Прочетен: 24692 Коментари: 55 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2011 11:21
Всички в къщата много се вълнуваха. Включително и домашните любимци – кучето Вихър и котката Сузана. Те дори най-много, защото животните имат по-силно развит усет, интуиция и изобщо са по-близо до Земята и Неизвестното. Това е така, защото може би са пощадени от Информацията и Неумолимия Ум и няма какво да им пречи с различни невротични и хаотични изстъпления. Вълнението на кучето Вихър и котката Сузана обаче бе продиктувано от нещо много неприятно. То бе свързано с раждането и с новото човече, но...
...Някъде в Неизвестното Някой бъркаше един в огромен казан нещо като лепкава материя - нематерия. Това беше висок, елегантен мъж, с красиво, леко изпито лице, безизразни, изглеждащи замислени, блестящосиви очи, дълга кестенява коса. Над и покрай казана, летейки сясаш из въздуха, се въртеше жена. Имаше вид на невероятно красива, но ужасяваща вещица от детските приказки. Беше облечена в дълга и широка многоцветна мантия, на главата й се мъдреха два рога, между които имаше кълбо, изобразяващо в едната си половина Слънцето, в другата – Луната. Косите й бяха руси, тук-там с червеникаво-огнени оттенъци, очите черни. Възрастта и на мъжа, и на жената не можеше да се определи. Наглед бяха млади, но би могло и да са ужасно, невъобразимо за човешките измерения, стари.
Материята в казана продължаваше да се върти, мъжът продължаваше да я бърка. Жената постоянно изтегляше нишки от тази материя и свързваше тези нишки с пъпа на всяко, току що явило се на бял свят новородено. Още в утробата. Така всяко бебе получаваше по една нишка, която нишка завършваше в единия си край в него, а с другия – в казана. Който се въртеше вечно. А нишката свързваше съществото през целия му живот. Когато дойдеше време то да напуска живота, нишката се прекъсваше. Преди да се прекъсне, най-често имаше предварителни белези, че това ще стане – тя постепенно изтъняваше.
Да, жената бе така наречената от хората Съдба. Бяха й дали и постоянно й даваха все нови и нови имена, но истинското й име никой не знаеше. Не можем да го кажем тук, защото засега е неизвестно. Има подозрения, че то се състои от всички известни и неизвестни звуци, изказани в строго определен ред. Едно от имената й беше Самени-Лар, което ще използваме за напред. Мъжът бе вечния спътник „в живота” на Самени-Лар, но никой от хората не го познаваше, нито бе чувал за него. И неговото пълно и истинско име е неизвестно, тук ще споменем едно от имената му – Симане-Рал. Никой от човеците не познаваше реално и Съдбата – Самени-Лар, но по неведоми пътища до хората бяха достигнали откъслечни сведения, картини и данни, и Съдбата бе влязла в речника и образите, заложени им „по рождение”.
Сложно е да се опише и обясни как така от Неизвестното Съдбата свързваше всяко новородено – не само на хората - на планетата Земя. Не може да се опише и това, как ставаше така, че Мъжът хем бъркаше постоянно казана, хем правеше паралелно и много други неща. Още по-невъзможно е да се обрисува и обясни фактът, че Съдбата свързваше с нишки от казанната материя не само човеците на Земята, а всичко живо и неживо, навсякъде. В много паралелни светове. Сякаш света на Самени-Лар и Симане-Рал бе нещо като основен вътък, от който произлизаха и зависеха всички Светове. Този „вътък”, „Свят” и както и да го наречем, бе обобщен в представите на Кучето и Котката като „Великото Неизвестно”. А Самени-Лар и Симане-Рал определяха какъв да бъде реда в Световете...
