Като се връщам назад в годините, а те вече са доста, често си спомням за „моите” Ромео и Жулиета. Е, историята им не беше като класическата, и краят й беше начало, но, в общи линии, аз така си ги нарекох тогава и така си и останаха...

     Историята започна с преселването на семейството на Жулиета в нашето село. Селото ни е съвсем близо до столицата и напоследък доста нови хора се заселват в него. Аз също не съм местен, но когато те дойдоха, живеех тук от почти тридесет години... Така се случи, че семейството на Жулиета взеха един  голям празен парцел, разположен точно до моята къщичка и вдигнаха на него среден по размер палат с високи дувари и всичко останало... Да, богато семейство имаше Жулиета, и сега е такова... Имаха и коне. Разбира се, не ги отглеждаха в къщата – гледаха им ги в една конна база... Малко след като се настаниха, аз ги посетих – в качеството си на съсед и за да се запознаем...Знам че в наше време това не е прието и отдавна не се практикува, но, честно казано, злоупотребявам с ролята си на добродушен, леко дементен и наивен старец, който скучае и единственото му забавление е да си поговори със съседите... Бях приятно изненадан – независимо от богатството, живата охрана (в лицето на бай Георги и бай Пешо, с които впоследствие станах приятел) и така нататък – те се оказаха много сърдечни и лъчезарни хора. Имаха син и дъщеря. Синът беше тринайсетгодишен, а дъщерята, моята Жулиета, двадесет и една годишна студентка. Рядко красиво момиче! Искрящи черни очи, буйни кестеняви коси, стройна и силна – енергията, която бликаше от нея, можеше да стигне за захранване на някоя ВЕЦ...Науката обаче още не е стигнала дотам, че да може пряко да впрегне човешката енергия... И слава Богу!

     Но, да не се отклоняваме! Всичко започна на една кушия на Тодоровден. Падаше се средата на март и денят беше много слънчев, топъл и светъл. По традиция почти цялото село излиза за празника на една голяма, открита поляна в края на селото. Тези, които имат коне и са ездачи идват с конете си и участват в кушията – състезанието с коне. Които нямат – а това са мнозинството – просто гледат, хапват, пийват и се забавляват. На този празник по традиция идват и доста външни хора – той е известен като атракция едва ли не в цялата област...

     Аз таман се бях влял в множеството и вече огледал хващащите око баби (както почти винаги, със съжаление констатирах, че  всички са с кавалери), когато забелязах, че към поляната приближават два прекрасни коня. От километри си личеше, че са много породисти и благородни, и контрастираха в донякъде неприятна степен с другите коне.. Започнах да се чудя чии ли са, когато видях кой ги води. Единия –  дорест жребец с огнен поглед – го водеше Жулиета, другия – брат й... Моментът беше интересен и напрегнат – всички бяха вперили поглед в тях. В което, разбира се, нямаше нищо чудно. От една страна – хората бяха крайно учудени, че „богаташите” са решили да почетат празника им, от друга - това си беше направо пряк нишан, че тези хора от друга класа искат да се приобщят към „селското общество”...

     Но този момент на напрежение бе нищо в сравнение с това, което последва... А то беше следното – Ромео и Жулиета си срещнаха погледите! Всъщност, това звучи съвсем обикновено... Може би в световен мащаб всекидневно милиарди хора си срещат погледите. Но мен в този момент не ме вълнуваше световният фон... Защото, когато Ромео и Жулиета впиха поглед един в друг (тя водеше коня, както казах, а той беше яхнал своя), там някъде при кръстосването на погледните „вектори” аз видях, че се пръкна едно човече...

     Да? Забравих ли да спомена, че понякога мога да виждам „разни работи”? От възрастта ще да е...забравянето...

  ...Знаех, че никой, освен мене, не вижда човечето...

     Като млад мислех, че и другите хора ги виждат, но постепенно разбрах, че не е така... Виждал съм какви ли не човечета. Не мога да обясня със сигурност какво представляват, откъде идват и „за какво се борят”, дори не знам дали самите човечета всеки път знаят, че ги виждам. Но от дългогодишния си опит схванах, че тези човечета се „раждат” с цел да подпомагат или наблюдават това, което ги е породило. Държанието им не е логично и човек трудно би могъл да ги разбере. Защото, както изглеждат добри и благоразположени в един момент, в следващия могат да се превърнат в зловредни дяволи, но да не избързваме... Все пак ще допълня, че с годините се научих да не се мяркам пред очите на такива човечета, а да се примиря с ролята на скромен наблюдател. Научих го по неприятен начин. Бях студент, когато между двама мои приятели възникна тежка свада. Те започнаха да се мразят много силно помежду си до степен желание за убийство на противника.  Когато се разрових в техните отношения, видях, че от омразата им се е родило такова едно човече...

