В качеството му на известен, отявлен, опитен, търсен, обичан, обсъждан, изкусен, просветлен и уважаван йогин, на бай Иван мнооого често му се случваха твърде нестандартни събития, за които той избягваше да говори с когото и да било, и които смяташе за опасни за споделяне с хората по ред причини, които, на свой ред, също не желаеше да оповестява. Тези събития нерядко предизвикваха бури в БайИвановата душа, независимо от неговата перфектна йогийска тренираност в поддържането на дистанцирано възприятие. Дали той укриваше горепосочените непосочени събития, просто за да не се изложи като йогин (Ама как така! Възможно ли е в душата на този спокоен човек да се разбушува цяла буря!), или имаше и нещо друго - това само и единствено самият бай Иван можеше да каже. Но, както казахме - той не казваше...

Едно от събитията се случи през август, когато бай Иван се бе оттеглил за кратък отпуск в къщата си на село. Всъщност, за йогина понятие "отпуск" не съществува, но все пак той съзнаваше, че не е зле отвреме-навреме да дава почивка на учениците си и по тази причина се бе насилил да отскочи за десетина дни до къщата. А и жена му му пилеше на главата, че иска малко да отмори от градската бъркотия - та с един куршум - два заека! Макар той да не ядеше месо и да не стреляше по зайци дори с прашка.

След първите два дни, през които бай Иван влезе в ритъма на селцето и разбра какво ново-вехто, кой е починал, кой се е родил, кой е забогатял, кой се е оженил, на кой жена му е избягала и подобни ежедневно-рутинни новости, дойде ред на третия ден от селопрестоя. Но преди това имаше за отбелязване една по-особена новина, която бе поставила отпечатъка на въпросителен знак върху повечето жители на селото - имаха нов заселник. Това не беше никак чудно, разбира се - особеното беше, че той живееше в селцето вече четири месеца, а никой не го бе виждал да излиза и между хората бяха започнали да се носят какви ли не догадки, разкази, легенди и прочие фолклор. Диапазонът на тези предположения не бе никак малък - смятаха го за: от таен бос на мафията (хората си спомняха случая с италианския добродушен и благ дядо, когото навремето най-неочаквано арестуваха от обикновената му селска сицилианска къщичка и който наистина се оказа капо де тутти капи), през пенсиониран Джеймс Бонд, вампир, извънземен, та до самия Луцифер!

И този нов заселник беше съсед на бай Иван! С неговото идване хората някак усетиха една надежда, една сигурност, че йогинът може да разплете тази неочаквана и наболяла загадка.

Бай Иван не се впечатли много от "случая със Съседа". В крайна сметка - и той често не виждаше в града сума ти от съседите си - понякога дори с години. Но това не можеше да го обясни на хората от малкото селце - те знаеха, че селото не е голям град и веднага щяха да извадят хиляди аргументи, които да му докажат, че новият съсед няма нищо общо с неговите градски съседи. Все пак, от любезност, бай Иван се поинтересува да разбере как изглежда съседа. Един негов приятел му го описа - дребничък дядка, много подвижен и сух, костюмиран, с леко вееща се бяла коса, гърбав нос. За цвета на очите нищо не можеше да каже. Дядката набързо беше внесъл някаква покъщнина - всъщност, не той, а няколко носачи, докарани заедно с мебелите от един голям камион. Новият съсед бе "дирижирал" скорострелното внасяне - затова бяха успели да го видят как изглежда и можеха да го опишат. След споменатите диригентски дейности, човекът се бе шмугнал в къщата, която явно бе купил, и повече никой не го бе виждал. Знаеха, че е там, защото всяка вечер светеха лампите в една или друга от стаите.

Мина и третият ден БайИванов селопрестой. Настъпи нощта. Понеже той и жена му си бяха пийвали доволно под асмата до към десет и половина, бай Иван бе пропуснал вечерната си йога-практика, която правеше иначе по залез, затова реши все пак да не изпуска деня и тъкмо отпочваше, когато чу силно тропане по дворната врата, придружено от викове, чуваемо артикулирани от мъжки глас: "Еххооо, отворетеее! Ехоо! Аааа! Оооо! Ехо!"

Бай Иван скочи и се завтече навън - пред вратата стоеше новият мистериозен съсед! ...

...

Продължението: тук

...

Разказът е свръхзабавен и интересен! Умело си вплела житейско-битийното и философското... Героят ти бай Иван е страхотно попадение! Доста странен тип - трудно помага... при нужда... :))

Верно трудно помага този човек! :))))

Из нетя: :)
Царевица ранна, или защо не се ожениш за мен (звуци):

"...царевица ранна
Светлина! АЕИА АА
Светла и царствена светлина, избликваща нагоре като върховете на царска корона, остра и
тържествуваща.
царрррррррррррррррр
Ръмжа, харесва ми да ръмжа. Е и И се затоплят
А – Е – И – А – А
бяло – жълто – оранжево – бяло – бяло
Златна царска корона, първият стих свети и върви нагоре, отворен, започва остро – ца! ца!, а
после в “ранна” кънти и се заобля.
рони златно зърно..."
:P

Това трябва да го е писал някой, който ме познава отпреди повече от двадесет години - когато си измислих този звучен прякор - АЕИА !:))))))) Да взема да се оженя, ама да не ме съдят за многоженство, все пак... чудя се! :)))))

Много ми допадат шегички с йога-маниаци ;-)))

:)))))

Не се казва Бай Иван.
Бай Гошо е.

Защо издаде?!?!:)))) Ами това може да е кодово име!