Събудих се ненадейно в средата на нощта. Без причина - нито сънувах нещо, нито усещах някакво физическо неразположение. Само в момента на събуждането имах смътното усещане-спомен, че някой ме вика. Реших да стана и да погледна навън, през прозореца – беше валял сняг цяла нощ и все още продължаваше да вали. Нямаше нужда от запалване на лампите – отвън влизаше една омагьосваща, макар и приглушена, светлина – снежният нощен светлик, който преобръща чернотата на нощта в сияеща белота.

     Приближих до прозореца, с намерението да се порадвам на магичната зимна нощ – както го бях правила безчет пъти през съзнателните си зими.

  ...И тогава Светът се промени...

     Вперих поглед в пейзажа навън, без да мога да помръдна!

     Всяка една снежинка беше възседната от миниатюрно човече!  Човечетата бяха хем странни, хем съвсем обикновени на вид. Различих представители и на двата пола. Женските приличаха на пухкави, възпълнички лелки или бабки – от приятния вид, който е с покровителствено-майчинско излъчване и те кара да се чувстваш уютно навсякъде. Мъжките бяха нормалният  аналог на женските – чичко-дядковци, някои по-слабички, други възпълни, добродушни, някои плешиви, улегнали и остроумни. Всъщност, не знам как ги определих по този начин – просто тези мисли ми нахлуха в нетренирания в концентрация ум, докато гледах като хипнотизирана среднощните нестандартни ездачи.

     Човечетата бяха засмени и силно приповдигнати. Крещяха радостно – като возещи се на бързо влакче в лунапарк. Когато съответната снежинка допреше земята, те пъргаво скачаха на твърдото и бегом се понасяха в посока север. Същото правеха и тези, чиито снежинки кацаха на прозоречния перваз пред мен.

     Не знам колко време съм ги гледала така. Те сякаш въобще не ме забелязваха. Дали защото прозорецът бе затворен и външната светлина се отразяваше в него по начин, който да ме прикрива от външно виждане? По едно време се окопитих и реших да вляза в контакт с някое. Това щеше да стане най-лесно с тези от перваза – преди да са се юрнали да слизат по стената...

     Отворих. Започнах да викам: „Ехо! Привет!Здравейте!” – към всяко кацнало. Но те продължаваха да не ме забелязват. Опитвах и опитвах да направя контакт. Не усещах външния студ. Кой ли би го усетил в такъв момент! Започнах и да ръкомахам над тях. Всъщност – при тези си опити забелязах, че съвсем малко човечета кацаха на перваза – те сякаш направляваха снежинките и явно само най-неумелите ездачи се приземяваха (или припервазяваха?) там. По едно време реших да осъществя физически контакт. Изчаках кацането на един миниатюрен дебеличък чичко и поставих показалеца си пред него, с цел да го спъна. Всъщност – нямаше да го спъна – той беше толкова малък, че трябваше да се изкачи по него, за да го преодолее. „Сега ще ме видиш! Щеш не щеш!”

     Той наистина се спря. Обърна глава към мене, фиксира ме с поглед, усмихна ми се леко, после обаче се намръщи и каза:

– Не е прилично да се опитвате да спъвате възрастен човек! Не Ви подхожда нито на възрастта, нито на възпитанието!

– Извинете ме – сконфузих се аз, сякаш бях опитала наистина да спъна непознат човек на улицата. – Просто... Просто за първи път виждам хора като Вас и ... и... и... много искам да разбера какви сте!

– Ха ха ха – човечето се затресе от неудържим смях. – Ами че Вие със сигурност не знаете и хората като Вас какви са – така ли ги спирате по улиците!? – каза, когато успя да спре да се смее.

– Неее, не, разбира се. Ох... Ннне- не-не-не знам как да Ви обясня... – изпелтечих.

– Добре, добре! Да, всъщност – знам защо ме спряхте и какво искате да знаете.

– А  вие виждахте ли ме, преди да Ви препреча пътя? – прекъснах го.