     Започнах да го следя и разбрах, че то подкокоросва и единия, и другия да правят лошо на противника. Казах си: „Ще му дам да се разбере на този вагабонтин!” и взех, че затворих човечето в една стая. Как го направих ли? Това няма да споделя – открих начин, все пак имам силна интуиция и най-вероятно – родова памет... Грешката ми беше, че позволих на човечето да ме подлъже и го пуснах. То ми бе обещало, че ще накара приятелите ми да се сдобрят... Два часа след като пуснах това същество, една каса на огромна врата се стовари на главата ми... Преди да изпадна в кома, видях човечето и чух смеха му, през който то ми казваше: „Повече не си и помисляй да се занимаваш с нас! Гледай си своята работа! Сега само те предупреждавам – втори път предупреждение няма да има!”...

...

     Но да се върнем към историята... Ромео срещна Жулиета и между тях пламна невероятно силна любов. И без човечето щях да знам, че просто са един за друг. И двамата бяха силни, енергични красавци и някак си приличаха – сякаш бяха от една порода. Какво удоволствие изпитах, гледайки ги как се носят един до друг, всеки възседнал своя кон, уж състезавайки се... А те са се носели към Съдбата си? Защо споменавам човечето ли? Искам да подчертая, че то се роди от скорострелно възникналата любов между тези двама души... Какви бяха функциите му – не знаех и не се стремях да разбера. Защото, както често се случва при такива отношения между социално неравностойни младежи – възникнаха много пречки пред любовта им – и то сериозни.

     Случаят беше класически. Бащата на Жулиета й беше подготвил жених – един много богат, възрастничък, но изключително влиятелен господин... Родителите на Ромео пък, макар и хора от средната класа, бяха много горди и не искаха и да чуят синът им да се обвърже с много по-богата от него жена... В много такива случаи парите побеждават. И е нормално. Парите, казват, са материалазирана енергия, която от своя страна, поражда нова енергия –която пък кара „колелото да се върти”... Много рядко някое нещо на Земята, различно от пари, може да победи парите... Но аз бях свидетел именно на такъв рядък феномен.

     Нещата се проточиха няколко години. Аз се превърнах в нещо като мъдър доверен приятел на младите и съветник на старите. През цялото това време нито веднъж не се издадох пред  човечето, че знам за съществуването му... А то неотклонно следваше Ромео и Жулиета и, както успявах да забележа, всячески се стараеше да ги събере в семейство...

     В един момент обаче напрежението много ескалира (не знам дали човечето не предизвика тези екстремни ситуации?) и Жулиета и Ромео се оказаха дефинитивно изгонени от своите семейства, лишени от всякакви средства и наследства... Те напуснаха селото и не ги видях много дълго време... Даже мислех, че никога повече няма да ги видя...

     Преди да се стигне до тези крайни събития, аз положих огромни, извънчовешки усилия да потуша нещата и да примиря страните и семействата.  Нищо не помогна! И двете семейства се отказаха от децата си! Не можех да повярвам, че това се случва в наши дни, но се случваше! Просто се случваше...

     След Изгонването, понякога, рядко, гостувах на моите съседи... Един единствен път при една такава съседска визита се опитах да спомена Жулиета – и замалко да ме изгонят и да си развалим завинаги добросъседските отношения... Тогава разбрах, че за тях Жулиета не съществува... Да, силно нещо са парите... По-силни от кръвта...понякога...

...

     Изминаха единадесет години...

     Беше съботен къснопролетен ден, аз седях на пейка в един столичен парк и се наслаждавах на сезона и хората... По едно време сред разхождащите се  видях „моите” Ромео и Жулиета... Не можех да повярвам на очите си! Бяха станали много по-красиви отпреди, излъчваха пак невероятната си енергия и с тях имаше две дечица – също много хубави! Изчаках да се приближат... зад тях – неизменно – се движеше човечето – то въобще не се беше променило за тези години...

