По време на едно от скиталчествата ни из Дивото се натъкнахме на нещо не съвсем обичайно на пръв поглед, което обаче впоследствие се преобрази в легенда, прераснала от своя страна в нормална, макар и невероятна, закономерност.

Бяхме тръгнали от ранни зори по пущинаци и тупраци. Вече беше към единадесет часът, слънцето напичаше все по-силно и по-силно (съвсем нормално за средата на юли), когато се озовахме на един интересен хълм – височък, покрит с ниска, вече позагоряла трева. Гледаше към Реката, наподобяващ мини-плато – плосък отгоре и със стръмни склонове. По средата на това плато видяхме огромен смок. За първи път виждах такъв. Беше дълъг към три метра. Кучетата, разбира се, го подгониха. Той запълзя с цел да избяга, като отвреме-навреме се обръщаше, притрайквайки заплашително челюсти към някой от песовете – да покаже, все пак, че не го е страх, независимо че бяга.

Партньорът ми, който по принцип няма голям интерес към змиите, също се втурна да гони огромната змия. Искаше да я хване! Но понеже беше оборудван само с една тежка тояга – замахваше с нея към главата на бягащата гадина. Смокът изпадна в ужас – някак знаеше, че това е човек и не се обръщаше заплашително към него, както към кучетата, а бързаше да си спаси кожата.

Преди да успея да се намеся, моят партньор беше успял да удари няколко пъти адски силно по земята.

– Спри! Спри! Спри! Ще го убиеш така! Спри! – догонвайки го, задъхана се разкрещях.

Той ме чу и прекрати гонитбата. Аз си отдъхнах! Винаги се шашкам, когато виждам безсмислени прояви на Смъртта... „О, благодаря ти, Боже, че не насочи тоягата в целта! Благодаря ти и на тебе, Скъпи!”...

Смокът продължи да бяга – вече стигаше ръба на „платото”. Беше се отдалечил на двайсетина метра от нас. Тъкмо мислех, че ще превали ръба и ще се шмугне в някоя дупка, когато той ненадейно спря и вдигна глава – както правят кобрите! Гледаше към мене! Усетих, че става нещо! Подвикнах на кучетата – те са много възпитани – да спрат на място. Смокът продължаваше да ме гледа и да не мърда.

Зачудихме се какво ли значи това! Гледахме се мълчаливо с партньора ми. По принцип змиите никога не постъпват така. Тръгнат ли да бягат от хората – бягат, докато не се скрият на сигурно място.

„Ееехх – помислих. – Ако бях змияр, сега щях да разбера какво ми казва този смок!”...

...Като малка се интересувах много от змиярите. В семейството ми се разказваха причудливи истории за тези хора – как се разбирали с най-различни змии, как вършели едва ли не чудеса! По тази причина за мен змиярите винаги са били осветени от един митичен ореол и винаги съм искала и аз да притежавам такива умения. Колко бях възхитена, когато прочетох в „Хари Потър”, че той може да говори със змиите! Имах чувството, че детството ми се връща с тази книга и че е писана точно за мен! В никоя друга книга не бях виждала да се споменава за тази рядка и странна дарба. Която обаче си е съвсем истинна...

Тези мои мисли бяха прекъснати от смока. Той сниши отново горната си част, отдалечи се още около два метра – вече беше току до ръба – и отново спря, вдигна се и ме загледа! Сега вече бях сигурна – искаше да го последвам!

– Хайде! – казах тихо на партньора и тръгнахме полека към влечугото. Преди това хванахме кучетата на къс повод – не исках да провалят това особено събитие!

Смокът изчака да се приближим на около седем метра и запълзя пред нас. Не много бързо – явно знаеше, че за да ни води, трябва да поддържа такова темпо. Заспускахме се след него по стръмния склон. Стигнахме до основата. Доста скалиста, на места обрасла с гъсти храсти. Бяхме на около пет метра зад него, когато той спря пред един огромен камък, по-скоро – пред гъсталака около камъка. Отново се надигна, погледна ме, после се промуши под гъсталака.

Спогледахме се. Знаехме какво мисли другия и мислите ни бяха еднакви. Извадихме ножовете и брадвичките и започнахме да си проправяме път в храсталака. Не беше напразно! Когато стигнахме до камъка видяхме, че змията явно е влязла в една голяма дупка – наподобяваше тесен вход на пещера и през нея можеше да влезе едър човек. Стояхме пред него и гледахме в недоумение и почуда. Разбира се, дори не си помисляхме да влезем. Първо – не сме спелеолози, нито имаме подходящо оборудване. П ък и страшничко си е да се вмъкнеш в такава дупка просто ей така! Докато стояхме и се дивяхме, смокът се появи отново – стоеше на входа, вдигнал глава – съвсем близо до нас! После влезе замалко и пак излезе, гледайки настоятелно към мене!

„Господи, явно иска пак да го последваме! Не мога! Не мога! Не мога!”... Продължавах да изричам наум това „не мога не мога” като някаква френетична мантра...

Все още изричайки отчаяно ужасното „не мога”, някак като в транс видях, че смокът пак влиза навътре. Изчезна. Трансът ми още не бе свършил, когато го видях да се връща отново. Само че този път носеше нещо в устата си и дойде съвсем до мене! Спря пред мен, изправи се!

