Блогът на budha2 :: Окултните корени на коледа 1ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.12.2014 15:51 - Окултните корени на коледа 1ч.

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 2179 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.12.2014 16:43

25 декември се счита за bitrthday afterparty-то на бебето исус и самият факт, че толкова много хора повярваха, че света ще свърши на 21-ви е несериозен. Все пак нали не сте смятали, че хесус ще позволи апокалипсиса, преди рождения му ден да е минал? :))
Но дали това наистина е празника и родния ден на това убер-божество на новото време? И дали наистина е имало исус? :)) Дааа, мисля, че точно тук е корена на нещата и точно оттук трябва да започне нашето пътуване...

25 декември – The Bullshit Express
Макар мнозина да не осъзнават истинското значение на коледа, едно от най-известните съответствия между предхристиянската религия и християнството е именно празнуването на божественото рождение на 25 декември. Това сравнение обикновено се отхвърля от с аргумента, че христос не е роден на тази дата. Това е точно така, защото христос никога не е раждан по принцип, камо ли пък на 25 декември :)) Дори обаче да приемем, че исус е историческа личност, факта, че той не е роден на 25-ти е нещо, което само по себе си бе почти неизвестно само допреди няколко години. Във всеки случай този аргумент съдържа логическа заблуда, защото векове наред, откакто празникът е въведен от църквата, стотици милиони хора са празнували и продължават да празнуват рождество христово (или коледа) на 25 декември, без изобщо да знаят, че тази дата няма как да е истинския рожден ден на християнския месия.

За да обясня това, което се е случило се налага да върна лентата доста назад, когато всичко това е било на ниво зародиш.

След трайното установяване на РА на Ериду, той започнал да заличава всякакви исторически източници, които да свързват образа на богинята (Кралицата) с каквито и да е религиозни култове или течения. Истинската история на Земята била унищожена завинаги (събития описани достатъчно подробно в „Документите Тера“).

Това породило нови нужди. Духовенството на SHET-I в Шумер, Вавилон и Египет започнало да съчинява една изцяло нова история и религиозна „истина“, чрез която те можели да контролират хората – умствено и емоционално, а като последствие – и физически. Бил изобретен култът към слънчевия бог РА. Това не е просто и единствено извънземна конспирация, която със сигурност е част от схемата, а е нещо доста по-голямо, свързано със самите цикли на Играта. Опитал съм се да загатна за това в послеслова си тук. Казано накратко, самата полярна платформа на Играта изисква периодично променяне на средствата за контрол. Адептите на Полярностите разбират много добре това и се приспособяват към тези цикли оформяйки своите действия по начин, който да хармонира със същите тези цикли. Полярностите знаят, че контрола си има свои собствени условия и те не са константа в смисъла на техния физически механизъм, като в момента отново се намираме пред подобна предстояща подмяна. Обикновено това е промяна от една световна религия към друга (макар според мен този път това няма да бъде водещия мотив).

Времето за което говорим в момента е времето, в което астрологията е започнала да играе роля в самата перцепция на древните. Времена, в които главните богове вече не били на Земята и не им казвали „кое-как“. Астрологията навлиза на едно много по-дълбоко ниво в човешкото психе и според нея се формирали новите лостове на контрол, които трябвало да ъпгрейдват или изцяло заменят старите такива.

Новата религия (и респективно история) трябвало да бъде много архетипно близка до съзнанието на хората, за да бъде възприета лесно и понеже няма нищо по-близо от цикъла на енергиите в природата и небесните тела – религията на РА била изградена изцяло около метафорите свързани със слънцето и планетите. Днес наричаме това астротеология – религия надградена метафорично на база астрологията и някои по-древни вярвания.

Постепенно SHET-I заменили духовните „истини“ на Империята Орион с измислени истории относно митични личности, които масите приемали буквално. Дотогава те все още се обръщали към „боговете“ в множествено число, защото манипулацията осъществявана от илюминатите още не била достигнала стадия, когато ануннаки и други богове ще бъдат превърнати в един „бог“. Когато тази промяна настъпила, тя щяла да елиминира явните свидетелства за тяхното съществуване. Еврейското духовенство постигнало това заедно с преводачите на английски на библията. Религията на Вавилон създала модела, дори истории в детайли… Например къде сте чували това преди? Във Вавилон почитали троицата от Нимрод – бащата, символизиран като риба, Тамуз – синът, за когото казвали, че е умрял за да спаси човечеството на 25 декември и Семирамида – вавилонската Изида, която била символизирана от гълъб. О почакайте, сетих се откъде това звучи познато! От всяка една шибана тема, която съм писал за големите празници в човешката култура! Защото троицата Нимрод, Тамуз и Семирамида са в основата на християнската религия.

Казано е, че Нимрод и Тамуз, бащата и синът, били „едно“. Когато Тамуз умрял за греховете на човечеството, свещениците казвали, че бил положен в гробница и след три дена когато махнали камъка от входа, него го нямало там. Всичко това било хиляди години преди християнството и е само една от многото версии на историята за „исус“, които са разказвани още много време преди времето, през което се предполага, че е живял „исус“. А, да! През пролетните ритуали, когато отбелязвали смъртта и възкресението на Таммуз, се предлагали кифлички на които бил изобразен слънчевия кръст – същите кифлички от много по-късното „християнско“ празненство наричано „великден“.

Тамуз е било името на шумерския бог Думази или Даму („единствения роден от отца“ или „син на кръвта“), който е послужил като матрица за всички по-късни синове на Бога, включително исус. Евреите наследили Тамуз (също известен като Адонис) от вавилонците и в римските летописи има сведения, че Тамуз е бил главно божество на евреите. Еврейският календар все още месец наречен Тамуз, който е бил известен като „змията, която произлиза от небесния бог Ану“. Вече знаете кой е Ану.

Според преданията земята е получила живот от кръвта на Тамуз и той е бил лечител, спасител и пастир. Той умрял носейки корона от тръни, направена от мирта. Тамуз бил символично принесен в жертва в определен деня като агне. Той бил почитан в Йерусалим, където точно същата история по-късно ще бъде преразказана, само че за „исус“. Пещерата където се твърди, че се е родил исус във Витлеем, е същата, за която древните твърдели, че се е родил Тамуз (Адонис). „Преводачът“ на библията на крал Джеймс (най-популярния английски превод на библията и до днес) признава, че Витлеем е бил свещена гробница посветена на Тамуз, богът на плодородието или „духът на пшеницата“. Витлеем означава „Къща на хляба“ или „Къща на пшеницата“. Хор, египетския син на слънцето, е бил роден в „Палата на хляба“, а за исус казват, че бил „Хлябът на живота“.

