Прието е да се твърди, че навсякъде около и вътре в нашата реалност е пълно с невъзможни неща. С лопата да ги ринеш просто, ако си позволим да изпозваме това неелегантно клише. Може много да се говори за елегантността и стила на лопатата, но не ми е това целта в момента.  Дори не знам какво е това „момент”, но все пак, в качеството си на второсигнално /надявам се!/ същество използвам думата „момент” на изток и запад.

Но да се върнем към невъзможните неща. Всеки, ако започне да изброява кое е невъзможно по негово виждане, ще види/разбере/схване/чуе/усети, че те са в голямо количество. За качеството – не се наемам да го определям – дали е голямо или малко или изобщо какво е. Все пак при него е добре да се борави с други категории, които в момента /пак този момент/ са ми недостъпни в базата данни.

Ще поизброя, без да слагам номерация, някои от нещата, които мисля за невъзможни, но които са напълно възможни според великия съвременен физик Мичио Каку. Може би и според много други, дори и според мене, но засега мога единствено мисловно, т.е. абстрактно, а не пратически, конкретно и чувствено да  асимилирам това Знание?

Първо ще вмъкна един цитат от книгата „Физика на невъзможното” :

„Отново и отново се убеждаваме, че изучаването на невъзможното е разкрило съвсем нови перспективи, които изтласкват границите на физиката и химията и принуждават учените да дефинират наново това, което те имат предвид под „невъзможно”. Както е казал някога сър Уилям Ослър: „Философиите на една епоха са се превърнали в абсурдите на следващата, а вчерашната глупост се е превърнала в утрешната мъдрост”.

Много физици са готови да се подпишат под известния афоризъм на Т.Х. Уайт, който писал в „Някогашният и бъдещият крал”: „Всичко, което не е забранено е задължително!”. Във физиката през цялото време откриваме доказателство за това. Ако няма закон на физиката, който да предотвратява категорично протичането на дадено явение, накрая установяваме, че той съществува. /Това се е случвало няколко пъти пре търсенето на нови, субатомни частици. Чрез проучването на границите на това, което е забранено, физиците често са откривали неочаквано нови закони на физиката./ Естествен извод от твърдението на Т.Х.Уайт може да бъде: „Всичко, което не е невъзможно, е задължително!”

Например космологът Стивън Хокинг се опита да докаже, че пътуването във времето е невъзможно, като открие нови закони на физиката, които биха забранявали това, което той нарече „хипотеза за защита на хронологията”. За съжаление след дългогодишна усилена дейност той не успя да докаже правотата на този принцип. На практика се случи точно обратното – днес физиците демонстрираха, че законът, който предотвратява пътуването във времето се намира отвъд обхвата на днешната математика. И така, тъй като няма закон на физиката, който да предотвратява съществуването на машини на времето, физиците трябва да гледат много сериозно на възможността за тяхното съществуване.

Целта на тази книга е да обсъди кои от технологиите, които са смятани за „невъзможни” днес, след десетилетия или столетия могат да станат част от всекидневието.

Днес  се оказа, че вече е възможна една „невъзможна” технология: понятието телепортация /поне не атомно равнище/. Само преди няколко години физиците щяха да кажат, че изпращането или прехвърлянето на даден обект от една точка в друга нарушава законите на квантовата физика. Всъщност създателите на най-ранния телевизионен сериал „Стар Трек” били толкова засегнати от критиката на физиците, че добавили „Хайзенбергови компенсатори”, за да обяснят съществуването на своите телепортатори с цел да отстраняв всякакви недостатъци. Днес, благодарение на един скорошен пробив, физиците могат да телепортират атоми от едения край на стаята в другия или пък фотони под река Дунав!”

Мичио Каку дели невъзможните неща на три класа.
Клас първи – това са технологии, които днес са невъзможни, но не нарушават известните физични закони. Те могат да станат възможни още в нашия век. Това са: телепортацията, антиматерийните двигатели, невидимостта, телепатията, психокинезата.

Клас втори – технологии, които са на самата граница на нашето разбиране на материалния свят. Ако изобщо са възможни, биха могли да се реализират след хиляди или милиони години. Но все пак бима могли! Те включват: машини на времето, хиперпространствено пътуване, пътуване през червеите-дупки /чревоядини/.

Клас  трети – технологии, които нарушават известните закони на физиката. За учудване е, но има много малко такива невъзможни технологии! Ако наистина се окажат възможни, те биха довели до фундаментална промяна в разбирането ни за физиката.

И сега да изброя все пак нещата, които са невъзможни според мен:

Да преминавам физически с всичките си атоми през твърди предмети. Моите атоми  всъщност са едно мъъъничко ядро и празно пространство около него, в което се намират елементарните частици електрони – т.е. щом се състоя от ядра и празни пространства, аз би трябвало да мога да минавам през твърди предмети /които между другото имат същата празна структура като мен/, но аз не мога. Най-вероятно само си мися, че не мога, но дори да е така, това само доказва силата на мисълта, макар и с отрицателен знак.

Да летя без помощни средства / крила, самолети, космически кораби и др./. Възможно е и това да го мога. Все пак има страшно много доказателства за левитация по света, но гравитацията, тази най-саба сила в познатата Вселена нещо май не иска засега да ме пуска – или отново се намесва силата на мисълта?

Да се намирам в състояние на постоянна „влюбеност”. Нямам предвид страстно увлечение /макар че то е нещо такова, но на определено ниво/, това се постига с разни психеделични средства или медитации. Това, влюбеността,  е нещо като калистичното „да станеш подобен на Твореца”. Казвам го „влюбеност”, защото на моето ниво го възприемам така, и нямам никакви претенции нивото да  ми е високо.

Да променям големината си. Като Алиса в страната на чудесата. Ах, колко ми прилича на състояние на преживяване след употреба на халюциногенни гъби например. Но встрани от това, някои будисти примерно могат да станат големи колкото Вселената.

Вярвам в това. За съжаление – или радост – засега съм на „нивото на вярата”. Казвам за радост -  защото можеше и да не вярвам...

Радвам се, че открих блога ти:)))

Всичко най-прекрасно ти желая и благодаря за включването!:)

Няма как да не повярваме!
Само подводницата на Жул Верн ни стига : )...
Честита Нова Година!

А нещата стават все по-бързи и по-бързи, защото и ние минаваме на друго ниво. Както казват и вече се вижда и усеща ясно, това, което е ставало за 200 години, догодина ще става за секунда. Май излиза, че сме благословени да го "видим" реално!

Нека тази година всички в семейството бъдете живи и здрави!
Нека да бъдете и щастливи!
Нека ви се збъднат желанията!
Нека природата да ви помага!
Нека приятелите ви да ви обичат все повече и повече!

Физиката е най-близко до Вярата! Поздрави и Щастлива Нова година!

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ!

и на вас!:)
aqualia, много убедително звучи изказването ти за физика и вяра, не го бях виждала написано досега, поздравления!

Но... "машината" е условно понятие:)))

Салю!

далече - Мичио Каку предполага така. Все пак, той като световно утвърден учен не може да си позволи да прави прекалено смели прогнози - трябва все пак да спазва някакъв баланс, и без това е твърде оригинален.:) Salut!:)