Memento mori… По интересен начин научих този израз. Още в предучилищна възраст – тогава дори не подозирах какво значи. Ето я и историйката:

Возех се с любимата си баба в трамвая. Не помня нито кой трамвай беше, нито къде отивахме. Беше тъмно навън, а прозорците на превозното средство бяха изпотени – значи е бил някой от по-студените сезони. Трамваят бе гъсто населен, аз и баба бяхме прави, хванали се за  дръжките на облегалките на съответно две седалки. Наблизо до мен стоеше прав благ на вид старец, видимо чужденец, с чисто бяла коса, сини очи и светлосиво бомбе. Приличаше ми малко на възрастния Кърк Дъглас. Беше се хванал за дръжката на седалка, на която явно седеше жена му – приятна баба, също с чуждестранен вид.

Не знам дали възрастният човек бе разбрал или видял, че съм се втренчила с интерес в него. Той като че ли си говореше нещо тихо с жена си. По едно време си засякохме погледите, след това той се засмя, пресегна се към изпотения прозорец и написа на него с пръст: „Memento mori”...  Аз можех да чета – и кирилска и латинска азбука – и съответно веднага прочетох какво написа дядото. По принцип по прозорците пишеха само децата и беше много странно възрастен човек да пише на изпотено стъкло...Имах чувството, че той адресира написаното лично до мен... Само че – не знаех какво значи, даже заподозрях, че е сбъркал нещо, защото мислех, че трябва да е “mОmento”, а не – мЕменто... Запомних израза – беше ме впечатлил. Цялата обстановка, в която го научих, бе някак загадъчно-запомняща се. Не споделих с никого това – въобще не ми мина през ума, че бих могла да разбера значението на тези две думи.

След около седем години (това е огромно количество време за едно дете), вече в гимназията, научих какъв е превода на тези латински думи. Интересното е, че тогава, когато отново срещнах и си преведох този израз, веднага се сетих за дядото и трамвайната ми случка – не го бях забравила през тези години...

Все още се чудя какво беше това...

човек има нужда да си припомня, че е смъртен, а децата...те нямат представа, детството е безкраен празник
аз пък помня как прочетох за първи път думата мортус - мортус от простуда в една детска книжка на Паулина Станчева - "Шарено детство"? май така се казваше

Но често казано, не вярвам някой тинейджър да е наясно със смисъла на тези непреходни думи. Пък дори и не само тинейджърите, да не ги подценявам децата.

Странно преживяване...но пък и животът е странен...
Помни, че си смъртен...не е лошо да си припомняме това всеки ден. Така ще осъзнаем по-добре, че дните ни са преброени и, че трябва да ценим всеки момент, който ни е даден.

Поздрави!

И аз имам една случка на път, бях около 18 годишна, до мен в автобуса седеше мъж на около 30 и започна да ми говори за времето, за това как няма начало и край, как няма определена отчетливост и не е съизмеримо в никой предишен или следващ миг. Говореше сравнително дълго, слушах и кратко коментирах, донякъде изненадана и силно заинтригувана от темата - беше важно за мен, а след около 20 км човекът слезе, след като се сбогува сухо. Също загадка, но за мен времето никога вече, не знам след това ли, няма качеството линейност, май ставаше дума за това в твой пост по едно време..

Просто ми е чудно този човек как е "знаел", че ще уча латински след седем години и как изобщо е помислил, че ще запомня нещо на непознат за мен език - а освен това откъде е знаел, че мога и да чета?:)))

А може пък това да е начинът на тинейджърите да разбират (и преживяват) някои непреходни мъдрости - кой знае?! Поне докато не станем съзнателно безсмъртни... ;)))

И е добре да си припомняме често това за преброените дни... Аз не винаги успявам, но се старая засега...

Твоята случка е много интересна и загадъчна, благодаря, че сподели! Често се изкушавам да мисля, че такъв тип хора не са точно хора, а нещо като "помощниците" на Кастанеда - подозирах за тяхното съществуване много преди да прочета за тях при него...:))) И когато прочетох, се изненадах, че и други имат такива наблюдения...:)

ако не беше твоята случка. Хубаво, че стана така :) Да, може би имаш право да си мислиш за помощниците, всеки може да е имал подобни преживявания или не знам...

пък и забелязването и помненето не е най-важното май... Предполагам, че дори да не осъзнаеш, тези помощници знаят какво правят - т.е. човекът си "взима дивидентите"... :)

Почти никой не успява...затова старите са измислили тоя израз - да ни карат да не забравяме.