„Ужас! Ужас! Ужас!” – вкамених се, не усещах какво става наоколо. Древният страх явно действаше с пълни сили! Едно е да стоиш на няколко метра от змия, друго е тя да се изправи току пред тебе! „Е, това все пак е само смок! – помислих. – Не е огромната кралска кобра, която се изправила през майката на д-р Дийпак Чопра – и не й направила нищо, а и донесла просветление... Да, де, ама едно е да четеш за това, друго е, когато ти се случва реално.”

– ...ми го! Анна, вземи го! Анна! – усетих се. Сякаш от най-дълбоката дупка във Вселената викаше моят партньор. Не можех да отделя поглед от стоящия пред мене и вдигнал се на нивото на очите ми смок, но с периферното си зрение видях как „Май прешъс” ми ръкомаха възбудено и крещи ли, крещи! Странно усещане! Той беше на около четири метра от мене, а аз го чувствах далечен, като в най-далечната и дълбока вселенска дупка... Смисълът на думите му най-сетне стигна до там, където ставаха ясни смислите:

„Какво да взема? Смока ли? Ти полудя ли?!” – казах мислено.

Не знам дали партньорът ми ме е чул по телепатичен път, но явно беше разбрал, че не разбирам и викна силно:

– Пръстена! Вземи пръстена! Не виждаш ли, че чака да го вземеш! Вземи го! Не бой се! Той го носи на теб! Чуваш ли! Анна! Анна! Бързо! Действай! Вземи го! Анна!

„Лесно ти е на тебе! Не ти си пред тая гад!”... Но в един момент осъзнах какво ми казва! Да, смокът държеше някакъв блестящ пръстен в устата си и ме гледаше неподвижно и втренчено!

„Господи! Само „Властелинът на Пръстените” ми липсваше сега!” - къде на шега, къде в хистеричен стрес помислих и не усетих как посегнах към смока, сложих шепата си пред него...

В ръката ми падна тежък пръстен!

Смокът изчезна в дупката... Повече не се показа.

...

Няма да описвам обстойно пръстена. Той е златен, масивен – това е достатъчно. Върху него, разбира се, има гравирани няколко причудливи знаци. Всъщност - тях няма да описвам. Мисля, че би било опасно... Няма да казвам за какво опасно. Ще се досети, който трябва.

Няма и да споменавам, че през годините често сме се майтапели с партньора ми във връзка със смоците. Тяхната фалическа символика и моят интерес към тях неминуемо водеха до много забавни майтапи. Дали този дар не е някаква странна игра на съдбата? – мислех си често във връзка с пръстена. Човек обикновено не може да си представи, че обектът на шегите му може да е нещо повече от обект за шеги...

...

Пръстенът дълго време стоя в кутийката, в която държа оскъдните си накити. Отвреме-навреме го вадех и му се любувах, спомняйки си за онзи наситен ден, когато го получих. „Дарът на Смока” – така кръстих този странен пръстен. Сигурно струваше цяло състояние! Но за мен това нямаше значение – достатъчна ми беше „магията на Дара” – така наричах пък преживяването си в онзи паметен ден... Много рядко си го слагах на пръста. Едно – защото беше голям и ми хлопаше дори на палеца и показалеца, и второ – някак не се чувствах комфортно с него. Една вечер, обаче, много изморена, явно съм заспала с пръстена – надянат на левия ми показалец.

Никой няма да се учуди от факта, че сънувайх странен сън! Яви ми се Смокът! Каза ми нещо твърде интересно за пръстена. Ако имам някакъв въпрос – какъвто и да е той – достатъчно било да си сложа пръстена, да заспя с него и съм щяла да получа верния отговор в съня си! Няма да разправям, че това беше много впечатляващ, запомнящ се, архетипен дори, сън! Смокът обясняваше, че е пазител на някакво съкровище, което съдържало много предмети, подобни на моя пръстен, с особени свойства и т.н. Тези предмети обаче не били безопасни. „Дори някой да намери съкровището и да го отнесе – казваше Смокът, - той няма да знае за свойствата на предметите.А и всеки, който притежава „нерегламентирано” някой от тях, ще бъде прокълнат и ще му се случват нещастия, докато не се отърве от този предмет – ако оцелее междувременно!”. Безопасно могат да ползват предметите единствено „благословени от смока” същества. Каквато се явявах аз в случая...

Смокът казваше още, че той всъщност бил Дракон – но в други измерения. Пред мен изглеждал и си бил обиновен смок. Потвърди, че легендите за дракони – пазители на съкровища – са напълно верни. Обясни ми и защо ми е дал този изключителен подарък. Драконите-смоци можели да виждат Съдбата. Не ми обясни какво точно е Съдбата, но каза, че всъщност той трябвало да загине от тоягата на моя партньор. Моята намеса предизвикала някаква особена „промяна в тъканта на съдбата” и съответно промяна в самата съдба на този Смок-дракон. За благодарност той решил да ми покаже цялото съкровище... (Какво съм щяла да видя и как да се променя от това – дори не ми се иска да гадая!) ... Но като видял, че няма как да ме накара да вляза в пещерата, избрал Пръстена за личен подарък...

