В алокалния атемпорален Свят на Махатмите настъпи нечувано вълнение - изведнъж като от нищото се пръкнаха милиони махатми, които твърдяха, че им е писнало да бъдат толкова висши и да висят така близо до Бога, та искат да отидат на планетата Земя и да почнат отначало.

Махатманското ЦРУ моментално започна проучвания - съмняваше се, че малцинствена група махатми е поставила навсякъде и съвсем потайно психо-махатматронни оръжия, които да повлияят по такъв безумен начин на Висшите Духове.

Оказа се, че такова нещо няма - махатмите просто искаха да се върнат на Земята - една хубава планета, която отдавна бе пуста откъм хора. Когато времето още съществуваше, те постепенно станаха махатми и се махнаха, бяха над двадесет милиарда...

От ден на безден милионите махатми, желаещи да се върнат на Земята, се увеличаваха. Станаха милиарди.

Тогава Ръководството реши:

"Добре, ще се върнете на Земята! Но задължително след теглене на жребий. Някой ще изтегли да бъде баснословно богат шейх, друг - дете, което да умре от глад, заобиколено от други такива умиращи деца; трети - да бъхта цял живот скучна и убиваща ума му работа, за да може да се храни; четвърти - да е президент на Щатите; и ТАКА НАТАТЪК. БЕЗ ЖРЕБИЙ - НЕ!"

Един от водачите на желаещите обратно развитие махатми отговори:

- Добре! Съгласни сме на жребий! Нали си знаем, че всички ще умрем там - и пак ще се върнем тук. И пак ще теглим жребий. Знаем и още нещо: една игричка на думи. УМ-ИРА - умирането не е смърт, а гняв на ума (от българското "ум" и латинското "ira"). Е, като влезем в Земни условия това няма да го помним, а ще си мислим, че смъртта ни е победила - но какво от това?

И така, Ръководството пусна отново машината-генератор на време ...
..
Краят-начало: ТУК
...

обаче се чудя златото къде остана?

"Златото" го използвам като метафора за живота на земята (в човешко общество) :)

Yes, Where ..that s Gold..Mothf..:))

espesialy for you ,darling...
http://youtu.be/bVvZCisUuzc

И аз търсих Златото, но.....:)))

Всички търсим златото! ;)

обаче специално този текст не успявам да видя такава метафора. Да не би това да е откъс от друго?

в кръга на майтапа, май се е получило нещо като тази притча:

"Настрадин Ходжа дъвчел нещо с апетит. Минал един приятел и го попитал:
- Какво ядеш?
- Не! - категорично отговорил Настрадин.
- Как така "не"? - неразбиращо го погледнал приятелят му.
- Ами ей така: аз ще ти кажа какво ям, ти ще попиташ дали е вкусно; аз ще ти кажа "да", ти ще попиташ дали ще дам и на теб да го опиташ и аз ще ти кажа "не!". Какво има толкова дълго да се обяснява?!"

Когато го писах, в главата ми се въртяха мисли, че само човекът на нашата планета, трябва да си плаща, за да живее. Плащането може да се символизира със златото - оттам - и животът. :)

changes our ..DNA..,or not ?!

:)

Ама това, че е задължително да сe плаща, не значи, че непременно трябва да сe плаща, не е ли? В действителност, "задължително" означава "препоръчително" и немалко хора, че и цели партии съществуват в пространството между тези две понятия като го оползотворяват с всевъзможни обяснения, някои от които стигащи до открита бруталност. Ох, май излязох от темата...

Милейди, сигурно може, ама от какъв зор да го прави и да му позволяваме да ни променя ДНК-то? Ми една съвсем малка промянка може да ме превърне в жаба, съвсем сериозно - това не е шега работа! :))))

===

Вмире, така е, в това е част от "играта на златото". :)

Ъхъм