Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2013 07:13 - Доказателство за безграничността на личното ни съзнание
Автор: magicktarot Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1948 Коментари: 6 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Личното съзнание, може би, наистина е безгранично. Обикновено субективно се възприема, че то е ограничено до личното ни тяло, но е достатъчно да седнем зад волана на някоя лека кола, и съвсем осезаемо започваме да усещаме габаритите и границите на колата. Те стават наши - съвсем наши. Карайки колата, ние не усещаме своето тяло, а усещаме тялото на превозното средство като свое. 

И тир да подкараме - същото. Ставаме големи, колкото тира. Всеки негов ъгъл е наш ъгъл. Със самолета - пак така.

Спомних си и за усещанията си при катерене по високи места, когато бях дете. За мен високи и опасни места не съществуваха. Някак се сливах с тях - аз бях мястото. Веднъж - бях на единадесет години - отидохме на гости на една роднина на село. Видях се във вихъра си там и обиколих покривите на къщата и стопанските постройки. Жената се видя в чудо с мене, все пак - не всеки ден деца щъкат по покривите ти просто за игра и забавление. Но аз не усещах, да съм на покрив - поне не така, както бих го усетила днес. За мен наклонените покриви бяха част от мен. Дори и не помислих, че мога да счупя керемида - и наистина нищо не счупих. Нито разбутах. Даже при едно от качванията си си носех книга, която си четох, легнала на наклона на покрива. Една от любимите ми книги тогава - "Да убиеш присмехулник". Спомням си, че деца от съседни къщи ме питаха, провиквайки се: "Какво четеш на покрива, ма?!"...  Не защо си там и не те ли е страх, а какво четеш...

Може би по същия начин, съзнанието ни сдобива размера на всяко нещо, с което се захванем. И не само размера ...
...
Продължението: ТУК
...




Гласувай:
8



1. vmir - Много хора бързо ще потвърдят усещанията, за които споменаваш,
25.10.2013 08:14
но това не е доказателство нито за общовалидността им, нито за същото им изживяване. Аз, например, бях безумно смел в неща, от които връстниците ми примираха от страх и бягаха далеч, но от височина се страхувах повече от мнозина други. Винаги ме е удивлявала склонността да се игнорират уменията на другите ("Какво четеш на покрива, ма?!"), сякаш те пита не кой да е, а самият Карлсон, който живее на покрива. После откриваш, че мнимият Карлсон никога не е стъпвал и няма ни най-малко желание да стъпва на покрива. Веднъж на младини толкова силно ме впечатлиха очите (пък и не само те) на една състудентка, че докато й обяснавах и илюстрирах действието на едни сили върху една верига, която беше предназначена да понесе натоварване от поне няколко стотин килограма или даже тонове, веригата се скъса в ръцете ми. В първия момент си помислих, че веригата е имала някакъв дефект, но прясно скъсаното едрозърнесто сечение ми показа, че си е била съвсем здрава, а аз без да съзнавам и разбирам как, без да упражнявам съзнателно усилие, по необясним за мен начин, бях успял да я скъсам. Бях истински сащисан, но последва не по-малко изумителната реакция на хубавата колежка, ако мога така да се изразя. Защото колежката или не забеляза чудото пред очите си, или се направи, че не го е забелязала, сякаш бях скъсал не верига, а някакъв конец. Най-изумителното беше, че не съм се опитвал да я впечатлявам със сила, а със знания и съобразителност, които тя може би оценяваше, но не забеляза и за момент каква титанична сила в мен възпламени любовта ми към нея. Не ми остана друго, освен да прикрия изумлението си и да продължа да говоря за силите, сякаш току-що не се беше случило нищо особено, което тя никога не разбра.
цитирай
2. magicktarot - Вмире !!!! Това е страхотен пример за безграничност на съзнание -
25.10.2013 08:42
от гледна точка на сила този път, а не на големина!

Да, определено не може засега да се докаже по научен път, че това нещо е общовалидно (защото проявите на личните ни съзнания са индивидуални и прекалено разнообразни, затова са и "лични").

