"Абе тоя наблюдател ли е, воайор ли - не знам, ама как може да вижда всичко наведнъж и изцяло - и над Земята, и под нея, и в небето, и във всеки мравуняк, и навсякъдевсяковременно?!"

Такива и подобни въпроси витаеха в главата на четиринадесетгодишния хлапак, който се опитваше да разбере как наблюдателя влияе на квантовите частици и защо, ако не ги наблюдава, те не са проявени, а стоят "някъде си-някога си" като многовероятностни вълни. А встрани от въпросите - физическото му тяло се намираше вкъщи, седнало на бюрото си, вперило невиждащи и ненаблюдаващи очи през прозореца, отвъд който Небето бе синьо - разбира се, за човешките очи, мозък и ум. За други - цветът бе друг, за трети - нямаше цвят, а само вектори - и Т.Н.

По едно време на перваза на споменатия прозорец кацна шарен дрозд. Един от тия, които от години правеха упорити набези по черешата на съседите - видно - радетели за здравословно хранене и суровоядство. Хлапакът не го видя - за всеки бе ясно, че не той е материализирал дроздовите кванти на своя перваз, посредством личното си наблюдение.

Най-вероятно "материализаторът" бе разглежданият от момчето "наблюдател или воайор"... Е, имаше и други вероятности. Една от тях бе под формата на баба-съседка, вперила бинокъл във въпросния прозорец. Възможно беше и тя да е материализирала Дрозда. Една пчела също гледаше в този момент към Перваза... Но да не се отплесваме - че току виж и настоящата история се "разматериализирала", като не наблюдаваме внимателно и съзнателно сюжета...

И тогава Хлапакът чу, че някой му говори...

Продължението: тук

вижда без да гледа.
Той е система за видеонаблюдение,действаща независимо от емоциите и желанията Му...
Има ли Той емоции и желания?
Тц!...
Не е животно.
"Воайорът" е съвкупността от Закони, управляващи Вселената...май.

А отговорът зависи от обекта .
Привет, Соня. Темата ми допадна , може би защото всички си говорим - ако не на някого, то на себе си?!
Хубава вечер!

А дали Наблюдателят вижда всичко?...

аз съм напълно съгласен с евентуалната й достоверност към някакъв момент, и място. Само да добавя, че всеки воайор е и трансформатор във времето на видяното с изключение може би на случая, когато не е могъл да се добере до женското тяло, което е наблюдавал с неудържимото желание да се домогне до него. (Бих искал да знам смисъла на такъв пропуск).
Прелестна темичка, Маджик!

1. gocho52, Георги, за което и да кажем "това Е", го ограничаваме с "е" на идентичността - както казват някои автори. :) Защото и най-простото нещо е много повече от качеството, което му се приписва с въпросното "е". Ето, че и аз го използвах! :)))))

=

2. bven Благодаря ти, Мария! И покрай говоренето - току материализираме по нещо от "непроявения свят"...;)

=

3. mt46 Привет, Марине! Изхождам от презумпцията, че квантовите частици се "сбъдват" тук и сега единствено и само, ако някой ги наблюдава - поне така твърдят учените. Оттук - за да се "сбъдне" познатият ни свят, някой го наблюдава всеобхватно и на много нива. Човек не може да наблюдава така - та повечето от нас дори не подозират за съществуването на разни видове медузи, микроорганизми, мълнии, почви и т.н. - какво остава да можем да виждаме едновременно цялата картина/Природа...Още по-оттук - казват, че във всеки има частица от Бог - ако Бог е най-великият наблюдател-сбъдвач, то и човек е такъв, макар в по-малка степен...:)

=

4. vmir Благодаря ти, Вмир! Интересни неща казваш - замислих се за домогването - ние защо сме възприели, че се водиш домогнал се, само ако хванеш с ръце? ;) Очите не ги броим - а и те са не по-малко силни и значими от ръцете (и краката) - повечето хора могат да спъват с поглед, или, поглеждайки някой случайно, да го накарат да изпусне това, което носи...;)

Меджик, от много години се натъквам на примери за свързаности между материални и нематериални неща, далеч надхвърлящи границите на обичайните области, в които ограничаваме понятията и представите си. Изумително е, че доста хора дори не подозират, че тези граници са предопределени не от непоклатими истини, а от интелектуалния и информационен ресурс, който индивида (или обществото) може да си позволи да поддържа. Вярвам, че идеалните сили са не по-малко въздействащи върху материалните неща, отколкото материалните въздействат върху идеалните. Страстите изглежда са преходните състояния, които задават посоката и силата на взаимодействията. Разгаданата страст е убита страст, а страстта е индивидуална. Сякаш върховната цел е познание, но познание колективно, което отделния индивид няма шанс да обхване. Чувал съм, че мравешките общества понякога действат единно и съгласувано като ръководени от генерален щаб на армия.

