Прочетен: 2769 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2011 13:02
Доста далече от съвременното общество, стил на живот и належащи проблеми е тази тема, но понеже в последно време, без да се стремя към търсене на информация по нея, все попадам на различни писания, разглеждащи въпроса, реших да нахвърлям „некои съображения”.
Първородният грях не е само християнско понятие. Като такова той съществува много преди да се оформи християнската доктрина. Разликата е, че в християнството се въвежда думата „грях” която се „огражданствява” и с нея масово се обозначава това събитие. Преди християнството, в другите религии и системи от вярвания, това понятие не се е обозначавало и не се обозначава с точно тази дума /думи/. Наше време на английски например е original /ancestral/ sin, испански – pecado original, немски – Erbsьnde, полски – grzeh pierworodny и т.н. Латинският корен „оригин” значи „на, от произхода”, т.е. в повечето съвременни езици за това събитие, ако може така да се нарече, е възприето еднакво обозначаване и съдържа понятия за произход и за грешка.
Странното е – макар че всъщност почти, подчертавам: почти всичко в обществото има в основата си парадокси и пълни абсурди – странното е, че излиза, че заради трактовката на понятието „първороден грях” /и не само заради тази трактовка/ единната християнска църква се е разделила и е направила различни клонове. Нямам нищо против никоя църква – щом има много и могат да съществуват и просперират – няма нищо лошо в това. Най-малкото покрай тях се изхранват /не само физически, а и духовно/, огромен брой хора. Да не говорим за другите ползи за обществото. Лошото е, че Христос е завещал единна Църква и това не е изпълнено. Лошо е също, че много от принадежащите към определена църква мислят, че тяхната е най-правилна. Наистина, за да принадлежиш към някаква структура и да се чувстваш част от нея, трябва да си напълно лоялен към същата и да не допускаш съмнения, тъй като така подкопаваш собствените си основи – в това не виждам нищо лошо.
Всъщност неприятното е, че много от християните са забравили за завета за единна Църква. Няма да споменавам и колко кръвопролития е имало, поради различия в трактовката. Хора, които са приели заповедта „не убивай” и „ако ти ударят едната страна, обърни и другата” са си позволявали да ги нарушават най-брутално и най-вече – да не се чувстват виновни за това. В същото време от друга страна обаче може и да са се чувствали ужасно грешни и да са се изповядвали с надеждата за опрощение и живот в Царството, понеже не са си прочели вечерната молитва. Но така е ставало и все още става с всички идеологии, дано вече поприключи.
Малко ще се отклоня, за да вметна, че всъщност идеологията, доктрината и подобни неща могат да бъдат наречени Сили, които движат обществото. Аз ги наричам виртуални сили. Дори когато не е имало интернет и електронни медии, те са вършили всъщност основната работа по развитието на обществото. Сега към тези сили вече са прибавени медиите и интернет – и те са още по-велики. Оттук можем да си направим извода, че например кибертормозът не е шега работа и дори може да се приеме като за по-сериозен от т.нар. реален тормоз. Край на отклонението.
Ето какво са писали в Уикипедията за различията по отношение на ПГ в трите основни християнски течения:
„Православие
Според православната доктрина, грехопадението и първородният грях не повреждат същностно индивидуалната човешка Природа . Първородният грях е даденост, доколкото всеки един индивид търпи неговите последици. Очистването от първородния грях става посредством праведния християнски живот в Църквата, най-вече чрез участието в тайнствата.
На богословско ниво първородният грях не се приема като наследствен в днешния смисъл на тази дума. Физическите и психическите недостатъци на даден човек се разглеждат без връзка с него. Пълноценното участие в църковния живот и най-вече приемането на тайнствата е гаранция за спасение. Изкуплението, извършено от Иисус Христос, е еднократно, но само по себе си не очиства първородния грях, а дава основата, върху която, благодарение на собствените си усилия, човек може да се спаси.
