Не, ама да!  :)))

Какво е вечерта?

Край на деня...

А утрото?

Край на нощта...

Кой край е по-хубав?

Нали казват, че нещата се познават по техния край...

Оплетено стана...

Искам да кажа, че денят е суетата,

А нощта – истината...

Не знам каква е логиката тогава всичко важно да се прави през деня...

По време на суетата.

Която заслепява най-успешно...

Хм, светлината заслепява...

И не можеш да видиш

През нея ...

Светлината заслепява...

А нощта ти дава възможност да видиш...

Защото е тъмно

и няма какво да те заслепи...

Дали не е сбъркано разпределението на денонощието?!

Биологичният часовник дали не е върнат дванайсет часа назад?

Но защо?

Кой може да е направил това?

Все тая!

Използвайте нощта! J)))))

Нощем ми се спи, не ми се умува и депресира, а денем мислите ми са ясни и работата ми спори. Май съм тип чучулига, а ти си совичка, хм?

Зависи от биологичния часовник на човека... Някои мислят по-добре през деня, други - вечер или нощем...
А някои денонощно тъпеят... :))

Имах предвид друго... Всеки един човек спи. Една трета от живота ни минава в сън... Много често в съня си решаваме трудни задачи... Даже често не подозираме, че сме ги решили през нощта... Защото денят обира лаврите.:)))) Краят на деня не е по-мъдър от утрото... Защо така? Като сме толкова активни през деня, защо се води, че утрото е по-мъдро от вечерта? Защото през нощта се "отработват" всички неща от деня. Изхвърля се ненужното и изпъква важното...Нощта ни позволява да видим...

Привет, Марин! Както казах и към Гвендолин - независимо дали спим или будуваме - нощта е мъдро време (поне така ми се струва) :)

Много философско. :)

Наистина нощта ражда решенията на гатанките (да не кажа проблемите). Ако обаче човек успее да заспи, че да остави мозъка да ги измъдри без да му пречи. А аз имах предвид хора, които от грижи и тревоги не могат да спят и нощта за тях се превръща в изтезание, вместо в почивка. Аз съм щастлива, че мога да спя от всяко положение и след всякакви ситуации, така наваксвам сили за следващия ден.
А кое е начало и кое край, наистина не знам. Има ли значение?

"Пепеляшка бързаше за бала. Било 11 без 5. Конете се носили с пълна скорост. Но изведнъж... те се превърнали в плъхове, кочияшът в мишка, а златната карета в тиква. Някой измислил лятното часово време... " :)))))

След нощното трескаво търсене на решения - утрото прави нещата с точни очертания и форма ! Така че според мене едното, не може без другото...!

Мислех да кръстя постинга "Нощ по пладне", ама се отказах...:))))

Пу-пу, и аз спя като пън! :))))) Ако случайно някой битовизъм или всекидневизъм започне да ме тревожи, често си казвам: абе има някои хора, които въртят милиони и животът им всеки миг е под въпрос - и спят екстра, какво се кося пък аз! :)))) За началото и края - наистина няма значение. Получава се малко неприятно за деня - той започва мъдро, но свършва глупаво - ако приемем утрото за негово начало... :))))))

В тази връзка - сега в неделя се връща нормалното часово време...:) Честито да ни е! :)

Явно си трябва и малко суета - юркане и пр. :)))) За да оценим почивката-мъдростта-нощта... :)

Твоите размисли ме подсетиха за едно мое старо стихотворение ...
Малко дългичко е , но си позволявам да ти го изпратя .

