Звучи високопарно. Дори префърцунено. Суетно и надменно. Възгордително...Тя, любовта, да не е някакво модно парцалче или накит, че да я притежавам... Нарочно я пиша с малка буква. Искам да избегна всякакъв намек за гордост. Защото и с малка, и с голяма буква – все си е любов. Любовта май не зависи „от буквата”. Може би дори от нищо не зависи.

     Замислих се: какво реално притежавам, какво значи притежание, мога ли да притежавам нещо. По тази тема са изписани и изказани безброй мисли, постановки, трактати... какво ли не. Тук ще изпиша някои от своите възгледи и настройки към въпроса.

     Материалните притежания. Дотолкова са притежания, доколкото ни служат за осъществяване на ежедневния живот. Могат да бъдат в голямо или малко количество. Не се наемам да определям кое е минимум и кое максимум за оцеляването. Защото има оцеляване и оцеляване. Твърде относително е. Както всяко нещо. Някой с много материални притежания например може и да не оцелее, ако попадне в ситуация, в която изведнъж е лишен от тях. Един скитник, който не притежава почти нищо материално, може би би оцелял в такива условия, в които богатият няма да успее. Но пък богатият има по-голям шанс (не винаги, разбира се) да оцелее, ако се разболее от болест, лечението на която изисква много средства. Скитникът може и да не оцелее при среща с такава болест – поради липса на средства. Такива примери – безброй. Животът предлага какво ли не. Почти като пазара... Смея дори да кажа – повече.

     Така наречените материални притежания, всички знаем, са твърде несигурни. И доста временни. Днес ги има, утре ги няма. Както казва Остап Бендер – сигурност може да ти предложи само застрахователно дружество. Ех, де да можеше, наистина...

     Моето тяло е моят храм. Обаче аз и тялото си не притежавам в пълния смисъл на притежание. От една страна – докато е здраво и всичко му е наред – не го и усещам. Но не мога да контролирам всички процеси, които се извършват в него – хиляди в секунда. Дори не знам за повечето от тях... А когато се появи проблем, телесен... Тогава ясно се вижда кой кого притежава. А дали и когато сме здрави, телата ни не ни притежават „нас”? Ние сме тези, които се грижим за тях, храним ги, обличаме ги и всичко останало. Аз съм робът на моето тяло – то без мен не може и ме притежава най-безапелационно... Аз без него – май може и да мога... Ако ме убият – с мен и тялото ми ще загине, почти сигурно е. Тялото обаче може да е почти напълно „излязло от строя”, но аз да продължавам да живея дадения ми тук живот. Пример: Стивън Хокинг и много други силни, смели човеци - поклон пред силата на Духа им!

     В чист смисъл – притежание означава нещо, което не е част от тебе, но го имаш. Винаги. Не може да ти бъде отнето от други, не може дори ти сам да си го отнемеш от самия себе си. Omnia mea mecum porto…

     Тук малко ще се отклоня. Иска ми се за избегна задълбаването, свързано с: какво е „аз”, съзнание, самосъзнание, Дух, Висш Аз. Всичко свое нося със себе си/с мене си – но кой е този „мене”? И дали това „мен”, „аз” не може да се изтрие напълно, да му се създаде нов живот, същност, личност, самоусещане? Нов аз, Дух, Висш аз? Искам  и да избегна определянето и обобщаването на: що е любов и т.н. Каквито и определения да се дадат, те ще са непълни, неточни и най-сетне – ненужни. Някои неща, свързани с чувствата не подлежат на дефиниране. Мързи ме да проверявам дали дефиниция произхожда от край – т.е. ограничаване на нещо в определени граници, с цел да може да бъде обяснено и асимилирано по подобаващ начин. Ако е така – не виждам смисъл да се ограничава Любовта, нито Аза...

     Май е доказано отдавна, че една личност, чрез т.нар. промиване на мозъка, може да се превърне в напълно друга личност... Но не е ли обаче частично промиване на мозък и когато се наблюдават чудодейни излекувания от смъртоносни болести? По този въпрос може да се пише много, както по повечето, и пак да не се стигне до някакъв задоволителен извод. Въпреки това, в настоящия момент ми се струва, че т.нар. чудодейни изцеления представляват извършване на успешно изтриване на онази част от „личността”, която е заболяла.

