Инженер Йорданов се бръснеше рано-рано пред огледалото в банята. Както си му беше обичай, виждаше само окосмените участъци по лицето, които трябваше да бъдат надлежно окосени - останалото не влизаше в съзнателното му внимание. Да, инженер Йорданов беше от типа мъже, които почти никога не се гледаха в цялост в огледалото. Беше, освен това, почти изцяло плешив, а малкото останала му коса - много късо подстригана, по начин, който го освобождаваше и от грижа и внимание към прическата.

После инженерът се облече за работа - отново не погледна какво точно слага - знаеше, жена му се бе погрижила изрядно за ежедневното му облекло и нямаше нужда да хаби внимание за това - вече мислеше за предстоящите работни задачи. Както всеки ден, инженерът имаше няколко уговорени срещи - с нови, стари и случайни клиенти, трябваше, освен това, да изготви определен брой документи и да посети няколко общини - твърде натоварен график, за да може да си позволи излишно вглеждане в лице, прическа и облекло. Пък и външността му никак не го интересуваше, и знаеше, че и другите не се впечатляват от нея, затова се бе отдал почти изцяло на любимата си работа. Е, не само за това, разбира се. Той бе нещо като полуработохолик. И вършеше работата си перфектно - нямаше нито един недоволен клиент в дългата си практика, а вече наближаваше шестдесетте. Пробивен, интелигентен, рязък, нахален, як, макар и вече с шкембе, той, като един неумолим танк, успяваше да превъзмогне всички пречки на строгата бюрократично-корупционна система, и да свърши работата, както трябва. Въпреки тези му качества, кой знае защо, много хора го възприемаха просто като "тъп и упорит".

Дойдоха първите клиенти за деня - двама млади мъже, с които инженерът не се бе срещал досега. Уговориха нещата, той прие поръчката им, но остана с особено усещане. За жалост, в момента бе сам в офиса - всичките му служители бяха излезли в летен отпуск - и той нямаше с кого да се консултира за особеното си усещане. А и да имаше - надали би посмял, защото нещата, свързани с усещането, изглеждаха твърде ирационални, за да бъдат споделяни със служители, пък били те и близки доверени хора. От една страна, клиентите някак твърде бързо се съгласиха с всичките му условия, което никак не беше зле, но се случваше страшно рядко; а от друга - и двамата младоци го гледаха някак замаяно, все едно бяха пияни, или дрогирани, или и двете. На инженера му се стори, че го харесват - нещо, което не му се бе случвало никога досега.

"Педераси някакви!" - отсече наум Йорданов и се захвана със следващата задача. Въпреки това, той за първи път не успя да се вдълбочи изцяло в нея - някак полуподпрагово знаеше, че никога досега не бе бил обект на привличане от хомосексуалисти - и това го притесняваше.

Последваха още няколко срещи с клиенти - всичките стари. Още на първата среща инженерът бе хвърлен отново в потрес. Същото силно чувство оцвети и следващите.

"Явно днес всички са полудели!" - помисли инженерът и, мятайки се на колата си, се запъти към първата за деня община.

Там отново бе потвърдена повсеместната лудостна епидемия - по неизвестни причини главният архитект и секретарката му направиха същото, което бяха извършили и старите клиенти, а именно - обръщаха се към инж. Йорданов с едно напълно неадекватно обръщение и явно не го разпознаваха, макар да се знаеха отдавна. Даже архитектът, решил, че това пред него не е инж. Йорданов, си позволи коментар по негов адрес:

- Ааа, Вие с Йорданов ли работите? Знам го, един тъпунгер! Трудно се работи с него, но с Вас, мисля, ще свършим работа! - ако Йорданов бе малко по-начетен във флиртаджийските работи, щеше да усети, че архитектът се държи открито свалячески. Но инженерът дори не можеше да си помисли, че архитектът би го свалял по какъвто и да е начин, затова просто остана с крайно неприятно чувство. Отново! 

Продължението: ТУК

Когато не си даваме сметка колко сме се слели с пейзажа и пъплим вместо да крачим... една житейска провокация дори само в съзнанието на заспалият човек е много полезна и навременна! :)
За това много харесах- "Сръчкването" ти!
Поздрави от една, надявам се будна!:)

И аз се надявам отвреме-навреме да съм будна, но още не съм сигурна. ;)