...Някой ще запита – как така две прости, обикновени куче и котка могат да проникнат, разберат и усетят това Велико Неизвестно, като то е толкова сложно и неописуемо, че и човекът с най-висок IQ и най-развита сензорика не би могъл да го разбере, обхване, обясни и опише? И правилно ще пита този някой... Защото наистина не на всяко куче или котка по Земята е даден такъв „дар”, ако това може да се нарече така. Нека засега приемем на доверие, че точно тези двама домашни любимеца притежаваха Дара. Нека приемем, че този Дар им бе даден от един, условно казано – Човек, който също обитаваше Великото Неизвестно и имаше равна сила със Жената и Мъжа – Съдби, но те бяха успели да го победят и хвърлят във Великонеизвестния затвор, откъдето го пускаха да излиза само по един път на една земно-слънчева година. За него ще говорим по-пространно нататък. Сега само ще кажем, че въпреки затвора, той можеше отвреме-навреме да се свързва с някои същества. Ще допълним само, че тези същества, с които се свързваше, въпреки препятствието на строгите стени на Затвора, най-често изпитваха някаква безусловна Любов ... А какво е това безусловна любов, как изглежда, от какво се състои – също няма да обясняваме тук...
...Родилният процес вървеше нормално. Майката дишаше правилно, както се беше обучавала, докторът и акушерката нямаше за какво да се тревожат. Освен това те знаеха, че зад най-близкия ъгъл на улицата чака линейка, оборудвана с всичката необходима съвременна медицинска апаратура и тази линейка щеше да се включи в раждането при евентуален лош обрат.
Раждането се проточи. Нощта клонеше към зазоряване. Бащата Стефан, който присъстваше на процеса, се изтощи неимоверно и продължаваше да окуражава Ана, жена си. И тя беше на края на силите си, но, както често се случва в такива ситуации, сякаш някаква неземна сила й даваше допълнителна енергия... Наложи се да се включи екипът от линейката по едно време и тъкмо се канеха да извозват майката до болницата, за да направят спешно секцио ... и бебето се роди. Слънцето хвърли първите си лъчи над хоризонта. Момиченце. Мъртво...
...Беше се задушило по време на дългия родилен процес. Докторите прерязаха и привързаха пъпната връв и опитаха всякакви възможни начини да го възстановят – когато не е прекалено късно това може да стане, животът може да се върне, но напразно. Лошото беше, че майката започна да кърви много силно – направи страшно силен и масивен кръвоизлив. Оставиха телцето на бебето на една странична, помощна масичка и се заеха с Ана... Тя още не беше изгубила съзнание и плачеше неудържимо, страдаше неописуемо. Стефан също страдаше, но още повече се притесняваше и тревожеше за жена си и концентрира цялото си внимание в нея и екипа...
...През това време кучето немска овчарка Вихър и сурата котката, обикновена порода, Сузана напираха да влязат в стаята. Вихър дереше бясно по вратата, Сузана също. От хората вътре никой не ги и чуваше – всички бяха концентрирани да спасяват майката. На моменти кучето успяваше да бутне бравата, но нищо – досега никога не бе постигал да отвори врата в къщата, котката също не можеше. Бравите бяха много трудни за отваряне дори от хора, стегнати някак...
Докато животните така се мъчеха, скимтяха и виеха от вълнение и отчаяние, сякаш някакъв повей на въздуха в коридора раздвижи околността, направи бърза спирала, като вихрушка, над главата на кучето и сякаш се заби в нея. Въздушен тирбушон. Веднага след това Вихър, като по чудо, успя да отвори вратата. Втурнаха се в стаята и кучето взе внимателно в зъбите си бебешкото трупче. Както майките-кучки носят кученцата си.
Пренесоха телцето в стаята, която беше отредена за бебето, подредена с много любов и вкус. Вихър сложи безжизненото телце на една мека, шарена табуретка и двамата със Сузана започнаха да ближат и разтриват енергично телцето с езици и муцуни. Около тях, тримата, отново се образува някаква необяснима, една доловима с просто око въздушна вихрушка, която сякаш ги обедини в едно. Те стояха в центъра на бурята, облечени във вихър... Изведнъж бебето пое въздух и нададе силен рев. Толкова силен, че се чу и в съседните къщи. Много от съседите, които знаеха, че Ана и Стефан чакат дете, се зарадваха и почувстваха вълнение в сърцата си. Новият живот винаги действа така на околните, колкото и отнесени и невротични да са. По някакъв начин, макар и за момент, сякаш връща у хората истинското усещане за живот, такова, каквото би трябвало да бъде, но те отдавна са го забравили или изоставили. Не нарочно, просто така, с времето...