     „Ето – казах си. – Друго си е, когато има любов! И без стотинка да си – все ще изплуваш на повърхността! А като ги гледам колко добре и щастливи изглеждат – не само са изплували, ами се носят успешно нагоре и напред...Дали и човечето не е помогнало?...”... След това ги повиках...

     Колко ми се зарадваха! Като отмина първоначалната буйна, радостна реакция от неочакваната среща (гледах тайно през цялото време човечето – беше сдобило кисела физиономия – явно не се радваше на „гостенина от миналото”), младото семейство започна да ме разпитва как съм и що съм. По едно време Жулиета се осмели да попита за техните... (човечето се зачерви от яд и ме гледаше с такава злоба – май не знаеше, че го виждам?)...

     Реших, че сега е моментът да оправя нещата. Какво пък! Никой нищо не губеше! Сега или никога! – както се казва. Излъгах я, че баща й, човек със сила и влияние, тайно се интересува от всичко, което се случва с дъщеря му и следи семейството й отблизо. (човечето се тресеше от яд, че така лъжа и подлъгвам подопечните му)...  „Даже – казах – когато се видяхме за последен път с вашите, баща ти ми сподели, че единственото, което би искал на света е, да се върнеш при тях. Той е видял, че двамата с Ромео сте се справили блестящо и много го е срам от постъпката му. Разкайва се и страда по цял ден... Остарял е...Но не смее да предприеме първата стъпка...А и няма право – по мое мнение...”

     „Така ли!?” – Жулиета не можеше да повярва на ушите си. Прегърна ме, разплака се, пак ме прегърна, после каза – „Още сега отиваме при нашите!”... (човечето направо щеше да експлодира от емоции, неприятни)...

     Семейството се сбогува с мене и се отдалечи. Когато вече бяха на около десетина метра от мен, човечето ненадейно се обърна назад и впи очи в моите! Изтръпнах! Значи знаеше, че го виждам! Може би това е краят ми – не трябваше да се намесвам...

     Човечето ме гледаше много пронизващо, гневно и изпод вежди... Моите ужасени мисли се стрелкаха хаотично в главата ми... Не трябваше да се намесвам по този начин! Усещах - КРАЯТ ИДВА!... Е, поне се опитах да направя добро и да събера разбитите семейства, да върна родителите на тези деца, и децата – на родителите... КРАЯТ МИ ИДВА!...

     Тогава ненадейно човечето ми смигна съучастнически, усмихна се ... и продължи след Семейството...

 

Много красив и хубав разказ!
Поздравления от мен, хареса ми.

С човече , или без ... но то с случая има много важна роля .
Чудесен разказ , Магична ...
Благодаря ти !

Поздрави!

Наистина докато има хора, ще има Ромео и Жулиета... Дали е любов това, дали е "повеля на гените", дали е нещо друго - няма значение - важното е, че го има...:)))

винаги има добро.

Валя

Да се опиташ да направиш добрина ... ами, чудесно е. Като чудото на любовта - дето е над всичко.
Поздрав, Маждик, хареса ми разказът ти. Много!
И човечето ми допадна - усмихнато такова, с тайната в очите! :))

човечето ще да е причина за всичко ;)

Поздрав!

Така и не е разбрало отгде се е пръкнал тоз Ромео.
Свободната интерпретация е само желание да се възнагради доброто.
Остава открит въпросът, дали намесата в живота на другите не носи последствия за вмешателя?
Което в повечето случаи води до поражения.
Няма значение дали физически или духовни.
Тъжно ми е за Наблюдателя ...

едва като понатрупаме годинки да разпознаваме човечетата.
Виждаме ги през целия си живот, но класификацията :) им идва късно. Няма да ги разделям на "добри" и "лоши", а на поправими и безнадежни (по инженерному - ремонто-пригодни и за изхвърляне:))
Или, просто с годините, се научаваме да си подбираме противника? :)

Много е хубав този разказ, припомни ми 3-4 човечета, които се нуждаят от близки срещи от третия вид :)
Поздрави!
(не е "по женски" този разказ :) ... и не само заради авторовия "мъжки род" - сетих се за тутси-постинга ти :)))

Много хубав разказ!
Поздравления!
А човечетата са на втори план !
Важното да обичаш и да се осмелиш със първата крачка - за поздрав или за отпор!?