Това от номер 6 е чудесен пример събран в едно и при това сякаш компресирано.
Съвсем ясно се виждат две основни несъответствия - във второто изречение се твърди
--
..."изумително е... че границите са предопределени не от непоклатими истини, а от интелектуалния или информационен ресурс, който индивида може да си позволи да поддържа".
---
И веднага след това следващото изречение, първата дума
--
"... ВЯРВАМ, че... "идеалните" сили са...
===============
Ето така се правят границите - като се вярва. ВЯРВАНЕТО в най-широкия му смисъл, е специфичен психичен комплекс от вътрешни процеси. Съвременната думичка за покриване на психичните особености на ВЯРВАНЕ е думичката УБЕЖДЕНИЕ. И е налице единствено при човека. Толкова е базово, че не него се основава цялото битие на отделния човек, до Човечеството в сегашния му вид.

Кой прави тия постулати ГРАНИЦИ - човека, който си ги прави сам. Несъзнателния човек просто следва групово подадените такива чрез неговото опитомяване, наречено в групата ВЪЗПИТАНИЕ и УЧЕНЕ.

Кой прави тия ГРАНИЦИ да са "НЕПОКЛАТИМИ ИСТИНИ" - именно вярващия човек - чрез приемането им за такива. Защото това е вътрешна неосъзната потребност на определен етап на несъзнателно съществуване. Чрез него се "КОНСТРУИРА БИТИЕ", наречено от конструиращия (сънуващия го) РЕАЛНОСТ. Без тия ГРАНИЦИ, той не би могъл да се дефинира САМ и след това да дефинира спрямо "самодефиницията" си средата, която сам създава за да изживее (сънува) самия себе си с образа с който се е идентифицирал.

СТРАСТТА няма нищо общо със смисъла и дълбочината на нещата. Просто се чудите как да нагодите възпитаното и наученото с парадоксалното и излизащото отвъд него. Това, че собствените ви представи за себе си и живота са просто са деривати и версии на групово постановените "истини" е проблема и оттам идват несъответствията. И понеже те вече са "влезли отвътре" като базови постулати, идва ред на стъкмистиката, за да се осъвмести някак си възприетото и нещо си "отвъд"
Няма никаква същностна причина авторката на тоя блог-текст да възприеме толкова образно-поетично представните идеи на квантовите теории. Те не постановяват никаква истина, за разлика от самата нея, която приема определени хипотези и допускания на основата на някои условни опити и експерименти.

Няма нищо по-елементарно за да се проникне в смисъла на НАБЛЮДЕНИЕТО - всички процеси в света имат своя си аналог - своята си проекция - отвътре в човека.
СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪТРЕШЕН СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ е далеч по-стойностно, за експерименти, отколкото опитите за въжделения описани по-горе. Именно при него е характерно пълното отсъствие на лично пристрастие, отношение, уклон... И тогава сякаш света СПИРА... защото спира неговото КОНСТРУИРАНЕ от СЪЗНАНИЕТО на всеки СЪНУВАЩ. Толкова прости взаимовръзки и са всъщност ОТВЪТРЕ във всеки човек. ОТВЪТРЕ в зоната му, която той в несъзнателното си сънуване, сякаш е затворил за "ВИЖДАНЕ" - НЕГОВОТО СОБСТВЕНО "ОТВЪТРЕ".

