Аз и двама колеги уфолози пътувахме към едно планинско село, известно с НЛО-активността си. Имахме уговорка с кмета, надявахме се той да ни даде по-обстойна информация за наблюдаваните явления и да ни улесни в изследванията, които бяхме планирали. Щяхме да направим палатков лагер в подножието на невисоката планина, малко извън селцето, и да останем там около седмица.

- С нищо не мога да ви помогна. - Усмихна се кметът при срещата. - И ние не знаем какви са тия извънземни (подигравателна усмивка). Накрая на селото живее една жена, повечето я смятат за вещица и мислят, че тия летящи чинии са свързани с нея.

Кметът започна да се смее по-активно. Личеше му, че не се интересува нито от НЛО, нито от вещици. Виждаше се, че и нас ни възприема малко или повече като поредните хаховци без работа, които гонят Михаля по забравените от бога места. Може би беше прав...

Помолих го да ни покаже къде живее "вещицата", може би тя щеше да ни насочи по-добре.

- Опитайте, но се съмнявам на влезете в контакт, тя не контактува с никой от селото. А и не знам да има контакти и с други. Знаете ли, дошла е, когато аз не съм бил още роден, а вече съм на шейсет. Няма документи, няма нищо. Но опитайте! - кметът пак се подсмихваше.

Благодарихме на кмета, взехме си довиждане и се качихме в джипа - насочихме се извън селото, в подножието на планинските хълмове, където намерихме удобно за наблюдения място и там направихме бивака. Колегите ми решиха, че няма смисъл да се занимаваме с ексцентрични бабички, и отказаха да се видят с "вещицата". Затова аз тръгнах сама към нея - не можех да изпусна такова явление, поднесено на тепсия. Не всеки ден можеш да видиш вещица без документи, която и преди шестдесет години е била същата, каквато е сега.

Вече виждах отдалечената къща - наглед най-обикновена, неголяма, на два етажа, видимо стара, макар и поддържана. Обикновена ограда, прогледна, малко по-ниска от човешки бой ограждаше сравнително голям двор. Наоколо се ширеха подпланински поляни, обширни и все още яркозелени - цвят, подходящ повече за края на април и началото на май, и приятно изненадващ в края на юни, в който бяхме в момента. На ливадата, сравнително далече, се виждаха да пасат два коня и една крава - плюсът на това да живееш на края на селото - пашата за стоката е осигурена за цяло лято, без да се налага да водиш животните до нея.

С приближаването ми към къщата, ходех пеша, отвътре до оградата се появиха два огромни рошави песа, единият бял, другият черен, и, както си му е редът, залаяха по мене. Явно нямаше да мога да приближа току-така до портичката - кучетата имаха страховит вид и можеха да си проврат главите между железните пръчки, което предполагаше пряк контакт с тях, който всеки нормален човек би се стремил да избегне. Трябваше да се надявам стопанката да се покаже, чула кучешкия лай.

Не чаках дълго - на портата се появи огромна жена, висока поне два метра, яка и кокалеста, леко мургава, завързала черната си коса с жълтеникава кърпа, досущ като пиратите от приключенските книжкки - липсваше й само черната препаска за едното око. Беше облечена в тъмносиня, стандартна работна престилка, леко зацапана, и обута с огромни, мръсни галоши.

Жената ме стрелна набързо с поглед - черните й очи, първоначално някак завоалирани, скоростно светнаха в крайно неодобрение и донякъде - досада. Поне така ми се стори, може и да съм си въобразявала, защото, когато си изнервен и очакваш кой знае какво, често виждаш несъществуващи неща, особено в обекта, омагьосал очакванията ти. Най-малкото, видно бе, че работи нещо из двора и аз я бях прекъснала

- Какво искаш? - силен, чист, леко кънтящ глас. Все пак, трябваше да заглуши лая на песовете, които не млъкваха.

- Добър ден! - опитах се да се усмихна, но някак не се получи съвсем добре, жената продължаваше да гледа неодобрително. - Може ли да поговорим, Вие ще кажете кога Ви е удобно. Аз изследвам летящи чинии...

- Млък, бе! - жената най-сетне укроти песовете, те млъкнаха, но продължиха да стоят от двете й страни, вперили поглед в мен. - Ааа, ти да не си от енелджиите? Кметът ли те прати? Нямам какво да ти кажа! Тоя идиот защо все ми праща ненормалници!? Няма-няма и току ми цъфне някой хахо!

Жената говореше съвсем обикновено, в говора й нямаше и следа от диалекта на селото.

Чудех се дали да продължа да й обяснявам - виждаше се, че не е добре настроена и никак не даваше признаци, че мисли да се настройва. Точно исках да кажа: "няма нищо, извинете за безпокойството, довиждане.", когато жената най-ненадейно викна:

- Айде влизай! Така и така си тук, ще ме изчакаш да приключа с кочината!

- Кучетата...

- Нищо няма да ти направят!

Стараейки се да прикрия страха си, влязох в двора.
...

Продължение: ТУК

Интересен разказ, в твой стил...

:)

Благодаря ти, радвам се да те видя!

Интересен поглед над нещата - ВълКолак! :) Дано Даймонът не е пестелив на информация, за мен ще е много интересно!

- Първото, което ми каза бе, че не принадлежа към категорията на "табуираните овце" ... и взе да ми говори нещо от сорта - овцата освободила се от собствените й и наложените и табута - Става "вълколак" ?
- След това, взе недиликатно да ми намеква ... (предвид битноста ми на полицай в миналото), че съм се обърнал, не на стадна форма "овца" - а съм влязъл в "глутницата" на кучетата ?
- А от това следвало(!), че не съм станал "пастир"-волох" ? ... а от там, взе да прави някакви намеци относно - пастир и волох(общо и различно ?), които "не можах" да разбера напълно :)) !

- Явно ще трябва "да го сменям" ?! :((

Благодаря ти за това споделяне! Засега не го разбирам, поне не "логически", но ми се струва, че долавям интуитивно какво има предвид. Май не можеш да го смениш... И кой знае защо, свързвам "волох" с "влъхв"...

както винаги - интересни неща, препратки и догадки!

Да допълня - освен че това нашепване може да се свърже с жуженето на пчела, аз имам подозрения, че може да бъде отнесено и към "мъркането" на котката. Знаеш, това е "необяснен" засега феномен - бях пускала преди време пост за котките тук.

малко в кръга на догадките (и спекулациите), точно днес пуснах нещо важно, свързано с "виенето" - респ. вълците (знам, че гръцкият корен на вълк е "люк", но все пак - спекулативно свързах вълка с велханос и влъхв...).
Ето го поста, ако ти е интересно:

http://magickssonia.blogspot.com/2013/06/blog-post_22.html

поздрави.

Сякаш "слушам "моя любим..Кастанедаа.."Активната страна на безкрайността ".Благодаря за удоволствието!

Сврачките си менят, оперението , според ... сезона , начина на писане , начина на музициране . Бах, себастиан е Велик и токата и фуга е може би един клавесин... унгарски танц, полка, и ти си права птиците " Зоро" да наричаш .... по дифолт защото си " Меджик"
Поздрав и комплименти от мен ... http://www.youtube.com/watch?v=Z4_dUqIXRAs&list=PLDEBF027E55F5096E

навремето... сега правилният линк!


- Magic Music & Viva Vivaldi by Vasko Vassilev

- http://www.youtube.com/watch?v=Z4_dUqIXRAs

Точно такива си ги представям истинските планинци - едри и сурови... Хареса ми разказът ти, Соня, само не разбрах научи ли езикът на Бога?....:)