Духовенството на SHET-I скрило в символизъм религиозните, езотеричните, астрологичните и астрономическите познания на древен Шумер, както и историите за боговете-рептилии. Така истинското им значение останало известно само за посветените, докато в същото време били наложени стриктните вярвания на религиите. Всяка голяма религия – юдаизъм, християнство, хиндуизъм, ислям и будизъм имат един и същ произход: познанията и вярванията на Шумер, които са наследили познанията и вярванията на Атлантида и Лемурия. Основните религии са основани на земите някога заемани от Шумерската империя. Те може и да отразяват различни елементи от шумерските вярвания, но това е района от който идват. Работата на свещеничеството е била да изтегли истинското знание от циркулация и затова те изопачили текстовете на изфабрикуваните си религии, докато знанието, което би помогнало на хората действително да бъдат свободни, било представено като „зло“. Погледнете християнството. Друга цел на духовенството, била да развиват истории и теми, които да правят хората безсилни, незначителни и да изпитват страхопочитание пред измислените религиозните божества. Бидейки „посредници“ между хората и боговете (по-късно „Бога“) и интерпретатори на „закона“, даден от измислените „божества“, те можели да контролират хората, изпълнявайки волята на своите господари (рептилиите и други демонични създания). За да спрат всякакви бунтове на хората срещу това потисничество, контрола и бедността, историите на свещениците трябвало да обещават рай след смъртта за всички, които се подчинявали на „божествения закон“. С други думи – техният закон. А за тези, които не се подчинявали на „закона“ – вечно проклятие и в ада. Християнството е просто рециклирано „езичество“, което дамгосва „езичниците“ като зло. Какво лицемерие. Дори терминът „завет“ (testament) етимологически потвърждава, че е пълно буквално с множество топки, защото коренът на думата „testament“ e „testes“ – тестис. Според традицията древните евреи имали обичая да хващат тестисите на другия, докато слушали клетвата. Доста странно, защото същото се прави и до днес при някои илюминатски ритуали. О, почакай – не е странно! Та това са същите хора! Така че „стария завет“ всъщност означава „стари топки“, а „новия завет“ означава „нови топки“.

Но да се върнем отново на основата...

Слънчевата религия, позната в целия древен свят, била символична история, която на християните било казано да приемат буквално при една от поредните промени и преходи към нова световна религия – процес, който винаги бива активиран от тайните общества.

Главната форма на общуване в древния свят била символизмът и притчите и за да се разберат основните религии днес, трябва първо да разберем древните смисли, свързани със слънцето.

Тези общества са използвали горния символ, за да символизират движението на слънцето през цялата година или по-точно, за да описват пътуването на Земята по отношение на слънцето. Това е т. нар. „соларен кръст“. Той може да бъде срещнат в целия древен свят. Те са нарисували кръг и зодиака (това е гръцка дума означаваща „животински кръг“) и са добавили кръста в средата, за да отбележат четирите сезона, слънцестоенето и съответно точките на равноденствие. В центъра те поставили слънцето и оттам е темата за слънцето, или символично за „сина“ на кръста (на английски етимологията подсказва много повече взаимовръзки „sun“ – „слънце“ и „son“ – „син“ – изговорени звучат по един и същ начин). Подобен символ е бил използван и в Лемурия, който според Джеймс Чърчуърд, се е отнасял до първичните сили на мирозданието.
Зимното слънцестоене, най-ниската точка, която заема слънцето в северното полукълбо е на 21-22 декември. Това е времето, за което древните казвали, че слънцето „умира“ и е потънало в тъмнина. Ето защо казах, че 21 декември – любимата дата на всички ню ейджъри тази година, е първият празник след Новата година на Тъмната полярност – Кун. В следващите 3 дена, до 25 декември, слънцето отново започвало пътешествието си към ултимативната си мощ през лятото и затова се смятало, че на този ден то се раждало или, че било родено отново. Именно поради тази причина на древните богове давали тази рождена дата, 3 дена след зимното слънцестоене. Тези божества не са съществували физчески, както всички сега предполагат. Те са смес от извънземен и астротеологичен фолклор.

Древните изобразявали символично животът на човек като годишния слънчев цикъл. Те описвали слънцето като новородено бебе на 25 декември, което започвало да расте, за да се превърне в голям и силен мъж до лятното слънцестоене (Циен). Това е моментът, в който слънцето е най-силно в северното полукълбо и доминира над тъмнината по време на най-дългия ден. В този момент на слънцето-мъж му давали дълги златни коси, които символизирали мощните слънчеви лъчи. В момента в който слънцето навлизало в знака Дева (девицата) в началото на есента, на Слънцето-мъж му подрязвали косите, защото и силата на слънчевите лъчи намалявала. Това е и истинската история на самсон и далила. Той не е бил историческа личност, а символизира слънцето.
За самсон, както и за исус, св. павел и много други библейски герои, казват, че били назареи, т.е. от Назарет. И ето ви истинското значение на израза „исус от назарет” или „исус назареина“. Градът Назарет не е съществувал в периода, в който се твърди, че е живял исус. За него не се споменава в нито едно писание или карта, въпреки че по това време римляните са водели много точни и подробни записки. Този град е бил основан след като започнали да циркулират историите от евангелието. Назаретската секта не допускала подрязването на косата освен в някои ритуали, свързани със слънцето, защото косата представлявала слънчевите лъчи. Може би с това е свързан и истинският произход на обичая сикхите да не подстригват косите си. Назареите носели черни дрехи така, както и черните магьосници в тайните общества и това е наследено от християнската църква. Днес арабската дума за християнин е „назрани“ и в корана те се наричат „назара“. Това идва от еврейската дума „нозрим“, която е от израза „нозрей ха-брит“ означаващ „пазачи на завета“.