Хубава вечер!

И помня!... :)

Интересно, Меджик. Помощници? Според мен всеки е помощник в един или друг момент, макар че в огромния брой от случаите самите хора, които помагат, не го забелязват. Просто правят нещо, което, без да си дават сметка, въздейства на някого другиго, комуто трябва да въздейства...

За забравата... Понякога тя е много необходима за напредъка, понякога е пречка за него... Наистина е трудно да "улучиш" оптималния вариант за всеки един момент или аспект. Т.е. дадени са ни всички умения и възможности - дори и на забрава и помнене, но как ще ги използваме и прилагаме - си е наша работа. Относителният свободен избор, май... Успешна неделя! :)

Винаги ли!? Завиждам ти благородно за това! Поздрави! :)

Аз просто си се изкушавам да мисля, че не всички, които срещам, са истински, биологични хора - а като се замислиш - това, че всички околни ни приличат на хора и ги приемаме за такива, не е твърдо доказателство, че е точно така...:))) Това на майтап, разбира се...;)
Интересно ми е и друго - ако самите помощници не осъзнават с какво и как помагат на някого, на когото "трябва", то кой е Този, който определя на кого трябва? И насочва двете страни да влязат в контакт, често едностранен? Мисля различни варианти на отговор, но не мога да се спра твърдо на нито един засега... :)))

но не забравяй ...... Живота!
Жалкото е, че понякога започваме да живеем, когато умираме.
Помни, че си смъртен, но не забравяй Живота, а той е вечен :))) !
Поздрави!!!

Това се е опитал да каже. Живота му е минал като на лента. Припомнил си е своето детство и вероятно едни от най-ярките спомени, които е преживял. Погледнал е в очите ти и е останал със смесени чувства. Почуствал е лека тъга, даже малко и завист, но 'благородна' да я наречем. Поднесъл ти е старческата мъдрост събрана в две думи. Memento mori

Някак обаче не виждам разлика между двете неща... Помниш ли за смъртта, ще помниш и за живота...Говоря за себе си - често се улавям, че си тормозя живота с глупости - и си мисля, че тези глупости, респ. - живота - ще траят вечно... Но ако се осъзнае истински, че "глупостите" няма да са вечни - през тях ще се прозре ценността на Живота... Съгласна съм , че е вечен - това е и моето кредо, но тук и сега - на Земята, с тези точно хора и ситуации - видимо е ограничен... Поздрави! :)

Само ще добавя, че старецът хич не излеждаше да се е запътил към смъртта, нито да я е приел...:) Това, че някой е стар, не значи, че се чувства такъв или че съжалява, че не е дете... Мементо мори не ми прилича хич на старческа мъдрост - може да се каже, че голям процент от старците съвсем забравят за смъртта - това е нещо като защитна реакция, май... Поздрави!:)

Аз написах съвсем друго, това е интерпретация на написаното от мен :) ;)

Другото наистина са мои добавки и интерпретации. (исках да поясня за стареца)... :)

Carpe diem.
:)

***

Ами, да, така е. Дните ни са преброени. Само дето не знаем колко са и колко остават!

Затова - не забравяй това! "Живей и помни!", както казва Валентин Распутин в едноименната си новела.

в България много малко се ебе! И то по вина на българките, които се фригидни и все нещо се опъват, все се дърпат като циганчета в канцелария!

Благодаря ти за включването, Диана!

Така е! Не съм чела тази новела, ще поправя пропуска! Поздрави!:)

Абе някои мъже може би имат различно мнение - може би зависи и от мъжа това мнение... Вчера един приятел от фейса беше пуснал това:

- Идеалният мъж бил като фавън...
- Искаш да кажеш, митично същество?
- А, не, само наполовина е козел...

;)))

то пък затова мъжете си наваксвате помежду си

не го пилей, малка красавице!
Това е искал да ти каже. И според мен това е бил Ангелът ти. Появяват се навсякъде:)))

И малко офтопик - рисувам и слушам :Дон Жуан". Точно преди да влеза в блога си върнах три пъти арията на Командора. Страховита е!
Хубава есен, Маджик;-)))***

И какво от това? Нима ако не бяха щяхме да сме други? Или по друг начин щяхме да живеем, или потентността нямаше да ангажира цялостно интелекта?

Дали ако живеехме двойно по кратко щяхме да ядем двойно повече? Или да крадем двойно или да ...? Свинете живеят само по една година / с изключение на свинете - майки/.

Сентенциите са лични достижения за лична употреба и за различните индивиди означават различни неща.