Всички процеси, описани в блог-текста имат своя аналогичност. И състоянието, наречено условно "СТРАНИЧЕН ВЪТРЕШЕН НАБЛЮДАТЕЛ" е само една малка брънка от един напълно непознат свят. Свят, който очаква своя си МАГЕЛАН да навлезе в него. СВЯТ, който е затворен от собствения си "Конструктор". И на който единствен във вселената му предстои да открие, че ВЪТРЕ В НЕГО ТОЙ Е БОГА - създател, унищожител, познавател, сътворител... той е всичко. Именно във вътрешния свят универсалния НАБЛЮДАТЕЛ прави и твори нещата. И че всичко започва и свършва при него - нещо подобно на "Самосъздаващ себе си"

И всичко сякаш става толкова просто... всички алегории за БОГ всъщност са опит за алегорично описание на хора, открили какво се случва във вътрешната им вселена. Написаното е на хиляди места, оставени са милиони знаци... Но те биха се разбрали и видели само от съответните на тях хора. Затова са и оставени - като следи на малцината през хилядолетията, минали през СЕБЕ СИ в тази посока... И открили не друго - а че СЪЩИНСКАТА МИСТЕРИЯ Е ВЪТРЕШНАТА - тая у всеки човек.

А несъзнателните хора вечно търсят нещо си - понеже нямат куража да надникнат в своето ВЪТРЕ. И формират своите си проекции в "някъде там", някъде " при другите"... Стремящи, питащи, желаещи, търсещи - НЕЩО СИ... и все е "НЯКЪДЕ ТАМ"... Една хитра самомагична игра на отражения и сенки. Заради това най-близката аналогия за него е измислена с думичката СЪН и СЪНУВАНЕ. А най-веселото в сънуването е, как сънищата са толкова естествени отражения на сънуващия. Само дето той не може да си позволи да го забележи. Това разбира се се прави първо ВЪТРЕ В ЧОВЕКА... ПЪРВО ВЪТРЕ - САМ със СЕБЕ СИ. Не става с учене, не става в група, не става с внушения или квантова физика, не става и с "постигане", стремеж, желание или тръпка. Не става с измисляне, философия или вярване...

Всъщност е просто...

не че е свързано, но има един съвременен кабалист - Михаел Лайтман - опасен чичка, създал е огромна организация от последователи, води семинари на много езици и т.н. - та и той прокарва мнението, че Пътят към Спасение (или Просветление) е в обединяването на всички Съзнания - защото всички сме част от Цялото. Противно на съвременните масови схващания, че трябва да "познаеш Себе си" и основно да работиш със Себе си - той казва - вижте Другите! И това ми напомня за Христос - "обичай другия като себе си"... А това за страстта (страданието) си го обяснил страхотно! Ще го възприема и аз занапред! :)

Доста от нещата, които описваш, съм ги писала и аз, макар и под друга форма в други постове. :) Повечето неща и аз ги възприемам почти по същия начин, както и ти - поне доколкото виждам от коментара ти. В предишния си коментар към Вмир писах за "обединяването на Съзнанията" - явно освен да се взираш в себе си, както е модерно да се тръби от няколко века насам, е добре да осъзнаеш, че и човека до тебе е Бог, и цветето, и лисицата... ;) Това тук е художествена измислица - стремя се да се изразявам алегорично и ала-бала - т.е. затова намесвам Бог - който иска да го разбира, че Бог е Момчето, който иска - че е извън него - и така... А може и който иска да разбира, че момчето и дрозда са извън Бог, който иска - че са части от едно цяло - Бог... :)
Писала съм и за Наблюдателя - така наречения "вътрешен" - ето едно текстче: http://magickssonia.blogspot.com/2011/04/blog-post_30.html

макар тук да съм го описала като помощник, който ти помага да чуеш какво си говорят отдалечени от тебе хора и т.н.:)

Текстът ми тук е малко майтапчийски, също така - Момче и Дрозд "подкокоросват" Бог да играе с тях на сляпа баба :)))))) - това би трябвало да подскаже, че не се взимам толкова насериозно... И вместо "квантова физика", неслучайно писах "квантова МЕТАфизика". Да, омагьосана съм от квантовата физика - това е едно от човешките открития, което е на верния път към Бог, според мен - но има още какво да се открива чрез тази наука - тепърва ще го виждаме...
За вярата - всичко, което сме постигнали досега като цивилизация, се дължи на вярата. Т.е. на предположението (а не на убеждението!), че нещо, което изглежда невъзможно, може да стане! Преди векове е изглеждало като бабини деветини, че някоя болест се причинява от мънички същества - някой учен го е повярвал и е открил микроорганизмите - оттам е открил и дезинфекцията, и хората са престанали да мрат като мухи, когато ги оперират - и така...:) Примерите са безбройни. А че убежденията те ограничават - така е. :)

най-универсалната проекция на сънуващите хора - е обобщената им образна саморефлексия, наречена от тях БОГ.
Има го само в световете на сънищата. Нямало е никога смисъл да се гледа никъде другаде освен в себе си. Това е единствения гайдинг лайт. Но това мога да го кажа аз... Защото именно думичката АЗ е най-дълбоката мистерия, съществувала някога.