Както вече бе посочено, християнството е създадено чрез преправяне на древните символични истории за слънцето, с елементи от алегориите от мистериите и култа към змията и е представено в исторически план като нещо случило се в реалността. Свещеническият елит на SHET-I и други посветени знаели историята и истинското й значение и го знаят и до днес, но казват на хората, че това е истината и че ще ги сполети проклятие ако те не вярват в нея.
Някъде около 1 200 години преди „исус“, на изток е казано следното за „езическия спасител“ Виришна: той бе роден от девица чрез непорочно зачатие с намесата на светия дух. По този начин се изпълнило древно предсказание. Когато се родил, управляващият тиранин поискал да го убие. И се наложило неговите родители да бягат и да търсят безопасно място. Всички деца до 2-годишна възраст били убити от владетеля, защото той търсел да убие момчето. Ангели и овчари присъствали на раждането и му били принесени дарове от злато, тамян и смирна. Той бил почитан като спасител на човеците и водил нравствено извисен и скромен живот. Той извършил чудеса, които включвали изцеление на болни, връщане на зрението на незрящи, прогонване на зли духове и възкресяване от мъртвите. Той бил разпънат на кръст и възкръснал от мъртвите, за да се възнесе на небето. Позната история? Навярно съвпадение? А какво да кажем за следните тогава? Те всички са преди „исус“, някои с хилядолетия:

• Атис, Фригия
Той бил роден на 25 декември от девица. Наричали го „спасител“, единственият син и той умрял, за да спаси човечеството. Той бил разпънат в петък – „черния петък“ – и кръвта му била проляна, за да откупи Земята. Предсмъртните му мъки били свързани с пирони и колове. Той бил отец и син заедно в земно тяло. Той бил положен в гробница и се спуснал в подземния свят, но след 3 дена, на 25 март, тялото му изчезнало от гробницата и той възкръснал като „най-висшия бог“. Тялото му било символично описано като хляб и консумирано от тези, които го почитали.

• Кришна, Индия
Той бил роден на 25 декември от девица, а баща му бил дърводелец. Звезда ознаменувала раждането му и на него присъствали овчари и ангели. Владетелят избил хиляди невръстни деца, за да го убие, но той бил спасен и по-късно извършил чудеса – изцелявал болни, включително и от проказа, слепи и глухи. Той умрял на около 30 г. И според някои традиции бил разпънат на дърво. Той също е бил изобразяван, разпънат на кръст, възкръснал от мъртвите и е бил смятан за „спасител“. Неговите последователи го знаели като „джезеус“, което означава „чиста същност“. Казвали, че ще се върне на бял кон, за да съди мъртвите и да се пребори с „принца на злото“.

• Дионис/Бакхус, Гърция
Той бил роден на 25 декември от девица, положен в ясли и повит в пелени. Той бил учител, който пътувал и извършвал чудеса. Той можел да превърне водата във вино (както слънцето) и триумфално яздил магаре (така, както и египетското божество Сет). Той бил овена или агнеца, богът на лозата, бог но боговете и цар на царете, единствения... син, този, който понесъл греховете, освободителят, миропомазаният, алфата и омегата. Той бил повесен и разпнат на едно дърво, но възкръснал от мъртвите на 25 март. През I в. пр. н.е. евреите в Йерусалим също почитали това божество.
Финикийското име за Бакхус, дава отговор на въпроса за произхода на исус. „IES“ може да бъде разчленено на „I“ – „единствения“ и „ES“ (огън и светлина). Това не е нищо друго освен светлината на евангелието на св. йоан; и това име може да бъде открито навсякъде по християнските, протестантски и католически олтари, като това ясно показва, че християнската религия е модификация на ориенталското боготворене на Слънцето, придавано на Зороастър. Християните четат буквите „IHS“ в гръцки език като „Jes“, а римското духовенство добавило „us“.

Ето още някои други пред-християнски божества, за които е била разправяна същата история, като тази на „исус“: Аполон, Херкулес и Зевс в Гърция; Адад и Мардук в Асирия; Буда и Индра в Индия и Тибет; Саливахана в Южна Индия и Бермудите; Озирис и Хорус в Египет; Один, Балдер и Фрей в Скандинавия; Крит в Халдея; Зороастър в Персия; Баал (Бел) и Тот във Финикия; Бали в Афганистан; Яо в Непал; Залмоксис в Тракия; Зоар на бонзите; Чу Чулейн в Ирландия; Дева Тат, Кодом и Самонокадам в Сиам; Алкидес от Тива; Микадо на шинтоистите; Беддру в Япония; Хесус или Ерос и Бремрилахам на друидите; Тор, син на Один на галите; Кадмус в Гърция; Гентаут и Кетцалкоатл в Мексико; Исчи от Формоза; Божествения учител на Платон; Фохи, Иео, Лао Киум и Чанг-Ти и Тиен от Китай; Иксион и Квирнус от Рим; Прометей на кавказците; Мохамед или Махомет на арабите; Дазбог на славяните; Юпитер, Юве и Квиринус в Рим; Митра в Персия, Индия и Рим.

Култът към Митра например е възникнал хиляди години преди „исус“ и въпреки това представлява същата история дори в детайли от християнството. Когато християнството пуснало корени в Рим, те използвали символи и митове, свързани с ритуали от култа към Митра. Свещеният ден на Митра бил неделя („sunday“ на английски означава „ден на слънцето“), защото и той, както исус, символизирал слънцето. Почитателите на Митра наричали този ден „денят на бога“ и провеждали главния празник, свързан с Митра по времето, което сега наричаме „великден“. През 254 г. папа Юлий I съвсем умишлено обединява раждането на Митра (25 декември) с коледа, защото ранната църква отбелязвала раждането на исус по различно време от март до септември. С това се целяло по-лесно християнизиране на империята, давайки на хората нещо познато. Митраисти били императорите Нерон, Комод, Септимий, Север и Марк Антоний Каракала. През 274 г. култът към Митра дори бил официално обявен за една от държавните религии от император Аврелиян. Въпреки започналите гонения срещу езическите религии, култът към Митра си остава твърде силен. Затова император Константин Велики се покръства именно на 25 декември 337 г. и обявява този ден и за рожден ден на христос. Това бил далновиден и тактичен ход, с който да се елиминират слънцепоклонниците. Отново – за по-добра приемственост между религиите.
Имаме подобно стечение на обстоятелствата и в Египет. По времето когато култа към Озирис най-накрая отстъпил пред религията носеща името на христос, египтяните приели християнството и открили, че нравствените системи на стария култ и на новата религия толкова си приличат и обещанието за възкресение и безсмъртие в тях е толкова сходно, че те пренесли своето преклонение от Озирис към исус без особено затруднение. Нещо повече, Изида и детето Хор веднага били отъждествени с дева мария и нейния син в апокрифната литература от първите няколко века след покръстването на Египет.