По това какво означават достоверно можем да предположим що за индивид е индивида:)))

В последните седмици много ярко съдбата ми напомни тези думи, на мен и семейството ми!
Поздрави magicktarot...

Привет!

много ти благодаря, че ме насочи натам - не бях запозната с арията и думите на участниците в нея!
А и ми даваш ново поле на визия - ангел! :)
Поздрави и благодатна есен на теб и твоя невероятен свят! :)***

По мое наблюдение, като визирам основно себе си, но се изкушавам да гледам и в "чуждите дворове", повечето хора, ако осъзнаваха, че не са безсмъртни, щяха да използват много по-добре живота си... Нямаше, например, да се качват на въртележките на хамстерите - тези, които постоянно ги въртиш и не стигаш доникъде... Нито щеше да им се налага да слагат такива картинки за аватар. ;)))... Животът щеше да е по-пълен и изпълнен.:))) Поздрави! :)

Ако е така - пожелавам на всички ви сили, за да го преодолеете! И много любов, разбира се!

Или поне така беше преди да измислят кредитите. Според мен, обаче, можеш да разбереш дали си във въртележката на хамстера най-рано след една обиколка. Преди това го наричаш път.

Сега си представи, че въртележката е по-голяма от Млечния път. Ще вървиш дълго и когато отново стигнеш в изходната точка, разочарованието ще е по-голямо от Млечния път.:))

Така че въпросния аватар просто илюстрира идеята, че всичко е суета. Без значение каква ти е въртележката. И ако поседнеш до нея, тя цялата ще премине покрай теб, без да се налага да тичаш.

Ами сега?:)

Като че ли друго не ни остава освен да престанем да се заблуждаваме за причините, които ни карат да правим нещо. Трябва добре да познаваме какво и защо ни се случва и да изживяваме пълноценно случващото се. Да се смеем и плачем истински, според както го разбираме, а не според както ни се ще. Утре може всичко да спре, или пък да се появи ново изкушение или предизвикателство. И няма никакво значение колко са дните.

Това което наплесках до тук ми прилича на въртележката на хамстера. В крайна сметка, тичайки след щастието, дотичваме до умората и ишияса. И понеже ни остава само спомена за онова, което сме били, се налага да внимаваме какво искаме да бъдем.

А живота си никой не използва "по-добре" отколкото му е възможно на него си му. И те така.

Интересна случка, Маджик!:))
Но ако захвърля дълбокомислените пророчески хипотези, може това да е била първата мисъл, която му е хрумнала на човека, а писането на запотеното стъкло вече е било за теб. Знаел е, че децата правят това с удоволствие.:))
Упорит фен съм на мисълта, че в живота нищо не е случайно, но често "неслучайните" случки се оказват в последствие напълно случайни. :))

Интересно е, какво си спомня човек от детството - винаги е интересно...

... В гимназията изучавахме съществуващия тогава предмет "Обществознание". Та, преподавателят ни, Девлетлиев се казваше, постоянно се стараеше да обогати представите ни за какво ли не... И помня, че веднъж урокът ни започна с това, че той написа на дъската: "Memento vivere!"... Такива ми ти работи...

:) *

к.к.

МEMENTO VIVERE....Това е втората част на израза ....Те вървят заедно
Memento mori - Memento vivere !

Какво е видял този възрастен човек в очите на пишещата историята ???
Защо е написал това ?
Дали не е това, че всеки ще остарее и ще умре ?
Може би е искал да и каже по най-кратък начин - да не пропилява живота си, който е кратък тук на земята.
Наистина замисляме ли се за това.
Да тук на земята дните ни са кратки, но после къде ще отидем?
Как този човек да обясни това на тази малка ученичка.
Тя е далеч сега от това, но любпитството ще ни кара да разберем ЗАЩО?
Честно казано и аз сега се замислям - Защо?
Въпроса е "Защо сме на тази земя ?"
Ако помним, че сме смъртни няма да губим време да си отговорим на въпроса .

