Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2011 13:00 - Първородният грях и има ли той почва у нас
Автор: magicktarot Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2769 Коментари: 9 Гласове:
27

Последна промяна: 04.01.2011 13:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Доста далече от съвременното общество, стил на живот и належащи проблеми  е тази тема, но понеже в последно време, без да се стремя към търсене на информация по нея, все попадам на различни писания, разглеждащи въпроса, реших да нахвърлям „некои съображения”.

Първородният грях не е само християнско понятие. Като такова той съществува много преди да се оформи християнската доктрина. Разликата е, че в християнството се въвежда думата „грях” която се „огражданствява” и с нея масово се обозначава това събитие. Преди християнството, в другите религии и системи от вярвания, това понятие не се е обозначавало и не се обозначава с точно тази дума /думи/.  Наше време на английски например е original /ancestral/ sin, испански – pecado original, немски – Erbsьnde, полски – grzeh pierworodny и т.н. Латинският корен „оригин” значи „на, от произхода”, т.е. в повечето съвременни езици за това събитие, ако може така да се нарече, е възприето еднакво обозначаване и съдържа понятия за произход и за грешка.

 

Странното е – макар че всъщност почти, подчертавам: почти всичко в обществото има в основата си парадокси и пълни абсурди – странното е, че излиза, че заради трактовката на понятието „първороден грях” /и не само заради тази трактовка/ единната християнска църква се е разделила и е направила различни клонове. Нямам нищо против никоя църква – щом има много и могат да съществуват и просперират – няма нищо лошо в това. Най-малкото покрай тях се изхранват /не само физически, а и духовно/, огромен брой хора. Да не говорим за другите ползи за обществото. Лошото е, че Христос е завещал единна Църква и това не е изпълнено. Лошо е също, че много от принадежащите към определена църква мислят, че тяхната е най-правилна. Наистина, за да принадлежиш към някаква структура и да се чувстваш част от нея, трябва да си напълно лоялен към същата и да не допускаш съмнения, тъй като така подкопаваш собствените си основи – в това не виждам нищо лошо.

Всъщност неприятното е, че много от християните са забравили за завета за единна Църква. Няма да споменавам и колко кръвопролития е имало, поради различия в трактовката. Хора, които са приели заповедта „не убивай” и „ако ти ударят едната страна, обърни и другата” са си позволявали да ги нарушават най-брутално и най-вече – да не се чувстват виновни за това. В същото време от друга страна обаче може и да са се чувствали ужасно грешни и да са се изповядвали с надеждата за опрощение и живот в Царството, понеже не са си прочели вечерната молитва. Но така е ставало и все още става с всички идеологии, дано вече поприключи.

Малко ще се отклоня, за да вметна, че всъщност идеологията, доктрината и подобни неща могат да бъдат наречени Сили, които движат обществото. Аз ги наричам виртуални сили. Дори когато не е имало интернет и електронни медии, те са вършили всъщност основната работа по развитието на обществото. Сега към тези сили вече са прибавени медиите и интернет – и те са още по-велики. Оттук можем да си направим извода, че например кибертормозът не е шега работа и дори може да се приеме като за по-сериозен от т.нар. реален тормоз. Край на отклонението.

Ето какво са писали в Уикипедията за различията по отношение на ПГ в трите основни християнски течения: 

„Православие 

Според православната доктрина, грехопадението и първородният грях не повреждат същностно индивидуалната човешка Природа . Първородният грях е даденост, доколкото всеки един индивид търпи неговите последици. Очистването от първородния грях става посредством праведния християнски живот в Църквата, най-вече чрез участието в тайнствата.

На богословско ниво първородният грях не се приема като наследствен в днешния смисъл на тази дума. Физическите и психическите недостатъци на даден човек се разглеждат без връзка с него. Пълноценното участие в църковния живот и най-вече приемането на тайнствата е гаранция за спасение. Изкуплението, извършено от Иисус Христос, е еднократно, но само по себе си не очиства първородния грях, а дава основата, върху която, благодарение на собствените си усилия, човек може да се спаси.