В древността посвещаванията, свързани с Митра са били извършвани в пещери, в които били изрисувани знаците от зодиака – Козирог и Рак, символизиращи зимното и лятното слънцестоене. Той бил изобразяван като крилат лъв (слънцето) стоящ върху навита на кълбо змия. Лъвът и змията, разбира се, са главните символи в култа към Сириус и Орион. Римската църква включила причастието на Митра в своите „християнски“ ритуали. Твърди се, че Митра бил казал: „Този, който не яде от моето тяло и не пие от моята кръв, и поради тази причина не е едно с мен и аз не съм едно с него, няма да бъде спасен.“
Самото място на което е построен Ватикана е било свещено място на култа към Митра. И все още е. Сега те просто го наричат „исус“. Култът към Митра просто се превърнал в култ към Мит-РА – християнството.
Митра е символизирал слънцето и същото се отнася и за християнската версия на този култ. Иисус е бил наричан „светлината на света“ (слънцето); той ще излезе отново иззад облаците и всеки ще го види (Слънцето). Исус вървял по водата (и отражението на слънцето прави същото); исус свършил работата на своя отец в храма на 12-годишна възраст и започнал своето служене на 30 години. Слънцето достига своя максимум в 12 на обед, когато древните, като например египтяните, казвали, че слънцето било „най-висшия бог“. Слънцето навлиза във всеки знак от зодиака на 30 градуса, ето защо исус започнал своето служене на 30. Според писанията исус превърнал водата във вино и точно това прави слънцето като кара лозята да растат. В библията има много символизъм, свързан със зодиака, като например двете риби (знакът Риби) и 12-те коша (12-те зодиакални знака), в които Иисус сложил хлябовете когато „нахранил 5 000 души“. Исус бил „рибата“ и „рибаря на хората“ вероятно защото Земята навлизала в знака Риби, по времето когато се твърди, че е живял. Но има толкова много символизъм свързан с риби по отношение на тези слънчеви божества в цялата история на човечеството, че не можем да игнорираме символичната връзка на историите за риби-богове или амфибии – Номо или Анедоти (и т.н.) от Сириус. Спомнете си също, че догоните имат легенда за амфибоподобния Номо, който казал, че един от тях ще бъде разпнат. Преводът за „край на света“ от гръцки е „еон“ и се отнася до „век“, а не до „света“. Края на века е край на цикъл от 2 160 години, по време на който Земята преминава през един знак от зодиака.

И така, радждането на христос по време на зимното слънцестоене не се приема официално до 4 век, което илюстрира един похват на християнските свещеници преднамерено да ограбват другите религии. Това дава основание да твърдим, че цялата християнска религия е била създаден по подобен начин. Както сами видяхте 25 декември или зимното слънцестоене са посочвани като рождена дата на редица други „богове“. Освен това всяка година в Египет се организирало годишно празненство в чест на бога-слънце, с което се е отбелязвало раждането на „новото слънце“, след като „старото слънце“ умира около 21 декември (в северното полукълбо), лежи в своята „гробница“ или „пещера“ в продължение на 3 дни и на 25 декември се ражда отново.
Като цяло изглежда, че датите 21, 22 и 25 декември често генерират объркване. Истината е, че всички те са част от периода на зимното слънцестоене, което обикновено започва в полунощ на 21 декември (а както разбрахте тази година започна в 11:11 ч.), което всъщност съвпада с утрото на 22 декември и свършва в полунощ на 24-ти или утрото на 25 декември. Така че в слънчевия мит „смъртта“ на „старото слънце“ настъпва, докато дните се скъсяват с приближаването на зимното слънцестоене.
Откриването на останките на Озирис по време на зимното слънцестоене означава, че тогава той е „роден отново“, тъй като след това се е върнал към живот. Новото слънце измества старото и тъй като Хор и Озирис са били възприемани като едно цяло и са били взаимозаменяеми образи, с основание може да се твърди, че прераждането на Озирис през зимното слънцестоене представлява „новото раждане“ на Хор. Следователно отново откриваме, че Хор се ражда на 25 декември.

Популярната история за тримата влъхви и витлеемската звезда, която покрай коледа става особено популярна също има астротеологичен произход. Това е същата история като тази от Египет за Сириус – най-ярката звезда, която виждаме от Земята. Това е една от причините поради, която слагате звезда на върха на коледната си елха.
Според египтяните изгряването на трите звезди от Орион (тримата „царе“, „мъдреци“ или „влъхви“ – зависи кой превод четете) отбелязва появяването на Сотис или Сириус – звездата на Озирис и Хор.
Не знам дали ви прави впечатление, но колкото и да дълбаете в тези неща, винаги в дъното ще стигате до присъствието на Орион и Сириус под някаква форма. Читателите на книгите ни, знаят защо. Защото тези две култури стоят зад нашата собствена и всичко това намира различни отражения на различни нива из цялата ни психология и култура.
Символизмът на „тримата мъдри мъже“ е, че и тримата боготворят слънцето. Злато, тамян и смирна са традиционните дарове поднасяни от арабските влъхви към слънцето и поради тази причина те са поднесени и на Митра в съответната версия на този мит. Раждането на исус в обор или пещера е повтаряща се тема в митовете, свързани със слънцето, защото пещерата представлява „тъмното място“, където се казва, че слънцето отива между зимното слънцестоене и полунощ на 24 декември. Така имаме 3 дена в гробницата между „разпването“ на исус (слънцето) и неговото „възкресение“ или ново раждане на 25 декември. Но пещерата би могла да носи и друг символизъм, защото историята за исус може да бъде разглеждана на различни езотерични нива по едно и също време.

