Прочетен: 6671 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2011 11:15
Вихър и завихряне в блестящ прах, който се материализира в цветни спирали и ефирно се носи в юнската вечер над калдъръма под асмите. Божествена еманация, чиято тайна усещам, но не мога да достигна, възприема и обзема. Нито разбера. Благоуханна Смърт – това го четох някъде. Цветята, също както светците, имат благоуханна смърт – не се разлагат, а изсъхват. Защо ли? Е, разбира се, зависи от средата, случва се и да гният, но е възприето, че това не става винаги. Дали не умират сами? Защото казват, бактерии предизвикват гниенето, т.е. огромно множество малки спрямо моите разбирания същества идват и започват работа по преработка на материята, така че да премине от едно в друго... Компания в Смъртта? Но при цветето, и в случая – при розата, когато умира благоуханно – какво ли й се преработва? Със сигурност „духа” – но не е възможно – той май излита... Идва „нещо” и извлича част от същността, като „тялото” остава, макар и чупливо – но благоуханно, БЛАГОУХАННО...
Отплеснах се твърде много в Смъртта на Розата. Защо ли? Надявам се да е заради сезона. В момента Розата е в Смърт, макар да не е откъсната от корена си, но ще възкръсне скоро... Май приемам всяка Пролет като Възкресение, преди да дойде Великден още. Дали бих Я приемала така, ако не знаех символиката и що е то Пасха и Великден, и Възкресение? ДАЛИ?
Едни мои рози бяха нападнати от някакви Божии буболечици и отказваха да цъфтят. Мои е относително казано. Нямам нищо мое, усещам го това осезателно. Да кажем рози, за които така се е случило, че се грижа в определен участък от време за тях /или те за мене?/. Напръсках ги с едни вещества – отровни, те избиха буболечките, и аз страдах с тях – но розите зацъфтяха неудържимо. Отровата за буболечките за тях бе „жива вода”. ЖИВАТА ВОДА Е ОТРОВА...
ЗМИЯ
Казвайки „отрова” видях Змия. Спиралата на Еволюцията. Самонавитата Прелест и Мъдросттта в тирбушона за бутилката, в която е Духът... Едно любимо същество. В очите му – особено на дневните змии - мога да гледам, гледам, гледам и никога да не видя това, за което гледам. А искам да ВИДЯ... Защо ли е толкова противоречиво това същество? Същество ли е изобщо? В определенията си за Змията човекът е стигнал до многопосочни крайности. От Всевечната МЪДРОСТ -София?, до Предател на Човешкия род... Мъдростта изключва ли Предателството? Е , да, ще каже някой -може и аз - „змия” във всички тези случаи е алегория, не става дума за съществото змия. Пак ще си говорим, когато се наложи да те лекуват от отровно змийско ухапване... КУНДАЛИНИ – ЗМИЯ. Описанията на събуждането и издигането на Кундалини, особено когато са неовладени и спонтанни, неочаквани и неканализирани, напомнят – алегорично – за последици от клъцване с отрова... Психически? последици... Някакво племе давало на децата си малки количества змийска отрова - и те растели здрави, силни и красиви и не стареели. Да де, всеизвестното Dosis facit venenum. Змията решава колко отрова да впръска... Дали и това не е алегория? Решава колко Мъдрост да ти даде? Мъдростта пълзи и обхваща всичко, обвива Вселената...Змията ПЪЛЗИ...
ГАРВАН
А Гарванът ЛЕТИ. За мен тази любима птица е Летяща Змия, а Змията – Пълзящ Гарван. И Гарванът е много противоречив – в описанията на хората за него, не сам по себе си /предполагам/. И в неговите очи може да се гледа безкрайно и да се опитваш да стигнеш Безкрая. Май с повечето ОЧИ стоят така нещата. Интелект, облечен в пера, който усещаш, че те разбира и дори – това е смешно – че ти чете мислите. Които за него са само мисли. Безпристрастен е той, Гарванът. Изглежда зловещ, защо ли? Ясно е – смърт, гробища, разложение. Той е нещо като голям вариант на бактериите, които предизвикват гниенето – и оттам – преминаването на Материята от Едно в Друго. Той е свързан с Неблагоуханна Смърт. В противовес на Розата. Но – казват – противоположностите са само привидни. За по-лесно функциониране на човека в неговата пространствена плоскост... РОЗА СРЕЩУ ГАРВАН... Отново привидност – или причувност. Но защо да е зловещо да се „преработва” Материята? Ако ги нямаше тия Агенти около нас щеше да има само трупове – макар и в Благоуханна Смърт... ВСИЧКО НЕРАЗБИРАЕМО СТАВА НА ПЪРВО МЯСТО ЗЛОВЕЩО... А Гарванът е прекрасен.
Тагове:
01.02.2011 12:17
01.02.2011 12:24
01.02.2011 16:43
01.02.2011 16:43
01.02.2011 16:49
01.02.2011 16:57
Гарвана и змията - твои аватари са си:)))
http://www.youtube.com/watch?v=jfEdk4O8xNc&NR=1&feature=fvwp моцарт
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"