...

Много години изминаха, откакто получих Дара на Смока. Сега Светът е в краката ми. Но не е лесно!

Ако някой не вярва – да отиде да потърси Смока!

11.01.2012г. Соня Петрова

че е най-висшето творение на природата и венец на еволюцията?

за чудесния разказ, в който се преплитат реалност, мит, фантастика, метафизика...
Много поздрави на вълшебния Смок-Дракон!... :)

Страхотен разказ!!!
Знам от старите хора,че змия не трябва да се убива!Била проклиняла убиеца си-моята баба ми е разказвала...че познавала много такива,които след убийсвото веднага се разболявали и умирали!!!Моята леля ,около Коледа намира в къщата (там рядко влизаха,защото живееха с чичо ми в летната кухня)един смок изправен покрай пантите на вратата!!Отваря плътно и го притиска силно докато смока умира...Не след дълго, тя умира от инсулт...в тоалетната на двора..:((((Смоците специално,казват,че са ,,пазителите на къщата"-каквото и да означава това...

Защо реши мен да питаш? Има ли нещо общо това с настоящия ми разказ? ;)

Пазителя на Съкровището!
:))))

Много яко действа на любопитството това разказче!

Благодаря ти и за споделянето на тази свръхинтересна за мен случка - горката жена! Не знаех, че змиите кълнат. Човек постоянно научава нови неща - дори за животни, от които се интересува откак се помни! Чувала съм, че лястовичките кълнат. За "пазителите на къщата" и аз знам. А в нета четох, че ако не искаш да привличаш смокове на двора (и в къщата съответно), е забранено да слагаш на открито чинийки с мляко (за котки например) - привличало смоковете като магнит.
Поздрави! :)

Ама после не отговарям! :)))

Привет! :)))

Разбира се, че въпросът ми е риторичен, но многобройните разкази подобни на твоя за разумни животни всеки път ме карат да си го задавам:)
Като се замислиш, нима планетата не би била много по-добро място, ако го нямаше съвременния "цивилизован" човек с всичките му претенции?

- Много си права !
казва Гет-Загреус ... рогатата Змия( не ме бъркайте с "Пернатата" от Юкатан !) :)) ... и-и-и ... Който "загрял - иЗ(а)грял" за символиката ?!! :)))

- Даровете на Съдбата ... Сбъдва(т) ??!! - едно и също е - Така е !!

от Гет ктист - брат в Задругата на ... ? ... плюс едно съучастническо намигване към "сестра Zerah" :)) !

Аз обаче съм отчаяна човеколюбка и винаги отказвам да приема, че човекът пречи на Земята (макар да го виждам и да страдам ужасно от това - само като се замислиш човекът колко страдания е причинил на човека - не на Земята - на човека, бррррр, но въпреки това - обичам хората). А нали Земята ни е Майка/Баща! Не би трябвало Децата да Му/Й пречат... Има някъде нещо сбъркано - но не знам дали е виновен само Човекът. Може би ако се осъзнаем, че всъщност всичко е живо и всичко е носител на една "древна интелигентност и Знание" - тогава ще се "синхронизираме" с Майката-Баща! Дано!

какво е това Zerah! Удивително! Отново ти благодаря за тази насока! :))) Аз май неслучайно съм нарекла главната героиня в едно от писанията си (което още пиша) Зора! Сега ще прочета по-обстойно за Зера-х... А и, пишейки този коментар - изведнъж се сетих нещо - ти и друг път си ми цитирал тези персонажи - но аз запомних Фарес - а и в нашата Библия Зера е преведено като "Зара" - и тогава не я проверих много обстойно, защото се концентрирах над Фарес и тя някак мина между капките...Ха хахах, сега пък ново 20! :))) Ами да - аз защо се обърках, че Зера-х е жена? Тук има нещо...
Поздрави! Ще продължа в тази насока! :)

сам по себе си е някакъв смок, който носи и пръстен даже.

Като се събудя, ще разкажа ... може би.

от Гет-Загреос ... змей Ауроборус "квадралион" ... той и влъхва ?? :)) сестро Зорах :) ... Еос-Аурора ??

- Хаха-хах !! - ха, прочете наобратно Еос ... ще стигнем до Zoe(гр.) - Ами сега ??? :))) - Казва "ауроборуса на квадралион" ... което дава ("два + два" ... квадрата) но е и осмица и се рисува именно така ауруборус "осукан на осмица" ??! :) ?

Ще чакам Пробуждането ти тогава! Белким и аз се заразя с малко "будност"! :)

А Зое/Зоя означава Живот! ;)
Не бях срещала уроборос, усукан на осмица, но вече срещнах! :) Изправеният Смок, май... :)

Поздрави и от мен!
В следващата си книга, която предстои да излезе, аз също разказвам една авелзаманска историйка със смок:)

Очите ми станаха на осем - но пък сега ще ги завъртя в спирала за да стигна до дупката на Тайните , в която има знания за човечеството скрити в една книга на Зара- Зоя... и ще изпратя един голям поздрав за разказвачката и съчинителка на този много интересен разказ!
Привет!