Католицизъм
Според римокатолическото учение, първородният грях не променя човешката природа – човекът само се лишава от благодатните дарове (телесно безсмъртие, нравствена чистота и господстване над природата. Наказанието на Адам и Ева се състои именно в лишаването от тази благодат, която след това е постижима в християнските тайнства. Според учението на Католическата църква, човек не само може да заслужи своето спасение, но и да извърши „свръхдлъжни” дела – понятие, което служи като обосновка за индулгенцията
Протестантство
За разлика от католицизма и отчасти православието, протестантството смята, че първородният грях тотално е извратил човешката природа, която след него е способна само на зло. Единствено вярата е способна да възстанови хармонията между Бога и човека и спасението е резултат на Божията воля, съответна на вярата, без да има пряко отношение към делата на човека в реалния свят, т. е. спасението е изцяло божествено дело, което не зависи от участието на човека. Горното определение засяга ранното протестантство, впоследствие различните конфесии коригират този възглед, някои от тях допускат, а други и настояват за човешкото участие в изкуплението на първородния грях.”
Какви са различните от християнските интерпретации на това събитие. Най-общо – това е отделянето на човека от Бога и слизането му в „нашия свят”. Бог обаче е искал той да се отдели. Това не е наказание. Действително, в определен период може би е било добре да се мисли, че е наказание за грях. Най-вече, за да могат хората с по-голямо настървение и ищах да се стремят към „поправянето” му и към собственото си поправяне и възвисяване. Това е един силен мотив, който действително е действал.
В наше време обаче наистина е добре да се погледнат нещата под друг ъгъл. Може би да се осмисли, че независимо, че се чувстваме отделни, ние не сме такива. На всякакво ниво. Това е видно и с просто око – ето как. Никое същество на земята не може да съществува и миг, ако наоколо не е неговото обкръжение – среда, нежива природа, живи организми и себеподобни. Една част от това да махнем – и съществото няма да оцелее. И това е пример от най-нисък ред.
По същия начин можем да тръгнем по стълбицата от такива примери и неминуемо ще стигнем до идеята за Твореца /разбира се, не до самия Творец/. Той, условно казано, е основата и върха на пирамидата. Махнем ли Твореца – и нас ни няма. Тук може да възникне въпросът – а Творецът може ли да съществува, ако се махне един от компонентите на Творението /например някое същество/. Може би отговорът е, че Творецът не съществува. Той е Творец. Съществуването е признак на нещо сътворено. Но по тази тема може да се говори, пише и мисли много. Изобщо – по темата има ограмни количества данни и литература. По коя ли няма. Но от по-горното може да се извади извода, че той е в нас и ние сме част от него в общото Единство. Оттук пък да се мисли, че е грешка слизането ни, та дори направена от самите нас, понеже сме познали „доброто и злото”, също е неправилно, защото излиза, че и Творецът, който е в нас греши и е сгрешил, а това най-вероятно не е така...
В мен възникна обаче въпросът - като не почитаме никой като посредник между нас и бога, то тогава изобщо как "контактуваме" с Него? И още - какво ли и какви ли идеи използват сега тези, които ни управляват, за да ни управляват. /мисълта ми е - абсурдни идеи, които ние приемаме като самата висша истина/.
04.01.2011 14:55
Не виждам смисъл да има посредник между мен и Бога, за какво ми е? Освен това Бог е нещото, което може да се казва също Съвест, Съзнание, Сила ... Религиите са метод за управление и подчинение (на масата). Днешният свят е достатъчно образован и може сам да се ориентира кое е добро, кое лошо, да прави избор. Човекът винаги е имал затруднение да бъде Добър, Честен, Работлив и т.н. Религията би могла да помогне малко, като част от възпитанието. Но лично аз я приемам като ограничение.
В голяма степен се присъединявам към коментара на rpatel
Поздрави!
Но пък обичам да съм наясно. Това е дразнеща черта, признавам, но пък "чисти сметки, добри приятели".
Поздрави от мен!!
П.С. И в дълбока древност, и днес, в модерните времена, има прекалено малко хора, които се обръщат към Бог (аз не го наричам така) поради осъзната необходимост. Повечето си казват "молитвата" или каквото са си наумили и продължават напред без замисляне...
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"