Денят беше нейният имен ден – Вяра, Надежда, Любов и майка им – София. Но Вяра не чувстваше нищо, беше в безвремие. От неприятните...

... На сутринта, както винаги, тя отиде на работа. Имаше малък бизнес – в сферата на услугите. Работата не вървеше от известно време, печалби нямаше, но това за нея не бе толкова важно. Съпругът й изкарваше добри пари и се грижеше за семейството – за нея и двете им деца – момче и момиче на пет и седем години. И освен че бяха материално задоволени, Вяра беше много щастлива със семейството си. Боготвореше мъжа си. Понякога се чудеше – възможно ли е да съществува такава любов? Та те бяха заедно вече петнадесет години, а чувствата й към него бяха останали същите като при запознанството им...

Същата тази сутрин - сутринта на Вяра, Надежда и Любов - съпругът й, Борислав, беше звъннал в офиса - той беше в командировка от няколко дни – и Вяра, чувствайки отново и отново тръпката, която винаги усещаше, когато мъжът й звънеше, се обади с радостно очакване...

...Само че този път той не й честити именния ден, нито й каза колко я обича. Каза й – сухо и делово, все едно се обръщаше към случайна непозната - че иска развод...

...Светът се промени. Всичко сякаш изчезна за миг. Взриви се. Стопи се. Срина се в някаква пропаст, от която нямаше измъкване...

...

Разводът мина бързо и гладко. Вяра остана сама – с живота и децата. Тя почти нямаше приятели – беше се отдала изцяло на семейството и работата си. И сега нямаше с кого да сподели, нямаше къде „ да изпусне парата”... Тръгна по врачки. По психотерапевти. Изпадна в голяма депресия. Отпусна се, загрози се – не приличаше на себе си. Единственото нещо, което я крепеше и й даваше сили все пак да не сложи край на живота си, бяха децата...

...

Една слънчева ноемврийска събота, Вяра се разхождаше безцелно из софийските улици. Ненадейно, минавайки покрай някакъв магазин – май беше за мебели – тя получи някакъв импулс да влезе в него... С влизането й някакво младо, красиво момиче се насочи към нея, усмихна й се и каза:

-  Здравейте! Замисляли ли сте се колко време прекарвате в леглото?

Вяра се стресна. И тя не разбра защо, но като че ли този тривиален въпрос докосна някакъв забравен център в мозъка й и умът й, досега приспан от депресията, като че ли се събуди рязко. Тя се вгледа в момичето. Какви очи! Неземни! Но бързо забрави за очите, защото нейният вътрешен глас започна да й говори властно: „Вземи си оттук нов матрак! Вземи си! Изхвърли стария, на който спеше с Него толкова години! Изхвърли го! Не можеш да си позволиш нова спалня, но матрак можеш! Вземи си!”...

-  Не! – отривисто отговори Вяра на учуденото момиче. – Не съм се замисляла! Не бях се замисляла и колко време прекарвах с един човек... Но сега, като се замисля, виждам, че с леглото съм била по-дълго, отколкото с него. Вече не съм с него. Време е да престана да бъда и с леглото си! Искам да си купя ново!

-  Заповядайте! – грейна момичето. Очите му блестяха с особен блясък. – Аз ще ви помогна да изберем...

-  Не искам спалня. Искам нов матрак – кой е най-удобен?

...

И Вяра се сдоби с нов матрак. Дори не запомни как се казва – беше нещо като „дормио” – беглите й познания по латински й казваха, че това значи „спя”. Или приличаше на „дрийм” – сън, мечта... Наистина си беше матрак-мечта. Сънят й, напълно покосен от депресията, се възстанови, и Вяра започна да заспива щастлива и дори с удоволствие...

Но освен хубавия сън и бързото заспиване,  започнаха да се случват и някои, меко казано, странни неща. Едното беше, че ако Вяра заспеше, мислейки как да реши даден проблем в работата, то задължително през нощта й се явяваше сън, който й казваше решението на проблема. И то пряко й го казваше – не завоалирано, както има обичай Сънят. Така че да се налага да се намесват юнгиански психоаналитици, врачки и други „съноведи” – и пак да не е сигурно „какво е искал да каже сънят”...

Другото странно нещо бе следствие на първото. Когато Вяра забеляза тази „закономерност”, тя реши да опита да отиде по-далеч – да предизвика сама сънища, които да се сбъднат в „реалния живот”, живота извън леглото... И успя!

...

След няколко месеца експерименти, Вяра вече бе нов човек. Нямаше и следа от депресията. Бизнесът й тръгна главоломно напред и нагоре. Влюби се отново и създаде удовлетворяваща и щастлива връзка с много свестен мъж... Неговите и нейните деца се сработиха идеално. Те станаха семейство!

...

На следващата година, през една ноемврийска съботна сутрин Вяра се разхождаше безцелно из софийските улици. По едно време осъзна, че е близо до мястото, откъдето си купи матрака миналата година. Реши да надникне в магазина. Сети се за момичето с неземните очи – искаше да й се похвали колко е доволна от стоката им...Можеше да си купи я някоя възглавница, я комплект чаршафи... Стигна до мястото... Там нямаше никакъв мебелен магазин. Имаше голям ресторант.

„Жалко, фалирали са!” – помисли Вяра и влезе в ресторанта. Беше решила да ги пита откога са тук. Седна на една маса, дойде сервитьор. С поръчката, Вяра го попита.

-  Вече петнадесет години! – похвали се доволно сервитьорът.

Вяра поиска бързо сметката, без да се интересува от реакцията на учудения сервитьор. Плати и хукна към къщи. Стигна. Влезе. Втурна се към спалнята. Издърпа бързо чаршафа от матрака. Огледа го от всички страни – по матрака нямаше никакъв етикет, нищо! А Вяра знаеше, че всички матраци имат етикет, обозачаващ лятна и зимна страна, както и фирмата производител.