В това ти изказване виждам нещо ключово - "или поне така беше, преди да измислят кредитите"... Май нищо ново не може да се измисли - кредитите като идея са взети именно от мисълта, че "съм безсмъртен" и мога да си пилея дните на воля - те така и така няма да свършат... Така и с парите на кредит...:))) А лихвата си се увеличава...
Иначе - за ползването на живота... Предполагам си чувал истории за хора, на които казват, че им остава половин година живот? Или които стават инвалиди - и постигат неща, които са им изглеждали непостижими в "нормалното" им състояние... Та, може би, не целият "капацитет на полезно действие" по отношение на ползването на

живота е заложен предварително и неотменно? Може би и самият човек, дух или каквото е там - е някакъв определящ фактор? :)

За мен самата случката беше неслучайна - иначе нито щях да я запомня, нито бих разпознала израза, срещайки го години по-късно...:) Иначе - да, глобално погледнато не мога да знам дали е случайност или неслучайност - и надали в този живот бих могла изобщо да докажа едното или другото... За целта ще ми трябва една комбинирана машинка - "машина на времето с машина, която да ти помогне да провидиш оттатък пространство-времето" ...:))) Поздрави!:)

великият Ницше го е казал най- добре: "Оправдават се само виновните." Факт е, че българките това ебането за нищо го нямат. То за тях е като свинско със зеле, като картофена яхния. И нищо повече. Идете да се поучите от испанките! Или от кубинките. Та ега разберете какво е това страст...

Благодаря ти за това споделяне! Интересно - може би надали помниш нещо от основния предмет на Девлетлиев - но си запомнил "мементо вивере"! Както се казва - неведоми са пътищата на спомените... :)
Поздрави! :)*

Това на майтап де..:)))) Споменала съм цитираното от теб в коментар 19. Иначе изразът - и като поздрав, и по принцип - въобще не се е употребявал заедно и свързано, но както и да е. Нека е МЕМЕНТО ВИВЕРЕ! :)

Аз тогава не бях още ученичка - в обикновения смисъл на думата - бях в детската градина... :) Поздрави!

Темата е - мементо мори - кой ти има време за страдания!? :)))) А иначе страст изпитват незадоволените, май... Българката като цяло ще да е доста задоволена, щом като твърдиш, че не изпитвала страст... Ерго - не е зле българите да пооправят също кубинките и испанките, та да се кротнат и те най-сетне...:))))

Едва ли има нещо загадъчно в тази случка според мене.Това че ти си гледала младоликия интелигентен старец втренчено с интерес, вероятно е предизвикало в него неясно смесено чувство на досада, тъга по преминала младост, но сигурно и нещо подобно на неосъзната завист - егото в човек често е непредвидимо...И той, като интелигентен човек чужденец, вероятно със слаби познания по български език, импулсивно е написал с учтива усмивка тези две латински думи в мълчалив отговор на твоя детски любопитен поглед. Разбира се, фразата memento mori има своя дълбок смисъл, но едва ли симпатичният дядка е изписал с мисълта, че ти като дете би я проумяла или пък че той е прозрял, че ще учиш латински :)...
Интересен и хубаво описан обикновен случай в масово превозно средство.
Поздрав!

Разбирам какво имаш предвид, но в случая подчертавам моето преживяване, а не гадая какво е имал предвид дядото - който най-вероятно вече не е между живите - случката беше преди повече от тридесет години... Благодаря ти за това уточнение все пак - имаше едно подобно и в предишните коментари - за мен всяко мнение е ценно... :)

За мен случаят не беше обикновен - но ми харесва, че някои го възприемат като обикновен - това значи, че често им се случват такива неща...:)))

На мен подобни обикновени неща не са се случвали, но ми харесва, когато някои ги възприемат като необикновени - иначе нямаше да коментирам...:)))

- Плюс допълнението от vahisht “Помни, че си смъртен ... но не Забравяй за дареният ти живот !“
- Със допълнението от sestra -Той е бил мъдрец и е знаел кому го показва :)) и уточнението й “... но за мен времето никога вече, не знам след това ли, няма качеството линейност ... “
- Тогава отиваме в Мьобиусовият лист от М. Ешер - http://www.worldofescher.com/gallery/A29L.html - и паралелните светове, в които живеят “мравките “(?):)))

- Така че, бих дал един мой превод на “Memento mori“ ... „Помни смъртта си !“ ?(което е задължителният резултат, ако постигнеш първите две препоръки условия !) - което отново ме връща към “гръцката“ митология и бог Хермес, който “подарил“ на любимият си син ... безсмъртието, което се изразявало в “Силата на спомена“ !?

от Гет ктист - брат в Задругата на Силата (?)
П.П. Силата-Спомен и Безупречност(та) са двете задължителни неща, по пътя ни към Безсмъртието !

които са му важни в живота.Както и случките.
Дядото е видял в теб някой,който ще си спомни думите му след време.
И може би ще си направи изводи от това.
Поздрави !