НО световете на съня и сънуващите (се) крепят хилядите съзнания участващи в схемата. Един човек сънува съня си, чрез възпитанието и ученето сънуват близки сънища, за да живеят в група и целия процес да се самоподдържа.

Няма как да го разбереш това, колкото и да пиша. Никога е нямало нужда от "ДРУГИТЕ ХОРА". Това е идеята на всяко малко "дете". Това е вечния детски идеал - да сме заедно, да се вглеждаме в другия, оттам идва и и популярната идея че сме били ЕДНО. Наивно... но пък изгодно за вярване. И все пак идеологията на матричната група е вървежна сред техния живот. И именно тя постановява - живейте заедно, тя издига в култ тяхната представа за любов, за бог. Постановяват бога всеки по свой начин - един иска и му е потребно да е обичан, друг - да е закрилян. Трети му трябва величието - защото той изживява своята незначителност и му трябва образ, за да го компенсира и допълнително да задълбочи същото това изживяване. И всички изживявания са така. Говорите си с образите си вътре в себе си и ги привиждате че са извън вас.
Това е сънуването - и на белите учители, и на мировите мъдреци, и на господ, и на христос, или на буда или мохамед. Всички тия идоли са ви нужни само на вас - последователите. Вие ги измисляте и оживявате - от вас, за вас. Само играта на взаимност да си продължава и цирка да си върви
Всички вътрешнообразни схеми са толкова елементарни - едни търсят смелост, защото ги е страх. Търсят отговори, защото бягат от страха на неизвестното. И като "научат" нищо не става по-рзлично, защото да научиш, а да познаеш... са две качествено различни неща.

Най-голямата и вечна магия е вътрешното поле на СЪНУВАЩИЯ. Вътре в него всеки сънуващ е в РЕАЛНОСТ. Смята че това е истината. И тя е такава единствено за него. Груповия живот прави така, че това да се пренесе и на групов мащаб. НО винаги извън човека да се "вижда" че е.
Без вярата, без убеждението че всичко това е ИСТИНАТА, цялата магия би се сринала. А заедно с нея и всеки сънуващ. Това е вид смърт, това е вид разпад. Заради това се прави всичко възможно това да се защити, за да не рухне. Една магия се крепи само защото непрекъснато се налива енергия в нея. Защото е вид виртуална измислена реалност. Ето защо се поддържат идеологиите за "едното", за бог, за това да сме задружни, че сме равни, че не можем един без друг - все положения крепящи и самоподдържащи сънуването - ЧРЕЗ ВСЕКИ ЕДИН СЪНУВАЩ.

Ето това са и гласовете, и духовете и библията, и разговорите на всеки с неговия образ на бог... Една магична стъкмистика, но за всеки, който е потопен в нея, тя е истина, тя е истинска, тя е реалност. Всеки общува с образите, които сам конструира. Това е най-дълбоката мистерия... тя става видна, ясна само когато се "пропука"...
И затова правите всичко необходимо това да не се случва. Всичко - от всякаквите измислици на ЛАЙТМАН, до библията или стъкмистиките за квантовата физика. Всичко би се направило само и само СЪНЯТ ДА ПРОДЪЛЖИ. Защото това е ЖИВОТА на сънуващия... наричащ себе си с магичната думичка "АЗ". Заради този му "живот" е всичко останало. Вярванията, драканията, споровете, любов, свобода, безкрайност... всичко е един цирков спектакъл - на ОТРАЖЕНИЯ И СЕНКИ.

Всъщност всичко това вече е откривано - от малцина хора, оставили следите по пътя на откриването му. И така ще си останат - малцина - статистически погледнато, несъществуващи.

погледни и предишния ми постинг:

http://magicktarot.blog.bg/drugi/2012/05/14/glupcite-sa-instrumenti-na-uma.953770

Говоря точно за сънуването...;)

Иначе - аз никъде не твърдя "има бог!", нито "няма бог!"... И има, и няма, и има-няма, и - нещо, за което не е измислена дума ;)))

Всщъност, какво пряко искаш да кажеш? Че съм неосъзната, незнаеща, че сънувам, неможеща да сътворя и една проста вселена? Така е, да! :) Ако имаш предвид нещо друго - кажи го, но по-кратко, защото иначе нещата се размиват...