– Ами да! Всички ние Ви виждаме в този момент – но смятаме за целесъобразно да не Ви обръщаме внимание и да се правим, че не виждаме. Наш пропуск – какво да се прави! Не трябваше да ни засичате вие тази нощ – но вече е късно!

– Еееййй, Дивчо! – чух да вика от долу едно човече – явно викаше моя събеседник. – Кое време стана?! Идвай, стига се забаламосва!

– Дивчо? Вие Дивчо ли се казвате? – може би трябваше да печеля време? Исках на всяка цена да задържа този „дивчо” и да разбера колкото е възможно повече за него и народа му. – Знаете ли, че „див” значи божествен?

– Знам! – отново се засмя Дивчо. – Знам и какво искате – да разберете какви сме. Айде, от мен да мине – ще Ви кажа! Ние сме Небесният народ. Пътуваме с водата – със сняг, с дъжд, с мъгла, по облаци, реки и океанови пръски – всякак. Зная, че не сте чували и чели за нас. Поне не във вида, в който сме наистина. Хората иначе знаят за съществуването ни – но най-често ни представят като красиви Небесни ангели, с всичките им величествени атрибути. Голям смях, нали?!

– А защо идвате на Земята и закъде сте се забързали? – успях да питам аз. Дори не ми минаваше през ума, че се намирам в, меко казано, странна ситуация.

– Идваме по молба на определени хора. Изпълняваме някои техни желания. Неслучайно много хорски учения натякват, че е добре да се научите да се концентрирате, да не разпилявате енергията на Ума си – която е огромна и силна – едно от най-силните неща изобщо. Но е и безразборна и хаотична. Успеете ли да я канализирате и концентрирате – можете да правите чудеса. А ние ги изпълняваме! Това е!

– И изпълнявате желания само на хора, които могат да се концентрират?

– Да! Само и единствено! Някои го правят спонтанно, други се учат...Но става трудно и единици успяват...

     „Сега! Сега е моментът! – помислих изведнъж. Слушайки Дивчо се бях сетила за едни мои съседи – много близки. И изключително добри хора. Имаха болно детенце. Страдаше от рядко заболяване – някакъв вид нелечима мускулна дистрофия или нещо подобно. Беше седемгодишно момченце. И вече съвсем не можеше да ходи – повече от година. Лекарите не му даваха много живот...„Ще поискам да го излекуват!”

– Не си го и помисляйте! Няма да стане! – Дивчо, то се знае, четеше мислите ми.

– Защо?! Аз контактувам с Вас! Аз контактувам с Вас! Следователно съм концентрирана и съм Ви викнала по някакъв начин! – направо не можех да се позная. За първи път се усещах така концентрирана и знаеща какво точно искам! Чувствах огромна воля и решителност.

– Това е случайно! Вие нямате никаква заслуга за това! Просто наш пропуск!

     Моментът беше много концентриран! Сетих са за приказката за Духа в бутилката. Но всичко стана изключително бързо – ако бях мислила дълго, Дивчо неминуемо щеше да прочете мислите ми и да избяга. Посегнах и го хванах в шепата си! Усещах как удря с юмруци по вътрешната страна на моя свит юмрук.

– Няма да те пусна! – най-неусетно минах на „ти”. – Само срещу изпълнение на желанието ми!

     Явно се беше разкрещял телепатично за помощ, защото пред мен на прозореца надойдоха множество побратими и посестрими на хванатия. Всички те, гледайки ме мълчаливо в очите, май провеждаха някакъв разговор със „затворника”. След известно време чух Дивчо да казва:

– Решихме! Ще изпълним желанието ти! А сега ме пусни!

     Понечих да разтворя длан, но сметкаджийският ми мозък моментално проработи: „Ами ако само така казва?! И избяга без да е изпълнил желанието ми?!”...