Всичко е добро, когато свършва добре... :)

И аз се надявам, че някои неща са над всичко, но не съм винаги сигурна...:) А човечето е коварно - казано по човешки - аз го виждам страховито, ти усмихнато... Многолико е явно.:)
Поздрави!

То не само е причина, ами е и виновно за всичко! Само че никога няма да си признае...;)))
Поздрави, Албена! :)

Като се загледах - наистина яко съм претупала Ромео! Пропуск! Мислех аз да го поопиша обстойно, докато стои на коня си, в очакване на кушията, ама...

Много правилно си схванала идеята... Само че накрая "човечето"реши, че поражения няма да има, смилИ се, доби човешки черти. Та Наблюдателят излезе сух от водата.. поне привидно...:)

Но много се радвам, като казваш, че звучи по мъжки - чудех се дали ще успея да го постигна...:)

И ти си усетил невероятно добре "човечетата"! Смея да кажа - по добре и от мене даже! Някак описваш много разбираемо тяхната абстрактно-техническа част... Докато аз, описвайки ги, имах пред себе си единствено "биологично"-мистичния им аспект... :) Тук вече, може би, полът си казва думата... (да се успокоя, че все пак съм жена!!!:))))
Поздрави и дано са успешни "близките срещи от третия вид"! :)))

Пожелавам ти наистина за теб "човечетата" да бъдат винаги на втори план! :)
А първата крачка действително е най-важна... и определяща.
Поздрави!

дали изобщо свършва? :)))
Поздрави!

Чул те Господ! :)

родени от емоцията ни.
Абе какво ти разпрявям ти знаеш най-добре тези неща :))

- Много е сладък - но края му е малко хорър ... защото завършва с репликата ... възглас - А бе, ти къде беше, кога се женех ?? - ма...а, ти .... !!! :((( ... :))

- Та в тази връзка, да попитам ! - навремето, а и доколкото виждам в момента, някои вярват в "гении" ... тоест субективирани създания от "не-този" свят !? - В тази връзка, тези създания дали са им присъщи личностни качества, като на нас обикновените хора ?

Само хубави емоции, респ. човечета ти желая! :)

Някои вярват, други ги виждат - всеки, както може...:)
И аз това се чудя - дали са им присъщи личностни, човешки качества... По принцип, за да се разбереш с някой, трябва все пак да имате нещо общо... Съвсем различни същности никога не могат да се разберат взаимно, според мен (може и да бъркам де)...
От сигурни източници (;) ) знам, че например, ако се случи да те "гони" навън някакъв неприятен гений, може да се отървеш от него като си влезеш бързо вкъщи и насипеш горящи въглени пред входната врата в полукръг, отворен към вратата - той не можел да ги премине... защо не може - не ми е ясно... Ако няма наличност на въглени - предполагам може да се сложи фитил от конци, пак в полукръг, който да се запали? Но това, че бягат от огън, не значи, че имат личностни качества... Ти какво мислиш по въпроса?

- Хм, сетих се !!!? ... потърси в Дж.Фрейзър "Фолклорът в старият завет" ?! - там има описано едно към едно ... мисля бе Авраам, как се бори с една такава материализирана хтонична(земна) сила ! Накратко сюжета ... Авраам и фамилия, отново както винаги се преселват. Налага им се да минат през някакъв брод на река ... но нещо постоянно им пречи ?? ... па после се появява във физическият си облик тази сила и се сборва с Авраам !
- Старецът е бил свят, та е успял да я пребори и-и-и така продължил по натам ... походът си из Стар завет ! ... за такива сили, които "дебнат" до мостове и усойни проходи има доста устни митове и легенди ... местно народно твърчество !!?
- За това, че бягат от огън - нормално ! - това е противно на природата им "земя-вода" ... отвори в раздел "Земни магии" ... учебника си по ... "... ?!! :))

от Гет ктист - брат в Задругата

П.П. Относно - Дали можем да се "разберем с тях" ... малко трудно ще стане - те са от други планове-светове, на които пак е присъщ разумност, но в значителна степен различна от нашата !! ... тъй като са хтонични(повечето) същите се хранят с наши "ниски" енергии ... емоции и чувства - това ги привлича при нас !
- Мисля има и други, които не се хранят с такъв боклук, но духовните ни сетива трудно се нагаждат към по-високите сфери-светове, поради това остават незабелязани, тези последните !?? ... така мисля ? ... някой да може да се похвали, че е виждал прост ангел ... за архиангел - едва ли ? :))