Мьобиусовия лист го знам, но това с "мравките" не го знаех...:) Мирмидонците - мирмикс е мравка - хората, създадени след Потопа, които май Кадм ги засяваше, сеейки камъни...
Силата на Спомена - звучи многосмислово... Наистина, ако постигнеш свойството да помниш - то ти ще си практически безсмъртен... За жалост за сега човечеството официално помни историята си само от няколкохиляди години, т.е. може условно да се каже, че човечеството е "отскоро безсмъртно"...

"Помни за смъртта си" - това "си" прави нещата в случая! Браво за превода! Аз бих го превела "Помни за смъртта". Но като сложим и "си" (макар да го няма в оригинала) - то отново става многосмислово - коя смърт? Предишната, бъдещата? Ако човек помни всичките си инкарнации, респ. смърти - то той наистина е безсмъртен, съзнателно безсмъртен... Точно като "знаещите", които минават покрай Орела - безупречните...
Поздрави, Гет, и хермесов полет през седмицата! :)

И наистина - дано е така! :) Поздрави и успешна седмица! :)

Преди години си спомням една история. Не знам дали е истина, въпреки че моят боен другар Краси Ватмана се кълне, че е на сто процента така, както го е разказал неговия колега. След случката човекът (колегата на Краси) е пенсиониран по болест, с 85 процента инвалидност, което е факт...
Значи някъде през късните осемдесет години на миналия век в трамвай № ... (за номера на трамвая през онази сутрин не мога да съм сигурен, но определено не е бил от тези, които минават покрай гробищата) се качва весела компания млади хора. Доста подпийнали, с доста разюздано поведение. По това време (било е някъде към 4 и половина или 5 сутринта през зимата, сиреч тъмно като в рог) в превозното средство нямало живо пиле, освен самия ватман, който се бил увил в шубата си и затворил всички възможни подстъпи към и без това проветривата си кабина, разчитайки на едната печка там, която можела да му стопи подметките на обувките, но не и да сгрее тенекиената кутия. Човекът слушал виковете на младежите, но нито имал сили, нито смелост (то и сега пребиват ватмани и шофьори, та тогава ли), нито пък и желание да се разправя с група накъркани хулигани. На една от спирките ватманът спрял трамвая и отворил вратите. В огледалата видял една старица с дълга светла коса да се качва в трамвая от първа врата. Инстиктивно се обърнал и срещнали погледите си. Според човека такива очи виждал за първи път в живота си и това определено не приличали на очи на смъртен. Подпийналата група позатихнала, но след малко продължила с разгулното си поведение. В един момент в студения като хладилник "Мраз" трамвай проехтял плътен женски глас:
- Може ли малко по-тихо, младежи! Къде се намирате, това е обществен транспорт, не кръчма! - явно възрастната жена не могла повече да издържи на поразиите на купонджиите.
Тъкмо позатихнали, когато един от тях не го сдържало:
- Бабе, ти знаеш ли, че май си сбъркала трамвая, този не ходи до Орландовци...
Наближавала спирка. Ватманът се молел всичко да се размине само с размяна на реплики, когато, точно преди спирката, чул отново плътния глас, който сега сякаш излизал из дълбините на Ямата на Шаготите:
- Аз не съм сбъркала трамвая, но не ви отива на възрастта да се подигравате с мен!
В този момент жената слязла и за секунди потънала в мрака. Ватманът се обърнал назад към салона, което станало причина да се пенсионира толкова млад и на всичкото отгоре болен.
На няколкото седалки, където допреди минута седели и викали подпийнали младежи, сега имало ... едвам дишащи съсухрени старци с побелели дълги коси и бради....
Повече никой не чул за възрастната жена, нито за младежите от трамвая, които за една секунда преминали сякаш на бегом през златните години на живота си. Заради една необмислена реплика...

Поздрави и очаквай скоро много интересни неща :)))

През главата ми минаха няколко варианта на "обяснение" - от това трамвая да е преминал през няколко "пласта" на времето - макар на ватмана да му е изглеждало като обикновен, непрекъснат маршрут - през Нашата господарка от Космоса, но в адово настроение, до някакви специални "небесни" актьори, изпратени там да накажат ватмана за нещо си... Горкият човек!
Поздрави и ще те следя! :)))