Католицизъм

Според римокатолическото учение, първородният грях не променя човешката природа – човекът само се лишава от благодатните дарове (телесно безсмъртие, нравствена чистота и господстване над природата. Наказанието на Адам и Ева се състои именно в лишаването от тази благодат, която след това е постижима в християнските тайнства. Според учението на Католическата църква, човек не само може да заслужи своето спасение, но и да извърши „свръхдлъжни” дела – понятие, което служи като обосновка за индулгенцията

Протестантство 

За разлика от католицизма и отчасти православието, протестантството смята, че първородният грях тотално е извратил човешката природа, която след него е способна само на зло. Единствено вярата е способна да възстанови хармонията между Бога и човека и спасението е резултат на Божията воля, съответна на вярата, без да има пряко отношение към делата на човека в реалния свят, т. е. спасението е изцяло божествено дело, което не зависи от участието на човека. Горното определение засяга ранното протестантство, впоследствие различните конфесии коригират този възглед, някои от тях допускат, а други и настояват за човешкото участие в изкуплението на първородния грях.”

Какви са различните от християнските интерпретации на това събитие. Най-общо – това е отделянето на човека от Бога и слизането му в „нашия свят”. Бог обаче е искал той да се отдели. Това не е наказание. Действително, в определен период може би е било добре да се мисли, че е наказание за грях. Най-вече, за да могат хората с по-голямо настървение и ищах да се стремят към „поправянето” му и към собственото си поправяне и възвисяване. Това е един силен мотив, който действително е действал.

 В наше време обаче наистина е добре да се погледнат нещата под друг ъгъл. Може би да се осмисли, че независимо, че се чувстваме отделни, ние не сме такива. На всякакво ниво. Това е видно и с просто око – ето как. Никое същество на земята не може да съществува и миг, ако наоколо не е неговото обкръжение – среда, нежива природа, живи организми и себеподобни. Една част от това да махнем – и съществото няма да оцелее. И това е пример от най-нисък ред.

По същия начин можем да тръгнем по стълбицата от такива примери и неминуемо ще стигнем до идеята за Твореца /разбира се, не до самия Творец/. Той, условно казано, е основата и върха на пирамидата. Махнем ли Твореца – и нас ни няма. Тук може да възникне въпросът – а Творецът може ли да съществува, ако се махне един от компонентите на Творението /например някое същество/. Може би отговорът е, че Творецът не съществува. Той е Творец. Съществуването е признак на нещо сътворено. Но по тази тема може да се говори, пише и мисли много. Изобщо – по темата има ограмни количества данни и литература. По коя ли няма. Но от по-горното  може да се извади извода, че той е в нас и ние сме част от него в общото Единство. Оттук пък да се мисли, че е грешка слизането ни, та дори направена от самите нас, понеже сме познали „доброто и злото”, също е неправилно, защото излиза, че и Творецът, който е в нас греши и е сгрешил, а това най-вероятно не е така...

 

 

 

 

 

 



Тагове:   вяра,   творец,   зло,   грях,   първороден,


Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rpatel - Въпросът за първородния грях е м...
04.01.2011 13:40
Въпросът за първородния грях е много интересен. Имало ли е такъв наистина? Или е измислен от църковните отци, които определено са имали интерес от него? Защото,ако всички се имаме за безгрешни, на кой ще му хрумне да търси съдействието на църквата за да получи прошка от Бога? Виж, ако ти се внуши, че по рождение си грешен и единствения начин да спасиш душата си от вечните мъки на Ада е да потърсиш помощ от църквата... а както знаем тази помощ си има цена във вид на десятъци, дарения и т.н. Т.е. системата работи перфектно. Хората са спокойни за отвъдния си живот, а църковните служите служители за си подсигурили живота тук на земята. :-)) Е, малко е повърхностна тази идея, ама в общи линии, поне според мен, нещата стоят или поне са стояли през Средновековието точно така. После хората оспорили правото на църквата да е единствен медиятор между тях и Бога и така се стигнало да днес когато всеки от нас е свободен да вярва или не в първородния грях, както и да решава да се моли или не, ако да да ходи ли на църква и т.н. Но в продължение на повече от 1000 години идеята за първородния грях си е била много полезна за църквата. Така, че без значение дали го е имало или е измислен, той си е изпълнил задачата.
цитирай
2. magicktarot - rpatel,
04.01.2011 14:22
опитах се да опиша в текста моeто отношение по въпроса:) Донякъде съм съгласна с тебе, но не съвсем. Защото няма нищо лошо едно общество да се ръководи - това всъщност е основното нещо за всеки един сложен организъм - да има кой да го ръководи, ако няма - то се разпада. Така че дали църквата или нещо друго - все едно, важното е да има ръководител и да ръководи добре. Няма значение и какво ще използва, за да осъществява ръководството си - щом организмът не се унищожава, значи се води добре.

