За всеки е известен феноменът "кълняща бабичка" - това са едни особени същества, които виреят на всяка улица, във всеки блок и дори вход, във всеки автобус, трамвай, влак, самолет - вездесъщи са, но никой не може да ги разбере, изучи, обхване и така нататък. Не че науката изобщо се е занимавала някога с този знаменателен феномен - дори учените да са опитвали в един или друг момент да сложат някакъв ред и класификация в него, винаги са удряли на камък, или най-малкото - на яка гьостерица. И са се отказвали - най-вероятно...

Бай Иван, както всеки нормален човек, също се беше сблъсквал неведнъж с феномена през различните периоди от живота си. Помнеше как като хлапак някоя баба го псуваше и кълнеше, защото разхождаше котката си на улицата пред нейната порта (тая улица е на баща ми бе, келеш! гад мръсна! къш!). Не беше забравил как като баща правеше неистови опити да влезе в контакт с някоя такава баба, засегнала детето му, понеже си играело на войници с други деца и вдигало шум. И посредством внуците си бе правил опити да влезе в комуникация с някоя проклинала ги баба... Но и като баща, и като дядо единственият разговор, който бе успявал да проведе, бе всъщност монолог от кълнящобабичкова страна, състоящ се от отчайващо еднообразни получленоразделни звуци, резюмирани в едно дисонансно: "Марш!". И, понякога, подплатено с гонитба, в която гонещата страна неминуемо бе бабата, размахала гореспоменатата гьостерица.

Да, въпреки всичката си благост, въпреки ума и тренираното си Ом-Съзнание, бай Иван така и не бе успял досега да влезе под кожата на някоя бабичка от род Кълнящ, и съответно - не бе съумял да й помогне да стане по-човеколюбива, по-разговорлива и по-добра, което, от своя страна, директно би се отразило на Сумата от Общата Доброта на Света...

...

Затова бай Иван бе премного учуден, когато в един юнски четвъртък получи по пощата твърде странно писмо.

...

Продължение: тук

Интересен, забавен и поучителен разказ! Кълнящите бабички и проклятията са характерни за нашия фолклор...
И сп. мен не може коренно да се промени естественото състояние на нещата в света...
Интересно ще е да направиш среща на бай Иван с хейтъри /макар че ще ми е жал за него/... :)
ПП: Повторението "пак" в заглавията ми се струва излишно...

Както казваш - това си е характерно за нашия фолклор и дори виртуално, кълнящият бабиер не може да избяга от себе си... дори с помощта на бай Иван :))) Благодаря ти!

Допада ми този твой бай Иван, винаги успява да открие Пътя, да закърпи с майсторлък скъсаното равновесие. От йогата ще да е! :))
Поздравления!

Абсолютно - от йогата и само от йогата! :))))) Поздрави!

Не е много сигурно ,че ако знаеше последната си максима и беше отказал, бай Иван нямаше да докара други проблемни последствия. Най-добре да си се върне той, като виден йогин и мъдрец на изначалната: всичко, което се случва, се случва навреме. :))

Наистина - не се знае и не е сигурно. Пък и "щом Праната ти изпраща кълнящи бабички, значи има защо" - приеми ги, но действай безупречно! А не знам дали бай ти Ивана не се е изкушил и, вместо да остави Праната да си свърши работата и Тя да реши какво да прави с Бабите, да се е намесил с някакви свои, лични подбуди, колкото и да е осъзнат...;)))))

Личните подбуди винаги се зараждат в дълбокото на сърцето , където текат реките на добрите намерения...!? Но Светът е крехка система и трябва да внимаваме с това дали да допускаме реките на повърхността, ако ги допускаме на повърхността доколко видими са и кого! Ех, каква скъперница се извъдих, тц, тц, да не повярваш!
Това последното, не го очаквах от себе си! :)))

Кълнящите блогери поддържат баланса между Доброто и Злото ;-)))

Всяко нарушаване на равновесието може да е фатално, но се чудя, защото функциите на "Кълнящите бабички", не се били иззети от "Кълнящите дедовци", честно , те са направо с едни гърди напред. Усмивки!

Ябълчице, дори не е въпрос само за "виждането на Реките" - струва ми се, ако правилно разбирам, че по-важното е да не придойдат и отнесат мостовете...;)))

=

Дарси, хаха! :))) За момент си представих как кълнящ блогер избутва с клетвите си назад добър блогър, който попогрешка а! а! да навлезе в зла територия и да стане зъл блогър! :)))))

=

Маконт, хахахах! Ще падна от смях с тебе! :)))) Наистина, пренебрегнах кълнящите дедовци, ама това беше с цел по-голяма стегнатост и гладкост. Ако се бяха намесили и дедовците - жална ни майка! :)))) Поздрави!