в разказа, прагматично да запитам,
Сонче,този пръстен не го ли даваш назаем ?
:))))

Аз все още не съм смогнала да се снабдя с "Въгленчета от безкрая" - но таман ще чакам да излезе и новата ти книга - и ще взема двете наведнъж. Ще ми бъде интересно да видя твоята история за тези интересни (но недолюбвани от хората) змии!
Поздрави! :)

Много се радвам, че си усетила "стихийността" на историята ми! :) Поздрави! :)

докато пишех, не се сещах за никакви символи...:) После като четях написаното, с цел редактиране на грешки преди да го пусна - това "влизане и излизане на змията от дупката" ми се видя адски "тантрическо" - и си викам: бре! :))))

А Пръстенът не се дава назаем, по наем и т.н. Може само да се подари - доколкото съм чувала...А подаряването зависи от добрата воля на подаряващия (и на приемащия, разбира се)... Смокът ми каза, че всъщност всеки подарен от сърце пръстен - дори пластмасов - имал подобна сила. Но не всеки се сеща за това... Не го издавай! ;)

Много интересна история. В Пастух няма човек, който да не е убил смок. Убиват ги на общо основание. Без д се змислят. Най-често от страх. Оправдават се, че искат да предпазят децата от уплах.

Но селото е пълно с разни нещастия от дълги години и е необяснимо поради каква причина си отиват толкова много хора, без причина. Не достигнали нормалната старост.

Разказът обяснява причината. Смокът, домашният смок, не случайно се заселва в селата или все нещо го тегли към хората. Където намира смъртта си.
Някак си не може да се разбере с хората. Проклятие неизвестно тегне.

убиват(нападат) от глад и за да бранят малките и територията си.

Единствено хората( и то най-вече тези,които са се самопровъзгласили за по-висши от останалите) убиват от невежество, гняв,предразсъдъци, безсмислена жестокост и суета
както други същества, така и себеподобните си.

- Ето ти един - http://0.tqn.com/d/altreligion/1/0/h/i/2/ouroboros2.jpg
- Па си спомни на кого бе наречена "Осемлъчевата звезда" ... и какво представлява(сомвилозира) легналата "осмица" ??
- Но това не са само мистични визуалзации а и тороидът от Математиката на М. Родин ??!

- Легналата осмица кореспондира и с ... 1,000,000,000,000,000, Х10(15 степен)= квадрилион ??

от Гет ктист - брат в Задругата

Май почти във всяко село е така - хората инстинктивно тръгват да убиват змията, колчем я видят... Наистина това е някакво проклятие. И не е онова, описано в Бибилията - че змията излъгала Ева и Бог по този случай я наказал да се влачи по корем, и човешкия род да я трепе,и дрън-дрън - зад него има още много неизвестни. Точно тия неизвестни винаги са ми били интересни... Имам "некои версии" в това отношение, може да ги споделя някой друг път тук...
Тъжно обаче звучи това за преждевременната смърт на хората, Бог да ги прости! Дано нещата се обърнат! И проклятието стане Благословия!
Поздрави! :)

Вселената е огромна - а може да има безброй Вселени - т.е. възможно е да има и други същества, които убиват за кеф... Доколкото знам, косатките също обичат да мъчат жертвата, преди да я убият, котките също си играят с мишката - сложна работа! И наистина дълга тема! :)

понякога си мисля, че тези безчет непроизносими Числа отговарят на непроизносимото Име на Бог... Осмицата е мааалка част от Него...:)))) И легнала, и права! :)))

Извинявам се предварително за коментара си, но с мръсното си подсъзнание и аз откривам много символика. Ще спра до тук, да не те обидя, но когато чуя смок и пръстен се сещам за полумъртъв таковелиян.
Разказа е много хубав, но само глупости ми идват в главата.

Подозирам, че за това състояние донякъде е "виновна" мечката?! ;)))
Поздрави!:)

Една вълшебна приказна реалност , великолепно
поднесена и дълбоко размисляща .
Да не говорим , че човекът до мен от дълги
години разговаря със змии , смоците са му приятели ,
и след като ги погали - нежно ги пуща по пътя им ...
Сега се питам дали не е преживял подобно приключение
тайно от мен ... в друго измерение .
Поздравления , скъпа !

Виж ти! Ти си имала Заклинател на Змиите до себе си! Много изненадваща и интересна информация! :)
Поздрави и най-прекрасни пожелания и за Двама ви!

толкова асоциации и посоки, и спирали, назад, напред, надолу - нагоре

за смоците - винаги сме внимавали да не сгазим някой както пресича пред колата- случвало се е, и сръндак е изскачал веднъж

а имам случка със змия - всъщност две са, от детството - веднъж ни изплаши една змия в юлска нива с макове, голямо бягане падна - сигурни бяхме, че ни гони

пак по това време в къщата дето сега е моя отчасти под стълбището изпълзя тънка змия, мина през много тясна дупка, затова съм запомнила, че беше тъничка - баба се уплаши и се развика, пристигна една съседка и направо я насече с лопатата

случая да го прочета на бебето! :)

И при нас като малки се ширеше вярването, че змиите гонят и могат да те догонят! :))) Беше много очарователно и романтично това - а и страшничко - за който си пада по адреналина! :)))