     А какво да кажем за множествените личности? Днес съм Иван и имам тежка алергия към фъстъци, утре за няколко часа ставам Самуил и нямам алергия към фъстъци, дори постоянно си ги хапвам. Като Иван мога да говоря и разбирам няколко езика, като Самуил – само майчиния си... И тук стигам до основния въпрос, който разглеждам... но ми е неясен. Да, в заглавието твърдя, че единственото, което мога да притежавам, е любовта, но това е констатация без покритие. Моментно хрумване, импулс, порив, усещане за абсолютна правилност... Дали една множествена личност например има любов към едни и същи хора, независимо от аспектите си – в случая Иван и Самуил? Май не. Но все пак запазва конкретната  любов, която има всяка една, поотделно взета личност. И възможността да изпитва любов...

     Ако на някого промият мозъка до степен да стане съвсем друга личност, то най-вероятно той няма да изпитва любов към хората, към които е изпитвал преди промиването. Или да предположим  поява на някаква тежка амнезия – май пак изчезва „насочената любов”. Тогава обаче излиза, че и любовта не може да се притежава... И пак се връщам към възможността да се изпитва това чувство. Май това е основното...

     Тук ще цитирам всеизвестното, но и любимо на много хора послание на апостол Павел:

ГЛАВА 13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 Защото от части знаем и отчасти пророкуваме;

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

(ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ)

     Може би точно способността да изпитваме любов е това, което се притежава и което е винаги с нас. Което Е нашата същност и същевременно я определя, независимо от обстоятелствата.

Тогава обаче излиза, че НИЕ СМЕ ЛЮБОВ.

 

     Дано е така...

 

"1.Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2.И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3.И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува


4.Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5.не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6.не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7.всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8.Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати."

Коринтяни 13

Единственото, което действително ЛИЧНО принадлежи на всеки един от нас - това е акта на смъртта !! - Нея никой не може да ни я отнеме, или да ни отмени от задължителната среща с нея ... а относно притежанието на коя и да е друга даденост, то е относително по своя характер .
Простете ако съм прозвучал мистично или като мизантроп !



- По отношение на любовта (!) - там нещата са по-трудни за формулиране, предвид по-сложните взаимозависимости и тяхната трудноустановимост ... съотнесеност !
- Хм, всички съждения на Павел относно Любовта са съотнесени, към нея, като към следствие - Никъде не намирам обяснение за причинност, или тя ... като състояние, тоест действаща вътре в нас, като сила ... чувство емоция !
- Бъркам ли, като поставям така нещата ?
- Както казах в началото - сложно, твърде сложно ! ... най-вече при мен(!) :)

С уважение !

от Гет
П.П. Какво е становището на Стопанката ?!

Дали има човек, който не обича и не е обичал никога в живота си? И в книгите, и по филмите сме гледали за зли хора, злодеи, които чувстват привличане към някого. Дали това тяхното е любов? Инъче съм съгласна, че ако притежаваме любовта, притежаваме я независимо от обстоятелствата. Макар и несподелена, любовта е любов и може да бъде много силна, до край. От любовта произтичат всички останали: милост, съчувствие, кротост, търпение, нежност и т.н.
А ако човек получи амнезия, навярно ще създаде нови обекти на любовта си.

...Сме Любов!
И нищо друго. :)))

близо до истината, до мен, до моята истина...любовта е свобода, тя е състояние необятно, за мен поезията е любов, защото тя е моята свобода

:)

Наистина за чувство е трудно да се говори логически. А то може би не е само чувство, а нещо много по-всеобхватно - ВСИЧКО?

За Смъртта. Тя е свързана често с Любовта. Но ще стане дълго да говорим за това. Затова мисля, че и смъртта не ни принадлежи - тя се случва еднократно в живота - т.е. нямаме я постоянно.:)))) Поздрави!