– Ще те пусна, когато видя резултата! – до леглото, на нощното шкафче винаги имам пластмасова бутилка с вода за през нощта. Без да отпускам юмрука си, взех бутилката, изсипах водата през прозореца (той пътува по вода – може би нищо няма да му стане? – помислих, но за всеки случай хубаво я изцедих – до последна капка). После внимателно успях на хвана малкия чичко с пръсти и да го пусна в шишето. Завинтих капачката.

– Ха така! Като видя резултат – ще те пусна!

– Не ми е приятно, че ми говорите на „ти” ! – странно, чувах го много ясно и през бутилката. – Но добре, ще изчакам до утре! Вие сте първата, която успява да вкара един от нас в пластмасова бутилка. Досега се е случвало само в стъклени – чели сте приказки по тези случаи! Чудя се – дали Хората ще разберат и за тази приказка? – Дивчо започна да се смее – явно му беше минал яда.

     После съм заспала. На сутринта бях събудена от някакви неистови писъци. Носеха се от съседния двор. Преди да успея да стана, в стаята сърдито нахлу тийнейджърката ми дъщеря:

– Мамооо, пак не успях да се наспя! Комшиите нещо са полудели!

     Погледнах от прозореца: в съседния двор едно дете тичаше, падаше и се въргаляше буйно в снега, а двама възрастни го замеряха със снежни топки и пищяха, крещяха, пищяха, викаха – като че ли от радост... Отидох до нощното шкафче – дъщеря ми въпросително ме гледаше – чакаше да й обясня защо са тези крясъци. Аз взех бутилката и изсипах съдържанието й през прозореца.

     На въпросителни поглед на дъщеря ми, отвърнах само:

– Беше влязла някаква мухичка...

разказано . Винаги съм си мислила , че всичко около нас е живо ...
и дъжда , и снега , и облаците ... Ти просто си ги срещнала наистина .
Поздрави за чудесния пост !

усетила си прекрасно случката!

И аз често си мисля, че всичко е живо - това, че "научно"сме определили кое е "живот" и кое - не, не означава, че е "последната Истина"! :)

В началото си помислих, че си хванала Карлсон, ама той прави само бели. Може пък сега да кацне на покрива на комшииските дечица. Да си наваксат щуреенето:)))

Откъде може да се намери такова 'качество'. Пиши ми дилъра на лични все пак...

и може би не винаги щурее, а понякога, за разнообразие - току спретне някое чудо! ...:):):) Снежинкови поздрави! :)))

ВСЕ ПАК! :)))))
Поздрави на безснежинковия остров на Афродита! :)

Добре, че не са били китайци направили десант върху снежинки!... :))))

Яко! :))))))

в дивна приказка! Поздравления, Магийке! :)
В началото реших, че чудните създания ще наградят героинята ти за куража да надниква през Портата на световете. Световете ... всъщност, в нея са. И най - прекрасният от тях - светът на добротата. Хубава неделя!
:)) Отивам да видя дали някоя дъждовна капка не се е " припервазила".

Дали наистина можеш да повярваш, че точно това искам да те питам. Хлъзгава като змиорка си обаче и доста умна. Поздрави Соня, целувка и на мома Калина!

Понеже капките падат по-бързо... Но хванеш ли някой дивчо-дъждовко - много бързо ще изпълни желанието ти! :))) Пожелавам ти го! Благодаря ти за хубавите думи!
Светла неделя!

Знам аз, че пробваш! :))) Аз обаче още не съм пробвала да видя, ако използвам някоя трева, как ще ми се отрази! :))) Засега съм само на проучване - от много години насам...:) Поздрави и за Твоя Лар и Семейството!

Супер хуманно възползване от уменията на небесния народ!

Колкото е невероятно, толкова е и убедително.Всичко е възможно.

Зависи кой ви го разказва.

Чудесен фантастичен разказ! Ситуацията ми напомня за невероятните приключения на Гъливър /в страните на лилипутите и на великаните/...
Снежинкова вечер, Меджик! :))

Много четях такива книжки и още си спомням, че
нещо подобно на твоя разказ, ме владееше дълго време-
Билбо Бегинс....ако си я чела?
Чудесен е!
Привет!:)

Хубаво е ! Много е хубаво, че и отгоре!
Поздрави за Дивчо и теб - бях на прозореца и се радвам , че ме разходи по перваза...!