Поради всички изброени досега причини, повечето църкви днес са повече или по-малко насочени в определена посока, което е останка от стария култ към слънцето. Всяка църква, която е построена според канона, има ос, която сочи към изгрева на слънцето в деня на съответния светец, т.е. църква, посветена на св. йоан, не бива да е успоредна на църква, посветена на св. петър... Със сигурност в ранните векове църквите са били ориентирани към слънцето, така че при изгрев светлината да пада върху олтара през източните врати.
Вероятно обществата, които са искали да превърнат популярния и могъщ слънчев бог в юдейски месия, не са искали да прикачат към мита, който са се опитвали да наложат като „истинска история“, нещо, толкова очевидно като най-популярния слънчев фестивал – раждането на самия бог-слънце. Фактът, че най-накрая този празник се прибавя към набъбващата християнска митология, сочи: първо, че тогавашните власти са знаели, че разпространяват слънчев мит, и второ, че преди това раждането на исус не е празнувано. Всъщност 25 декември в действителност е един от многото рождени дни на христос, предложени през вековете от различни християнски авторитети и църковни отци. „Малката подробност“, че първите християни не са чествали рождество христово и такъв празник на практика не е съществувал, винаги обърква верните съвременни поклонници. Никъде в новия завет не е написана датата, на която се е родил христос. Също така никъде не се споменава, че е необходимо да се чества денят на неговото раждане. Никъде исус не казва хората да правят това. През 303 г. християнския апологет Арнобиус от Сика пише, че идеята да се празнуват рождените дни е езическа практика и се свързва с честването на рождените дни на техните богове. Той не споменава нищо за съществуването на някаква разпространена практика на честването на рождество христово или нещо подобно, от което можем да си направим заключението, че рожденият ден на исус не се е чествал.
Ако исус христос е бил историческа личност, най-малкото смущаващо е, че никой не знае истинския му рожден ден и че е имало толкова много предположения, някои от които с астрономическо значение.

Започвам с всички тези придобили по-голяма известност в последните години факти, за да положа основата и да посоча, че коледа няма никаква връзка с раждането на исус, което я превръща в нехристиянски празник, който има всичко общо със слънчевия култ от древността и нищо общо с исус христос. Предвид тези факти, да се настоява, че християнството е възникнало сякаш във вакуум като уникално и ново „божествено откровение“ появило се от нищото, е просто смешно и неправдоподобно.

Как тогава се стигна до това, което имаме днес под формата на коледа с всичките й традиции, символизъм и блясък?
Нека видим...

Миш-машче
За коледа има да се говори най-много от всички празници досега, но това би запълнило цяла книга, ако се направи подробно, затова ще се опитам да маркирам само основните неща (без дори да се опитвам да засягам нещата от гледна точка на българския фолклор, защото тогава наистина ще отидат 200 стр...).

Причината поради която за коледа може да се кажат най-много неща е, че това е навярно празника, който е най-голяма амалгама от множество митологии, символи и архетипни притчи. Всички тези са толкова омешани и толкова застъпващи и препокриващи се, че няма как, анализирайки традициите на 25 декември, да говорим за тях еднозначно и линейно, тъй като имаме конструкция подобна на делтата на една река, съставена от множество различни ръкави, които се вливат в общ източник.

Коледа, под формата, която я празнуваме днес в нашето западно общество, има своите корени най-вече в нордическата и германската традиция, затова ще се спра основно на тях. Излишно е да казвам, че на много места по света коледа не се празнува, защото не е празник, или се празнува по много по-различен начин, защото на тези места не всички ръкави са се сляли в един (както в съвременното ни комерсиално социумче) и се честват само определени аспекти.

Астротеологичните корени на 25 декември, които бяха обяснени по-горе са основната причина за избора на точно тази дата и можете съвсем спокойно да спрете да четете дотук, защото вече имате истинско, архетипно разбиране за историята й. Всичко друго около нея е козметика надграждана с времето. А всичката тази козметика има няколко функции.
Първо – да обедини колкото се може повече елемети на колкото се може повече религии, за да могат с времето те да се претопят в християнството и да привлекат всички „езичници“ към „единствената божествена истина“. Второ – тези символи да се обединят в една работеща система, която да прикрива слънчевия символизъм и да създава впечатление, че това са атрибути на християнството. И трето – да създаде една егрегориална маса, която да бъде свързана с тези символи, които така или иначе принадлежат на езическите религии и така да похранват същата тази древна религия, която на практика е религията на илюминати.

Може би един християнин трябва да си зададе въпроса какво общо имат раждането на исус коледната елха, подаръците, които си разменяме и най-вече – иконата, която е изместила почти напълно фокуса от исус – дядо коледа.

За да разберем значението на тези и други символи, нека хвърлим поглед над техния езически произход и древните религии, чийто антураж с времето лека полека се е наслагвал върху датата 25 декември.

The real deal and shit...
Има 8 дни на човешки жертвоприношения в илюминатския календар. Първият от тях е 21 декември и се нарича Юл (на английски „Yule“ ако на някой му се research-ва). Причината това да е първия празник, е понеже според келтския календар (този, който илюминати ползват и до днес), последният ден от старата година е 31 октомври. Новата година започва на 1 ноември.
В повечето скандинавски и прибалтийски страни са се запазили корени на думата „Yule“ свързани с коледа. Така например имената на носещия подаръци образ в Швеция е „Jultomten“, в Естония „Jouluvana“, в Норвегия „Julenissen“, a в Дания „Julemanden“.
Във Финландия подаръците на коледа се раздават от „Joulupukki“ (козел), който е тяхната версия за образа на дядо коледа и въпреки разпространеното вярване, че в миналото хората са получавали подаръци от Joulupukki, истината е малко по-различна. В древността хората са се опитвали да се предпазят от зли демони, които според тях са имали козя кожа и големи рога – Joulupukki. Скандинавските народи по време на Юл обредно колели коза. С времето обаче нещата се обърнали на 180 градуса и днес Joulupukki раздава подаръци. Въпреки всичко в някои градове може да се видят фигури на кози, като проява на модернизирано изкуство свързано с Юл-козата, но в действителност това е изображение и възвеличаване на митичен демон.

Представете си какво ще стане ако някой вземе да издигне официална огромна статуя на сатаната, но на Юл козата се приема от тези народи.

