Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2011 21:17 - Ангели, скитници и още нещо... 2
Автор: magicktarot Категория: Изкуство   
Прочетен: 8250 Коментари: 16 Гласове:
32

Последна промяна: 01.05.2011 11:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Мой текст:

- Какво приказваш! - подскокна по ангелски Марко - Всъщност, дай да минем, за Ях...тата,  ъъъ, да минем на стандартния начин на комуникация, а? Още откакто те усетих минах на него, знаеш, но защо си се бариерирала? Знам, искаше да произведеш евтин ефект /който ми струва скъпа глоба!/, ето - произведе го, сега би трябвало да спрем с ефектите.

- Не! За да се справим с нещата, е уместно да използваме земна комуникация, повярвай ми. - Натърти Ивана, успешно имитирайки героинята от един мексикански сапунен сериал, който следеше от 281-вата му серия насам.

- Сигурен съм, че знаеш, че нямам ни най-малкото желание и намерение да се справям, в което и да е число, мамка му Без…милостна!

- Прекалено често Го споменаваш май, а не е необходимо! Той не ни трябва в случая, освен ако не си любител на бюрократичните вълнения.

- Не съм любител на абсолютно нищо. А най-вече не съм любител на каквото и да е, свързано с твоята дейност и с тебе самата, държа да подчертая. Въпреки твоето преиграно човешко държание, убеден съм, знаеш, че, ако ти бях любител, отдавна щяхме да сме приятели, свързани за постоянно чрез Свещеното Общуване.

- Знам, знам - превключи Ивана на поведение, изразяващо ангелска досада. - Знам, но това не ме засяга, тъй като искам да усетя какво е да имаш амбиция и да я постигнеш. Търсих нещо подходящо за целта и това увлечение на моя подопечен ми дойде напълно навреме - амбицирах се и сега остава постигането. Без твоето включване обаче няма да стане, за голямо мое съжаление!

    Нещо в Марко трепна по ангелохранителски начин. “Гледай ти - каза си той, изключвайки вътрешния си диалог от обхвата на Ивана - да се не надяваш! Такава празноглавка, а ще изпита преди мен амбициопостигането, за което аз, уважаван с мъдростта си ангел-хранител, даже не съм се и сетил! Интересно! Перверзно!”. В същия момент, в който протече Марковото трепване, някъде далече се размърда, все още похърквайки, Свещеното Общуване. Марко каза:

- Добре, не се ангажирам с нищо, но нека разбера как стоят нещата с твоя избраник все пак. Къде е проблемът?

   Свещеното Общуване се протегна. Ивана, изкикотвайки се като гореспоменатата героиня, отговори моментално:

- Проблемът е в слоевете.

- Моля? Какви слоеве? Да не би твоят Иван да е в стратосферата?

- Социалните слоеве…

   Марко се сепна, излишно е да се споменава по какъв начин. Свещеното Общуване напълно се разбуди, имаше ужасен махмурлук. Както преди с граматиката, сега Марко се задълба в споменатите слоеве. Мдаа, те бяха проблем. Както за хората, които сами си ги бяха създали, така и за ангелите-хранители - много малко представители от тяхното войнство бяха успели да направят пробив в тях, а в Ангелохранителската академия на науките /АхАН/ имаше катедра, която се казваше “Търсене на произхода на човешките социални слоеве” и носеше името на първия ангел, осъществил пробива, но без да разбере как точно. Между другото тези, които пробиха след него също не успяха да разберат начина и затова сформираха и катедрата. Продължавайки да пресява слоевете Марко попита:

- Е?

- Е-то в случая се състои в това, че моят Иван Е скитник, а твоята Мария Е богаташка.

- Не думай!

Текст на Ал:

- Точно така.

- Аха, разбирам – излъга Марко, при което от устата му изпълзя учудена пепелянка и се свря уплашено под един шезлонг. А възмутеният престол, препичащ се на слънце близо до тях, се изправи, залепи плесница на бузата на Марко и изхвърча нанякъде, най вероятно да докладва за разхайтеността сред ниските слоеве на йерархията, където Заповедите почти не се спазваха.

     Ивана въздъхна с театрално отчаяние. Нямаше никакъв шанс да проведе смислен разговор с Марко на този език. А за нейните планове беше толкова важно Марко да владее човешкия начин за обмен на смисли.... “Разбирам, че ти е трудно така. Е добре, засега достатъчно, но ще трябва да се научиш по натам! Ще ти разкрия за какво става дума чрез Свещеното общуване. Съзри!.......”

