Моментът на раждането му бе назрял. Всички го очакваха с нетърпение. Той знаеше това, но още преди да слезе бе заявил категорично, че не желае чужди хора да го виждат гол и да го размятат насам-натам веднага след преминаването на родовия канал.

- Ама какво толкова? - бе запитал Шефът. - Нито ще ти е за първи път, нито някой ще се впечатли от голотата ти - всички бебета-хора се раждат напълно голи! Много повече ще се впечатлят, ако си облечен! И тогава ще те размятат къде ли не като "чудо на природата"!

- Или ще се родя облечен, или просто няма да се въплъщавам! Точка!

- Не! - отсече безапелационно Шефът.

- Тогава и аз - не!

...

Той беше много стар дух, бе почти "набор" на Шефа. Бяха близки. Той бе лявата му ръка, а често и дясната. Знаеха мислите си един на друг, познаваха се до последния божествен ген - и сега Шефът не можеше да спре да се чуди, откъде у Приятеля му се беше появила тази напълно абсурдна и инфантилна прищявка. А бе наложително да се роди и да живее точно в този човешко-божествен момент от моменти.

- Остави другото - така ще посееш опасни семена в обществото! То не е готово да вижда бебета, които се раждат облечени!

- Ама аз точно затова искам да се родя облечен - искам обществото да започва да става готово!

- Ооооффф, глупости! То не е готово да започва да става готово!

Спорът продължи дълго. Продължаваше и в назрелия момент на Раждането.

...

Бебето бе тръгнало да излиза, но родилният процес неочаквано спря. Настана паника. Детските тонове спряха да се чуват. ...
...
Продължение: ТУК
...

Илю-зорни... :)

Зорно-залезни (зорно от зорА:)))

Ето, и там има шефове! И за всичко трябва разрешение! :)

Така си е, шефовете са задължителни, най-вече тия, които са в нас и част от нас - нашите лични и собствени ръководители. :) Ако са кекави - се разхайтваме тотално! :)