Имам я тази книга на Фрейзър, даже съм я чела отдавна, но си пренасях библиотеката и май още не съм си я взела - трябва да проверя... Иначе си спомням случая от Библията... Виж, не се сетих за противоположността на земя-вода с огън-въздух...:) Май верно ще трябва да грабвам учебниците! ;)

Напомняш ми обаче нещо интересно, по което се чудя дали да не напиша някоя историйка... За мостовете и бродовете. Имам познати, които наистина са се сблъсквали със "самодиви" точно по мостове... Интересното е, че историите са еднакви... Човекът се прибира по нощите и минава през мостче... Отдалече вижда, че край реката са събрани хора, запалили огън. Казва си: я да им искам огънче за цигарата. Стига до моста, навежда се, нищо не подозира и моли за огънче... Една жена му подава - и, а! а! да вземе, усеща, че друга една по някакъв начин го притиска надолу и му излива вода на врата... Междувременно той вижда, че огънят не е огън...Усетил се, че това не са баш хора - и бееегом марш...:)

За ангелите... Може би ги виждаме, но не знаем, че са ангели... Нали приемат вид на обикновени хора...

... не дотолкова светият бог ЕрмИ, който носи нарицателното "Благовец", тоест по-старото Благо-вестяващ !!?
Този празник се нарича Благовец или Зъмски, Змийски празник !!
- Вярва се, че на този ден змиите и гущерите излизат от леговищата си. На този ден рано, преди изгрев слънце, стопанките премитат дворовете, събират боклука. След това обикалят три пъти като дрънкат с маша или ръжен и казват: „Бягайте змии и гущери, че ще дойде Благо и ще ви гони”. Това се прави, за да не влизат змии в двора и да не ги хапят змии хората от къщата. След това се запалва огън от боклука и от стари парцали. Децата и момците прескачат огъня като гледат ДА СИ ОПЪРЛЯТ КРАКАТА, че да не ги хапят змии през лятото. Научното обяснение на това е очистителната мощ на огъня, който може да очисти света от змиите, които тук се персонифицират със змиите, гущерите и бълхите.
- Подобен обичай има и на 1 март, когато също се прескача огън от боклук.
- Друго поверие за този ден е, че идва кукувицата или лястовицата. Ако на този ден чуеш кукувица, трябва да си преброиш парите или да вземеш парче хляб, за да е сита годината” !! :))
- В района на Стара планина се вярва, че ако на този ден убиеш змия, посадиш босилек в главата на змията и този босилек порасне, това ще е магически босилек. Ако момък поднесе такъв босилек на мома, тя ще се влюби завинаги в него, т.е. прави се магия за любоФ.
Това не е само в централна и сев. Б-я, такъв имаме и в южна - до 80-те години на миналия век е имало гонене на змии и гущери в село Гърмен и Балдево, в Западните Родопи. „Този обичай се изпълнявал много стриктно - обичаят за гоненето на змии. С дрънкането на ръжена и машата се смята, че се гонят злите духове по същия начин, по който се смята, че НАКИТИТЕ, които дрънкат на главите НА НЕВЕСТИТЕ, ще изгонят злите сили, които витаят. Звукът от ПЕРПЕРИТЕ гони на далече злото - то се страхува от шума ИЛИ МЕТАЛА ?
- Този празник се свързва в християнската традиция с Благовещението, кога ангел божий, казва на Девата ЗА ... ?

п.п. Съмнявам се някой да е виждал ангел в земна проекция ? - по-скоро ме интересува, такъв който го е виждал в реалната му ... от по-висшия план измерение ! ... още повече !! - ако му се е случило да види ангелът си хранител ... Казват че на три места в българия можеш да сториш, тоест да видиш това ... тези места са нещо, като земни енергийни портали ?!! - доста е впечатляващо !!? :)

За кукувицата - трябва да имаш постоянно пари в джоба по времето, когато се очаква да я чуеш за първи път - иначе цяла година ще си без пари, ако те закука с празни джобове (или чанта)...:))))

Това с босилека ще го запомня! Може да ми потрябва! ;))) И ще се пазя някой да не ми даде босилек - нищо, че не съм мома...:)))

Чак ми се дощя да е Благовещение вече! :)))) Но и Коледа не е зле де...:)

Металът и звънът му гонят злите сили - неслучайно в черквите бият камбаните на шест!:)))

Все пак - не разбрах - защо свърза св. Ерм-Благовец с тези "самодиви", за които са ми разправяли моите познати?