А колкото до "детския идеал" - не знам защо всички Просветлени намекват или натвърдват, че е добре да сме като децата... Има нещо в това. Повтарям - "познай себе си" е хубаво нещо, но можеш да се познаеш и чрез другите...

Тези "отражения и сенки", към които питаеш добри чувства, са всъщност "танцът на квантите" - дано разбираш какво имам предвид...:)

много малко написах, други няма как, трети не им е тука мястото. Който колкото прочел, видял, разбрал - това не е моя работа. Аз не съм учител, дори не дискутирам каквото и да било. Ако трябваше да напиша нещо лично или персонално - щях да го направя, но не виждам смисъл - никакъв.

няма как да усетиш - то е невидимо за теб - в твое лице само ползвам нещо обобщаващо, Примерно, а не персонално. Ползвам теб, блога, мястото, темата само условно - просто като подходящ контекст. За което благодаря. Добре е че не го разбираш - написах по-горе защо няма как да се разбере - не и докато се сънува. Всичко останало е за "друг свят". Не защото е в някакво измерение, или вселена. А защото "ДРУГИ СА ЖИВЕЕЩИТЕ" в това ниво на битие. Иначе светът си е един и кванти няма, и бог няма, няма и прераждане, няма и карми, енергия, истина, просветление... няма нищо от това с което се опитваме само да си обясним вселената.Проблема е, че както със всички абстрактни конструкти те толкова се напълват със съдържание, че всички сънуващи забравят че това са нищо повече от формални и условни названия и обобщения.
Нищо от познатото и популярното никога не е било и няма как да е истина. Тя не е нужна на никого - хората просто поддържат идеала си за нея заради потребност да се вярва и да е налице идол, цел, стремежи. Истината е най-характерния пример за човешки псевдоинтелектуален конструкт.
Колкото до "детското" - т.н. просветлени, са просто поредната детска приказка, в която хората си вярват. Това им трябва, това искат, това сътворяват и това си сънуват. Естествено че както и с всички други образни идеали (като бог примерно) на хората им "говорят" точно това, което искат да чуят. какво друго освен че Просветлените им завещали да са "като децата"... :) - а какво да разберете - че живеете в пълна лъжа, сътворена от самите вас?
Че всичко заради което се живее е плод на обикновена измислица? И това дори е било писано, изразявано...
Всичко е писано и измисляно - цялата работа е да се запази магията.Да пребъде - на каквато и да е цена. Тя всъщност е нещо като инкубатора за дечицата. В него се отработват виртуално чрез астрални игри децата. Няма друг начин, освен насън.
Всичко... ама съвсем всичко започва и се връща отново в главата на всеки един. Няма никакво значение каквато и да е форма на отношение към това, нито мнение. Всеки един дори който чете това, в него отвътре се извършват огромни и дълбоки процеси за които той няма никаква идея, те са невидими за него. Защото точно това е скритата кухня на неговата самомагия. така е направено - гениално и перфектно. Така ще е, докато сънуващия не узрее, не израсте и не насити всичко това. КОгато се доближава до изчерпване... тогава се почват пробивите... докато черупката на инкубатора вече няма как да задържи поредния от много, много редките, които напускат инкубатора. И продължават нататък...
Пораснали са да са САМИ... Продължава се само САМ. Следва най-самотното нещо на света - пътя към себе си. Това е посоката - но това е вече в "другия свят", дето това е реалността му. Там индивидите са САМИ - всеки е като на свой отделен и самотен остров. И не случайно самотата и самотността са едно от най-големите кошмари в света на децата. Просто е - за да може кошмара да ги задържа докато спят и растат.
Съвсм просто е - работата е, че дори и тия условни описания са пак приказка. Няма как да се предаде с думи, няма и защо - всеки сам, ще си го проникне. Само сам...

недей да сънуваш, че не те разбирам или че другите не те разбират... Всъщност - сънувай си! Не мога да те убедя в нищо, а и не искам...:) Знай, че усещам без чувства какво искаш да ми кажеш. Твърдиш, че няма нищо на този свят, че всичко е илюзия - нищо ново. Така е. Но умело ползваш интернета, за да комуникираш - ИЛЮЗОРНО...