Единствените, които не чуха триумфалния бебешки рев бяха родилката, бащата и екипът. Вече овладяваха кръвоизлива, но все още бяха твърде концентрирани в отговорната си работа, за да чуват каквото и да е, неотнасящо се до пряката им дейност в момента.
Кучето и котката са порадваха на ревящото бебе и по някакъв начин разбраха, че е време да потърсят човек, който да поеме бебето и да се погрижи за него. А то не млъкваше. Беше едро бебе и се дереше с пълна сила, без проява на най-малък намек за изтощение. Вихър отново взе в зъбите си бебето, вече живо и ревящо и заедно със Сузана хукнаха към стаята с родилката. Някой в суматохата отново бе затворил вратата. Това беше лошо. Кучето отново започна да драска по вратата, но не можеше да се изправи в цял ръст и да го направи с цялата си тежест, което би подсилило шанса да го чуят, защото държеше бебето в муцуната си. Трябваше да се осланят на Сузана и на силния бебешки рев...
По едно време вътре в стаята акушерката случайно хвърли поглед към масичката, на която бяха оставили трупчето. Ахна от изумление – трупчето го нямаше! Веднага обърна внимание на всички... Тогава чуха драскането и рева пред вратата. Моментът бе страшно концентриран. Такива моменти могат да се оприличат на този отрязък от време, който е предхождал Големия взрив – макар че тогава, твърдят, не е имало време. Взривът настъпи – бащата се втурна към вратата, отвори я ... и, като в безвремие, грабна в ръцете си ревящата си дъщеря – Вихър му я връчи без забава. И в момента, и в последствие Стефан не можеше да опише чувствата, които го обзеха при вида на кучето и котката, носещи живото му, ревящо и нетърпящо възражения в рева си дете. Времето сякаш се разтегна за него и от мига, в който ги видя пред вратата, до момента, когато взе в ръце бебето и го вдигна тържествено пред себе си, му се струваше, че са минали векове. Когато го издигна, слънцето проби през прозореца и ревящото, червенокосо, кърваво бебе бе осветено от слънчевите лъчи на зората като по поръчка, като при някакъв предназначен специално за случая кино-ефект.
- - Кръщавам те Зора! – само успяха да чуят околните през силния рев.
...
Зора остана без „нишка”. Точно това бяха видели още преди тя да се роди Вихър и Сузана и бяха решили на всяка цена да й помогнат да си върне живота. На някакво тяхно си ниво те знаеха, че липсата на нишка означава, че тя няма да живее. Но не можеха да се примирят с това и вярваха, че ще успеят да й върнат рано взетия живот. Да, животните също вярват. Понякога. Както и хората.
Много същества и несъщества остават без „нишка”, това е в реда на нещата. Редът, определен от Лар и Рал. Остават, но никога живи...
Това нещо се случваше за първи път.
.....
Съдбата имаше връзка с всички, посредством нишките. Ако някой останеше без нишка – тези същества просто се връщаха в Общото, откъдето след определен период отново се включваха в живота и получаваха своята нишка. Нишка на Съдбата. Нишка на Лар и Рал. Такъв беше Законът и досега никой не бе оставал жив без нишка, или с други думи – без Съдба. Без предначертан Път. Е, пътят не беше съвсем строго начертан за никого. На определени точки от него той се раздвояваше, разтрояваше, изобщо - мултиплицираше се - и тогава зависеше от самото същество по кое от разклоненията ще тръгне и какво ще последва от това. Това човеците на Земята бяха нарекли свободна воля. Да, имаше я, но в рамките на Съдбата, на определени точки от Пътя. Всичко останало беше предначертано. Дори броят и видовете разклонения, както и последствията от тях бяха предначертани от Господарите на великото Неизвестно – Самени-Лар и Симане-Рал.