В мен възникна обаче въпросът - като не почитаме никой като посредник между нас и бога, то тогава изобщо как "контактуваме" с Него? И още - какво ли и какви ли идеи използват сега тези, които ни управляват, за да ни управляват. /мисълта ми е - абсурдни идеи, които ние приемаме като самата висша истина/.
цитирай
3. gwendoline - В мен възникна обаче въпросът - като не почитаме никой като посредник между нас и бога, то тогава изобщо как "контактуваме" с Него?
04.01.2011 14:55
Аз ще рискувам да си кажа мнението, па макар и да отнеса шамарче :)
Не виждам смисъл да има посредник между мен и Бога, за какво ми е? Освен това Бог е нещото, което може да се казва също Съвест, Съзнание, Сила ... Религиите са метод за управление и подчинение (на масата). Днешният свят е достатъчно образован и може сам да се ориентира кое е добро, кое лошо, да прави избор. Човекът винаги е имал затруднение да бъде Добър, Честен, Работлив и т.н. Религията би могла да помогне малко, като част от възпитанието. Но лично аз я приемам като ограничение.
В голяма степен се присъединявам към коментара на rpatel
Поздрави!
цитирай
4. magicktarot - 3. gwendoline,
04.01.2011 15:03
аз си изказах мнението - и аз НЕ СЪМ ЗА църквата, не съм и против мнението на рпател.:) Дори в постинга, който явно не сте чели, аз пиша, че съм против официалната интерпретация на това явление така, както е поднесена от църквата. Също като тебе и моя милост мисли, че мога пряко да контактувам с Бог, но една част от мене знае и усеща, че не съм дорасла дотам. Както и да е - постингът ми не е с цел пропагандиране на религии или доктрини, а да си изкажа мнението по отношение на идеята за първородния грях. И въобще не е с цел да се пише "за или против църквата".
цитирай
5. gwendoline - Моля за извинение .. може би не съм разбрала добре
04.01.2011 15:07
Пак се върнах да прочета постинга. Би могъл да се тълкува различно ...
Но пък обичам да съм наясно. Това е дразнеща черта, признавам, но пък "чисти сметки, добри приятели".
Поздрави от мен!!
цитирай
6. magicktarot - 5. gwendoline, няма проблем!:)
04.01.2011 15:19
дано не съм прозвучала твърде рязко - не ми беше това целта. Поздрави!
цитирай
7. magicktarot - 3. gwendoline, сетих се нещо за посредничеството /off topic/ -
04.01.2011 15:40
по принцип възприемам оптимистично нещата и винаги мисля, че всичко, което става е за добро, но ми се струва, че съвременното общество е много далече от Бог, по-далече, отколкото е било да кажем преди 300 години. Струва ми се доста затънало в "материята", което значи, че не е толкова лесно да се контактува пряко с Бог, ако беше така щяхме да сме много по-духовно общество. Може би отново има нужда от някакъв вид посредник, който "да канализира" енергията, но освен "парите" не виждам друг такъв посредник засега /може просто аз да не виждам/.
цитирай
8. gwendoline - Да, съгласявам се, с голямо съжаление ...
04.01.2011 22:29
Каква ти духовност, само меркантилност и чисто потребление ни вълнува. Така ни възпитава обществото. Особено в нашата държавица никой не цени стремежа към духовност, към чистота, просто към Добрина. В световен мащаб не усещам да е много по-различно. Е, малко наедро ги казвам нещата, например дори в Бг има съсловие, което не бих сложила под този знаменател, но колко от нас попадат в ежедневието си на умни, културни и добронамерени хора. В моя случай се броят на пръсти ... Не бих се определила като оптимист, в смисъл "че всичко, което става е за добро". По-скоро съм на обратното мнение, че не отиват на добре нещата. Човекът върви към самоунищожение, повличайки със себе ВСИЧКО. Не сме в хармония нито със себе си, нито с природата, нито с Космоса. Имам чувството, че сме прекалено преходни. Мога, разбира се, да се радвам, че живея днес и сега, докато още има къде :))))) Айде, че много дълго стана. Приятно ми е да разговаряме. Лека нощ!

П.С. И в дълбока древност, и днес, в модерните времена, има прекалено малко хора, които се обръщат към Бог (аз не го наричам така) поради осъзната необходимост. Повечето си казват "молитвата" или каквото са си наумили и продължават напред без замисляне...
цитирай
9. magicktarot - И на мен ми е приятно, че се разговорихме:)
05.01.2011 00:47
Въпреки меркантилността и твърдата материална насоченост, аз все си мисля, че все пак има доста хора, които са задоволили материалните си потребности и, както казва напр. Маслоу, започват да мислят за задоволяване и на духовни такива. Аз засега съм някъде междинно, но се старая де. Лека!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2719338
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14953