Аз не съм самотна със себе си - защото, бидейки със себе си, разговарям с интелигентен човек. Нито ми е скучно, нито съм самотна... :))) Това на майтап, разбира се..., ама и наистина! ;)

Поздрави и не е зле да добиеш убеждението, че околните имат достатъчно интелект и възможности за възприятие, за да разберат мисловните ти конструкти - защото и това, което казваш, е мисловен конструкт, находящ се в пространство-времето...;) И малко повече чувство за хумор вложи, ако искаш, де ;)

Аз съм нищо - едни букви, минавам и заминавам Пет пари не давам за убежденията, съветите или опитите за декларации кое и кой какво е и какъв е.
Четеш... и минаваш по буквите, защото там отвътре на четящия "говори" неговия глас какво е прочел и кое прочетено какво е. Само си мислиш че си разбрала. Толкова прости неща, а остават невидими. Както е очевидно - да си просто интелигентен не е достатъчно. Никога не е било. Вярно е, че е важно условие, но пък собствените подвеждания на интелигентните хора са точно толкова интелигентни - според тях самите. И сънищата им са интелигентни - точно и според сънуващия. Идеята е да изглеждат реални.

Но... декларациите че "другите" разбират, говориш в множествено число, от тяхно име... а с коментираното просто показваш неразбиране. Това ми стана ясно от описаното в текстовете на блога ти. И написах, че ползвам това само като контекст - не го пиша на теб, защото няма никакъв смисъл... Ти се вързваш с личен прочит и лично реагираш чрез коментиране. Няма смисъл - всичко това е без значение - поне за мен. Каквото и да пишеш, както и да го четеш, си е за теб. С написаното ти се пишеш коя си, какво вярваш, защо и как и какво не достига. Само да се разчете - ти всичко сама си го пишеш. Е, да - несъзнателно, но така или иначе оставяш следи.
Всички това правим - пишем се, говорим се, дори и когато мълчим или лъжем - пак казваме кои сме. През цялото време - всичко, дори собствения ни живот показва КОЙ ГО ЖИВЕЕ - ЖИВЕЕЩИЯ. И в тоя живот - каквото и да се прави, това е нашия автопортрет. Дори и като блог в категория "забавления". И по начина по който по-горе пишеш, че "нещо си било заради това да не се взимаш насериозно", но се взимаш с нещо друго. Тя тая игра никога няма как да спре. Толкова ли е неприятно ако сама се вгледаш и си го видиш.
Нищо от това няма смисъла да си говорим, стреляме или имитация на приятелство. Отношенията не ме интересуват, няма какво да си кажем, не го пиша за общи приказки. Мен общите положения на погалвания и словесни розови милувки на възпитанието не ме интересуват. за мен това е лицемерие.

Тук и други четат. както виждаш някои вместо да "отговарят реактивно" мълчат. Поне е опит да размислят. Не че нещо - безполезно е. Но все пак издава кой колко е "широк". Ако не ти харесва нещо - изтрий го, твое е мястото. Но пък е публично. Идват и четат разни хора - всеки заради него си. Но никой не е заради теб, нито заради мен или който и да е. Всеки просто се интересува главно за съня си. Все пак той изживява само там че е ЖИВ.

Нищо лошо няма ако човек не разбира нещо, особено ако се замисли, осъзнае и си го признае. Това нито ме интересува, нито е моя работа. Това си е работа на всеки един - за него си.

Това е за последно, от мен успех.
дойдох, видях каквото ми трябваше, вярно че го провокирах, за да се покаже. Останалото се чете и е очевидно.
Благодаря за възможността!

Макар да се удавих в твоите думи-думи-думи...:))) Но пък съм и добър плувец, със самочувствие...;) Радвам се, че провокирах такъв Потоп, мда...

Все пак - ако можеш се обърни към мен "пряко, тук и сега" - в блога ми - като обикновен човек към обикновен човек - и ми кажи кратко и ясно защо толкова държиш да ми покажеш, че съм "абсолютна неосъзната и сънуваща тъпачка"...;)Р Аз поне това разбирам от словоизлиянията, които предизвиках с писанията си в теб... Или, ако искаш, да се срещнем на живо? Знам, че ще кажеш, че това е невъзможно, защото не съществуваме - но практиката е доказала, че независимо от всички невъзможности, хората се срещат и даже - контактуват...;)))Р

нищо в блога ми не си провокирал ти - аз си пиша преди да те видя тук, да знаеш... :)