За енергийните портали... Напомни ми на Милан Миланов - авторът на "Тайните подземия на България"... Понеже покрай размяната на реплики между теб и Рустам видях, че си свързан с МВР, та още тогава се сетих за Миланов, нали и той е/бил в системата... Да не би Миланов да е писал за порталите?

- Много искаш да знаеш ? ... я колко въпроса ми "натрака" набързо !! :))
- Бях полицай(криминален) ... май формата "бях" не е твърде коректна ... щот бивш негър и ... полицай няма ! :))
- Междувпрочем именно това , че бях полицай ми даде рядката възможност да развия у себе си позитивистичният подход при преценка на "неизвестността" !! - е имаше и други неща, да речем наследственост или памет от "преди ..." а странни срещи ... от третият вид :)) и не само от него) - Накратко казано, живота ... съдбата ми даде възможност да развия качества, които ще нарека "безупречност", тоест - движи се в живота, като "ловец"(сетивата на макс) и изживявай мига сякаш ти е "за последно" ! ... и стигаш до "порталите" и "други" неща ?!
- Относно самодивите - имаме я в героичният епос Гюрга-самовила, посестримата на Марко(бог Марс) Кралевити !!
- Накратко, ако вземем имена и значение на тези приказни герои - какви са те, фантастно-приказните ли ?? - не, те са отглас в устното народно творчество на една по-стара и стройна палеобалканска божествена доктрина-вярвания !!
- Аргентум-Арс-А/ярес(светъл-ярък) ... но същият може да стане и Ярост-Жарък ! ... тоест в негова наказваща форма !! ... отделно е покровител на посевите ... тоест има соларен характер ... срещащ се както гърците ни обеждават в лицето на Аполон-Пайаво(напълно проявил(ият) се) ... но имаме и Аполон "карнеус", честван и споменаван в Атина, тоест зимно слънце(стояние) - ако се заровиш в лингвистични проячвания, ще разбереш, че това кореспондира и с още две думи "Каращият" и "Карн-Чарн"-черно ! - тук отиваме към хтоничното ... на което отговаря Герм-Ерм ... подземният бог(този който ни говори в сънищата ... нещо във връзка с последната ти тема-пост и едни особени състояния на работа(режими) на човешкият мозък ?!! :))
- Тези знания(религия) са палеобалкански ... за да няма недоразумения ... предгръцки !! :)) - Това ще го разбереш, като минеш в съня си или наяве "през Порта(ла)" !!

Гет ктист - брат в Задругата

Между другото - личи ти безупречността... Най-малкото - никога не си изпускаш нервите, което е голяма рядкост... Но тук, малко на майтап, но и наистина, се сещам за нещо - дали е добре на ловеца винагида му личи безупречността? Понякога може би е хубаво да се направи на това, което не е - с цел заблуда на "някои сили" ? Не съм сигурна в това, просто се чудя...

Тази интерпретация на Арес не я знаех! Много е интересна, ще я запомня...

И дано успея да мина "през Портала"! Имам чувството, че засега оставам пред него... Най-много да надникна през открехнатите врати - и това е... Този портал ми напомни на "Гибелния параклис" на Робърт Антон Уилсън - не се сещам дали бях го цитирала тук, ще проверя...

- Да спирам да пиша, а ?? :))

- Можеш да засегнеш(увредиш) някой или нещо, ако то има форма - А, ако си загубил формата си ? "... Пътят не е това, което може да се назове(изрече на глас, тоест това е от "света" в който "влизаме" при т.нар. "второ внимание") !"

- Досега ти ... всъщност, всеки един от нас "наднича" зад "тези врати" постоянно, просто му липсват качество(a) и "сила" за да възстанови-осмисли и извика "спомена" !

Гет ктист - брат в Задругата

Разбирам това за формата, и за второто внимание, наскоро пак го обсъждахме и "си помня урока"...:)))

За силата - май започвам да загрявам каква е тази Задруга... Нищо не питам, просто споделям...:)