Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2011 12:08 - РОЗА-ЗМИЯ-ГАРВАН - летящите пълзящи корени на Благоуханието...
Автор: magicktarot Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6671 Коментари: 14 Гласове:
46

Последна промяна: 01.05.2011 11:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 РОЗА

     Вихър и завихряне в блестящ прах, който се материализира в цветни спирали и ефирно се носи в юнската вечер над калдъръма под асмите. Божествена еманация, чиято тайна усещам, но не мога да достигна, възприема и обзема. Нито разбера. Благоуханна Смърт – това го четох някъде. Цветята, също както светците, имат благоуханна смърт – не се разлагат, а изсъхват. Защо ли? Е, разбира се, зависи от средата, случва се и да гният, но е възприето, че това не става винаги.  Дали не умират сами? Защото казват, бактерии предизвикват гниенето, т.е. огромно множество малки спрямо моите разбирания същества идват и започват работа по преработка на материята, така че да премине от едно в друго... Компания в Смъртта? Но при цветето, и в случая – при розата, когато умира благоуханно – какво ли й се преработва? Със сигурност „духа” – но не е възможно – той май излита... Идва „нещо” и извлича част от същността, като „тялото” остава, макар и чупливо – но благоуханно, БЛАГОУХАННО...

    Отплеснах се твърде много в Смъртта на Розата. Защо ли? Надявам се да е заради сезона. В момента Розата е в Смърт, макар да не е откъсната от корена си, но ще възкръсне скоро... Май приемам всяка Пролет като Възкресение, преди да дойде Великден още. Дали бих Я приемала така, ако не знаех символиката и що е то Пасха и Великден, и Възкресение? ДАЛИ?

    Едни мои рози бяха нападнати от някакви Божии  буболечици и отказваха да цъфтят. Мои е относително казано. Нямам нищо мое, усещам го това осезателно. Да кажем рози, за които така се е случило, че се грижа в определен участък от време за тях /или те за мене?/. Напръсках ги с едни вещества – отровни, те избиха буболечките, и аз страдах с тях – но розите зацъфтяха неудържимо. Отровата за буболечките за тях бе „жива вода”. ЖИВАТА ВОДА Е ОТРОВА...

ЗМИЯ

     Казвайки „отрова” видях Змия. Спиралата на Еволюцията. Самонавитата Прелест и Мъдросттта в тирбушона за бутилката, в която е Духът... Едно любимо същество. В очите му – особено на дневните змии - мога да гледам, гледам, гледам и никога да не видя това, за което гледам. А искам да ВИДЯ... Защо ли е толкова противоречиво това същество? Същество ли е изобщо? В определенията си за Змията човекът е стигнал до многопосочни крайности. От Всевечната МЪДРОСТ -София?, до Предател на Човешкия род...  Мъдростта изключва ли Предателството? Е , да, ще каже някой -може и аз - „змия” във всички тези случаи е алегория, не става дума за съществото змия. Пак ще си говорим, когато се наложи да те лекуват от отровно змийско ухапване... КУНДАЛИНИ – ЗМИЯ.  Описанията на събуждането и издигането на Кундалини, особено когато са неовладени и спонтанни, неочаквани и неканализирани, напомнят – алегорично – за последици от клъцване с отрова... Психически? последици... Някакво племе давало на децата си малки количества змийска отрова - и те растели здрави, силни и красиви и не стареели. Да де, всеизвестното Dosis facit venenum. Змията решава колко отрова да впръска... Дали и това не е алегория? Решава колко Мъдрост да ти даде? Мъдростта пълзи и обхваща всичко, обвива Вселената...Змията ПЪЛЗИ...