- Като например Валкнут(Valknut) ??!
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Valknut-Symbol-triquetra.svg
- Което обяснихме на суените-шведи, но след като те станаха германи, го ... забрвиха ! :((
- Ето това, за което твърдя, на картинка: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2f/Sacrificial_scene_on_Hammars_%28II%29.png


- На нас хората обитаващи ... от Средната земя-Мидгард(къде ли го споменаваха това, за Средна(та) земя ?) не ни е съдено "да знаем" !!
- Но ако бъдеш "безупречен" и станеш "Ир-пЕр-Геро" ... Богът ще ти пошепне, какво е истинското Му име !!?? ... защото си Го следвал през изпитанията, които ни поставя живота ... Ето го на картинка: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/32/Tangelgarda_Odin.jpg
- Но на практика, ние вече ще сме го узнали ... защото ще сме добили качества, които са ни направили(поставили) в Него !!? :)) ... Тоест едни следват Пътя на Воина-Герой ! - Перес-Фарез ??
- Други следват даоската "алхимична традиция", като цадика Rabbi Yisroel (Israel) ben Eliezer ... ? Това е казано и с неговото ...(от него с) "Баал шем Тов - В името Му" !!?

от боу"ил Гет - влъхва(в-л-ш ... вър/лшебник) :))

Да погледнеш смока в очите??? Това е лудост!:)))
Изпитвам панически страх от змии, не като ги гледам, но дори само като си помисля за тях. Сещам се за едно парти в Одеса, на което имаше програма и главният номер - една шик украинка с голяма, тлъста змия. Домакинът беше предупреден своевременно, змията да не наближава нашата маса. Не че тя ходеше сама:))). Укротителката се разхождала с нея и давала възможност на гостите да се почувстват смели и да я докоснат и помилват.Бррр, да милваш змия... Държах се на положение, но то една работа като ще става, никой не може да я спре. Чернокосата лъвица, май разбрала че искаме да дойде на нашата маса и като я видях да се приближава с дебелия шланг метнат като яка на врата й, запалих цигара и се изнизах към дъното на шатрата. Ушите ми бяха започналда бучат от паника и не чувах нищо какво става зад гърба ми. Изведнъж пукнаха фойерверки и аз инстиктивно се обърнах... и видях Медузата на Караваджо. Лъвицата седеше в средата на масата и около главата и се бяха осукали стотици змии /може и само една да е била/ и пиеше шампанско. Тя ме погледна и аз се вкамених...
Ето така се раждат легендите.:))) Повече не помня нищо.
Страхотен разказ си написала, респектиращ много... е, поне мен...:))))

Аз продължавам да вярвам, че името на Бог не би могло да се знае от който и да е човек - защото е нещо съвсем различно от име, нещо, което ние никога, никъде, по никакъв начин, в никоя реалност, в никоя вселена, в никои паралелни съществувания и несъществувания не сме виждали, чували, усещали и т.н. Не знам дали ме разбираш... :) Ти ми показваш някакви ритуали и жертвоприношения на земни хора... В картинките никъде не виждам и помен от непроизносимото име на Бог... :)

Просто в един момент, докато пишех предишния коментар, и гледайки квадрилиона (или както там се казва) си представих, че има едно безкрайно число, което ние никога не бихме могли да произнесем. И направих паралел с непроизносимото Име... Може би съм преродена питагорейка? ;))))

Хем много се смях, хем се опитах да се поставя на твое място. Уау! За мен би било Откровение да получа такова видение на едно весело парти! :)))
Хубав уикенд ти желая! :)

Благодаря!А, днес мислех, че деня ще е ми е празен.

Удивително! Страхотно описание на случващото се! :))))

- Започвам да се смея, като ... Бодхисатва :))))))) !!
... Мисля бе при Херодот, който описва едно към едно, обичай при жените на карийци или лидийци (?) ... които чакайки да се върнат мъжете им от морето ... и ако то им се е струвало, че е бурно заплашително (тоест застрашава живота на мъжете им) - Знаете ли, какво са правели ?!? ... :))) ???

ДАВАМ ДЖОКЕР: Отговорът на въпросът ми е в едно от тези шест изображения !!?? - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f2/KulObaTreasure.jpg

- Една голяма :)))-ка, скъпи Дами !! - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/50/Paolo_Uccello_047.jpg ... тематично това се отнася, към митът за Персей ... и вашият страх от змиите, по силата, че къснохристиянската религия е табуирала този образ ? :))

от Гет ктист - брат в Задругата на ...

- Обяснявам нещата по друг начин ?

- Първо, разказът ти следва "една практика"(?) ... наричана ... "сънуване наяве" !!

- Ние и повечето хора, намирайки се в ежедневното си състояние ... Не можем да достигнем Бог(името Му) ! - Това може, да стане ! - когато се насочим "навътре" ... Аз(ът) ... за мен тъждествено на Душа, която се явява клъстер ... мъничка холограмна частица на Безкрая( какъвто на практика се явява Бог !). Когато разкрием потенциала на Душа-Аз !! - това, ни отваря към ДЕЙСТВИЕТО на Дух(Бог-Дух ... което на практика е енергия-информация, пронизваща всичко)
- Тогава вече ние сме придобили качество(ва) да преодолеем(ограничеността ни ... локалността си) ... загубваме форма и Ставаме част от безкрая - Бог (с многото му имена) !! - Ставаме "Себе-Аз", още и СабАзиос, което е "=" на о"Свободен !!!
- Повече ... не ми е дадено да обяснявам !! :(( - пък и за вас няма да е полезно !

