А Вратата се яви под формата на току що получен колет. Куриерът го бе донесъл преди малко и кутията – куб, със страна около 30 сантиментра – лежеше на масата пред Пламен.
Гледайки този тривиален куб, бившето ченге изпитваше толкова многообразни и неописуеми чувства, че спокойно можеха да бъдат сведени до нищо. Ако се замислеше над това, щеше да се отплесне в разсъждения как винаги крайностите се приближават една до друга – като опашката и устата на уроборос – змията, захапала опашката си. И как неминуемо се сливат и доброто става зло, интересното – скучно, глупавото – умно, златното – водно, и така до безкрай. Но на Симеонов в този момент не му беше до такъв тип размисли, а иначе любимите уробороси бяха натикани в най-затънтеното кътче на и без това холографския му мозък.
Като игнорираме уроборосите, редно е да споменем, че такъв тип моменти не могат да минат без вездесъщата „филмова лента” – понякога услужливото Съзнание прожектира пред ... пред кого, наистина? Всъщност – няма значение – съзнанието прожектира за отрицателно време, но съвсем обстойно, целия дълъг живот, преживян от умиращия. А в случая пред Пламеновия взор бе прожектиран филмът, съдържащ историята на това негово откритие, което чакаше на масата пред него – опаковано в кубовиден колетен пакет... Симеонов се видя като малко момченце, запалено по търсене на съкровища. После преживя цялото си обучение, образование, четене, учене на езици, любимата археология, история. Отново видя и усети всичките си метаморфози – физически и психични. Срещна се с всички, с които се беше срещал – от кабинетни плъхове до страховити главорези. Не подмина и огромния брой виртуални познати от Нета – за целите на своето търсене той беше създал невероятно популярен исторически сайт, в който пишеше за своите открития. Разбира се, никога не казваше пълната истина за тях. Само подхвърляше информация, която безбройните му почитатели изяждаха като топъл хляб. Той обаче не правеше това, за да дава „хляб” на читателите си. „Хлябът” беше умел камуфлаж. Целта на сайта беше да събира информация по интересуващите го и, често неясни, въпроси. И всъщност, чрез сайта си се срещна с човека, който го доведе до случването на настоящия момент...
... Продължението: тук
Вече си отметнах новата ти страничка ...
Ще ти гостувам непременно .
Хубав съботен ден и сърдечни прегръдки от мен !
- Изучавайки инвариантностното в теорията на хаоса ... желаейки да намерим "бифуркационната точка" - изтърваме да използваме качеството на "третият" ... пояснявам, който може да е примерно най-малкоят брат от Приказката за Златната ябълка и ламята !
- Винаги е така ... ангажираме се с "външното" - стараем се "да видим" Петнадесетият камък от градината Рьоанджи ... който "винаги" остава скрит ... или почти винаги ... разкрива се на точно определеният и Израстнал Човек ? :))
- А ако, заработим на несъзнателно ... равнище ? - това с паяка и "паешкият камък" ... Вероятно, не това е търсило ... ченгето :), философ, културолог ... ет цетера Пламен Симеонов ??
... бе то и аз съм работил "ченге" ... ама чак толкова разностранно развито ? - Това дори и мен ме изненада ??!! ....................... Скръ-ъ-ъц ... се отвори ... или затвори .... метафорично-митологичната Врата - на/към ПО"Х"Знанието ?!
от Гет ктист - брат в Задругата ...
ПП: Забелязах една дребна техн. грешка - "...езика им фигуррираше на много места в древноегипетските йероглифни текстове..." :)
Той беше формирал своята паяжинна мрежа от иманяри, които се ровеха на точно посочените от него места и изпращаха намерените предмети, след внимателно отстраняване на пръстта от тях.
По-нататъшното лъскане, Симеонов не смееше да повери другиму.
Той добре знаеше, колко много "ценители" са готови да заделят крупни суми, само за да притежават няколко извадени от хилядолетно мълчание предмети.
Познанията му по история и археология бяха тъкмо на място. Винаги измисляше подходящ сюжет за всеки предмет и така предметът ставаше още по-желан.
Симеонов, обаче, не вярваше в митове и легенди. Затова добре подреденият му ченгесарски мозък владееше положението и измисляше какви ли не небивалици, като например "съкровището на бога Хермес".
Един ден, останал спокоен за разлика от други д.....
Продължението ТУК (утре, някога или никога)
:)))))
===
Марине, благодаря ти за бележката! Писала съм: "всъщност, това за паяците и езика им фигурираше в древноегипетските йероглифни текстове" - наистина не виждам къде е грешката? Имам предвид, че в тези текстове се споменава за важността на паяците и техния език - т.е. че трябва да се обърне внимание и на двете неща.
