Тетка Цонка бе една много приятна възрастна жена. Закръглена, винаги усмихната, много заета, но намираща време за всичко, помагаща на всички с удоволствие, удовлетворена от кариерата и семейството си и справяща се с всичко и всички като с вълшебна пръчица - поне така изглеждаше отстрани. Тя беше от типа жени, които всички възприемат, незнайно защо, като майки и закрилници. Като същества, в присъствието на които чувстваш една приятна сигурност. Като някой, който със сигурност ще ти помогне и ще те извади от кашата при нужда - стига да се обърнеш към него.

Имаше си добри мъж, деца и внуци, които ръководеше - съвсем неусетно за тях - и които не й се бъркаха в нищо. Не защото не искаха, а понеже просто не можеха, а и никога не им се налагаше. Пък и не усещаха, че тя е диригентът. С няколко думи - тетка Цонка бе идеалната жена в напреднала възраст.

Никой не можеше да каже и да определи на какво се дължеше този цялостен просперитет и добруване на тетка Цонка. А и никой не се замисляше - това бе просто една добра, работлива, всеотдайна и силна жена, която имаше в добавка и късмет. Е, налагаше се понякога тетка Цонка да надига глас - тогава да не си й насреща - но това си е нормално за всички хора и ни най-малко не можеше да накърни своеобразния й ореол.

Нещото, което не се знаеше от никого и което би хвърлило в потрес и чудене цялото обкръжение на добрата тетка Цонка (за непознати и бизнес партньори - госпожа Ц.Х.), беше, че тя всъщност се явяваше изкусен и посветен йогин. Вездесъщият йогин бай Иван бе неин учител. В качеството си на такъв, той отдавна й беше дал благословията си - да се развива и да си върви сама по Пътя. Защото тя бе фрапиращо добра ученичка и дори го бе задминала в някои отношения още в началото на обучението си - преди много години.

Бидейки в искрен контакт със "Силата" (не съвсем тази от "Междузвездни войни), тетка Цонка бе станала сидха, т.е. бе сдобила умения, които не се вписваха в нормалната реалност и които биха изглеждали напълно невъзможни за околните. Това, разбира се, не се знаеше от тях - само бай Иван и въпросната "Сила" бяха наясно, но това нямаше значение.

Тетка Цонка беше осъзната, веща и можеща - и никога не нарушаваше Правилата. И не бе никак надменна, а самоувереността й бе всъщност в очите на другите. Да, пред Силата място за надменност и самоувереност няма...

Все пак, независимо от своята напредналост и осъзнатост, тетка Цонка бе и човек. Знаеше, че понякога Силата може да реши да я изпита по някакъв начин и най-често бързо схващаше кое е изпитание и кое - ежедневна случка - но се случваха и гафове.

И така, госпожа Ц.Х. се срещна с един нов бизнеспартньор. Съвместната им работа тръгна успешно и влезе бързо в благоприятни коловози. Но това в случая не задоволи тетка Цонка. Проблемът беше, че този човек, твърде възрастен, интелигентен, начетен и улегнал се стори на госпожа Ц.Х. много подходящ за посвещаване в "тайните знания". А в реалните им контакти и дума не можеше да става за "тия неща". Изобщо - отношенията им бяха изцяло служебни, а за това, което целеше госпожа Ц.Х. се изискваше все пак някакъв минимален личен нюанс.

Тетка Цонка извърши сумати проучвания, медитации, консултации - осъзнаваше, че това може да е грешно, да е някаква абсурдна идея-фикс - но всички данни показваха, че човекът е подходящ и че е редно да го обучи и посвети. Тя много добре знаеше пословицата "насила хубост не става", а и нещо в тоя дух и бе подадено от един от нейните безтелесни Учители - да, тетка Цонка контактуваше с такива, покрай Силата. Само че тук не ставаше дума за никакви насилствени действия, затова госпожа Ц.Х. реши да не обръща внимание специално на това.

Независимо от всички пречки и земни и неземни предупреждения, тетка Цонка успя да внесе личен нюанс в отношенията с кандидат-ученика и съответно контактите им на тази основа зачестиха - излязоха извън бизнес-руслото. Той замина да живее в друга държава, но това, разбира се, не беше никаква пречка - те започнаха да контактуват по интернет. 

Продължение: ТУК

Когато говорим за Вяра, трябва да внимаваме с Чудесата!:)))
Дано се сбЕрат, горките!:)))))
Т.е. - горката..ох, обърках се!!!:))

от ума си пати... С експериментите не бива да се злоупотребява...
Поздрав за интересния разказ, Меджик! :)

1. tit Здравей, Императрице! :) Е, Силата все някога ще се смили. :))) Така е с Вярата, особено когато не става въпрос за Вяра, както в случая. :))) Но може да се каже и така - насила вяра не става. :)))

=

2. mt46 Благодаря, Марине! :) Така е с експериментите и ума, да. :) Но когато експериментиращият не осъзнава, че това е експеримент, а го мисли за "нормалния ход на нещата" - стават изцепки :)))

... иде от Идаеа-та(пояснявам, идеята за "непосветените") ?!! :)))

- Само да не се наложи ... да дойда да те измъквам, кога "заседнеш" на границата, на "сънуваният" и "реален" ... пространствено-времеви континиум ... Или казано по "олмекски" ... между "тонала" и "нагуала" :))) !!

от Гет "ктист" - Рицар в Ордена на Зеленият дракон :))

Но, може би, няма да й се наложи да я ползва - дори и телесните учители да се откажат да помагат - тя все пак има една помощничка - тетка Цонка Две - все едната ще помогне на другата ;))))))))

Гледай сега как се получава - хора, на които всичко им иде Отръки и си така спокоен в тяхно присъствие, чувстваш се някак защитен ... такива могат да ги надробят! И то - от едната добронамереност! Май трябва да се внимава с желанията! И - със Силата!
Здравей, Магична! И - поздравления за разказа! :)
megg

Радвам се да те видя! :) Действително е важно да се внимава - колкото и да си наясно, т.е. просветлен! :)))