И аз се чудех какво ли ще си поиска жената, без майтап, въртяха ми се много високопарни и висши искания - от сорта да разбере структурата на Мирозданието - а тя! ... :)))

Понякога ми се струва, че повечето неща са невъзможни - най-вече самият Живот... А и познатата ни Вселена - как става така, че планети и звезди не се сблъскват постоянно, а си вървят по пътя. Но - явно всичко е едно огромно Чудо - затова! :)
Поздрави!

Много го обичах Гъливър като малка - татко ни го прожектираше на детско филмче. Но като пораснах разбрах, че това е сатира - остроумно, гениално и отлично осмиване на тогавашното общество...:) Разбира се, не мога да го приема така - при мен е запечатано детското възприятие. В тази връзка - благодаря ти и за това споменаване на безсмъртния герой на Суифт!
Снежинкова вечер при Крушата, Марине! :)

Чела съм "Билбо Бегинс. Дотам и обратно" - прочетох го след като изчетох и се влюбих във "Властелина на Пръстените" - през 1991 година. Оттогава не съм го чела - и съответно малко съм го позабравила. Впоследствие разбрах, че оригиналното му заглавие е "Хобитът". Наистина това са невероятни книги! Толкин е велик! Създател на Светове!
Поздрави и фантастична седмица ! :)

и че не се страхуваш от височини! :)))))) "Дивчовците" обичат смелите!
Поздрави и успешна седмица! :)

Харесвам твоите вариации интерпретации на Онази енергия,която сбъдва желания....
:))

- При теб няма опасност да изпаднеш в състояние(то) ... "Сънят" на разума ражда чудовища !!? :((( - определено си магесница !!

- Успяла си да "провидиш" ... Какво се крие зад "двете рамена" на Triskelion(а) - http://en.wikipedia.org/wiki/Triskelion - Казано по друг начин, извърши "магичен преход" и надникна зад булото на "Великата Майка" ... да я наречем св.Бригита ... AuRodita ?!! :))

- Тези изображения на "бифуркации-фрактали" http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e8/Selection_of_carvings_from_the_Castro_de_Santa_Tegra.jpg ... са от така известната "the Castro Culture". Водят ги, че са "келти" ?! :(( - Но по-интересното при тях е че, когато са изпращали своите мъртъвци в "последният им път", са изпълнявали химн в чест на "Великата майка" ... същият е наподобявал звукът от жужене на "пчелен рояк-кошер" ??!! :)) ... Кастро културата е датирана от 9-и до 1-и век от н.е.(след което е "цивилизована" от римските завоеватели :(( ! )

- С риск да ти досадя, ще припомня отново, за една богиня от Крит ... "Ау-Родита", на която са казвали още "Мелита", още и "Милит(ц)а" ... превеждащо, се като "Пчелната богиня" !??

- Явно прозренията ни за същностното, за природата на Богинята майка, можем да го постигнем по пътя на "евристичното-магично познание" а също и по пътя на "абстрактно логическата" перцепция ?! Което пък говори ... за двойнственият характер на нашето "ПО"знание ?? :))

от Гет ктист - брат в Задругата на Силата

Много от Онази енергия ти желая, щом е така! :))))

Винаги поднасяш много интересна и ценна информация - и "който има очи да види, ще види" ! :)

Не знаех за този "Трискелион" - заприлича ми на - то се знае! - емблемата на Мерцедес...:) Него не го споменават в статията гледам - но си е точно това - стилизирано! Много ти благодаря, че ме насочи към него! Ще го използвам в една моя история, която пиша! Чудех се от какъв знак да се ръководи един човек - това ще е знакът!

Вторият линк не се отваря при мен - пусни го, ако ти е възможно, още веднъж. За Културата Кастро?