Нишката беше средството, което свързваше Лар и Рал с всички същества. Така те познаваха всички и знаеха за всички. Ако някой жив беше по някаква причина останеше без нишка, те не биха имали никаква връзка с него и не биха знаели за съществуването му.
Някой би попитал – те нямаше ли да разберат, че този някой не е умрял, като не го видят да се връща в Общото? Така е, биха разбрали, но никога не проверяваха кой се връща в Общото. Законът, който бяха наложили, бе толкова силен и неотменим, че се осланяха изцяло на него и го бяха оставили още откакто съществуваха Световете да действа сам. Понякога, обаче, Слепият Закон може, съвсем несъзнателно, да изневери на създателя си...
.....
Зора остана жива без Нишка...
Какво можем да направим за животните на ...
Какво можем да направим за животните на ...
Поздрави!
===
razkazvachka, привет! Единствената - поне в тази история.:) Може да бъде прецедент. Поздрави!:)
За мен ти си - ЖЕНАТА ВИЖДАЩА НАД ХОРИЗОНТА!
Това натрапчиво определение остави у мен прочита на твоя постинг днес и аз го изразих с думи.
Поздрави, мила и хубав прекрасен ден!:)))
====
gwendoline, благодаря ти!:) По тези въпроси наистина може много да се мисли - сложна мрежа, почти като фейсбук... :)))))
не е и това ,че има изключително въздействие ,прекрасни образи
на хора и животни ...Моля те ,продължи .Без да си свързан с нишката на съдбата ,
как би продължил пътя ти напред ...
Поздрави и аплодисменти !
Хубава празници !:)
16.04.2011 22:26
тогава съдбата на Зора е да е без нишка, т.е. това й е нишката :)
Добре е, че си очовечила Господарите на великото Неизвестно – Самени-Лар и Симане-Рал. Така грешката им става закономерна :)))
16.04.2011 22:36
Поздрави!
тогава съдбата на Зора е да е без нишка, т.е. това й е нишката :)
Добре е, че си очовечила Господарите на великото Неизвестно – Самени-Лар и Симане-Рал. Така грешката им става закономерна :)))
при нея няма нишка - няма и определен ход - така го виждам. Господарите на Съдбата са очовечени, но иначе действат паралелно, но и съвсем съзнателно за паралелите - само привидно са очовечени - да може да се разбере:). За закономерната грешка не съм мислила - тя се появява за пръв път - та не ми изглежда закономерна в случая. Мерси за предизвикания размисъл!:) Може и да попроменя хода на сюжета след намесата ти - нали действаме "без съдба"! Поздрави!
16.04.2011 23:51
Поздрави!
Поздрави!:)
17.04.2011 00:38
Мисля да натоваря съдбата с отговорността :)))
Поздрави за идеите!
И аз да ти разкажа нещо :
Имало едно време един мъж и една жена. Жената била бременна и щяла всеки момент да роди. Рано сутринта през един летен ден, когато слънцето не било още изгряло, жената усетила, че най-важният момент в живота й е наближил. Тя нежно събудила съпруга си и двамата хванати за ръка тръгнали към родилният дом пеша, понеже той бил съвсем наблизо. Когато излезнали навън небето било като шедьовър, излязал из под ръката на художник. Преливало в синьо - виолетови отенъци, остатъци от ноща, и преминавало в светли нежно жълти, а после и червеникави нюанси на настъпващата зора. А там, точно там, между виолетовото и жълтото греела тя - звезда наречена Зорница - ярка, чиста и блестяща. Майката дълго гледала чудото на това небесно тяло, то сякаш осветявало пътят й към болницата. Тогава тя прошепнала на таткото - знаеш ли...ако е момиченце, искам да се казва Зорница, като звездата...а таткото само нежно прегърнал жена си в съгласие.