„Знам какво да направя! Ще заспя и ще питам в съня си що за матрак е това и изобщо – откъде се е взел! Искам да разбера всичко!”...

И Вяра се тръшна на матрака – така, както си беше без чаршаф. Заспа моментално. И за първи път сънят не й отговори нищо. Нищичко! Само по едно време в съня се появи някакъв непознат мъж, с особени очи, който й каза: „Понякога не е необходимо да се знае всичко – достатъчно ти е да се възползваш от това всичко! Или от матрака! ”...

Вяра се събуди. „Мъжът имаше очите на момичето от магазина!” – помисли, събуждайки се. Когато напълно се разсъни, започна да разсъждава и умува. Доникъде не стигна. Само се сети за въпроса, който й зададе момичето, което й продаде матрака - замисляли ли сте се колко време прекарвате в леглото?

За първи път Вяра осъзна колко време прекарва в леглото. И усети, съвсем осезаемо, че това време не е изгубено, че за първи път в живота си тя е оползотворила това ценно време, тази една трета от всяко денонощие. Преди използваше това време само за спане и отмора. Сега тази една трета денонощие й беше помогнала да подреди наново живота си, да напредне в бизнеса, да си намери спътник, да срещне отново любовта и най-сетне – отново да покани Щастието като другар в житейския си Път...

Вяра застла матрака с чаршафа и отиде да види семейството си... Събота беше и се канеха да излизат на разходка...

Хареса ми приказката ти за принцесите, които се събуждат само от целувката на принца. Когато някой или нещо различно ги събуди изпадат в депресия и сънен махмурлук. Да спиш на собствен "матрак" е най-здравословния сън.:))
Поздрав за оригиналния разказ!:))

И изобщо - невероятен коментар! Благодаря ти отново!

П.П. Замислих се покрай принцесите и събуждането - кой им прави по-голямо добро на тези принцеси - Принцът или Различният?!
Поздрави! :)))

Хубав ден
и от мен!

повече да гледа страданието на своята подопечна. Хубаво е, когато в най-трудните моменти има кой да ти даде импулс да започнеш отново. Хареса ми твоят разказ, звучи обнадеждаващо и дава вяра. Поздрав от сърце!

при брака може и да не е по- хубаво, ама барем е по- често.

И приятна вечер! :)

Магията не бива никога да бъде разгадавана...:)

А най-хубавите сънища се сънуват на споделен матрак...

Хубаво е това, което казваш за Ангела... Дано при повечето Ангели е така! (когато се налага, разбира се) :)))... За започването отново - често си мисля, че всяко едно нещо, което правим, е започване "наново" - просто някои неща изглеждат по-крайни, но само изглеждат... Поздрави! :)

Имам някои познати, които са разведени - и по мои наблюдения, а и според споделеното - след като са останали "сами", е станало по-често... Това е донякъде един от парадоксите на съвместното съжителство... :))) (за жалост или радост)

Хубаво казано - "споделен матрак" ! Явно този матрак е имал свойството сам да си предизвика състоянието споделеност... Може би са го произвели добри хора...:))) Поздрави! :)

Сега успях да прочета разказа ти... Чудесен е, магически!!!
Чел съм, че леглото и неговото разположение имат някакво въздействие върху човешката психика... Да, вещите имат енергийно излъчване и ни влияят... Но най-важна е Вярата!... Светла вечер!

Знаеш, че не вярвам в магии!:(
Извинявай!
Просто се наслаждавах на разказа!:)

и аз съм писала за едно безвремие:) малко по- иначе..но явно мислите ни текат в една посока!

Прегрътки Маги

Приятно разказче:)

Точно - Вярата! За разположението на легла, маси и пр. - има логика и аз донякъде вярвам в това - все пак Земята има магнитни и други полета, потоци и т.н., които със сигурност ни влияят - оттам и разположението на заобикалящите ни неща... Не случайно храмовете например са ориентирани по определен начин в пространството - никога не се строят безразборно спрямо посоките...

И аз не съм от най-вярващите - само се чудя как изобщо съм жива - защото самият живот ми се струва една абсолютно неразгадаема магия! ;)

Ще дойда майлко по-късно да безвремствам при тебе! Поздрави!:)

Поздрави и хубав петък!

Накара ме да се замисля колко време прекарвам в леглото и откъде да намеря такъв вълшебен матрак!

Да-а-а... Сънищата... Понякога са странни, но винаги казват нещо. Трябва да умееш да ги разгадаеш.:)

Въпреки, че е леко тъжен, Маджик?

Може пък матракът да те намери - когато е необходимо? :))) Поздрави!

понеже сънят ползва друг, различен от човешкия език... И дори да си обигран в превеждането на символите - пак можеш лесно да се подлъжеш... Поздрави! :)

Тъжничко е, но свършва добре, което неутрализира неприятностите! :) Поздрави!

Отново интересна тема.

Животът е такъв, какъвто е и наша е задачата да го направим по-добър, по-весел и приятен. Иначе ще е само механични движения, приемане и отделяне и нищо повече. Нужна е и емоция, за предпочитане положителна. Когато съдбата ни поднася поредната каца с мед, трябва да сме особено внимателни и осторожни - първо трябва да открием какво се крие под повърхността, преди да започнем да гребем с пълни шепи. Може да е вкусно, може и да не е чак толкова, може и да е неприятно на вкус. Но при всички случаи трябва да сме високо над реките от мед и масло, дето ни заливат отвсякъде. Именно поради тези причини и аз съм на диета. Перманентна:)

Знае ли човек ......Чул те Господ!