Даваш ми и друга интересна гледна точка - досега не бях разглеждала незабелязването на уменията на другите като игнориране - по-скоро винаги съм мислела, че хората не се учудват, защото го приемат за съвсем нормална "част от пейзажа". Но наистина има вероятност, както казваш, не само да игнорират, а изобщо да не им стига до съзнанието, че току-що са видели чудо. (тук бих заключила за свои нужди, че би било добре да гледаме и виждаме с по-възприемащи очи околната, уж ежедневна, обстановка). :)
цитирай
3. magicktarot - Не знам защо излизаш анонимен - цитирам, за да не бъде изтрит комента после от сървъра:
25.10.2013 11:25
анонимен написа:
Изглежда невероятно, но съм се уверил, че хората виждат и чуват само нещата, които преди това са очаквали да видят и чуят. Имам страхотни примери, но съм се отказал да ги споделям публично, защото нито освен неприятности, не води до друго, нито пък можеш да помагаш с нещо, което излиза извън знанията, представите и нещата, които се очакват като помощ. На отделен човек можеш да помагаш дори и да не те разбира, дори и да те мрази за това, но такова самораздаване за мен е невъзможно спрямо повече хора, които имат враждебно отношение към добрите човешки намерения и ги представят за тяхна противоположност. Ако днес някой в България по някакъв начин открие панацея или еликсир на младостта, той ще бъде най-злостно оплютият и "злодеят" И. Костов пред него ще заприлича на невинен младенец.


Това си е точно така - хич не е невероятно. За себе си съм приела, че съзнанието на всеки един е Общо - но е и лично - дотам, докъдето може да се простре. Един вид - Господ ни изпитва докъде можем да пораснем в този си вид. Това, че повечето не виждаме по-далеч от носа си, си е наш проблем - и води до наши страдания най-вече. Затова е разпнат Христос, затова са оплювани великите, затова големи открития са били потулвани и използвани от човечеството чак след векове - но Големите те не страдат толкова от това - страда масата, която зАлудо си държи тясно съзнанието (при условие, че го има Цялото!) . :)
цитирай
4. vmir - Така е,
25.10.2013 16:01
напълно съм съгласен. Който успява да види много напред е способен да приеме и това, че много от останалите сами си причиняват безсмислени страдания, било като лекомислено отхвърлят реалистични възможности, било, като не по-малко лекомислено премат нереалистични уверения, заради които се изпотрепват с кеф. Че какво са им виновни за тъповатите вакханалии и вътрешната им нужда да се трепят едне други, за да се чувстват хора? Това може на пръв поглед да противоречи на коментара ти от предишния ти постинг, но нека не забравяме какво би било положението според тази теория, ако homo sapiens беше още по-агресивен вид...
цитирай
5. magicktarot - Според мен няма противоречие, Вмире - става дума за различни неща просто. :)
25.10.2013 16:25
Това, че някога сме се обединили като вид и че "масата" са били съзнателни и не са се страхували един от друг (т.е. не са били агресивни към себеподобни), не значи, че винаги би следвало да е така и че хомо сапиенс не знае що е агресия. Май, реално погледнато, повечето хора са съзнателни - затова се още не сме се изтрепали взаимно като вид, а продължаваме да се развиваме (дай Боже!). Но по неизвестни причини, писаната история говори само за "ръководителите" - и то за тези, които предизвикват войните, кървищата и другите гадости - а не споменава за безчетните мъже и жени, които са построили и продължават да строят и да работят за нашия свят... И да предотвратяват ненужните кървища... Отвреме-навреме се появяват разни "умници", които успяват да вкарат съзнанието на определени хора в рамки - оттам се появява страх у тези хора - защото, колкото по-малко знаеш, толкова повече се страхуваш. Затова съм против теориите за конспирациите и подобни неща. За да си агресивен към някого, ти трябва да се страхуваш от него - че ще ти отнеме нещо и подобни работи. Лесно е да бъдат излъгани хора, държани в неведение и в стеснено съзнание, че еди-кои си хора, ще ги убият, ще им вземат собствеността и т.н. От това, до възникване на агресията крачката е малка. Това, според мен са нереалистичните уверения, за които говориш. Човек със стеснено съзнание може да повярва практически на всичко - съответно да започне да се страхува (и в крайна сметка - да престане да бъде човек).
цитирай
6. vmir - И аз мисля като теб. Повечето хора не са агресивни.
25.10.2013 17:00
Но има едни, които са открили, че да пооткрадваш и да викаш "дръжте крадеца", сочейки към хората, които се опитват да сложат край на нелицеприятната им практика, е начин на съществуване с моментните му радости. А приеме ли се, че целта оправдава средствата, не са далеч и кръвопусканията, защото всеки призив предизвиква отклик, и нещата опират до скрупулите и умствения багаж на откликващите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2719363
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14953