 

     Свещеното общуване разпери пеперудените си криле и флегматично се довлече до Марко и Ивана, направи няколко бавни кръга над главите им, за да демонстрира колко безразлично му е всичко, което двамата биха могли да си кажат. Най сетне се спусна между тях и ги омота с пипалцата си, а от стомахчето му с нежно жужене се отделиха десетки прозрачни люспици, които се завихриха около двата ангела и прекъснаха трите потока на Битието – този на Времето, на Пространството и на Глупавите Мисли. Накрая люспите оформиха прозрачен балон, в който се озоваха Марко и Ивана, свободни да обменят полезна информация без да са възпрепятствани от законите на Творението....

Началото:

     Иван Иванов Иванов, известен като Джони сред тези, които имаха неудоволствието да го познават, се подръгна разсеяно по корема. Неизвестно дали от въшливото якенце, което беше намерил преди няколко дни или от полуизяденото парче пица с краставички, изровено в кошчето на тролейбусната спирка, на корема му се беше появила досадна екзема, която час по час го караше да се пресяга в тази посока.

     А в момента всеки хиперкубичен сантиметър внимание му беше нужен. Джони дебнеше. Беше се скрил в щирокия не повече от три педи процеп между павилиона алкохол&цигари и будката за вестници. Ако предчувствието му не го лъжеше, Чичи щеше да се появи всеки момент. Чичи беше дърт, брадат скитник, известен с палтото си, което не сваляше дори в горещите летни дни. Легенди се носеха за това какво държи стареца отдолу, но досега никой не се беше престрашил да провери – миризмата около Чичи действаше като ухапване от скорпион на всеки, който навлезеше в периметъра й и се задържеше там за повече от няколко минути. Единствените живи същества, които издържаха това зловоние бяха глутница помиари. Те погрешно смятаха смрадливеца за песовски сатана и му бяха продали кучешките си души срещу възможността да се топлят притиснати в тялото му през зъзнещите зимни нощи.

     От няколко седмици Иван Иванов – Джони беше забелязал плашещ спад в улова от най плодородните си обекти, разположени в пограничната ивица на североизточната част от неговата територия. Джони беше извършил разследване, изкопчвайки неохотна информация от работещите наоколо магазинери – по всичко изглеждаше, че някой е работил върху обектите му. И този някой не беше глупаво куче или заблуден пенсионер, изхвърлен отскоро на улицата. В дейността на натрапника изпъкваше хладния разум на опитен скитник, който не само умееше да отсява ценното от безполезното, но и изглежда беше добре запознат с графика, който Джони беше съставил за обхождане на територията си. Това, според Джони, можеше да бъде единствено неговия съсед на север – гореспоменатия Чичи.

     Затова вече втори ден Джони дебнеше около един от най ценните обекти по североизточната граница – спирката на кръстовището, чиито две широки и шумни пътни артерии бележеха края на зоната на Джони на север и на изток. Рано или късно Чичи щеше да се появи. Съседът му на изток беше Пророка – плах старец, който обичаше да заговаря минувачите и да ги лъже, че събира дарения за църквата. Той побягваше винаги щом някой му се стореше заплашителен и по необясними причини особено много се страхуваше от Джони.

     Екземата пак го засърбя и Джони я разчеса до кръв с ножа, който беше острил цяла сутрин на един бордюр. Никакво хладно оръжие не би могло да пробие палтото на Чичи, но ножът можеше да му помогне да всее смут сред кучешката армия на смрадливеца, която твърде добре знаеше какво е предназначението на такъв предмет в човешките ръце. Сплашването беше същината на заплануваното от Джони, понеже той не смяташе в никакъв случай да навлиза в пряк сблъсък с Чичи. Въпреки младостта и жилавата сила на Джони, старецът беше прекалено непредсказуем и опасен противник.

     Най сетне около голямата кофа се забеляза раздвижване. Две кучета разузнавачи душеха предпазливо и с кратко джафкане явно подаваха тактически сигнал към основната част, че всичко е наред. Джони предвидливо беше скрил миризмата си, добре позната на всеки в бранша, като беше изпръскал върху себе си почти наполовина пълната опаковка от евтин женски дезодорант, която пазеше точно за такъв случай. Чичи вероятно щеше да се появи всеки момент и Джони стегна мускули в готовност да изскочи от скривалището си, но точно тогава наблизо спря лъскаво ауди и от него слезе да си купи цигари ТЯ.... 