===
Еленице, за мен е чест да имам такъв съавтор! :) Ха ха, твоят текст се отклонява много от моя образ, но е як! :)))) Не е възможно хем да ръководиш такава крупна мафиотска организация, хем да вършиш черната археологическа работа. Още - Симеонов не е чисто ченге, както казах - той е преди всичко археолог, търсещ нещо повече от пари и находки. И, както често се случва, на такива хора властта и парите им идват като между другото. Но основното, това, което търсят, стои прашасало на лавицата за сувенири.:) И те не се чувстват щастливи. Но, ако приема твоя уклон, бих дописала:
"Той не вярваше в митовете, макар да ги знаеше почти като Карл Юнг. Също така тайно презираше "простотиите", както ги наричаше, на фон Деникен, за някогашни посещения на извънземни на Земята, които уж донесли цивилизацията и които хората нарекли после Богове. Затова мислеше, че ще направи хем голям удар, хем голям майтап, измисляйки "съкровището на Хермес". Потръпваше от удоволствие как ще метне поредния международен богаташ, събиращ незаконно предмети на културата. Иронията беше, че и Хермес, и съкровището си бяха съвсем реални! Но дори и фон Деникен не подозираше това. А точно когато Симеонов беше оформил плана "Хермес", истинският Хермес бе решил да нагледа Земята - не го беше правил от няколко хиляди земни години...Продължението: ТАМ"... :))))
01.04.2012 13:20
- Но то се "дава" на Този, който е - първо достоен, второ - може да го оцени !!?
Попаднало в "ръцете" на този който, не е дораснал до него - Няма никаква стойност за притежателя му ?! - същото, като прашясалата сбирка с уникални артефакти ... на героят ти Пламен ... да не е Боян ?!
- Защото познавам "един" Боян, който действително работеше в такъв отдел на ДС по "Опазване на културните и исторически ценности" ... в момента виден колекционер ! ... но дотолкоз ... колекционер и нищо повече ... пред него Хермес - няма да се разкрие, тоест да му дари "съкровището си" !
Пояснявам !!?
- "Някои" тръгнали по "Пътя на Силата" се изкушават и започват да сбират(колекционират) "предмети на силата" ... въобразявайки си, че по този начин могат да "Я" задържат/подчинят/запазят/съхранят - Но, по този начин те ... "загубват" Силата ! ... и попадат в света на "магично-мистично-окултното" ? - не е укор, пишейки това от моя страна ... Не ? - просто факт и илюстрация, как си загубваме време и сили в занимания със несъществени неща ... Докато Силата е като "Орлицата" (за която на няколко пъти пиша вече в блогът ти ?!) ?
- Силата е Енергия ... носеща признаците на Любов(та) ?! ... но казано само любов, е само нескопосан опит ... който води до опростенчество ... не може да опише многообразието и същностното й ?!
от Гет ктист - брат в Задругата ...
Съгласна съм с това, което казваш за "съкровището". И вярвам, а също съм почти убедена в истинността му - неслучайно ми дойде на акъла да пиша по въпроса. Това, което писах на Ели, е вид майтап и, както казах, не пасва с моята "визия", но нищо не пречи да се помайтапим - в това е солта на живота! :)))
Радвам се, че отново споменаваш учението на дон Хуан (бай Иван, както аз го наричам). Има нещо много вярно в това и донякъде точно тези и подобни постановки са ми повлияли явно, пишейки настоящата историйка. Може би ще се опитам да доразвия образа - но ще пиша основно в другия блог, ако го направя. :)
Това за Любовта и Силата си го казал много силно и намясто! Поздравления!
"приликата с действителни лица и събития е случайна: :))))))
Но като имам предвид, че "случайността е проява и допълнение на необходимостта" разбирам, че е отдавна е време да научим "паешки". Е, аз вече съм напред с материала: говоря им, а те внимателно ме слушат... Като започнат и да ми отговарят - ще съм съвършения полиглот на Земята :))))))))))
А Изумрудените Скрижали на ТОТ Трисмегист /Хермес/ са знаен факт отдавна!
Затова и камъкът в разказа ми звучи съвсем реално...
Харесва ми начина по който построяваш композицията на разказите си, Соня! Продължавай, имаш и в мое лице почитател и читател!
Хубава вечер :):):)
Разбира се, че се пошегувах, превръщайки Симеонов в сухар с мания за притежание на финикийски знаци, за когото думата израстване (в какъвто и смисъл си избереш), е просто набор от звуци.
Има такива хора и май са преобладаваща част.
Харесва ми, когато ме разбират.
Тук, това е явление с честотата на изригване на Везувий.
:)))
=
Елич :))))))) Май това явление е навсякъде с такава честота. И аз се чудя как е възможно хората дотолкова да не се разбират - като са еднакви по физиология, език и мислене. Но явно има някакъв много важен фактор, определящ неразбирането, който ми убягва засега... :)))
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"