Май има хора, които не могат да обичат. Без емоции са. Казват им психопати. Такива хора могат да убиват по особено жесток начин себеподобни и да не чувстват вина. Мисля че героинята в "На изток от Рая" беше такава, без емоции... И тези хора си живеят съвсем нормален живот, хм... А злодеите, които обичат - те не са психопати, просто са избрали да са частично зли. Но примерно обичат децата си, животните и куп други неща, така ми се струва...

Съгласна съм напълно, че от любовта произлизат всички други чувства. И няма значение дали тя е споделена - щом я има, ние сме в Любовта, дарени сме със способността да я изпитваме. Щастлив е този, който е дарен с тази способност. Наистина, приятно е да знаеш, че си обичан, но още по-приятно е ти самият да обичаш - това е несравнимо... Поздрави!

Потвърждаваш подозренията ми! :)))) Поздрави!

Много сърдечно изказване! Любов-Поезия-Свобода, една Троица, която те понася в необятното... Поздрави!

10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.
11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.
12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.
16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам да се любите един друг.

Поздрави!

Според мен е точно така!
Поздрави!

Винаги се стига до тази истина,колкото и да разсъждаваме.
Поздрави !

pevetza, vladun, bven, stela50 !

те вървят ръка за ръка, а също и познанието:)
Истина,свобода и любов :)
Никъде не мърдам без тях:)))
И без посланието на ап. Павел! То ми е настолна мисъл в трудни моменти...
Поздрави!

Такива сме. Няма нужда от главни и малки букви. Символите са човешка измислица за собствено улеснение;)
Чудесно съдържателно есе. Четох го с удоволствие. Поздрав!

masterpiece08, благодаря ти за споделянето!:) Сформирахме още една троица: Истина-Свобода-Любов! Поздрави!


ufff, привет! :) благодаря ти за хубавите думи! Съгласна съм с това за символите, хареса ми! Аз често се улавям, че им придавам по-голямо от необходимото значение... Поздрави и хубава вечер!

Любовта е бременна с поколения влюбени.
Единствено Любовта разяснява Любовта.
Тя е това, което унищожава различията.
Онова, което разкрива Единството.
Разрухата носи име тайно,
което дори величието не е чуло.
Смъртта има смях,
който дори ангелите не познават.
Кървавите пръсти на времето
везат гоблени на вечна милост.
Искаш техният ред да откриеш?
Полудей от Любов!

И ако илюзии
таиш за небесата - изгуби ги.
Душата
за нюанс на любовта узна,
което я доведе на земята.
Хиляди качества на небесата
не могат да я съблазнят назад.
Тук е мястото,
където тя открива
реалността на Любовта.

прекрасните слова за любовта! Така е, никой не мисли, нито иска да открива любовта на небесата, всеки я търси, открива, преживява и живее в нея тук! :) Дали и тук не са небеса? Поздрави!:)

ako ne si ya osvobodil napulno!

както предполагам, то трябва да сме свободни напълно, за да се изрази тази любов:) А самата любов не можеш да я освободиш, защото не можеш и да я заробиш. :) Тя е тази, която освобождава (но не от своето робство). Поздрави!

Мъдра и светла душа си, Соня!
Благодаря ти!

Поздрави и весел уикенд!:)

вълци сме ние, злобни и гадни, всеки гледа да ухапе другия
и да изпъкне той, самия.
думите написани в коментарите са само думи..

не знам защо мислиш така... Това са само мисли, поздрави!:)

е казал: " Човек по природа може да бъде добър, толкова колкото и може да бъде звяр"

Това е! Само това е ...

... има само едно същество във вселената , което съчетава в себе си черти, от ангела и-и-и ... свинята - Това е човека !

Изборът е личен, тоест е в нашите възможности ??!

от Гет ктист(?)

С уважение !

П.П. Това е, като отговор на писания от вида: "глупости на търкалета, вълци сме ние, злобни и гадни, всеки гледа да ухапе другия и да изпъкне той, самия."

и аз често съм си го мислила това - съзнанието е толкова гъвкаво и може да се промени до неузнаваемост... не знам дали обаче тук играе изборът. Възниква и въпросът - ако си звяр, дали те движи любовта?... Поздрави!:)

Ние сме Любов! :)

Наистина ги харесвам, знам, че Бешков е употребил "свиня" в преносен смисъл... А и генетично са близки до хората, хм...