- Като споменавам “Бауба“, визирам разказа за Деметра търсеща откраднатата си дъщеря Персефона, част от окултно посветителският-митологичен цикъл на Елеевзинските мистерии !!
- Баубата е персонификация на сили, които притежава всяка една жена, по силата на това тя може да се противопостави/пребори с нисшите хтонични сили(демони) !
- Ето това, което обяснявам, като картинка-илюстрация - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/La_Fontaine_-_Tales_and_Novels_in_verse_-_v2_p130.jpg (същата е рисувана по мотиви от басните на Ла Фонтен)
- Мисля, че е Херодот този, който описва сцена как жените плашат бурното море, за да могат съпрузите им да се върнат читави, като вдигат полите си и показват “бауба/и“те си :))) ! ... доколкото съм осъзнал смисълът и символиката на образа ... това е като своеобразно “завръщане“ на човек в пренатално състояние ! - по силата си, тази практика кореспондира с много силна магическа техника ! - Хаха ! - всичко що е мъжко по своята същност се подчинява на тази техника - Спомни си Лисата планина “вещице“ - празника Янка купала(името му иде от “двуликият“ Янус), еньовден, наричанията, венчетата които пускате по течащата река ... мълчаната вода и ред др. практики символизиращи тази по същността си сила, която става персонаж Бауба, при Елевзинските мистерии ... които не са гръцки по произход !!
- Ха погледни и мястото, където са се провеждали - http://3.bp.blogspot.com/_pvERFuD6-g0/SEfG5PapvEI/AAAAAAAAAB0/c2SUbAe3-xo/s320/IMG_3158.JPG - същото не ти ли напомня “пещерата на нимфите“ http://www.panoramio.com/user/3135762/tags/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0 ... от най-голямото светилище на балканите - Мадара ?!
- Което нашите “златни“ историци, не знам защо го изкарват прабългарско, ерго “тюркско“ !?? ... и от педтесет години не им стигат средствата да довършат проучванията на езическият храм ... който твърдят, че по-късно станал манастир ??

от Гет ктист - брат в Задругата на Силата

П.П. Да не забравяме, че датировката на Елевзинските мистерии и светилището е от минимум 15-ти век преди Христа ?!!!

но пак ме изненада! Поздравления и благодаря ти! Ще запомня! :)
Честно казано - за пръв път чувам за тази "бауба", но това с Деметра и Персефона наистина е шашкащо - по отношение на описаната случка - т.е. тази Баба е била Деметра, а младежите - някакви демони?! Понякога е опасно човек да попадне на "бойното поле" на неизвестните за него сили - както е станало с ватмана...

- Бауба си е Кубаба(вероятно съвременно значение Хубавата) ... същото се среща в по-късното Матар Ида(е)а ... малка пермутация в съставните и става (и)Деа Матер ... което пък премнава най-младото Де(а)Метра ... схващаш ли ? - историко лингвистичният път-логика на една много стара опитност-вяра, която “мъдрите“ граеки приватизират и обявяват монопол над същата ?!
- Препоръчвам ти да се съсредоточиш в тези мистерии ?! - защото там е развит и образът на Дионис-Иякхос (рисуват, го като дете бог ту на Деметра, ту на дъщеря и Персефона) ... само ще допълня, че за мен Иакхос и предаване на съвременната дума Як-Силен-Могъщ-Всесилен ! То междувпрочем един от ипостазите му негови и Хермес(който е по-младо божество, ако и да го водят отЕпохата на титаните, тоест преолимпийско) е така нареченият Силен, което се подменя и “Зилен“ ... това е символно хтонична окраска на тези два бога по-старият Дионис(дважди раждания-износеният(нис-неса-нося).
- Отново ще ти покажа с картинка от крито-минойски вярване-култ какво имам в предвид :http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/86/Pasiphae_Minotauros_Cdm_Paris_DeRidder1066_detail.jpg
- Той има двойна ссимволност - Детето бик, междувпрочем и дионис често е увенчан с рога ... но често го рисуват и като “рогата змия“ ?? - Спомни си за ордена на Дракона, в който е членувал Влад Цепеш - Дракула, като последното не знам защо ни го обясняват, че е вампир, като то в същност си е дракон !!

Дотолкоз с обясненията за “земните магии“ и сили-същности :))) магеснице ! ... още ти е рано да те нарека “вещице“ :))) !!

от Гет ктист - брат в Задругата

За Кубаба и друг път си споменавал - помня... Но няма как отново да не се възхитя! (все едно не си чул!;)

Деа Метра - богинята Метра - Митра? Никога досега не съм си казвала така думата Деметер - браво! Да не излезе, и че Митра е нещо подобно - Синът, иззел функциите на Майката? Оттам е близо да стигнем и до Христос и Мария... И още нещо - изписването на Ида(е)а - ми напомни за думата "идея" ... От идея - до Хермес - не като гръцки бог, а като символика - е близко разстоянието, хм... Интересно!

