Йоан Кръстител – Шашмалонов превключи на „режим светец” и успя да обуздае агресивно-кока-коловия пристъп на Слава. За първи път в живота си тя някак разбра съвсем осезаемо що значи суета и дори за съвсем кратко време успя да осъзнае колко време е изгубила в излишни затормозявания и терзания. Но, както казахме и преди, време нямаше.

- Разкажете ми, какво се случи? Къде отиде събеседникът Ви?

- Нищо не знам! Ако Ви кажа, ще ме вземете за луда. Този човек първо ми се яви в черквата, слизайки от черепа с кръстосани кости. А преди малко взе менюто и изчезна в него!!!

- Какво пишеше в менюто? – Йоан прелистваше страниците на папчицата, но там си се виждаха до болка познатите артикули, характерни за всяко кафене. Той обаче бе твърде знаещ и се досети, че е станало нещо нехарактерно.

- Пишеше единствено и само: звезден шоколад”!

- А! Наистина ли?! Само това?

- Да, странно, нали? Полудявам ли? – Слава имаше усещане за някакво чудо, а същевременно някак подсъзнателно бе възприела същността на Светеца – нещото, което я бе успокоило, карайки я да напъха своя „враг № 1 – кока-колата” в миша дупка. Но не знаеше кой е всъщност този чудодеен успокоител и унищожител на страховрагове. Затова реши да го пита пряко.

- Но кой сте Вие?

- Ще Ви обясня, малко по-натам. По-добре ли сте вече?

Шашмалонов вече знаеше, че тази жена е много интересен и ценен обект. В съзнанието му полека-лека започваше да се оформя цялостна и, както си му е редът, динамична картина, но имаше още множество липсващи части, почти всички свързани с мистериозно изчезналия понастоящем Пламен Симеонов. Йоан Кръстител усещаше, че контактът с бившето ченге няма да бъде от лесните и долавяше, в качеството си на светец, че Симеонов далеч не е безобидна Божия твар.

- Знаете ли, най-добре да си отидете вкъщи и хубаво да се наспите!

- Ама, как...

- Моля Ви, послушайте ме! – тонът на отеца-светец не търпеше възражения. – Ето моя визитка, обадете ми се, когато се почувствате готова – сега каквото и да Ви кажа – всичко ще е безсмислено. Преживяхте много необикновени неща за съвсем кратко време и е добре да се отпуснете и да ги асимилирате – доколкото е възможно. Когато се видим следващия път, аз няма да изглеждам така, както сега. Ще ме „познаете” по косата – тя ще е същата.

Слава го гледаше и слушаше като тресната. Някак хипнотизирана. Чудеше се, някъде встрани от съзнанието си, как е възможно всекидневната ти реалност да бъде обърната по този начин – да изскачат секс-символи от черепи с кръстосани кости, после същите тези да се шмугват безвъзвратно в менюто, а кафеджията да има излъчване на всесилен светец, и да твърди, че следващия път ще бъде съвсем друг на вид.

Докато Слава мислеше немислейки тия налудничави на вид неща, Йоан Кръстител викна такси от мобилния си и тя, без да се усети, се озова в кола, на път за вкъщи.

...

Йоан гледаше след отдалечаващото се МПС, когато звънна телефонът му. Слушайки отсрещната страна, лицето му доби разтревожен израз. Той хукна през подземието към черквата. Там влезе в иконата, на която би трябвало да е изобразен Йоан Кръстител, но всъщност се мъдреше отец Добромир, и след малко отец Шашмалонов излезе цял-целеничък от иконата, оставяйки образа на Кръстителя, т.е. на оригинала, върху повърхността на дървената основа.

Отецът не се помайва, а бързотично изхвърча от черквата, мятайки се на едно съвсем ново, зелено БМВ, спортен поръчков модел. Слава Богу, нямаше задръствания и той бързо се измъкна от града, насочвайки се към един дом за увредени деца, който се намираше в покрайнините на столицата, в една нископланинска местност. Този дом бе под ръководството и опеката на отеца.

Шашмалонов пристигна пред огромните масивни порти. Натисна дистанционното и те се отвориха автоматично. Влетя с колата във вътрешността. Портите се затвориха зад него. 

Продължение: там

Реалистичен поглед с шеговито намигване, богатство, бедност, доброта; порти - икони, блата ...магична история, която провокира и носи наслада от четенето.
Благодаря ти, Магична!
:)) Размечтах се за звезден шоколад!

Радвам се, че си падаш по "звезден шоколад".:)
Поздрави и много вдъхновение и "магии" ти желая!

Бог да пази теб и любимите ти хора, Меджик! :)

Сестро, още веднъж - моите най-прекрасни пожелания за теб и семейството! :)

неочакван финал!...
Поздрав, Меджик! :)