Ако зависеше от мен-
нощта щях да превърна в ден.
Тогава е спокойно ,тихо,
за работа пък е велико...
Създава творчески условия
за всички възрасти,съсловия.
И влюбените ощетени са
от тези дни- все уморени са.
А пък през нощите красиви
ще се почувстват бодри ,живи...
За възрастните по-добре е
да не се чудят кое къде е
да си поспиват през деня,
пред телевизорите-през нощта.
Тогава няма да им пречи
шумът на весели младежи,
и няма все да дебнат скрито
часът на нощната тарифа.
Дори предимства много има
по време на студена зима,
когато дните стават къси,
а нощите-безкрайни са си.
През пролетта ще е чудесно-
цветя ,тревички ,птичи песни
и нежни струни на китара...
Сменете просто календара !
За лятото да не говорим...
В жегите ще се затворим.
А нощите... ще са горещи
от пламенни сърца и срещи.
Като помислим по-сериозно,
решила съм мистериозно
живота смело да обърна-
в небивал хаос да превърна.
Какво би станало -не зная,
пообърках се на края...
Ще нарушавам правилата
от сто години на земята.
Така да си остане нека ,
да му е леко на човека,
че той промени не обича
от принципи не се отрича.
А аз нали съм си мечтател
се доверих и на приятел,
и планове си начертахме ,
но с хората не се разбрахме.
Така остана за сега...
Денят е ден ,а нощ -нощта.
А аз от много начинания
и ден,и нощ -все занимания .

Прегръдки !

Най-важното е мозъкът да е бодър, без значение нощ ли е, ден ли е...

И как пасва само на темата, изчерпвайки я! :) Денят е ден, а нощ - нощта...

Така е... Зависи какво разбираме под бодър... Стандартната бодрост не винаги е добра, нито творческа. Понякога, дори за прякото оцеляване, е полезно да използваме други състояния на мозъка - съзнателно... ;) Поздрави!

Толкова хубаво го е казала Стела50, поздравявам я!
За мен нощта е моооого важен отрязък от деня. Тогава успявам да се концентрирам, външните дразнения и разсейването са сведени до минимум, имам усещането, че мога да преместя планини.
Но понеже е прието през нощта да се спи, тогава човек приспива съзнанието си и остава да будува подсъзнанието. То изважда всички подтиснати варианти и мозъкът може да сглоби бързо и лесно решение, което по време на будуването някак ни се е изплъзвало. Затова и съществува поговорката "Утрото е по-мъдро от вечерта".
Тогава се проявят и т.н. пророчески сънища, сякаш виждаме в бъдещето. А ние виждаме решението на един проблем, който ни е затормозявал през целия ден, без обаче да успеем да го огледаме от всички страни. Това прави подсъзнанието ни по време на сън.
Няма значение дали спим през деня или през нощта, важното е да успеем да си осигурим достатъчно за нашия организъм часове покой.
Има и техники на осъзнато сънуване, но да не навлизаме в трудна материя.
:)))

Май и друг път сме си говорили за осъзнатото сънуване... Дано не се повтарям, но на младини аз чрез осъзнато сънуване успях да приключа с една връзка, от която не можех да се откача, а исках...:) Сънувам си аз и знам, че сънувам (понякога ми се случва). И в съня си се срещам с приятеля си - нарочно предизвиквам свада, заочва бой и в процеса на боя аз грабвам една секира (колебание, страшно колебание - да я използвам ли?) решено! - и го посичам жестоко (доста гадно!)... След това си дадох нареждане да се събудя... И съвсем леко след тоя сън успях да скъсам в будно състояние. Та така...:)

Край на деня...

А утрото?

Край на нощта...

Кой край е по-хубав?

Нали казват, че нещата се познават по техния край...

Оплетено стана...

Искам да кажа, че денят е суетата,

А нощта – истината...

Не знам каква е логиката тогава всичко важно да се прави през деня...

Огнени нощи и слънчеви зори! :)

не, че през деня не може да ти шибнат някой душевен шамар и да цъкнеш в нечий капан...но нощта предлазполага към пробив в системата ;)

Защо трябва да виждаме и приемаме нещата откъм техният край??
Краят на деня е началото на нощта...краят на нощта-началото на деня..Нищо няма край, а ново начало и докато анализираме края..току виж...сме изпуснали началото и нещата си вървят май все отзад напред:)))

Както на нас могат да ни "пробият" системата, така и ние можем да пробием други системи... Та хем е опасно, хем е многовъзможностно... :)

Да, най-важното е да не изпускаме нещата - да успеем някак да живеем с тях, да ги живеем и изживяваме пълноценно... А най-щастлив е този, който успява да види непрекъснатостта на Живота - края, който минава в начало и т.н. :) Поздрави!