И ти говориш за избор. Дали обаче Избор=Любов ? Това често си го мисля... Май имат нещо общо. Когато имаш избор, имаш и любов? Поздрави!

Всяка човешка проява е зов за любов, независимо от избора, и това е в основата дори на постъпки, които иначе може на пръв поглед да изглеждат неприемливи, нехуманни. Затова и хората, които най-много страдат, понякога изрязяват тази си потребност по начин, който може да ни заблуди. Затова най-тежкото изпитание, най-жестокото, би трябвало да понесем стоически и да запазим онази същност, която ни прави човеци, колкото и да е трудно.

... същността на това, което обсъждаме :))))

- Хм :) ! - Двама са ми любимците, в този аспект ... Сократ и Бешков ! - Хора мъдреци и със здрав народностен дух и мъдрост ! http://www.mfaleko.hit.bg/large/pics/aleko3.jpg или червената аристокрация - http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/images/50s--Beshkov-chervena-burjo.jpg


- Позволи ми играта на думи ! - Ако направим избора си (правилно!) ... това ще бъде извора, от който черпим любовта !
- Когато на практика открием, че нищо не притежаваме(това най-напред ни ужасява) ... след това откриваме тайната на любовта ! - Това като абстракция и в космически аспект(на последната) ! - Но да не забравяме условието за това, Правилността на избора ни :) ! ... като, че ли, стана твърде сложно ??!

С уважение !

от Гет ктист (?)

наистина зад привидността на злото, може би се крие Доброто, т.е. Любовта. Според мен, общо погледнато, в глобален за човечеството план, повечето сме още далеч от това да съзираме и усещаме любовта зад лоши и ужасни проявления, но кой знае...? Може би не сме толкова далеч, дай Боже!

Дали Любовта не определя и правилния Избор? Поздрави!

- Правилният Избор(е гаранцията) - и е Извор-ът на Любовта, тоест този, който ще я захрани и поддържа ! :)
- По точното но и по-сложно, като концепция, тъй като се свързва малко или много с космическият аспект на това, което се опитваме да си изясним е ... !
- Човек, който е в Духа(?)(Дух Божи, по християнска терминология) ... тогава Душата се свързва със Създателя и породеното от всичко това чувство, е за Тотална Любов !! - Но до това достигат ... май само ... светците ??!

С уважение


от Гет ктист

че както съм споменала и в текста, за любовта е изключително трудно да се пише логически, т.е. и концептуално... Прав си за светците - и моето мнение е такова. Мисля обаче,че има много повече светци, отколкото предполагаме.

За Светия Дух ли става въпрос като казваш: Дух Божи? Преди време се бях задълбала в Него - той май е Нея, женска част от Троицата... Поздрави!

:))) - Правилно си отгатнала Той, Духът е, Тя - ако го разглеждаме в проявната му форма ! ... и-и-и в тази част, която е постижима за нашият интелект и сетива - но това е съвсем ... съвсем на границите за които пише Ст. Гроф и други смели търсачи :) !
- Респект !

Гет ктист(?)

Някога трябва да си поговорим за Светия Дух по-надълго... Поздрави!:)

... ми те вървят някак си свързани ?! В смисъл Гроф - Маслоу !


- Ако ще си говорим за Светият дух ... то ще трябва да се подготвим, да си говорим и за Великата богиня !!
В контекста на горното, няма начин да не стигнем и до Юнг и Адлер. От там до "конфликта" на последният с Фройд.
- Междувпрочем, като заговорих за Адлер-Фройд, интересувала ли си се от М. Нордау, но не толкова за същият, като за политик, а като учен ?

С уважение !

от Гет ктист

и двамата ми харесват и са ми повлияли мисленето, но може би не мога да направя връзката. То между всичко има връзка на този свят, но говоря за по-конкретни неща. А и с биографиите им ми е малко мътно:).

Юнг задължително ще го минем!:))) За целта - чакам да пуснеш материал за Великата Богиня!

За М. Нордау за първи път чувам сега от тебе, ще го проуча, стига да мога. Затова не мога да взема отношение за връзката му с Адлер-Фройд. Поздрави и успешна седмица!:)