Иякхос -Бакхус-Як - не знам дали е удачно, но ми напомни по звучене също и на Яхве...?

За драконите, рогатите змии и Дракула - засега не мога да коментирам, но ще си го оставя "за домашно"..:) Все пак, отново ще кажа - възхитена съм от асоциациите, които можеш да предизвикаш!!!

- Кубаба е най-старото документирано име на Богинята майка - господарката на Този свят - Светът на “Първото внимание“ в който ние с теб живеем(ят) мирмидончовците, които се движат в “плоскостта“ на мьобиусовият лист на отразените си възприятия !


- Деа Матер - Божествената Майка, преминаваща в Девата Мария ... това става след налагането на Зороастризма като над регионална религия, производен от който е Митраизма ! ... но тук за мен имаме профанизация, като следване божествената образност и традиции - Митра е този, който има соларни черти - гВаруна е с хтоничните черти и свойства и се препокрива с женското начало, т.е. с Великата богиня ! Предмитраистичният култ си е на практика “три в едно“, т.е. Индра-гВаруна-Митра, като датировка около 10 в. пр.Хр. По тази причина в гръцката теогония настъпва смущение, като те заявяват че, бог Митра има женско естество :))

- По отношение на Идаеа-Идеа ... вероятно Да ! - тъй като това е със първоначален смисъл “Разкриващата се“ ... нещо и като “Разбулваща“ ... “разкриваща“ !

- По принцип то си е казано за Хермес, че “той е приносителят на посланията на боговете до нас ... това става, когато спим или сме в подобни на сън състояния“ !!
- Междувпрочем Хермес кореспондира много силно с Дионис, като хтонична сила ... вегетативна ! - в момента не мога да намеря изображението на Дионис в този му аспект ... но ще ти го покажа в “скито“-келтската традиция, където е наречен “Зеленият“ още и “горският човек“ - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Domreiter%2C_Blattmaske.jpg - при Дионис като символност имаме същите, акантусови мотиви, палмети и хмел, който оббвива всичко където се появи !!

от Гет ктист - брат в Задругата

Добре казано! Бях забравила за този свят...



Гет, не знаех, че гърците придават на Митра женско естество - помислих си го заради приликата на имената - метер-матер-митер... Иначе мисля, че го приемат за соларно божество, т.е. мъжко... Все пак, все още продължавам да се чудя - хтоничните богове и същности наистина са женски, но в някои традиции и предания са мъжки (а небесните са женски)... Това, разбира се, не е толкова важно, тъй като нещата май са триединни - Индра-Варуна-Митра - предполагам, Индра е нещо като посредника в тази Троица, нещо като Хермес?



А това много ми допадна - не знам дали се сещаш, бях цитирала в един постинг Р.А.Уилсън и случката, когато той вижда в съседната леха "Зеления човек" !!! :) Питър Пан-Дионис-Хермес...
Поздрави!

- В света(овете) има Две начала - мъжко-женско ! (Свет - разбирай ... проявено, обектност, материално - до Квантова физика, механитистичният модел създаден от Нютон)
- Та накратко - женското е пораждащото, творящото и интиутивно-феномелогичното, като модел на мислене и възприятия - Хехе - поади това сте и магесници и силни в сънищата !! - Светът на Идаеа ... на идващото като конкретен отговор по вълнуващ ни въпрос или проблем ... без предварително да се подготвяме извършвайки обичайните логически операции !!
- Мъжкото начало е - организиращото и провокиращото женското към творчество - но то е обременено вътрешно с именно с този свят на идеите и Избора ... който има Тривариантен аспект ! - От там троичността на божествените начала в мъжкият им аспект - Ха ! май имаме и картинка, като илюстрация ? - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Die_drei_Bogatyr.jpg
- Воала ! :)))) - Интересното е че, имаме обсолютно същото, показано в един сюжет от един гребен - http://hal_macgregor.tripod.com/gregor/Comb.jpg - който не знам защо го наричат скитски ?!
- В заключение ще кажа, че вследствие маскуализацията на социума и света по този начин - настъпва профанизация и вулгаризиране на едни много по-стари, всеобхватни и точни поради своята конкретност знания !!
- Спирам до тук с религиознание, изкуствоведство и може би следва да навлезем в света на “Мъдрата змия“, което символизира покривалото(булото) на “Великата богиня ?! ... или света на Микро и макрокосмоса ... тоест физика и фирософия, плюс Психология, педагогика и информатика ? ... Но има опасност да потънем съвсем в “Мъжкото начало“-свят ! - Ще станем абстрактно сухи ... поради напъна да покажем - Колко сме учЕни ... и отиде по дяволите светът на Приказното !! :)))

от Гет ктист - брат в Задругата на ... ?!