:)))))
С нея оправдаваме всички сполуки, болести, неуспехи... и това ни дава спокойствие, че нищо не зависи от нас, дава ни оправдание, че не можем да носим отговорност за решенията си.
А без съдба... ако ти си единственият творец на живота си?...
Оригинална идея, Маджик! Можеш да я продължиш, можеш да оставиш всеки да си я доразкаже сам...
Мисля да натоваря съдбата с отговорността :)))
Поздрави за идеите!
Ще я натоварим съдбата и още как! :)))
И аз да ти разкажа нещо :
Имало едно време един мъж и една жена. Жената била бременна и щяла всеки момент да роди. Рано сутринта през един летен ден, когато слънцето не било още изгряло, жената усетила, че най-важният момент в живота й е наближил. Тя нежно събудила съпруга си и двамата хванати за ръка тръгнали към родилният дом пеша, понеже той бил съвсем наблизо. Когато излезнали навън небето било като шедьовър, излязал из под ръката на художник. Преливало в синьо - виолетови отенъци, остатъци от ноща, и преминавало в светли нежно жълти, а после и червеникави нюанси на настъпващата зора. А там, точно там, между виолетовото и жълтото греела тя - звезда наречена Зорница - ярка, чиста и блестяща. Майката дълго гледала чудото на това небесно тяло, то сякаш осветявало пътят й към болницата. Тогава тя прошепнала на таткото - знаеш ли...ако е момиченце, искам да се казва Зорница, като звездата...а таткото само нежно прегърнал жена си в съгласие.
:)))))
Омагьосваща е зорницата, всъщност на латински зорница е луцифер. :)
За съдбата - нямам твърди възгледи, защото знам, че и да имам - "какво от това":))), т.е. няма да са истинни... Горе-долу схематично съм описала в историята какво представлява съдбата (за тази история!) - не твърдя, че е така наистина. Споменала съм и свободната воля, свързана със т.нар. съдба. И за нея не твърдя, че е вярно. Радвам се, че се включи!
Между другото, мислех за името Зорница, но се опасявах да не стане много луциферско (не че имам нещо против), но за който знае значенията и символиката - щеше да е малко банално. Поздрави!:)
С нея оправдаваме всички сполуки, болести, неуспехи... и това ни дава спокойствие, че нищо не зависи от нас, дава ни оправдание, че не можем да носим отговорност за решенията си.
А без съдба... ако ти си единственият творец на живота си?...
Оригинална идея, Маджик! Можеш да я продължиш, можеш да оставиш всеки да си я доразкаже сам...
Точно така е, както казваш!:) В това е идеята - какво ще стане, ако сам си отговорен и наистина сам си определяш Пътя. От тинейджърските години ми е "в главата" тази история - от моя гледна точка знам какво става, дано го напиша. Иначе наистина всеки може да си доизмисли каквото иска - това е целта и това му е хубавото, когато си "без съдба"... Поздрави!:)
17.04.2011 09:35
За съжаление след време Луцифер, от носител на Божествена светлина се превръща в божии противник - сатана („противник“ или „обвинител“)
Едно и също същество, имената само показват неговият възход и падение.
А за съдбата...аз лично не вярвам в нищо предопределено. Не мисля, че някой нещо ми е начертал и аз сляпо го следвам.
Бог създава хората свободни същества, със свободна воля. Наш е избора как ще протече живота ни сега и във вечността.
:))
И аз обичам да съзерцавам Зорницата рано сутрин...нали все пак на нея съм кръстена. :)) ( а случката е абсолютно истинска)
17.04.2011 09:55
17.04.2011 10:04
За съжаление след време Луцифер, от носител на Божествена светлина се превръща в божии противник - сатана („противник“ или „обвинител“)
Едно и също същество, имената само показват неговият възход и падение.
А за съдбата...аз лично не вярвам в нищо предопределено. Не мисля, че някой нещо ми е начертал и аз сляпо го следвам.
Бог създава хората свободни същества, със свободна воля. Наш е избора как ще протече живота ни сега и във вечността.