от Гет ктист (той и катар ... албигой ... бугар ... ет цетера) - Брат в Задругата ... ?

Вярвам ти, Магьоснице на Словото :)
Вярвам ти, защото докато си похапвах смокини на едно дърво - СМОКОВНИЦА /смокиня, истинското Райско Дърво, с чийто плод Змията-Дракон омаяла Ева/ - Драконовия Смок беше там и ми разказа за срещата ви. Вече знам откъде те познавам!
Прекрасно си предала настроението и ... мъдростта, поздравления :):):)
Хубав ден!

Сега разбирам, защо и мен миналото лято ме гледа една змия продължително в очите...:) И точно както го описваш – тръгна да бяга, а после изведнъж спря, обърна си главата назад към мен и ме фиксира дълго време с очи... Аз какво?... стоях на едно място като замразена и не мръднах от там, докато тя не си тръгна.

Радвам се, че "те захилих"! И аз се смях много с тия работи! :))))))

Виж си в твоя блог - супер е историята ти, но имаш много грешки!

Не разбирам подсказката по първия линк? :) По втория - коментирали сме го доста пъти Учело...:))) Страшен е! Благодаря ти за този поздрав! Аз обаче нямам страх от змии, нито от буболечки, жаби, мишки и т.н. Пипам всичко с голи ръце, откакто се помня! :))) (дали пък не съм дама?!) - все пак героинята от историята не се припокрива изцяло с мене! :)))

Относно сънуването наяве... Не е точно това. Доста от елементите на историята са взети от реалния ми живот - и смокът, и срещата с него, и гоненето му, и следването и т.н.:) Не мога всичко да издам...;) Между другото - и Юнг прилага такава техника в сеансите си - сънуване на яве! За Сабазий - ще се задълбая! :)

Ах, голям издайник е този Дракон! Само да ми падне повторно! :))))

Смоковницата и за мен е изключително любимо и близко Дърво! Имам преживявания с нея, трябва някога да ги опиша...:) А ти, Приказнице, как магично си описала своите "оттатъшни" опитности! Наистина си била Там и май наистина се познаваме!

Между другото - на испански смок е Drago ... :)

Прегръдки и много щастие ти желая! :)

Може би следващия път ще реагираш по-различно. Щом змията те е гледала - искала е да ти каже нещо - а не да те хипнотизира... Ти си се хипнотизирала (от притеснение?) и затова змията си е тръгнала... Но пък- не се знае - може да си получила някакво знание след тази среща - без дори да подозираш, че в дъното на това стои Змията...

Поздрави!:)

- Относно, разказът на Херодот ... накратко ... те са плашели "Морският цар" с това, което се крие под ... полите им !!? (казват, че действало):) - това е нещо ... ще ползвам аналогията с инд. богиня Кали !! ... така че, тези жени са извършвали магично-охранително действие !! Междувпрочем на тази основа се създават множество охранителни талисмани от средновековието наречени "змиевици" от региона на източно православие ?! - http://gallowglass.org/jadwiga/pictures/kniga/images/amulet3_JPG.jpg ... http://www.bighobby.ru/articles/zmeevik12.jpg

- Относно "дамите" в Окситания (на катарите) се създава жанр в изкуството ... не знам дали го произнасям точно(мина доста време оттогава):)) звучеше нещо, като "лейзи д"Ами" ... няма нищо общо, с аскетско-мистичното отношение, на другата рицарска и на майстерзингерите литература ... произведения !!

от Гет ктист-албигой - брат в Задругата ...

П.П. Подсказката от първият линк е ... там са изразени "Трите свята", от който ние обитаваме "средният" но "уроборусът"-рагнарок" обгражда и разделя същите ... след смъртта си ние "обитаваме" и вторият "долен" свят - Тогава "уроборос" става "куадрилион"=двоен ... и т.н.
- Картинките с конника(това е бога - Один/Хермес/Ерм) другите фигури са на воините, които ако са безупречни ставата ... Херои ... любимите деца на този бог, Който им подарява тайната на безсмъртието !!