Нямам думи!

Само - за кой ли път - яд ме е , че рядко публикуваш в блога си!

Малко ме озадачи с "Мъдрата змия" и булото на "Великата богиня"... Но ще проуча "въпроса"... :)

http://www.ivanstamenov.com/2009/01/183/ - Тук се намира един материал с подобно наименование “Знакът на мъдрата змия“ - Но пак казвам ... за начало ! :)))

- Щот има още мно-о-г-у-у-у .... :))) .... !!
- После ще требе да си поставим въпросът ! - Нищото и вакуумът едно и също ли са ?
Па после да отидем в теории за полето, като физично понятие и величини ... но то дали е само физично, като свойства или ще да има и още неща ... ??
- Но на мен не ми се занимава да обяснявам такива неща - Защото излизаме от света на Приказното ... а там е истинското !! :)) ... Защото Реалният свят е отражение на този “другият“, както се е опитал да обядсни Плато на мирмидончовците, с философската концепция “За Пешерата“ и сенките по нейните стени, като по-скоро “сенките“ са реалността а нашите възприятия на Тази реалност са иреални, тоест отражение на реалната действителност !!
- Но казах, не искам да изпадам в суха абстрактност защото това е учение, което не е едно и също с По-Знание(то) ! ... още и по причина, тоест по силата на казаното,че “Умният не е мъдрец, а мъдрецът никога не ще да стане ... учител !“

от Гет ктист - брат в Задругата на Силата


- Та, такива ми ти, работи ... сестричке в ... Задругата на ... !? :))

Но не смея, засега ...:)))

А не може ли някак да се обединят двата свята - на Приказното и Абстрактното? ;)

Ще погледна и линка за змията...

... е именно това Обединение !
- Когато получим “Окото на Хор“ (погледни какво овенчава тирса на Дионис ?!) - ще имаме качеството-способност Да обединим ! - Ако останем сами с подвига си ще придобием качеството Крест-Хриз-Хорос, тоест съчеталият двете начала, на Двата свята ! ... па после се наблюдават такива странни свойства у постигналият го ... като Възкресението ! - това ще го нарека и с думата Тоталност !
- Малко отстъпление - много имаше по времето на Спасителя, които извършваха дори и по-големи чудеса и изцеления ... но само той единствен Възкръсна ... пак казвам, това отговаря на Тоталност !! ... това е и потвърждене за Верността на Пътя, който Той е следвал !
- Замисли се над това, като се абстрахираш от всичко друго, което идва от после по един или друг начин ... не казвам, че не е от значение, но не е същественото !!
- Поради това другите бяха забравени а остана само Вярата в Него !! - поради това вярвах(а) ктистите-албите-катарите в Евангелие от Йоана ! „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)

от Гет ктист ... вероятно преродил се окситанец от Монсегюр :))

Стана ми интересно с преродилия се окситанец от Монсегюр! (жалко, че не искаш да разкажеш повече, но и това е достатъчно) И все пак - не са ли прекалено крайни тези ктисти-чисти-албигойци-богомили? Да отричаш всичко телесно-материално - не е ли като да отричаш Възкресението! Според мен именно Възкресението е показател за власт над Материята (защото другото е материята да те владее - и затова умираш)... Не е показател за отричането й - а за нейното управлението!

- Малко след като са изгаснали кладите и пожарите останали след победоносните кръстоносни войски и папски легати се разиграва следната случка !
- Срещу едно кюре, е повдигнато обвинение по причина, че е престъпил клетвата си за безбрачие с една млада окситанка !
- Та съда я пита - Дъще, как не те беше грях да вкараш в прегрешение този служител на Бог, чрез твоята любов !
Тя им отговаря академично просто и логично - А къде Спасителя е казал, че любовта е грях ?! :))

- Аскети бяха дедците-старците-ктистите, които имали(ха) свръхестествени способности, като същото вяроятно би им осигурило достойно място в Царството божие, но те предпочитали(ха) да са от плът и кръв, за да помогнат на братята си в Пътя им към Него !!
Спомни си ?!
Не случайно Херодот нарича, гетите най-справедливи измежду траките. ... Но и най-безстрашни, защото те вярваха в Безсмъртието !

от Гет ктист

Не я знаех тази история с окситанката - наистина, невероятен отговор! :)