:))
И аз обичам да съзерцавам Зорницата рано сутрин...нали все пак на нея съм кръстена. :)) ( а случката е абсолютно истинска)
Така е за Луцифер - от lux,lucis, лат. - светлина и fero, лат. - нося... Нека винаги ти носи светлина, а и ти да даваш светлина на хората! На български превеждат луцифер-звездата (Венера) като зорница / респ. вечерница, затова го споменах...
Много е сложно това с Луцифер и съдбата (или липсата й)... Радвам се, че споделяш твоите възгледи. Моите са, както казах - неопределени. Не се смятам дотам дорасла, че да си мисля, че знам всичко за Мирозданието и Реда - още повече - по такива кардинални въпроси (засега:))))), майтап!)... Примирявам се с ролята на уж безкритичен наблюдател, който приема каквото вижда. Засега криво-ляво се справям, но често се изкушавам да предпочитам един възглед пред друг. Обаче гледам да се озаптявам бързо и да си сменям визиите. Та така!:)
Текстът е много интересен. Като притча е. Авторски ли е? Но на двата въпроса не знам дали жив човек може да отговори. Поздрави!
17.04.2011 18:53
17.04.2011 20:18
А това "ново включване" може да се разглежда като нещо подобно на т.нар втори шанс - но е много по-силно от него... Както казваш - и аз не мисля, че има жив човек, който да може да отговори на тия въпроси. Единствените живи, които допускам, че знаят, са тези, получили Просветление (като Будите, Христос и други неизвестни личности).
1. Според поверията – висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Както е решила
съдбата.
Съдба та ни срещна отново.
2. Участ, жизнен път. Не знам нищо за съдбата на съучениците си.
3. История на съществуването; битие. Тази книга има интересна
съдба.
4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване.
Както казах вече изразявам несъгласие спрямо първото определение за съдба. Не вярвам в нещо предначертано от някаква висша сила, което само трябва да изпълня като робот, без участие на волята си. Ние сме свободни същества, Бог ни е дарил свободна воля да взимаме решения.
В този смисъл приличам на героинята на Маджик - аз съм човек без съдба. :)) ( че и съм със същото име на всичкото отгоре) :Р
18.04.2011 00:56
И да довърша - избягвам да си правя крайни изводи за нещата - така поне малко от малко не си ограничавам свободната воля... ;))) Поздрави!
18.04.2011 01:02
Поздрави!
А може би освободена от Дълга?
Познавам един такъв човек, без нишка...роден през мразовитата зима на `44, някъде по средата на седмия лунарен месец...тежал е около 500-600 грама...нямало е ковиози, нямало е пелени, нямало е аератори...овили "бебето" в ленена кърпа и повикали попа, да го кръсти, за да го погребат по християнски, като човек с име... по обяд попа дошъл, за да "опрости" греховете на шепичката материя..... До другата сутрин не се наложило да го повикат отново, нито на по-другата...
Кръстеният оцелял, станал умен и красив мъж, имал свои деца, внуци...и всички много го обичат..., а че няма нишка, май въобще не му пречи и до днес да е щастлив :)))...баща ми...
- Бихте ли разгледали тази картина на светилище в Крит ! http://rolfgross.dreamhosters.com/Greece-Web/Crete/1982CreteKnossosMinosHorns.jpg - Кое е същественото в нея (според вас) ??
- Защо я има тази символика в герба на земният "представител" ... тоест заемащият трона, на св. Петър http://ang.wikipedia.org/wiki/Bili%C3%BE:Emblem_of_the_Papacy_SE.svg ???
- Защо "царската власт" се символизира чрез "лабриса" - http://www.mlahanas.de/Greeks/LX/Labrys.jpg - Къде имаме намерен "лабрис" ?
- Какво символизира "танцът на куретите" ? - http://rolfgross.dreamhosters.com/Greece-Web/Crete/1982CreteKnossosBullDance.jpg
Това е може би един от тях с "лабрис-сагайрис" - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4f/Skythian_archer_Louvre_G106.jpg (отбележете ... внимание на облеклото му !)
