещи от момента на оценката.

разбера откъде взе тази самооценка? аз по принцип винаги съм твърдяла, че нищо не съм учила - защото въпреки ученето, така го чувствах, все не ми беше достатъчно, и се справях супер на изпитите, но какво общо има това с досегашните ни коментари и темата?

Връзката е в това, че дали побеждаваш или губиш, можеш да прецениш по лични или общоприети критерии. А щом се позоваваш на личните си чувства за самооценка на работата си, естествено е да ти се струва недостатъчно отделеното време, въпреки, че за друг, работил по часовник, това време може да е било прекалено. Дано поне това да е ясно.

че китайският стратег, който е измислил горепосочената мъдрост се е позовавал и той на лична самооценка и чувства ли? таки и не разбрах какво ти е мнението за мъдростта...