От малък беше някак различен. Първоначално не знаеше, че е такъв - мислеше, че всички са като него. С годините, още в детска възраст, успя да види разликата.

...

Не вярваше в нищо. Не можеше да вярва. Знанието бе неразделна част от него.

...

Годините си минаваха - той не се променяше. Единствено косата му побеля. Понякога, рядко, срещаше хора, в които безпогрешно разпознаваше това, което имаше и той. Повечето от тях бяха в детска възраст. И не знаеха, че са такива. В продължение на дълги години си правеше майтапи с тях - от сорта да ги впечатли с нещо, на вид странно, което да запомнят завинаги. Случваше се тия шеги дори да ги събудят за тяхната истина - но най-често нищо не разбираха, а само запомняха майтапа като странен и необясним случай...

...

Когато и внуците му напуснаха този свят, той реши, че е време да приеме насериозно легендите за вечно живите хора - отдавна бе изчел всичко по този въпрос, достигнало до нашия свят - отпреди Вавилон до щуротията за Скитника Евреин.

...

Той не вярваше в нищо. Легендите бяха истина. Не търсеше и никога не бе търсил себеподобни и съмишленици. Реши, че е време да разкрие за себе си своята истина. И тръгна да търси тези, с които някога се бе майтапил. Само че - не децата. Те, впрочем, вече бяха станали старци - може би. А вероятно бяха като него. И също търсеха. Хора на неопределена, наглед средна възраст, които никой не забелязва, защото са "част от нормалния пейзаж".

...

На едно съвсем неочаквано и тривиално място той намери един като него. Беше много по-стар, макар да не му личеше.

- Аха, - каза Намереният, - случват се и такива работи.

- Какво ли не правих, къде ли не учих - никой не можа да разбере какъв съм и никой не разгада причината да съм такъв. Да, знам че няма причини. Знам че причина и следствие е едно цяло и че са илюзии. Знам, че животът е илюзия, но... ти знаеш - точно защото нашият живот не е илюзия, сме принудени да живеем толкова дълго.

- Май вечно? - захили се Намереният.

- Е, не обичам крайни изказвания - засега не съм живял вечно и не мога да кажа как е. Ти също не си живял вечно, нали?

- Дааа, прав си, майтапех се!

- Наистина смешно! - усмихна се и той. - Сега ще те попитам нещо още по-смешно. ...
...
Продължението: ТУК
...

Хубав ден!

Интересно.

Тук си изцяло на свой терен.

Магичността хваща.

Хубав ден!

Прихваща, казваш... ;) Животът е магия - клише е, но е така - ако се задълбаем малко, няма как да не се учудим как изобщо има нещо живо - при толкова опасности и пречки. :)

"Човек, който търси мъдрост, може да се нарече умен, но ако мисли, че я е намерил, е безумец." /персийска пословица/
Важно е, че си от търсещите... :)

София (Мъдростта Божия) не може да бъде намерена - така е. :)

Да ... в търсенето е силата, емоцията, мъдростта ...
... Покрай броенето върши и куп полезни неща ...
Колко важно е да повярваш ... за да продължиш.
Харесах много !

Да, Вярата - това за мен си е едно Тайнство; Сила, която "премества планини"; неразгадаема, но действаща Загадка; непризнат в съвременния свят Творящ Принцип. Наистина е важно да не се обезверяваме.

Благодаря за прекрасните поздрави! :)

Намеци, а?!? :)))) А може тия легенди да се разглеждат и като алегории, подсказващи "принципите" на всеки един от нас - т.е. че сме вечно живи и че пътищата на Духа са неизбродни? :)

Съгласна съм за техниката, в най-древното Изкуство - Йога - това опразване на съзнанието и откъсването му от света на явленията се постига много лесно, но си трябва постоянство.
Донякъде съм стигнал до системата от убеждения, че основният страх на всичко живо, е страхът от смъртта. Той може да бъде под различни форми и повечето дори не го осъзнаваме като такъв страх - мислим го за нещо друго. Победи ли се този страх, преодолее ли се - образно казано, Вселената е твоя. :)