48. magicktarot - Благодаря ти, Дивна! :)
20:24
"Ах, голям издайник е този Дракон! Само да ми падне повторно! :))))"
************************************************************

Малко остана... на 23-ти януари ще го срещнеш, към 09 ч. и нещо пристига / виж кога е новолунието :))) /
Сега е момента да му искаш обяснение - ден повече има да разказва, че годината е високосна :):):)
Хубава вечер! Търпеливо чакам и другите "спомени" с легенди и митове :)))

........................................
Всъщност аз я наблюдавах. Не мръднах, за да не я подплаша. По нашият край има много змии, та и затова имам калабалък историйки с тях. По интересна ми беше интерпритацията ти на разказа, та ако я наложа върху събитията от няколко месеца назад в моя живот, може би наистина една такава среща би предсказала ново житейско начало. При мен поне стана точно така...:)

Обичам такива разкази! Прочетох те с интерес! Поздрави и приятни почивни дни!:)

Интересно какво значение има за нас хората дали пръстенат ще е намерен, даден от човек или от животно.Същото се случва и с услугите който ни правят, един ден един човек известен със скаперничеството си ми подари една кутиика с чай, какво усилие само е положил за този подарък.Много подаръци са ми давали, но чая сигурно никога няма да забравя :) Като видях човек дето ми го даде с какво удоволствие ми го подарява, това е подаръка на Смока :), само дето тоя чай не предстазва бъдещето, просто е приятен на вкус :)

50. get , Гет, отново ти благодаря за интересните информации и аналогии! :)

=====

51. divna8, Дивна, наистина, как забравих! :) Аз съм родена в годината на Тигъра, но Драконът ми е любим - винаги са ми се случвали невероятни неща през Драконските години! :) Радвам се и че тази година започва на 23! Любимо число! Интересно и съдбоносно! :) Поздрави!

======


52. dolsineq, Долсинея, точно това исках и аз да кажа! Една такава среща със Змия винаги вещае нещо ново - и то - хубаво! :)

=====

53. kometapg, Благодаря ти, Комета! Весела неделя! :)

=====

54. martosh , Благодаря ти, Марто! Наистина е интересно това с подаръците....Накара ме да се замисля за "намирането" на някакъв предмет! Има голяма магия в това. Сякаш някаква Сила те насочва към него и точно към него, невероятно е! Интересна е и твоята идтория за скъперника и чая. Аз не виждам връзка между един скъперник и смока от истоията ми - но се радвам, че ти си видял. Знаеш ли - дори един прекрасен вкус е нещо много - и би могъл дори да е много повече от това, което си представяме... Поздрави! :)

Може би нещастието което е причинило загубата на предмета, поражда и такава радост у този който го намира :).

Не е ли така? :) Това е илюзорно и доста безпочвено предположение - макар да изглежда много логично...:)

Добре тогава как ще обясниш тогава следния факт..Имал съм да кажем едни ръкавици дето са ми подарък от една позната, приятелка.. Обаче един ден ги изгубвам, претърсвам цялата къща, защото знам че жената с много желание ги е направила. :) Обаче няма резултат,но не се минава дълго време и като открия ръкавиците се радвам страшно много.Ако не ги бях изгубил нямаше да се натъжа, щях да си ги ползвам.Но понеже съм ги изгубил после ще се зарадвам повече от когато съм ги получил.Значи трябваше да ги изгубя за да се зарадвам дори повече от когато съм ги получил..
Същото е и със здравето, много хора си го имат, то е естественото състояние на човек, изгубим го -тъжим за него..Възвърнем го и вече го ценим повече.Тък излиза нещо много смешно, например ако искаме някой да цени нещо, ни всеки път като му го отнемаме ще придаваме цена отгоре.На пръв поглед е смешно, но редките неща дето не са в изобилие са най скъпи.
Това може би става и двата отделни индивида, почти същото като да се случва на един.Въпроса е кой повече ще се радва стария собственик или новия собственик :)Обикновенно стария собственик не е ценял достатъчно притежанието си, но като разбира какво благо е било, или цената на притежанието, пак е придобил нещо, дори да не си върне никога загубеното знае да оценява по добре..Инак обикновенно намерените неща, например някой пръстен, стават повод за голямо привъзване, казваме това ми е късмета! Не знам всъщност кой ще се радва повече в общия случай, защото ако не е общия случай е много относително... Стана прекалено дълго, все пак поздрави от мен към теб Меджик :)

Аз имах предвид друго под думите си, че не всичко, което намериш, някой го е изгубил. Можеш наистина да намериш съкровище на хиляди години - никой не го е изгубил... Можеш да намериш любовта на някого - и тя не е изгубена - такива неща... Та дори и предмети - откъде знаем, че не са материализирани от някакво друго измерение?!:)

Всъщност, от думите ти си извадих един много хубав извод - за което ти благодаря! Той е, че ние не притежаваме нищо. Нищичко. Просто приемаме или не приемаме някои неща в Живота си. И сме щастливи с тях, И ги ценим - или сме безразлични, нещастни, неудовлетворени и т.н. Но най-важното е, че от нас си зависи какви ще бъдем. Не от нещата, нито от съществата...:)

- В началото на Пътя ... много магесници, ги обзема причудливата налудна идея да "колекционират" ... Предмети на Силата (?) !!!
- Само ще кажа, че не е предмета ... амулета-талисман или нещо си което носи Силата(?) ... не той е само проява на Същата, която олицетворяваме чрез това желание ... за притежание на Предмета !!

- Казвам го, и по друг начин !! - Силата е в нас, но поради недоверието ни, в самите себе си ... си въобразяваме, че Предмета, е първопричината за магичното преживяване !! ... след време разбираме, грешката и-и-и ... ставаме свободни от "привързаностите" си !!

от Гет ктист - брат в Задругата на ...