Като цяло, в древността Юл бил празник на скандинавските народи почитащи бога на плодородието, който също се казвал Юл. Денят, в който слънцето започнало своя бавен ход на север в небето, и дните започнали да нарастват отново за сметка на нощите, древните са празнували зимното слънцестоене изгаряйки юлското дърво.
Бил изваждан голям дънер, който се подпалвал и горял 12 дни. На този огън били принасяни както животински, така и човешки жертвоприношения по време на 12-те дни. На това се основават 12-те дни от т. нар. „коледни празници“. В опит да позамаже корените на този ритуал на mainstream level, католическата църква поставя въпросния период между 25 декември – 6 януари. Без каквито и да е основи в новия завет, те избират 6 януари за деня, в който трите влъхви идват да донесат дарове на новия спасител. И до днес тази измислица се празнува на 6 януари, а на вас може да ви е по-позната като „богоявление“. Yeaaah, right...
Това е и основата на днешния т. нар. бъдник, който е доста по-популярен на запад (особено в САЩ), отколкото в България, но все пак си имаме и наша версия на същото нещо. Това е акт на довеждане на новото слънце, в дома на всеки, което е свързано с горните, вече обяснение астротеологични аспекти. Тъй като слънцето отново започвало да се изкачва в небето, хората вярвали, че това било знак, че човешките жертвоприношения извършвани на Сауин били приети от боговете. Както стана ясно, 25 декември е раждането на новото слънце – рождения ден на Тамуз. Но това е на практика празника Юл, който католическата църква измества на 25 декември, за да съвпадне с една друга доста известна оргия на Тъмната полярност.

Става дума за римските Сатурналии – време на умишлен и официален разврат.
Сатурналиите (на латински „Saturnalia“) били древен и любим римски празник в чест на бог Сатурн (в някои египетски версии на легендата за Хирам (масонския източник на тайното познание) Сатурн присъства като образ на „стар велик мъж, който живее на Северния полюс и дава на човешките деца клонче вечнозелено дърво“. Sounds familiar?). Със Сатурн хората свързвали земеделието и реколтата. Честването протичало през втората половина на декември – времето, когато завършвало жъненето. По времето на Сатурналиите (17-21 декември) обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Робите пък получавали допълнителни привилегии – те се освобождавали от всекидневните си занимания, можели да се хранят от трапезата на господарите си, да носят техните дрехи и дори да ги командват. В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение – заколвали се прасе, теле и овца в чест на бога. Следвало гощавка, като роднините и приятелите си подарявали подаръци наречени „стрени“ (от богинята Стрения, която трябвало да се почита в средата на зимата). Хората украсявали портите на къщите си с венци, гирлянди, пентаграми и различни други езически символи. Сред даровете имало восъчни кукли оформени като човешките жертви, които някога били пренасяни на Сатурн. Впоследствие те били заменени с теракотени фигурки във формата на хора. Оттук произхожда и запазената до днес традиция да се правят коледни сладки.

Обществените мероприятия започвали от храма на Сатурн, следвало религиозно пиршество, в което участвали сенаторите и конниците. Мъжете се обличали като жени или в кожи от животни. По време на Сатурналиите, бодливата зеленика е била окачана на входните врати, за да се предпазват хората от злото. Храмовете и сградите също били украсявани с венци. Според Уика, увиването на зелениката в кръгова форма увеличава магическите му сили. Оттук имаме и днешните коледни венци с всеизвестния храст с червени топчета:

Венците освен това са кръгли и репрезентират женските сексуални органи. Те са свързвани с плодородието и „кръговрата на живота“.

Забавленията около Сатурналия продължавали 7 дена и те били изпълнени с хаос и диви оргии, по време на които хората препивали с алкохол, пеели голи по улиците и се задоволявали кой както му падне. Докато правели секс, хората се окичвали с имел. Причините за това са няколко.

Тъй като имелът е паразитно растение растящо директно измежду клоните на дърветата и няма корени в земята, хората вярвали, че той идвал от самите небеса, което му давало мистични сили.

Има вероятност една от причините поради, които закачаме играчки по елхата е да имитират свещения имел по дърветата. За това няма исторически данни, но приликата е поразителна. Ако имелът растял на дъб – той бил още по-силен. Дъбът разбира се е свещено дърво за друидите, което, когато било ударено от светкавица трансформирало огъня от формата му притежавана от бога-слънце, в неговата земна форма, използвана от хората. В деня от шестата луна, главния жрец на друидите се изкачвал на дървото и със златен сърп режел имела. Той бил поставян в бяла кърпа, за да не бъде докосван от други човешки ръце. И друиди, и гърци, и римляни вярвали, че той се образувал при удара на дървото от светкавицата и бил асоцииран със сексуалната енергия. Германските племена вярвали, че който премине под имела, ще бъде благословен със сексуална сила от Фрея – богинята на плодородието. Днес, целувката под имела е отражение именно на тези ритуали по плодородието и макар това да не е известен обичай на Балканите, на запад това е нещо наистина много популярно. Може да сте го срещали като част от сюжета на много филми, в които двама влюбени се целуват под коледния имел, на входната врата.

Имелът има и магически свойства познати прекрасно в миналото (вещиците ползвали белите топчета за отвари и елексири), които правят жената уязвима към сексуална експлоатация. Това е причината поради която имела се слага на прага на вратата. И ако жена мине отдолу, тя трябва да бъде целуната от мъж и да не се съпротивлява на това. Затова и римляните се кичили с имел по време на оргиите. Защото това е първата стъпка в репродуктивния цикъл! Те вярвали, че ако жена, която не може да има деца носи амулет от имел, със сигурност ще зачене. В скандинавските страни по време на езическия период, имелът бил до такава степен считан за свещен и магически, че дори когато врагове се срещнели в гора и имало имел около или над тях, оставяли оръжията си и трябвало да бъдат любезни един към друг до следващата им среща.

С тенденцията целия свят да се американизира не смятам за излишно да се говори за този обичай, защото като нищо до няколко години може да започне да се разпространява и в нашата страна, както стана с Хелоуин.

Но да се върнем на Сатурналиите. По време на тържествата, тълпата избирала „крал на безредието“, който ръководел тържествата. Той бил поен и хранен и били изпълнявани всичките му сексуални прищевки. След края на Сатурналиите, този „крал“ бил пренасян в жертва, защото се вярвало, че по този начин се унищожават силите на Тъмнината. Улиците били наводнени от тълпи хора и навсякъде се викало „Io Saturnalia“ („йо Сатурналия“), което с вековете и транслитерацията от език в език, се превърнало в „хо“. Това е и истинския произход на известното „хо-хо-хо“ на дядо коледа.