Когато СИ ОТГОВОРИМ на всички тези въпроси !! - Ще разберем, същността на Света и-и-и мястото ни в него !! - Тоест давам Ви опосредствено отговор за - Що е това Съдба, съотнесено към нас (най-вече мъжете) :))) !!
от курета-боуИл Григорий - подписващ се и като "Гет ктистий"
(Между другото, по време на минойския период в Крит, когато е открит и лабриса - не е ли матриархат тогава?)
Поздрави!:)
19.04.2011 09:40
- Мда-а МАЙ ? :))
- Хората казват, че ако си работил дълго време детектив, ставаш като жените ... съзнанието ти започва да работи в нереални планове ... по друг начин казано, добиваш и действаш по интуиция, пък след време ... осъзнаваш правилността(погрешността) на действията или по-скоро мотивите им(?) !
-
Поздрави!:)
- Не знам, какво влагаш в понятието "матриархат" - ако е това писано по учебниците, не е същото, като при мен! В учебниците е твърде схематично-посредствено и поради това вулгаризирано !! :((
- Погледни женската фигура http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7d/Ankara_Muzeum_B19-36.jpg - но това не е матриархат а символизира "женска" същност ... начало на Този (който сме приели да наричаме "наш свят"). Двете животински фугири в/у които стоят ръцете й, символизират ПОДЧИНЯВАЩОТО И СЕ "мъжко начало". Това е философско-теогонично прозрение на хора живели през Мезолита, т.е. 6 000 г. пр.Хр.
Тази култура(!) мезолитна, като започнеш от централна Анатолия и стигнеш до Варна и на север малко над устието на Дунав е идентична ! - Потвърждение на твърдението ми е Варненското злато от халколитният некропол. При последният (е намерен отново "Лабрис" символ на божествената власт на царя-жрец ) отново имаме същата символика !
- Крит ... минойска култура, е производна и доразвитие на по-старата мезолитна(Чатал хююк-Варна) ! - поне така смятам ?
от Гет ктист ... още и ... БоуИл
П.П. Да ти подскажа още малко - Курет, семантично отговаря на "пич". Ако искаш приеми го в дословно-вулгарно жаргонното му звучене от улицата, или-и-и като, агро-значението му, също и вотивен символ-елемент в изобразителното изкуство :)) - Въпрос на темперамент и лична интерпретация - Но най-странното е че, й в четирите му форми, значението му си остава едно и също ?!!
- Ще ти подскажа още малко Боила-Курет още и Пич е обратното на Иванушка-глупака, чучелото(!) на който "вещиците" горят на Шабаша си на "Лисата планина" ! :)))) - Много си интелиегентно(!) - ако не от "раз", с времето ще разбереш, какво обяснявам :)
:)
Поздрави! :)
21.04.2011 13:49
21.04.2011 13:54
- Ето схематична картинка на света !!(засега да не обръщаме внимание , какъв е произхода на фиалата) ! - http://img22.imageshack.us/img22/1733/shmtl221.jpg
- Тук е по-старата (вавилонска) Ищар в библейската традиция я зоват Ашера ! http://dic.academic.ru/pictures/wiki/files/81/Queen_of_the_Night_%28Babylon%29.jpg
- Артемида(Бендида) от Ефес - http://www.windows2universe.org/mythology/images/artemis_jpg_image.html
- Маскулизираният вариянт на св.Бригит, тоест св.Патрик - с неговият символ "трилистна детелина" http://www.celtic-phoenix.com/bg/wp-content/uploads/2010/01/Leprechaun-799501.jpg
- На практика "трилистната детелина" е келтизираният символ на палметата ... земното ... живота и инвариантността(при същият ... ние хората, които сме земни ... на този живот деца(!) следваме тази схема), тоест съдбата на всеки един от нас ни изправя пред Дилемата на Избора - това само по себе си, Сме свикнали да наричаме Съдба !!