ГАРВАН

     А Гарванът ЛЕТИ. За мен тази любима птица е Летяща Змия, а Змията – Пълзящ Гарван. И Гарванът е много противоречив – в описанията на хората за него, не сам по себе си /предполагам/. И в неговите очи може да се гледа безкрайно и да се опитваш да стигнеш Безкрая. Май с повечето ОЧИ стоят така нещата. Интелект, облечен в пера, който усещаш, че те разбира и дори – това е смешно – че ти чете мислите. Които за него са само мисли. Безпристрастен е той, Гарванът. Изглежда зловещ, защо ли? Ясно е – смърт, гробища, разложение. Той е нещо като голям вариант на бактериите, които предизвикват гниенето – и оттам – преминаването на Материята от Едно в Друго. Той е свързан с Неблагоуханна Смърт. В противовес на Розата. Но – казват – противоположностите са само привидни. За по-лесно функциониране на човека в неговата пространствена плоскост... РОЗА СРЕЩУ ГАРВАН... Отново привидност – или причувност. Но защо да е зловещо да се „преработва” Материята? Ако ги нямаше тия Агенти около нас щеше да има само трупове – макар и в Благоуханна Смърт...  ВСИЧКО НЕРАЗБИРАЕМО СТАВА НА ПЪРВО МЯСТО ЗЛОВЕЩО... А Гарванът е прекрасен.




Гласувай:
46



1. анонимен - значи,
01.02.2011 12:17
можеш да летиш,пълзиш и цъфтиш едновременно,оставяйки благоуханни следи,по които да те открият
цитирай
2. magicktarot - аз ли мога?:)))
01.02.2011 12:20
мерси за предположението! :) Само, моля те, включи някъде и пускането на корени...
цитирай
3. анонимен - корените на розата
01.02.2011 12:24
са краката на гарвана,между които змията снася своите яйца

цитирай
4. gwendoline - Защо пазим изсъхнало цвете между кориците на книга?
01.02.2011 14:33
И дори след много години, то все още е красиво, въпреки че е труп... Защо си се размислила за Смъртта и тленността, има някаква първопричина, нали?
цитирай
5. magicktarot - 3. анонимен, голяма образност и символика
01.02.2011 16:39
те е обзела:) надявам се да е от текста ми:)
цитирай
6. magicktarot - gwendoline, привет!:) Не съм се размислила само за смъртта, явно така изглежда, странно...:)
01.02.2011 16:43
По-скоро розата е нетленна. Иначе, ако има първопричина, то е, че животът е неотделима част от смъртта - може би хората в моето състояние го усещат без дори да искат...:) Иначе ми се въртяха тези любими образи в главата - и от въртене я докарахме до тук:))))))))))) Поздрави!
цитирай
7. анонимен - за съжаление
01.02.2011 16:43
не е от текста,родителите ми са ортодоксални символисти
цитирай
8. magicktarot - 7. анонимен, е нищо, в такъв случай може би родителите ти са ми повлияли пък на мене:))))))
01.02.2011 16:49
Поздрави!
цитирай
9. анонимен - инфлуенцата
01.02.2011 16:57
е заразна
цитирай
10. magicktarot - 9. анонимен, и любовта ти към текста ми - също.
01.02.2011 17:07
Гледам - не се отделяш от него.
цитирай
11. razkazvachka - Интересно!
02.02.2011 12:33
Розата умира, а ароматът остава - интересна закачалка:))))
Гарвана и змията - твои аватари са си:)))
цитирай
12. wonder - Сянката на роза е кръст!
02.02.2011 15:31
Змия захапала опашката си - оцялостяване.

http://www.youtube.com/watch?v=jfEdk4O8xNc&NR=1&feature=fvwp моцарт
цитирай
13. magicktarot - 11. razkazvachka, да, винаги се чудя,
02.02.2011 19:58
понеже нали като вземеш резници и клонираш растението, дали то не е практически безсмъртно?:)
цитирай
14. magicktarot - 12. wonder, мерси за поздрава!:)))
02.02.2011 20:03
Розата цъфти на Кръста - всеки го разбира по някакъв начин, а Уроборосът - май не всеки:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2719233
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14953