Всички изброени неща – публичните оргии, пиянството по улиците, подаряванете на подаръци – всички тези аспекти са се превърнали в днешните коледни партита и събирания. Така че следващият път, когато празнувате „коледа“, можете да си казвате „йо Сатурналия“, за да бъдем поне честни един с друг! Така де, няма какво да се лъжем... :)
Това, което днес наричаме „коледа“ е смесица от нордически, римски и друидски фестивали с щипка Кока-Кола върху тях...
Нека преминем към развенчаването на други иконични коледни символи.

Елхата
Елхата е навярно най-популярния коледен символ, na който почти всички се радват.
Вечно зелените иглолистни били избирани, защото те успявали да съхрнаят своята зеленина, когато всичко друго било под въздействието на зимния период. Това карало древните хора да вярват, че те успявали да съхранят слънцето в себе си. Факта, че тези растения давали плод точно зимно време, бил още едно доказателство за тях, че в тях се таи магическа сила и надежда за прераждане в най-голямата тъмнина. Така те привличали плодородие през следващата година.

Всъщност това изобразява световното дърво Игдрасил на нордическите народи. Звездата на върха на коледното дърво изобразява Асгард, светът на боговете и богините. Той е на върха на Axis Mundi или световната ос. Ако някой гледа към Полярната звезда и се намира на Северния полюс, тя ще бъде точно над главата му.
Коледните топки представляват, самите светове на Игдрасил – от Асгард до Хелхайм. Различните панделки, поставени по клончетата на коледното дърво символизират многоцветните мостчета, свързващи отделните светове. Друидите слагали и светла вълна, за която вярвали, че има магическа сила.
Другите играчки, които поставяме на елхата са фигурки с особена форма, като висулки – те символизират леда, който обгръща коледното дърво. Едно време се поставяха и свещички, които от своя страна символизират огъня. Огъня и леда са двата първични елемента в нордическата/наследена от тракийската/ митология. Свещите имат и още едно значение. По време на Средновековието, обичаят да се слага маслена лампа на прозореца по време на 12-те коледни дни сигнализирал на съседите, че обитателите ще вземат участие в ритуала с бъдника свързан с Юл. Това е основата на обичая днес, да поставяме светещи лампички в къщата си, а на запад – целите къщи да се опаковат в такива лампички. Това е модернизираната версия на същата традиция.

Тъй като деня бил по-къс от нощта, така хората казвали на зимния бог да дойде и да ги благослови – така ги виждал от небето – със свещите и лампите. Свещите, подобно и на самия бъдник символизират новото раждане на слънчевия бог. Всички магьосници използват свещи в своите ритуали, като се използват различни цветове за различни поводи. Това е и причината, когато отидете в църква да палите свещ – защото това е част от древните религии. Никъде в библията няма казано изрично да се строят църкви и в тях да се плаят свещи. Откъде идва този обичай тогава?
Свещите, в комбинация с венците, за които вече обясних по-горе, са символ на фалоса и вагината.

Горната комбинация не е нищо повече от древното пресъздаване на сексуалния акт, символ на плодородието. В последните години забелязвам, че пред водещите в новинарските емисии винаги има по един такъв. Това е директен imprint. Самата елха е свещена за зимния бог. Друидите вярвали, че духа на техните божества обитавал дърветата. Смятало се, че дървото представлява Нимрод, който се реинкарнирал в Тамуз. Освен всичко друго елхата също е фалически символ. Това е една от причините в миналото да присъства стриктната традиция хората да се събират около коледната елха в кръг, за да пресъздават отново и отново символичния сексуален акт, който да донесе плодородие догодина – нещо, което между другото се случва на площадите на всички големи градове и до ден днешен – събираме се около гигантската елха! Дори танцуваме хоро около нея.

В интерес на истината, в миналото този обичай изобщо не е бил популярен, защото християните от миналото знаели, че това е езически обичай. Промяната става през 1848 г., когато в Лондон излиза известна илюстрация на кралица Виктория и кралското семейство пред коледното дърво.

Нейният съпруг Алберт Сакс-Кобург Гота – масон и член на Ордена на Златното руно и Ордена на жартиера се върнал от Германия и донесъл коледната елха, която се превърнала в традиция в Уиндзорския дворец.
Само за няколко години почти всяка къща в Англия има коледно дърво по коледа в чест на монархията. Това е просто поредният пример каква психологическа власт има тази фигура над народа – нещо за което съм говорил много пъти досега.

На върха на коледната елха по традиция се поставя звезда. Звездата сама по себе си се е превърнала в традиционен коледен символ от десетилетия – виждаме я по улиците, църквите, магазините, направена от лампички – навсякъде. Обикновено тази звезда се бърка със звездата, която се е появила при митологичното раждане на исус (за което писах в началото), но в реалността няма нищо общо с нея. Коледната звезда е на практика пентаграма. Една от умишлено наложените „грешки“ в съзнанието на обществото е, че звездите имат петоъгълна форма, което много от хората просто приемат ей така без да се замислят. Това е от поредицата празнични символи, които са тотално неадекватни и за които хората просто не се замислят. Всеки празник съдържа такива примери в символиката си и вече съм писал за тях (сърце, заек, яйца и т.н.) в темите за съответните празници. В момента говорим за поредния случай.

Защо звездите се изобразяват като пентаграми и хексаграми, като тяхната форма не е нито петоъгълна, нито шестоъгълна?! Никой ли не се замисля? Когато погледнете нощем към небето пентаграми и хексаграми ли виждате? Като ги погледнете с телескоп пентаграми и хексаграми ли виждате?
I see dumb people.

Пентаграмата е окултен символ и всъщност не представлява нищо друго, освен фигурата, която Венера описва за осем години около слънцето и още от древността е била почитана от различни култове свързани с Кралицата на Орион. Звездата е играела важна роля за древните астролози и била наричана „Небесната Кралица“. В древен Рим за Венера е била използвано името „луцифер“ – утринната звезда даваща светлина и окултно познание (писах за това около темите за Олимпиадата). Терминът „пентаграма“ произлиза от гръцката дума „пентаграммон“ означаваща „пет линии“.

