Гостът от Другата Вселена продължаваше да се чуди и мае на обичаите, разпространени на Земята - сега имаше нова питанка: "Защо повечето Земни жители са толкова привързани към цикличността и изобщо - повторяемостта на нещата?"

Влизайки в ИНформациЯНното поле, което хората наричаха "Акаша", той видя, че всъщност тази цикличност е твърде лъжлива, илюзорна и привидна. Какво повтаряха хората? Великден - нещо, случило се, по техни умозаключения, преди само две хиляди години. Хм! Края на Втората световна война - още по-наскоро, преди няма и седемдесет години. Цветница, ГергьовДен, ПетровДен, ЕнювДен (лятното Слънцестоене), София-Вяра-Надежда-Любов (Есенния ЕквиНокс)... Да, някои повторяеми празници бяха се насложили над други, по-стародавни, добили нови имена и почти ново значение, но въпреки това...

"Това било някаква Спирала!" - каза с усмивка Гостът, по време на един от разговорите с Ламя... Не било цикличност, въртене в кръг, преливане от пусто в празно. А изкачване по спирала, видите ли... ДНК било двойна спирала...

И Гостът се чудеше как така хората не осъзнават, че точно тази двойна спирала не води до развитие, а напротив - ограничава нещата в определени граници...

Продължение: тук

И до някъде на ръба на познанието, което трупаме. Ето защо е било забранено дървото на познанието. Вкарва ни в спирала. Иначе щяхме да си пердаишим направо, без некакви вини, отговорности и амбиции.
Обаче и без памет.
Ха кажи сега какво си избираш? Цикличността в комплект с паметта, или безграничност с липса на спомени? :)))

че Паметта куца неимоверно. Съзнателната такава... Има нещо гнило с това Дърво на Познанието - половинчато сме го оползотворили и затова е всичкото досегашно лутане, поне такова усещане имам. Бог е видял, че сме го подхванали и не ни е дал време да го "изучим" цялото, а ни е "кютнал" в Низините... Всеки един жив организъм има история и памет от поне няколко милиарда години - а ние дори не можем да си представим реално какво е милиони години, камо ли милиарди... И точно поради тази "заключена" памет, ни е отнета и безграничността - т.е. не можем да я видим и ползваме надлежно ;)... Ако обаче трябва да избирам от двете неща, които казваш - вземам безграничността с липсата на спомени...:)))