За Богинята-Пчела. Май се досещам защо я споменаваш! "Дивчовците" са ти наподобили Пчели! Нали? :) Има нещо такова, май!

- Тук е основвната статие на "Кастро култура" http://en.wikipedia.org/wiki/Castro_Culture ... Тук са специфичните за тях "трискеллиони ... по-общото е фрактално(вихрови) изображения)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e8/Selection_of_carvings_from_the_Castro_de_Santa_Tegra.jpg - както виждаш не са само "трискели" а и с "четири" и повече рамена ... това са вибрациите-флуктуации-фрактали, които можем да наблюдаваме в първичната (непроявено/проявяваща се) тъкан на Богинята Майка !
- Това тук е едно произведение (обица) "Пчела(и)" със сакрален характер - http://www.google.bg/imgres?q=ancient+crete+bee+earrings&um=1&hl=bg&sa=N&biw=907&bih=435&tbm=isch&tbnid=AzY1Rm3Oe_whQM:&imgrefurl=http://www.dilos.com/location/11159&docid=9IpG_74sZIdp3M&imgurl=http://www.dilos.com/dilosimages/image/crete/MaliaBees.jpg&w=720&h=540&ei=tgsLT6LiCoHtsgbv69iBDw&zoom=1&iact=hc&vpx=169&vpy=126&dur=6905&hovh=194&hovw=259&tx=156&ty=125&sig=117254433279230527277&page=1&tbnh=111&tbnw=135&start=0&ndsp=12&ved=1t:429,r:1,s:0
... от предисторически Крит гр.Малиа - за повече инфо ! Музеят на Ираклион - http://www.dilos.com/location/11159

от Гет ктист - брат в Задругата на ... ? :)

П.П. Междувпрочем "Пчелата богиня" не е локално явление(образ) в резултат на изпаднал в транси и мистично-визионерско състояние , местен(локален) адепт ... примерно Крит.
Тези визуализации относно Първичната на Майката структура ги има и при маите, и при нас и на др. места - Замисли се над това ?
(специално за "пчелата Богиня" на първо време можеш да погледнеш тук) - http://www.thebeegoddess.com/ ... ще си направя малка уговорка, че след като се създава "гръцката цивилизация" тук на южните балкани, "пчелата" бива "унищожена"(алегорично казано) ! :(((
- Второ - дивчовците са персонифицираните(антпропоморфни) визуализации на стихиите:вода, земя, въздух ... за които се вярва, че са надарени със собствен разум ??! :))) - Но те са доста по-груби, от низш план еманации на първичната материя на Матар ... това е адаптация(своеобразна) спрямо човешките възприятийни способности !!

Разбира се, всеки може да си ги тълкува както си иска, но аз, като автор в случая, ги възприемам като истински Народ - от една страна. От друга - като проявление на Великия Ум (аум?), да не се бърка с нармалното рацио-ум на човека (то също е велико, но е друго). Този Велик Ум е притежание на всички хора и на всеки един човек поотделно. Това е "Нещото", което строи Вселените всъщност. Не знам дали го обяснявам добре. Т.е. - повтарям, тези Малки хора са нещо доста по-силно от т.нар. елементали...:)

П.П. Сещам се, че в Гърция също има градове, които завършват на Кастро...:)

"Хората иначе знаят за съществуването ни – но най-често ни представят като красиви Небесни ангели, с всичките им величествени атрибути. Голям смях, нали?!"

Голям смях наистина, сега като чуя за ангели, ще си представям мънички и дебелички чичковци и лелки :) . По този повод исках да ти пусна едно видео, но излизат неактивни линкове :)

Не мой тъй с ангелите! Аз ако видиш какво пиша за тях понастоящееем! :))))
Къде е видеЛото?
:)))

Всъщност самото видео няма пряка връзка с ангелчетата, но показва, че всичко е въпрос на гледна точка :))) С други думи - тази песен с това видео просто :))) Ето го :

http://www.youtube.com/watch?v=L0hokaIc3KQ

:)))))