 




Гласувай:
32



1. dengubara - Докарваш го на
26.04.2011 21:28
Тери Пратчет, но с повече текст!
Поздрави!
цитирай
2. magicktarot - dengubara , привет! Не съм го чела Тери Пратчет, признавам,
26.04.2011 21:31
dengubara написа:
Тери Пратчет, но с повече текст!
Поздрави!


но съавторът ми, мисля, го е чел, макар и много преди да пишем историята.:) Поздрави!
цитирай
3. ketcakuatl - АМИ
26.04.2011 21:38
Тука Ал е по добър в повествованието но, поживьом - увидем!
цитирай
4. magicktarot - Така си е!:))) В случая аз подавах идеите, той ги развиваше -
26.04.2011 21:40
ketcakuatl написа:
Тука Ал е по добър в повествованието но, поживьом - увидем!


май така беше.
цитирай
5. gwendoline - Много ми е чудно как се стиковахте, два отделни мозъка,
26.04.2011 23:34
но в същото време признавам, че да позволиш на друг да доразвива идеите ти (които са прекалено оригинални откъдето й да ги погледнеш) говори МНОГО за теб, евала!
Иначе текста ме завладя, аз или чета нещо с кеф, или изобщо не чета, какво остава да давам ненужни коментари.
цитирай
6. pisatelkata - Поздрави!
27.04.2011 01:19
Поздрави!
цитирай
7. magicktarot - Привет, Гвендолин!:) Правехме го за забавление, аз подавам текст и идея, изразена в текста, и се редуваме... :)
27.04.2011 08:52
gwendoline написа:
но в същото време признавам, че да позволиш на друг да доразвива идеите ти (които са прекалено оригинални откъдето й да ги погледнеш) говори МНОГО за теб, евала!
Иначе текста ме завладя, аз или чета нещо с кеф, или изобщо не чета, какво остава да давам ненужни коментари.


За мен беше голямо предизвикателство и удоволствие да пиша с Ал, понеже той е изключително добър в писането и мнооого по-напред от мен, макар и няколко години по-млад.
Това ми беше първият (и последен за тогава) опит да пиша такъв вид текстове. И чак сега, след шест години, от няколко месеца в блога отново имах възможност и време да попиша, което ме радва...:)))
А за стиковането на мозъци при съвместното писане - може би като си допадаш с някого и имате подобни "вибрации", можете и да се стиковате - май е нещо като танцуването. :) С едни можеш да танцуваш, с други - не, дори да сте добри танцьори всеки поотделно... Виж как ме накара да се замисля за съвместните дейности!:))) Поздрави!
цитирай
8. magicktarot - Поздрави и на теб!:)
27.04.2011 08:53
pisatelkata написа:
Поздрави!

Радвам се да те видя!:)
цитирай
9. razkazvachka - Погледнах този текст, но
28.04.2011 14:33
днес ми е тежък ден, ще го чета утре вечер на спокойствие:)))
цитирай
10. magicktarot - razkazvachka, привет!:)
28.04.2011 21:48
Радвам се, че намина!
цитирай
11. aqualia - Ехеееееее!
29.04.2011 08:42
Ми то аз много съм пропуснала, тези ваши ангели са супер! Ще си поговоря сега с моя, добре, че ме подсети...
Хубав уикенд, Меджик!
цитирай
12. magicktarot - Аквалия, привет!:) Благодаря ти!
29.04.2011 10:04
Успешни разговори с Ангела ти желая и дано и той не е отишъл някъде да отмаря за уикенда!:)))
цитирай
13. babaelenica - Ще трябва да прочета и първата част,
29.04.2011 17:30
ама като й дойдат на баба силите)))
Ето това си го искам - "Превключвам на поведение, изразяващо ангелска досада"))))
Страхотно попадение!))))
Ела при баба да си получиш поздравлението.)))
цитирай
14. magicktarot - 13. babaelenica , здрасти Бабооо!:)))
29.04.2011 22:32
Нека силите винаги те съпровождат, а досадата я скрий в най-забутания долап - за всеки случай!:))) Поздрави!
цитирай
15. vladun - Чуден текст, мисля, че има качес...
29.04.2011 23:11
Чуден текст, мисля, че има качествата да стане бестселър...Търсете издател:)))
Поздрави, Соня!
цитирай
16. magicktarot - Благодаря ти, Владимире!:)))
30.04.2011 08:44
Ако наистина стане така и вземем, че осъществим нещо такова - имам много да те черпя!:))) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2719106
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14953