Малко извън темата, но все пак в нея, защото няма да има друг повод да го кажа...
Нещо, за което досега не съм писал във връзка с темата за Монарх е, че в матрицата на всеки един роб съществуват заложение т. нар. „holiday triggers“ или празнични активатори, които отключват дадени програми само по време на събития като коледа и т.н. Причината поради, която се прави това е, че всички тези празници се използват за ритуални цели от Тъмната полярност, което прави Монарх-робите удобно оръжие за церемониални цели именно по това време на годината. В един момент това станало толкова разпространено в MK-ULTRA, че самата конструкция на вътрешната матрица била под формата на коледна елха. Всеки орнамент по дървото е различна програмирана самоличност. Всеки клон от него е различна група от т. нар. „alter families“ – цели групи алтъри създадени само за специфични цели. Пентаграмата на върха на елхата е вътрешния пазач. Премигващите лампички символизират сменящите се постоянно самоличности. Подаръците под елхата са заложени програми и отварянето им на ниво вътрешна матрица ги активира. Самите кутии дори могат да представляват отделен alter в кубовидната матрица. Респективно много хора с подобно програмиране се активират от образа на коледната елха. Описани са много случаи на роби, които само гледайки дървото започват да получават позиви за гадене и виене на свят. Тези хора обикновено не правят коледна елха в домовете си по коледа, защото тя им напомня за начина по който са били програмирани и заложените им вътрешни светове.

В темата за св. валентин бях писал, че рептилиите обичат много ярко червено и зелено – това са цветовете на техните ниски чакри, за разлика от светло червено и наситено зелено при нас. Ето защо тези цветове се промотират по тези празници. Всичко свързано с коледа е или кърваво червено или тъмно зелено – това са традиционните цветове на сезона като цяло. Писал съм освен това, че тези два цвята са огледани в астрала. Това, което в 3D се вижда като ярко червено, в астрала се вижда като тъмно зелено. Затова и съм писал неведнъж, че истинския сатанински цвят е зеления, а не червения.
В цветовите кодове на Монарх-робите маслинено зеленото обозначава програми за самоубийство и себеосакатяване. Навярно конструкцията с елхата е била въведена от д-р Грийн (зелен), което е кодовото име на Менгеле.

И понеже казах преди малко..., че под елхата има... подаръци... нека най-накрая преминем и към най-популярния от всички коледни образи... А именно – дядо коледа!

В днешно време дядо коледа пътува по небето с шейна теглена от елени. Те са препратка към рогатия бог на езическите религии.
Дядо Коледа (Santa Claus)
На запад образа на дядо коледа се нарича „санта клаус“. В традицията на северните народи, сант е аспект на Один – бога на гръмотевиците в скандинавската/тракийски цар/ митология. Один кръстосвал небесата по време на зимното слънцестоене със своя кон Слейпнир (който имал осем крака – елемент, който впоследствие бил трансформиран в „осемте елена, които дърпат шейната на на дядо коледа“) и решавал кой ще умре и кой ще просперира, поради което повечето хора били изплашени по това време на годината.
В Англия, Один постепенно еволюирал във „Father Crhistmas“, което е използваното име за „дядо коледа“ и до днес в много англоговорящи страни извън САЩ. Преди да стигнем дотам обаче, нека преминем по каналния ред...
Тъй като темата е обширна, ще започнем отвън навътре. Или иначе казано – от безумните версии на църквата към истината за този персонаж.
Понеже това е събирателен образ (както самата коледа), трябва да преминем през всички негови аспекти, за да можем в края да получим обща представа, как този персонаж е бил създаден през годините.

Св. николай

Нека започнем с официалната простотия, че св. николай е прототипа на дядо коледа. Кой е той?
Според легендата (подчертавам) св. николай бил роден в знатно семейство на територията на днешна Турция през 4 век. Когато родителите му умрели, чичо му пратил племенника си в манастир. Случило се така, че съседското семейство изпаднало в затруднено положение, изгубвайки цялото си състояние. Така бащата не можел да ожени трите си дъщери и единствената алтернатива била те да започнат да проституират. Когато николай разбрал за това, той пуснал през прозореца на съседите си малка кесия със златни монети. Някои казват, че те паднали в обувката на една от дъщерите, други, че в техния чорап. Николай направил същото и втората вечер. На третата вечер бащата издебнал до прозореца и хванал николай. Той умолявал бащата да не издава самоличността му, но благодарния баща явно трябва да е казал на някой, защото тази история е стигнала и до нас в днешно време. Предполагаемо, оттук произлиза и традицията да бъде окачан чорап над камината, който да бъде пълнен с подаръци нощем.

С времето популярността на николай станала толкова голяма, а легендите и чудесата около него – толкова много, че се твърдяло, че светеца хванал самия дявол, оковал го във вериги и го направил свой собствен слуга. Той станал популярен като „Zwarte Piet“ или казано на български – „черен петър“. Св. николай и черният петър и до днес са белгийската и холандската версия на дядо коледа в декемврийските празници и изглеждат по този начин:

Черният петър ходел напред-назад с николай и му асистирал при проверката на добрите и лошите деца. На добрите той пускал бонбони в чорапите, а на лошите пускал изгнил картоф.
Там е работата обаче, че през годините много изследователи са започнали да намират множество несъответствия между това, което е представено за официалния живот на св. никола и историческите записи. Повечето теолози единодушно признават, че св. николай всъщност никога не е съществувал като историческа личност и е всъщност поредната християнизирана версия на по-стари езически божества. Това е типичният почерк на църквата. Преди година Ватикана се видя принудена да признае официално, че св. николай е митологична фигура изобретена в услуга на още налагащото се по онова време християнство. Легендите около николай са главно създадени около образа на тевтонския бог наречен „Hold Nickar“ познат като Посейдон на гърците. Могъщият бог на водите е бил известен в легендите с това, че галопирал из небесата по време на зимното слънцестоене носейки дарове на неговите поклонници на земята. Звучи ли познато?
Когато католическата църква създавала образа на св. николай, те взели името „Nickar“ и му дали титлата на Посейдон – „мореплавателя“. Така светеца станал покровител на всички моряци. Има хиляди църкви с името на св. николай, повечето от които са били просто реконструирани храмове на Посейдон и Hold Nickar. Това е като историята с исус – следващото поколение възприема новия образ, главно защото всичките му атрибути са били като на стария бог – само името било различно – което в крайна сметка било приемлив компромис. Тъй като всички езически божества били демонизирани от християнската църква, името на Hold Nickar също било асоциирано със сатаната и станало познато като „The Old Nick“. Св. николай присвоил и някои от качествата на легендарната Бефана от Италия, която пълнела чорапите на децата с подаръци.

Нагоре