П.П. Е, има и друг вариант ... "черните" магесници, ще ги познаете именно по тази им "привързаност" и странните колекции от магични предмети ... но-о-о, няма страшно, в един по-отдалечен бъдещ момент, и на тях им е Предопределено да станат ... "бели" :)))

Важното е черните да не правят белИ - май? :)))

Всъщност, и ти ме накара да се замисля. Предметите - не само в магически аспект - са само помощни средства и в т.нар. обикновен живот. Изглежда много банално и тривиално, но човекът е Двигателят, той е Силата, която ръководи всичко и определя какво да става. Без човек нито кола ще тръгне, нито самолет, нито компютър... :) И доста хора, без изобщо да са магесници, се пристрастяват към предметите - и им стават роби...

Успешна седмица, Гет Ктист Албигоецо!

- Това, което ми звучи, като Мечта на глас ... Хората управляват вещите така е, но ... в ежедневието !!
- Когато започнеш по-често да "излизаш" от "Средната" земя (Valknut) - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Valknut-Symbol-triquetra.svg ... тогава ние ставаме своеобразен "проводник" ... през нас, започва да стуи потока на Силата !! ... в началото сме магесници ... а после в-л-ш(вършещи)вълшебници !!
- Силата се дава по малко, на почти незабележими порции ... така че, по-скоро страничните наблюдатели могат да оценят промените настъпили в нас ?!! ... не унивай ... сестро Зора(х) :)) ... вървиш "в Пътя" :)) - Респект !

от Гет ктист - брат в Задругата

"Потокът на Силата"... Навремето си мислех, че точно поради това вмъкване на източни и други учения, представени по-опростено - като в детска приказка - "Междузвездни войни" станаха най-касовия и гледан филм на всички времена. Сещаш се - Силата, джедаите и пр. :)

А проявите на Силата са навсякъде около нас - при добро желание и нагласа всеки може да ги види. Пример - мислиш за нещо - и в същия момент виждаш същото нещо. Това са и любимите синхронности по Юнг. Несъзнаваното "бърка" в Непроявения ред и "вади" неща в Проявения....:)
Как ме накара да се разфилософствам, брате Ктист! :)

Поздрави и благодаря отново!

... от позиция на скити-гети-траки-микенци-критяни и т.н. ... и т.н. тяхна менталност ?!!

- Това нещо, което обяснявам и сугестирам през цялото време си е от тук и е от памтивека, та и до сега !! ... Прощавай не можем да употребим частицата-определение "Тук" - защото това е нещо универсално, Силата-Дух божий ... срещащо се и под други имена-понятия !!?
- Това е Поток-течение ... напрегнатост на полето(Свят) ... плюс неговата подреденост по някакъв определ ред ... Тази определеност-ред е и информация, която ние некоректно наричаме Предопределение-Съдба ... от което пък идва Сбъдва ?!! :))
- Ако ние малко или много неглижираме(обърнем гръб) на ежедневните си пристрастия на битово равнище ... повишаваме енергийният си потенциал-Сила и честотата на Азовата-вибрация се покачва ... това са целели и оргиистичните практики на Дионисизма ... да покачим емоционално-енергийното си Ниво !! ... тогава излизаме от Средната "земя" и отиваме в "трето измерение" ... там където обитават безсмъртните-"полубогове" ... от там иде и Пер/през/Нас(Парнас) или Олим/б-Било-Бело ... Било-Светло-Високо ... ПрезНас ... Над Нас ?!! - Предавам го в съкратен(осакатен) вид дано от това не пострада значимоста му ?? - С това се занимава и Гроф, в транс(през)-персонална(нас) Психология !! - Капиш ?? :))

от Гет ктист .. и катар-кантор(?) - брат в Задругата ...

хем делиш нещата на "наши" и "ваши" !!! За Духа няма значение дали някой генетично е гет, японец, патагонец, капиш ?! :))))

Съгласна съм с повече от нещата, които казваш, разбирам ги, споделям ги... Но това деление на "тукашни" и "други" - не го разбирам. То е отживелица. Да, в световен мащаб за съжаление все още битува с пълна сила това деление (може би затова и ти си му подвластен), но един влъхва не може да си го позволи това нещо. Най-малкото, защото ограничава...
:)))

... "наши" и "ваши" ?! :)


- Но няма как ! - в началото сме си точно така, "наши-ваши" ?! - междувпрочем, това ми е чужда концепция ... но тъй като тя съществува ... следва да я(се) съобразя !
- Второ - това ни е зададено по причина, че в нашето Начало ... ние представляваме точно това - "Аз-Ти" ... чак след като постигнем СебеАз(а) ... изчезва тази изкуствено изградена от перцепцията(осъзнаването ни) граница !!

- Хаха-хах ! - братя Стругацки, не случайно са го казали, "Трудно е да бъдеш Бог" ?? :)

- С уважение и Любов към всички "наши" и-и-и ... "ваши" :))

от Гет ктист - брат в Задругата

Употребих ги преносно - като метафора, обозначаваща делението на бели, жълти, черни, гети, траки, японци, корейци, гърци, дорийци, ахейци, минойци, българи, румънци, венесуелци и т.н. Понеже ти каза "аз да не съм японец"...:))) Та това имам предвид под "наши и ваши", а не действително наши и ваши... :)