- Ето още едно изображение на палмета - виж как се разделят на две - листенцета, отговарят на това - СИМВОЛИЗИРАТ ! Какво избираме в дадена ситуация - Това е основното съдържание на Тази символика !
- Куретите са антропомизиран символ на Изборът - Поради това и народът ги нарича "пичове"(ще прощаваш) щот само Мъж с дух и характер може да срещне изправен предизвикателствата на Живота и сам да кове съдбата си !! ... От което следва, че курета-пич се явява стилизиран образ ... и-и-и антипода на Иванчо-глупака ! :) ... в етнографските вярвания и традиции на причерноморските народи(в това число и на твоите предци Соня) :)) !
от Гет ктист ... още и ... БоуИл
П.П. Може би тази картинка от Васнецов - Ще ти подскаже повече ? http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ee/19-v_2h_Vasnetsov.jpg
22.04.2011 10:25
П.П. Първата снимка: http://img22.imageshack.us/img22/1733/shmtl221.jpg , кой знае защо ми напомни на Ра-Хоор-Кхуит (Хор), за който Кроули твърди, че е сегашният ни свят - Детето... http://www.luminist.org/archives/chapter_3.htm
22.04.2011 21:34
- За да ти обясня по-точно "моята" схема - ще ползвам добрият "стар" Кастанеда и неговите опитности с толтеките. Това пък пряко кореспондира със символиката на фиалата.http://img22.imageshack.us/img22/1733/shmtl221.jpg
- Та, в неговите книги първо се срещаме с познанието, като процес. На няколко пъти ни се обяснява, че нашето съзнание работи в три режима (Три свята).
- първият този от ежедневието ни - една част ни е познат, с втората част ни предстои да се запознаем;
- втори свят - този в който "влизаме" след като, двете мозъчни полукълба заяпочнат да работят в синхрон, без едното да подтиска второто - това отново е познаваемо(но вече в по-особен режим и като проявна част);
- трети "свят" - този на Непознаваемото - за него той говори, че ние нито имаме сетива нито изграден перцептивен апарат . за да можем да възпроиемаме и осмисляме. Фактически ... това е най-дълбокият план на мирозданието, до който могат да се докоснат(да погледнат с крайчеца на окото си) само единици и то от най-способните "Маги" (по-точното е "нагуали").
Така - да се опитаме да съотнесем казаното дотук към Картината от фиалата ?!
- Най-дълбокият план отговаря на Фигурата на орела(непознаваемото) ... той какво прави "държи Жена-та"
- Великата Майка - това е средният междинен свят план, в който влизаме при синхронната работа на двете ни полукълба - този свят е с невъобразимо странни проявления ... поради това Ведическата култура го нарича, Мая-илюзорна;( Великата майка-богинята отговаря на материалният аспект на Проявеният свят);
- Третият свят или план на възприятието ни, е проявеният материално-ежедневен в който ние пребиваваме всеки ден ... който ние сме приели, че съществува сам за себе си(но който от време на време ни изненадва, когато виждаме ефектите на пофинният илюзорен-Мая):))
- Отварям скоба - тази връзка м/у тук и сега и илюзорният е показан чрез символите на (вж. Артемида-ефеска, с животните в/у дрехата и) Последното е символ на проявеното "мъжко начало" ... Какво е "мъжкото начало" ... май древните го оприличават на първична дива зверско
Благодаря ти, Соня!:)
- Относно "Орела" ... това няма аналог в ежедневният а и дори в илюзорният план-светове ... в неговият план имаме само енергия и той в най-финният й информационен !
- Както казва "дон Хаун" учителят-нагуал на Карлито - "дай да не правим такива аналогии, защото "Твоят" орел най-много да се "изцвъка" отгоре ти"(край на цитата) :)))
от "дон":) Гет ктист ... още и ... БоуИл ... :))-ки
24.04.2011 19:38
26.04.2011 10:36
Те не са тъпи, даже може би по - интелигентни от нас!!! Продължавай все така!! :))))
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"